Шрифт:

Да помогнем на Рачо Колев да оздравее!

Да помогнем на Рачо Колев да оздравее!
Рачо с Ивет Лалова по време на държавното първенство в Сливен през юни.

По Коледа ставали чудеса. По Коледа хората ставали по-добри. Това разправят всички преди... всяка Коледа. По радиото звучат до втръсване коледни песни. Народът откача предпразнично и пазарува все едно от 26-ти декември настъпва краят на света. Няма да ви занимавам с Коледа. Празнувайте, както намерите за добре. Ако искате слушайте коледни песни. Яжте, или по-добре недейте. Вярвайте в чудеса, или създавайте такива. Абе, правете, каквото пожелаете.

Имам само едно желание. Да ме чуете. Ако накрая съм успяла да ви накарам и да се замислите, моята Коледа ще има смисъл. Нека ви разкажа за едно смело момче, за един необикновен, млад и изпълнен с мечти 34-годишен мъж. За нашия приятел Рачо. Казвам наш, защото точно днес и точно сега искам той да знае колко много хора го обичат, мислят за него, страдат с него и ще се борят с него в най-тежката битка на неговия живот.

Рачо е сърцето на така наречената баскетболна журналистическа гилдия в България. Рачо е душата й. Рачо е разликата й. Рачо е човекът, който пише докато другите отдавна са спрели. Той никога не спи. И работи, когато ние, останалите мрънкаме колко ни е тежко и колко сме изморени. Той обича баскетболната игра повече от всичко на света и се бори огнено за всеки макар и нищожен шанс тази същата игра да стане по-добра у нас. Рачо е имал десетки възможности да избере друго за свое призвание, но е избрал журналистиката. Нищо, че единственото, което е получил през годините е пълна чаша с горчиво разочарование. От отношението ни, от посредствеността ни, от безсърдечността ни, от проклетията ни и тъпото сметкадийжство и интересчийство. Въпреки цялата тази мръсотия, Рачо не се пречупи. Рачо си остава пример за професионализъм и за отдаденост.

Някои знаят. Други сега ще разберат. През лятото Рачо се разболя. Изведнъж. Тежко. Много тежко. След пет месеца лечение диагнозата поставена тук се оказа погрешна. От седмица насам новата диагноза, правилната, официално е факт. Еритроцитна левкемия, тип М6. Много рядък вид. Засягаща червените кръвни телца. Рачо се нуждае от спешен курс на нова химиотерапия, а след нея - незабавна трансплантация на костен мозък. Химиотерапията трябва да започне веднага. Всеки ден е изпитание за нашия приятел. Ако Господ е с него, той ще се повлияе още от първата, която би го вкарала в ремисия и би позволила бързото трансплантиране на костен мозък. Ако резултатите не са задоволителни, следва втора терапия.

Лечението ще се проведе в клиниката „Джон Хопкинс" в Истанбул. Рачо се завърна от там преди дни. И потегля отново за там в понеделник. Ден след Коледа. Цената на един курс химиотерапия е 25 000 евро. Цената на трансплантацията на костен мозък струва 150 000 евро. Рачо и майка му нямат тези пари. Имат вярата, че Рачо ще оздравее и ще се върне при нас. Имат надеждата, че многобройните му приятели, които докато бе здрав гравитираха около него, черпеха сила, топлина и усмивки от заразителния му смях и необикновено присъствие, наистина са истински. Толкова истински, че да не го оставят сам точно сега.

Рачката бе човекът, който работеше неуморно в името на това да бъдем по-стойностни хора и да се научим да се подкрепяме, когато ни е трудно. Той бе в основата на акцията за набиране на средства за тежко болната Ели, пак той изнесе тежестта на организацията по благотворителната кампания за набиране на средства на тежко контузения шампион по джудо и самбо Георги Огнянов.

P.S. Не си мислете, че Рачо се е предал. Мога да ви уверя, че макар и изтощен, съсипан от погрешните химиотерапии, убит от жалката ни мизерна действителност, драстично отслабнал, той продължава да носи най-смелото и непокорно сърце, което някога ст срещали. Вместо да мисли за себе си, Рачо мисли за Евлоги. За нашия скъп приятел и колега Евлоги Атанасов от Канал 3, който си отиде нелепо през юли. Месецът, в който Рачо се разболя. Рачо иска Евлоги никога да не бъде забравен. Иска ние, т. нар. му колеги спортни журналисти да не забравяме не само него, но и синът му, който се роди три месеца след кончината на баща си. Рачо има грандиозни планове, които ние просто сме длъжни да му помогнем да осъществи! Как? Като му подадем ръка и като докажем, че не ни е необходима Коледа, за да бъдем хора и да градим чудеса.

Дарителските сметки на Рачо Колев:

Leva: BGN BG25 UNCR 7000 1520 3787 84

Evro: EUR BG74 UNCR 7000 1520 3807 15

USD: USD BG90 UNCR 7000 1520 3807 18
UniCredit BULBANK

Весела Коледа!
Влади Лазарова, TV7

http://www.podkrepi-racho.org/


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Декември 2017