Шрифт:

Допинг лабораторията ще реши проблема – да бе, да

Допинг лабораторията ще реши проблема – да бе, да
09-04-2015 13:50 | Яна Касова

В професионалния спорт има два варианта – или избираш да се състезаваш без допинг, или избираш да се състезаваш с помощта на допинг.

Когато игнорираш забранените вещества – би трябвало да не те „хващат”. Когато обаче избереш „нечестния”, за някои хора, път – тогава много внимашваш какво приемаш, допитваш се до опитни лекари, информираш се какви са страничните ефекти. Спортистът е пълнолетен човек и по собствен избор приема риска на допинга. В тази схема обикновено има лекар, треньор и други. Но соченят с пръст винаги е спортистът. Той получава и наказанието. А всъщност не трябва да е единствен, защото не играе тази игра сам. Или почти никога. Когато се печелят пари, процент има и за останалите. Държавните институции раздават премии и стипендии за всички. Но наказанието е само за гладиатора.   

Винаги ми е било любопитно защо при „хващането” на спортист в употреба на забранени вещества се развихрят скандали, за цяло общество той остава почерен? Нямам отговор. Нима трябва да очерним всички хора, избрали вредните и опасни условия на официално признатите за рискови професии? Друг е въпросът е, че забранените вещества се продават в аптеките. Не е ли по-опасно да приемаш алкохол, дрога и да си пушач? Тогава си опасен и за останалите (пример е черната хроника за войната по пътищата, която е ежеднвено водеща новина на всички вестници и централни емисии новини).

Допингът в спорта е най-голямата игра и в нея участват големи играчи, за които спортистите са пионките. Това е причината допингът да се преследва така ожесточено – той е политиката в спорта, в която са намесени рекламни фирми, телевизионни права, интереси, фармацефтични компании. Във всеки бранш, в който се разиграват пари, има и мръсни игри. Е, допингът е един от основните лостове в спорта – не за високи резултати, а за интереси.

Лиценз на Допинг лабораторията у нас щяла да реши проблема на нашите състезатели, защото ще могат да изследват какви медикаменти приемат – да бе, да. Само празни приказки. Кой ще може да си го позволи? Никой. Или министерството ще каже кои хранителни добавки могат да се приемат, защото лабораторията ги е тествала – е, това няма ли да е игра с фармацефтиката.

Единственият плюс на опита за лиценз на лабораторията за българския спорт ще бъде огромният брой от 3000 проби, които трябва да се направят, за да се получи този лиценз. Засилените тестове на състезанията в България вероятно ще намалят и злоупотребата със забранени вещества при подрастващите, които нямат и представа, че биват допингирани. Това вече е престъпление. Оргомно. Което трябва да носи до сериозни последствия за треньорите, често даващи забранени препарати само заради залитане по точкоманията.

И това, че нашите спортисти ги улавят в употреба на архаични препарати – това ще бъде така докато няма огромен финансов ресурс за спорта ни. Кое българче може да си позволи да използва медикаментите на американеца, германеца или французина? Просто риторичен въпрос.

Допингът ще върви ръка за ръка със спорта докато това е бизнес за милиарди. И винаги ще „изгарят” и невинни души.

Предлагам ви да прочетете още няколко материала, свързани с допинга, които са публикувани в BGathletic.com през годините. И те засягат допинг игрите в спорта, дори с примери:

Да на рекордите - не на допинга

Тезджан не успя да надбяга само допинга

Дълго кафе с метенолон, моля 

Яна Касова


Тагове: Допинг
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени