Шрифт:

Рекордьорът Евгени Игнатов: Любовта към бягането и търпението са в основата на успехите

Рекордьорът Евгени Игнатов: Любовта към бягането и търпението са в основата на успехите
01-04-2015 20:04

Кои са най-вълнуващите моменти от кариерата на Евгени Игнатов, кои са най-значимите му постижения и класирания – за всичко това бившият бегач обяснява в интервю за 5kmrun.bg.

-Г-н Игнатов, какво е необходимо, за да може един състезател да започне да бяга 5 000 метра за 13 минути?
- На първо място да обича да бяга. А за да постигне този резултат, са необходими години търпение и много пробягани километри. В 5 клас станах ученик в русенското спортно училище и още през втората година искаха да ме изключат за слаби спортни резултати – никой тогава не виждаше в мен обещаващ спортист. За моя радост треньорът ми – Дончо Димитров, на който дължа всичките си успехи, явно е видял нещо в мен и се е застъпил да ми дадат шанс. Аз оправдах очакванията му, изпълнявайки стриктно неговите указания. Едва в 11 клас обаче дойдоха първите успехи от Републикански първенства.

- Бихте ли разказали малко повече за онзи слънчев ден в Щутгарт, в който поставяте националния рекорд (13:13.15) на 5 000 метра? Какво е усещането да си сред европейския и световния елит?
- Спомням си, че стадионът беше пълен, бях много добре подготвен. Полуфиналът мина безпроблемно за мен. Тактическо бягане. Очаквах с нетърпение финала. Бягането на 5 000м беше предпоследна дисциплина, преди щафетните бягания. Отново пълен стадион. Почти всички финалисти бяхме с претенции за медали – с много добри времена, постигнати през годината. Тук бяха и олимпийският вицешампион от Лос Анджелис швейцарецът Рифел, както и португалецът Лейтал. Задачата ми беше да бягам в челото между първите 5-6. През цялото време темпото беше много високо – в рамките на 2,40мин/км. Вървеше ми бягането, темпото не ме измори. Личният ми рекорд дотогава беше 13:26,56. Усещах, че ще направя добър резултат. Последната обиколка останахме 5 човека – много не можаха да издържат на темпото. Джак Бъкнър, който стана европейски шампион, направи атака, на която не отреагирах веднага и така останах 4-ти с резултат – 13:13.15. Бях щастлив от постигнатото време и разочарован, че останах без медал за втори път след европейското в Атина през 1982 година.

- Вие сте участник на две Олимпиади (в Сеул ‘88 и в Барселона ‘92). За съжаление обаче заради бойкота на страните от Източния блок пропускате тази в Лос Анджелис през 1984. Какво означава за един спортист да не може да вземе участие в един толкова значим форум?
- За всеки спортист най-голямата цел е участие на Олимпийски игри. За да отидеш на Олимпиада обаче, трябва да покриеш нормативи, определени от Българската федерация по лека атлетика, които са доста по-високи от тези на МОК. И в един момент, в средата на месец май 1984 година , някой решава, че за българските спортисти Олимпиада в Лос Анжелос няма да има, тъй като било опасно за сигурността ни. В рамките на няколко дни държавите от Източния блок излязоха с подобни доводи за неучастие. Мисля, че над 40 държави бойкотираха Олимпиадата през 1984 година. През 1980 година Олимпиадата в Москва беше също бойкотирана от 40-50 държави, начело със САЩ. Представете си колко разочаровани бяхме – провален олимпийски цикъл за едно поколение.

- Все пак през същата тази година печелите алтернативните Олимпийски игри „Дружба-84”. Това постижение Ви кара по-скоро да се гордеете или по-скоро да съжалявате, че е можело да постигнете нещо наистина голямо на Олимпиадата?
- Държавата тогава каза, че за нас Олимпиадата са алтернативните игри „Дружба-84“. Гордея се с победата си – успях да победя едни от най-силните бегачи в света от Етиопия, Германия и Русия. Разбира се, че съжалявам, можех да взема медал от Олимпиадата, защото няколко месеца след двете „Олимпиади“ победих медалистите от Лос Анджелис. Тогава европейските бегачи бяхме по-силни от африканските.

- Вие сте сребърен медалист на 3 000 метра от европейското първенство в зала в Гренобъл през 1981 година, но състезанието е било прекратено една обиколка преди края. Какво се случи тогава?
- Това беше първото мое голямо състезание. Последна дисциплина от програмата на първенството в зала. Преди това бях поставил три рекорда в зала – на 1500м /3.41.7/, 2000м /5.04.2/, 3000м /7.55.4/, които и досега не са подобрени, но на голямо състезание не бях участвал. Пистата не беше със стандартните 200 м, а 186 м. Стартирахме около 20 човека, високо темпо през цялото бягане, последните две обиколки застигнахме последните. Съдията, отмерващ обиколките, се обърка – оставаха две обиколки, а той удари камбаната, че влизаме във финалната. Станах втори след французин, естествено. Стана голям скандал, фактически бягахме с 1 обиколка по-малко. Но един австриец, който беше към последните, завъртял още една обиколка и имаше претенции да е шампион. Наистина беше голям скандал. Публиката освиркваше съдиите. Всеки твърдеше, че е ощетен. Чакахме повече от час да се вземе решение дали ще има церемония по награждаване. Наградиха ни на гала вечерта, най-неочаквано за мен. При връчването на медалите обявиха, че те са за бягане на 2814 м. Така завърши моето първо голямо състезание – бях много щастлив.

- Вие сте притежател на почти всички рекорди в средните и дългите бягания в България. Кой от тях е този, с който се гордеете най-много?
- Всеки рекорд ми е много скъп, защото зад него стои много труд. Натъжава ме фактът, че не са подобрени между 25 и 34 години. Толкова отдавна.

- Има ли в момента млад български атлет, който е способен да атакува постиженията Ви?
- Да. Митко Ценов е много талантлив и обещаващ млад атлет. Въпрос на време е рекордите ми да паднат. Те не са вечни.

- Бихте ли ни разказали как поддържате форма в момента?
- За съжаление нямам много време да спортувам, за което съжалявам. Всяка година си обещавам, че ще стана редовен в тренировките си.

- Организираните бягания за непрофесионалисти в България стават все повече и повече. Може ли да очакваме появата на нов Евгени Игнатов, който да направи първите си стъпки към върховете на леката атлетика именно на едно такова място?
- Точно на такива любителски бягания, които нямат за цел резултат, могат да се открият таланти.

Георги Крумов, 5kmrun.bg


Тагове: Евгени Игнатов
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Ноември 2018