Шрифт:

Звездният Набор ′77 празнува 20-годишен юбилей

Звездният Набор ′77 празнува 20-годишен юбилей
02-06-2016 11:45 | Георги Делчев

Тереза Маринова наскоро заяви, че мрази да я наричат „последната”. Става дума за това, че е последната ни олимпийска шампионка и изобщо медалистка за българската атлетика. Казва го повече с тъга, защото след нея нямаме успехи на олимпийско ниво.

Само, че сега ще добавим още едно „последна” към богатата й кариера. Това, за съжаление, със сигурност ще е ужасно вярно и едва ли скоро или някога ще бъде опровергано. Сега става дума за талантливото ни поколение "Набор 1977 г."

Него със сигурност може да определим, като „последно”. Със сигурност ще имаме много таланти и добри атлети, но едва ли от един набор ще има толкова добри и талантливи атлети, каквато бе групата на ... Тереза.

Преди да припомним кои са тези енергични момчета и момичета, ще се опитаме да направим някакво обобщение, какво направиха, като акцентът си остават двете славни години – 1995 и 1996 (някои ще имат повод да празнуват юбилей тази година).

Няма начин да не започнем обаче в обратен ред. Най-големият успех на „Звездните Седмици” е олимпийската титла на Тереза, към която тя добави титли от европейско и медали от европейски и световни при жените.

След като отдадохме уважението си към най-голямото в спорта – олимпийската титла, се връщаме в хронологията.

Годината е 1995-а, когато от унгарското градче Нирегихаза нашите юноши се завръщат с цели 7 медала (дали пък нямат нещо закодирано в числото 7 за успеха им).

Тереза Маринова и Нора Иванова са европейски шампионки, съответно на троен скок и на 200 м. Само че сме оставили още толкова титли в Унгария. Нора закъснява на старта, заради преден фаул на 100 м и остава втора, а там титлата й бе по-сигурна от тази на 200. Тя бе толкова убедителна и само по този начин можеше да не вземе и двата спринта. Като утешение за групата ни за загубата на титлата е, че на 100 м плевенчанката Вяра Николова взема бронз. Другата титла, която печелим е на 4 по 100 при девойките. Само, че след това журито решава да ни декласира. Според очевидци не е имало причина, нещо повече, уплашили се, че нашите подобрили европейския рекорд.

Сребърен медал печели и Пламена Александрова от Варна на 800 м с треньор Иванка Тихова.

Бронзово отличие взема и Илиана Илиева на скок дължина (треньор Огнян Миладинов). Също с бронз се прибира и братът на Тереза - Цветомир, който обаче е набор 1976. Цецо грабва медал на 400 м, а на 200 е 5-и.

Да отдадем нужното уважение и на хората, докарали ги до тези успехи – треньорите. Тогава Тереза тренираше при Светослав Топузов, а Нора при Васко Ангелов.

Вяра се подготвяше при Ивелин Николов, както и Цветомир Маринов, но по това време той бе войник в ЦСКА и тренираше и при Цвятко Спасов. Вдъхновен от успеха на младите ни таланти Спасов дори на крак пише цяло стихотворение за техния подвиг и им го чете за първи път в автобуса на връщане от Унгария.

Следва 1996-а, а световното за юноши и девойки е в Сидни. Там Тереза и Нора заковават световни титли, съответно на троен скок и на 100 м. Тереза прави и световен рекорд – 14.64 м. Ще се повторим, но само след 4 години Сидни отново е щастлив за Тереза –олимпийска титла и национален рекорд – 15.20 м. Бе се заканила и на световния, но контузии я спряха окончателно от спорта през 2008-а. Сега Тереза има клуб и огромен брой трениращи деца, прави и турнири, които привличат малките й последователи. Самата ни шампионка действа доста заразително на малчуганите, така че няма как от това „гнездо” да не излезе някое златно пиленце за българската атлетика.

На Нора обаче й бе по-трудно. Стана световна на 100 м и ... според очевидци просто е изпуснала злато и на 200 м, където печели бронз. После Нора тръгна добре при жените с 5-о място на 200 м на европейското в Будапеща през 1998-а и за съвсем малко не стигна на финал на 100. След това започнаха драмите - тя се омъжи за турски атлет и прие неговото гражданство. Имаше шанс да шашне новите си шефове с европейска титла, но настъпи линията на пистата в залата в Гент през 2000 г. и бе декласирана. После взе две титли за Турция от Средиземноморските игри и ... толкова. След това се състезава за Австрия, но явно и смяната на треньори не доведе до желания резултат. Нора често казва, че едно от нещата, за което съжалява е, че не можа да участва на Олимпийски игри. През 1996-а тя имаше желание да бяга в Атланта, но след това прецени, че е по-добре да си вземе титлите от световното в Сидни, а Олимпиади ще има и после. Да, но съдбата бе решила друго...   

За съжаление, не всички от това златно поколение продължиха състезателната си кариера. Основно поради контузии прекратиха и се отказаха Цветомир Маринов, Илиана Илиева, а варненката Пламена Александрова предпочете да живее в САЩ.

Тук обаче трябва да отбележим, че на предното световно за юноши в Лисабон през 1994-а щафетата 4 по 100 става 6-а, като съставът е по-различен, но момичетата дори са по-малки тогава. В нея участва и Магдалена Христова.

Може би вече можем да го кажем, че това бе един невероятен талант, който после обаче не можа да намери истинската си реализация. Вероятно някои специалисти имат друго виждане, но повечето са на мнение, че Магдалена със сигурност можеше отдавна да е минала 7-метровата граница в скока на дължина.

Маги беше контузена през 1995-а и се присъедини към „Звездните Седмици” през 1996-а, когато е световното в Сидни. Там записва страхотен успех, но не стига до медалите, а се нареди 4-а. Всъщност тя още на 17 години също има 4-о място на световно, в Лисабон.

От Сидни Маги със сигурност не се е завърнала доволна, защото замина със страхотен резултат 6.94 м! Контузия обаче не й позволи да се разгърне докрая, но това си остава национален рекорд за девойки и трети при жените.

Маги, както и Тереза, правят добър преход и при жените. Двете са на световното в Атина през 1997-а. Маги скача 6.64 и е 9-а. През следващата година тя поставя национален рекорд в зала - 6.91 м.

Маги премина през няколко треньори (Румяна Ценова, Христо Стоянов и Димитър Петров), като в последствие се ориентира изцяло към спринта, а през 2007-а е 8-а на 60 м на европейското в зала.

Сега Христова се занимава с деца, като групата й е една от най-големите. Дано, това което тя пропусна като състезателка, да успее да го даде на талантливите млади атлети.

Към „Звездните Седмици” малко по-късно се присъедини и определяната за Сексимвол на българската атлетика – Цветелина Кирилова. През 1997 година тя вече направи сериозно впечатление с бягането си на 800 м и истинските резултати не закъсняха. През 1998 г. изненадата бе още по-голяма, като съвсем неочаквано за дебютант се класира за финала на 800 м на европейското в Будапеща, а там финишира 5-а с резултат под 2 мин. Цветелина можеше да стигне и до медалите, ако не се бяха сбутали през нея другите атлетки, което я забави за финалната атака. Цветелина дълго се лута в търсене на подходящ треньор и така и не показа истинските си възможности на 800 м, а там със сигурност можеше още много. Установи се при Константин Миланов, който я специализира в бягането на 400 м с пр. Талантът й проби и тук. С тази дисциплина тя бе полуфиналистка на Олимпийските игри в Пекин през 2008-а. Тя може би имаше най-много треньори. Тръгна от школата в Кюстендил, после се озова при Мануш Димитров, Георги Димитров, Стефан Петков, Илиян Пищиков и накрая при Коце Миланов. 

Не забравяме и за друга „Звездна Седмица” - Живко Виденов, който бе един много светъл лъч за мъжката ни атлетика. Живко също може да разказва на своите състезатели за много пропуснати моменти. 

Все пак – на световното юношеско в Сидни Живко е финалист на 110 м с пр. Талантът му се разви при мъжете, където държи националния ни рекорд с 13.33 сек., а 8-то място на европейското през 2002-а е най-големият му успех.

Още по-радостно е, че Живко също се захвана с треньорска дейност. Той премина прези трима треньори - Йордан Цанов, Сашка Виденова и Димчо Ников.

За малко да забравим още един талант от набор 77 - Васил Гергов. Възпитаникът на Светослав Топузов също бе неотменна част от тези наши атлети, които ни даваха надежди, че тройният скок ще си остане със силно българско присъствие. Васко не се посрами. Амбициозният плевенчанин бе финалист на световвото в Сидни през 1996 г., а през 1999-а взе бронзов медал на европейското за младежи. Контузиите също отминаха и талантливия плевенчанин и той се ориентира успешно към ... бобслея. 

Така, че да обобщим какво има в сметката на „Звездните Седмици”– олимпийска титла, европейски и световни титли и медали, рекорди ... и сексимволи.

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Тереза Маринова, Нора Иванова, Цветелина Кирилова, Цветомир Маринов, Магдалена Христова, Живко Виденов, Илиана Илиева, Пламена Александрова, Вяра Николова, Васил Гергов
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Септември 2018
п»ї