Шрифт:

Допингът – война на много фронтове

Допингът – война на много фронтове
21-03-2016 16:08

След последните допинг скандали в световния спорт и на малките деца стана ясно, че борбата с неговата употреба е кауза пердута. Колкото повече се стяга примката около състезателите, толкова се разширява периметърът на просветените в прегрешението. Вече се минава на по-горна предавка, като се въвличат кръгове от най-високите етажи на властта в най-могъщите страни по света.

Мнозина вече се питат дали пък не се връщаме към добре познатото време на Студената война и бойкота на спортни събития по политически причини.

Борбата с допинга все повече се изражда в лов на вещици и случайно или не, се оказа, че този лов се извършва все в една посока – на Изток, в Русия и страните от бившия СССР.

Всъщност историята тръгва от разследването на германската обществена телевизия ARD през 2014 г., която публикува материал за нередностите в руската лека атлетика. През лятото на 2015 г. пък две големи западни медии съобщиха, че са се сдобили с резултатите от 12 359 кръвни проби, взети от Международната федерация по лека атлетика (ИААФ) от над 5000 спортисти в период от 11 г.

Според тях една трета от медалите на световни първенства и олимпиади от 2001 до 2012 г. са спечелени с помощта на допинг.

Месец-два по-късно като круши започнаха да капят редица елитни лекоатлети – предимно от Русия. След независимо разследване от страна на Световната антидопингова агенция (WADA) Руската федерация по лека атлетика беше изключена от ИААФ и за момента атлетите на „сборная“ нямат право да участват на международни състезания. Предстои окончателно да се реши дали забраната ще важи и за олимпийските игри в Рио през август.

Основната причина – манипулиране на допинг проби. Зад добре организираното мероприятие се твърди, че стоят не просто спортистите и техните треньори, а хора от държавния апарат и високопоставени функционери. Дори специални агенти на Федералната служба за безопасност (ФСБ), смятана за наследник на КГБ в Русия и самият президент Владимир Путин. Оказа се, че са били раздадени милиони за подкупи и прикриване на незаконни деяния. За капак бе затворена и московската антидопингова лаборатория.

И всичко това идва близо 2 години след зимната олимпиада в Сочи, която трябваше и се превърна в труимф на руския спорт, донесъл на страната 33 отличия, 13 от които златни. Други ще кажат – и след събитията в Крим, Донбас, Сирия... И сигурно ще имат своите основания.

И тъкмо сякаш нещата вървяха към успокояване, дойде аферата с мелдониума, ударила най-голямата звезда на руския спорт – Мария Шарапова. Оказа се, че със забранения едва от 1 януари 2016 г. препарат само за два месеца вече са изгърмели над 100 спортисти, сред които освен руснаци има украинци, грузинци, латвийци и африканци, както и един германец.

Въпреки че откритият и произведен в Латвия препарат е забранен за употреба в САЩ, мнозина започнаха да се питат как американският спорт се е опазил от разразилите се напоследък скандали. И отговорът е много прост – каквото не става с пари, става с много пари.

Интересен е фактът, че най-шумните допинг скандали в Америка идват без положителни проби на спортисти. Най-фрапантните случаи за това са Ланс Армстронг, Марион Джоунс и аферата БАЛКО.

7-кратният победител в най-тежкото колоездачно състезание „Тур дьо Франс“ Армстронг, който преди това е преборил рак на тестисите, никога не е давал положителна допинг проба, благодарение на огромна система за манипулация. Веднага след неговото отказване от спорта обаче е уличен съотборникът му Флойд Ландис, победител в Тура през 2006 г. Именно Ландис прави самопризнания за използването на кръвен допинг, които водят до разследване и пълното изобличаване на Армстронг.

Друго потвърждение на факта, че липсата на положителна проба не означава, че спортистът не е употребявал забранени препарати, е Марион Джоунс. Бившата баскетболистка, превърнала се в супер успешна спринтьорка, нито веднъж не се провали на тест, но след разплитането на аферата БАЛКО бе принудена да си признае, че е злоупотребявала с медикаменти, да върне и трите си златни от общо 5-те олимпийски медала от Сидни 2000 и дори да лежи в затвора. Създадената през 1984 г. лаборатория в Сан Франциско в началото функционира като магазин за добавки, но после се разраства и започва да предлага на клиентите си забранени препарати като ЕПО, хормон на растежа, тестостерон и др.

През миналото лято подобни подозрения паднаха и върху програмата за подготовка на атлети в Орегон, чийто ръководител Алберто Салазар е треньор на олимпийския, световен и европейски шампион на 5000 и 10 000 м Мо Фара (Вбр). Разследването обаче засега не доведе до някакви резултати.

Всичко това говори, че борбата с допинга се е превърнала в битка за бизнес надмощие във фармацевтичната индустрия и огромна сфера за политическо влияние. Макар да няма страна, членка на МОК, която да не е подписала конвенцията за борба със забранените препарати, то употребата на допинг се превръща все повече в корпоративна и дори държавна политика.

А защо не и покрай това да се елиминират от летните игри в Рио доста от елитните спортисти от Изтока? Те и без това се зобят с препарати собствено производство и не са клиенти на проспериращите в областта на спортното възстановяване компании.

Рекламен рикошет

Самопризнанията на Мария Шарапова, че е ползвала милдронат, в който е мелдоният, се оказаха неочаквано добра реклама за препарата, за разлика от нейния имидж. Бумът със заловени спортисти предимно от бившия СССР, както и коментарите за качествата на медикамента, предизвикаха огромен интерес към него на пазара на лекарства.

За това помогнаха и пространните интервюта на неговия създател – латвийския академик Иварс Калвинш, който намерил вариант как да използва ракетното гориво след изтичане на срока му на годност. И го превърнал в панацея срещу инфаркти и инсулти при лечение и профилактика.

През 1992 г. правата за производство от Русия е получила Латвия и специално фирмата Grindeks. Нейният директор дори го пратил за изследване в немските лаборатории, за да се разбере дали има допингиращ ефект. И отговорът бил – не.

Продуктът обаче не е бил регистриран официално нито в Западна Европа, нито в Америка. В САЩ даже е бил забранен за внос, както и във Великобритания, където обаче може да се ползва за лични нужди. Според Калвинш бъркотията с руската патентна система е главната причина за това.

Приз миналото лято в руските аптеки милдронат се продава на ампули или таблетки. Цените му се движат от 350 до 470 рубли за малките опаковки и до 712 за големите за курс на лечение (от 5 до 10 долара).

След разкритието на Шарапова мелдониумът се превърна в хит и бестселър на сайтовете за хранителни добавки, съобщи ВВС. Само за 24 часа след пресконференцията й в Лос Анджелис, руският сайт за хранителни добавки RUPharma е продал 150 опаковки мелдониум, срещу 850 за последната една година. Руснаците са се възползвали от интереса и са повишили почти двойно цената на една опаковка от 40 капсули от по 250 мг. Така клиентите вече дават по 27 паунда за кутия, вместо предишните 15. И това в първите дни след скандала!

Шарапова пък вече пусна нова серия свои бонбони „Шугарпова“. „РубисКукис“ направи близалка с нейния образ за 70 евроцента, на която има етикет с надпис „100% натурална, без мелдoниум“. Руският производител на квас „Вятский квас“ дори й предложи рекламен договор като подкрепа за депресията, в която изпаднала.

Кметът на Рига Нилс Ушаковс пък одобри реклама на латвийската столица като „Град на мелдониума“. Градоначалникът написа в социалните мрежи, че идеята му допада и от нея могат да бъдат спечелени много пари.

Така че ако някои губят от аферата с мелдониума, то определено има и такива, които много ще спечелят от нея.

Снежана Иванова, Бойко Оков
Агенция "Монитор"

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Допинг, Мелдоний
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени