Шрифт:

Лудостта е качество

Лудостта е качество
Спомняте ли си кога за последно направихте нещо лудо? Толкова лудо, че да промени деня ви, настроението ви, дори мирогледа. Лудостта е качество. Всеки, който я носи в себе е благословен, защото е готов да промени света, околните, дните си - без да цели това, а само защото вярва в своето призвание и/или страст.
Ако Алън Тюринг не вярваше в способностите си да дешифрова "Енигма", светът щеше да е различен. Ако Алберт Айнщайн не беше убеден в своите теории, едва ли развитието на човечеството щеше да тръгне в тази посока. А колко луд трябва да си, за да изкрещиш "и все пак Земята се върти", когато вече си на клада?
Защо започвам така тази статия ли? Ще ви върна още малко назад във времето. Годината е 2000-ата, а аз съм на 13 и нещо. Занимавам се с ориентиране от една година и всеки ден със съотборниците ми тренираме в благоевградския парк "Бачиново". Бягаме. Много. Забавляваме се. Много. Но всеки път, в който преминем покрай някой разхождащ се гражданин, следват подигравателни погледи, а понякога и велики слова като "А, бе, ′що тичате, да не сте луди"?
Натискам бутона "Forward" до 22-и февруари 2015-а година. Напът съм да гледам филм в поредния мол (ах, как мразя молове), но не поредната американска лента. Ще гледам филм за едно предизвикателство, за едно голямо бягане, развълнувало много хора и отворило съзнанието на още толкова за красотата на планината, за свободата на бягането и спортуването сред природата.
Досещате се, нали? Става въпрос за изпитанието "Ком-Емине" от лятото на миналата година. Кирил Николов -Дизела опита да подобри рекорда за бързо преминаване на най-дългия маркиран туристически маршрут в България. 600 км за пет дни -  безумно, лудо начинание. Настанявам се в салона, препълнено е. Предимно влюбени двойки, а дори няма да гледаме "50 нюанса сиво", филмът се казва "Достигни лимита си". Следват 50 минути, в които си задавам купища въпроси... някой от тях са фундаментални като "Дизела, наистина ли е толкова луд?.
50 минути, в които осъзнавам, че онези моменти от 2000-ата година вече са безвъзвратно отминали. В България има заченки на спортна култура. Фактът, че гледам български филм за планинско бягане в комерсиално кино, е красноречив. И защо е така ли? Заради спортисти като Кирил Николов – Дизела, на които не само им хрумва подобна налудничева идея, а и са достатъчно убедени в нея, за да привлекат още „луди“ ентусиасти, които да ги подкрепят в начинанието.
Продължавам да гледам и всеки кадър ме пренася в планината. Всяка сцена ме подтиква да усещам болката на Дизела, а цялостното усещане е за една пълна лудост, но от онези, които и ти би искал да опиташ. Веднага, по възможност. Кирил не подобри рекорда, но това не е самоцел, както самият той каза преди да потегли от връх Ком.
Проектът „Ком-Емине“ е успешен, защото със своята „лудост“ докосна мнозина. Рекордът ли? Той ще падне. Скоро. А дотогова помнете: лудостта е качество. 

Тагове: Кирил Николов-Дизела
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Август 2017