Шрифт:

Спортът май излиза в пенсия

Спортът май излиза в пенсия
08-04-2016 11:19

Българският спорт бавно гасне и това не е тайна за никого. С всяка следваща олимпиада успехите стават все по-малко, а възможностите за медали от най-големия форум намаляват. На фона на това се забелязва странна тенденция - някои от най-именитите български спортисти решават да сложат край на кариерата си или да не се състезават повече за България точно преди олимпиадата. Такива примери имаше и преди 4 години, но сега явлението е масово. Някои се оправдават с контузии, други с липса на мотивация, трети се сърдят на шефовете. От техните решения обаче страда българският спорт, на който те дължат своята популярност, и не на последно място своите пари. А когато само за два месеца олимпийските си мечти погребаха и двамата ни медалисти от последната олимпиада, това вече идва в повече.

Виновни ли са управляващите?

В повечето случаи, когато големи спортисти слизат от сцената в неочакван момент, вината се хвърля върху хората, които управляват конкретната федерация и спорта като цяло. Такава е първичната реакция на феновете и неутралните зрители, които повече няма да гледат своите любимци. Когато мине малко време обаче, мненията се обръщат. Най-големият пример за това е Матей Казийски. До 2012 г. той се къпеше в народната любов, а и след това публиката продължаваше да скандира името му, плюеше по федерацията и го искаше обратно в отбора. Той обаче не пожела да се върне. А феновете на волейбола отвориха сърцата си за следващото поколение любимци. Едва ли могат да се оплачат от отношението на федерация и държава и хората в борбата, както и тези в бокса. След бронзовия си медал в Лондон Тервел Пулев почти стигна славата на брат си, а Станка Златева получи всичко само и само да се върне и да опита още веднъж да атакува олимпийския връх.

Ние просто сме си такива

На българина му дай да е недоволен. Я условията ще са лоши, я парите малко. "Постигнал съм някакви успехи и тази държава ми е длъжна", е често срещаната логика при големите спортисти. А тя, държавата, с нищо не е длъжна на когото и да било. И когато полученото започне да отговаря на постигнатото, настава рев до небесата. Забравят се олимпийските цели, чувството да играеш, да се бориш за България, да чуеш химна, когато си на стълбичката. По-важно е да си говорим за орязани заплати и дребни скандали. Типично по български. Едва ли в Сърбия Новак Джокович ще се разсърди на тенис федерацията и ще отсвири олимпиадата, или Бланка Влашич ще каже не федерацията по лека атлетика в Хърватия да си скачат те, защото парите й са малко. Те са други хора.

Обективните причини

Разбира се, единици от спортистите, които спират с активния спорт, имат своите основания и са прави за себе си. Годините лишения и контузиите в един момент натежават, а при някои този момент просто съвпада с края на олимпийския цикъл. Те губят желание и не виждат смисъл да продължат за сметка на здравето си и това е разбираемо. Тези случаи обаче не отхвърлят тревожната тенденция най-големите имена в мижавия откъм успехи български спорт да се отказват в най-важния момент. И да стигнем дотам най-голямата надежда за медал в Рио да е 21-годишният джудист Ивайло Иванов.

Тодор Христов, "7 дни спорт"

---

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: ОИ 2016
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени