Шрифт:

За какво са му на МОК ‘мръсните’ медали

За какво са му на МОК ‘мръсните’ медали

През последните седмици се надигна вой и руските спортисти (7) да върнат олимпийските си медали от Лондон 2012, защото са наказани за употреба на забранени вещества.

Петима от тях са атлети, а почти всички категорично отказаха да върнат отличията си. И изглежда имат основание.

Според тях МОК няма нужда от тези медали и те най-вероятно ще хващат прах, захвърлени и забравени в някой склад. Руснаците няма да ги връщат, като част от тях още водят дела и чакат решението на Арбитражния съд в Лозана. Какво да каже пък кубинката Ярелис Бариос (сребро на диск от 2008), която го е продала и този медал вече дори не й принадлежи. Откъде да знае, че след 8 години ще я стигне дългата ръка на допинг-лаборантите.

Едва ли в тези метални кръгчета благородната част е най-ценната. Безспорно е, че те имат стойност само за тези, които са ги спечелили и с тях на гърдите са слушали националния си химн пред пълния стадион и през цял свят. За всички останали това е просто някакъв медал, с който ние останалите не свързваме нищо. Ние нито сме се претерпвали от тренировки, не сме се мъчили, не сме „умирали”, не сме и мечтали за тях. Само сме се възхищавали, когато съответният спортист го е завоювал. И толкова. Тези медали за нас останалите си остават парче метал, колкото и да са красиви.

Дори за колекционерите „допингираните” медали едва ли имат стойност. Това са отличия, които вече не са значими, а са в графата – „Допинг”. Е, може за някой с това да са уникални, защото са неповторими или нещо такова. Колекционерите са странни птици, но няма да ги мислим и даваме акъл как да си харчат парите.

Така, че наистина за какво са му на МОК тези „омърсени” медали. Стана ясно, че те са придружени с дипломи и грамоти. И всичките тези награди са надписани и гравирани с имената на тези, които са ги спечелили в момента. Така, че наистина нямат стойност за никой друг. И затова май руските спортисти са прави – за кой друг те имат значение.

Поне от неофициална информация знаем, че ИААФ има доста по-правилна политика с наказаните медалисти. Хванати атлети казват, че не са им искали да връщат медалите и те си остават за тях. Пък и за самите атлети едва ли гледат с добро на тези медали, защото с тях са свързани доста неприятни спомени.

Нашата бегачка Даниела Йорданова, която след години бе класирана трета на 1500 м на световното в Осака през 2007-а, получи официално бронзовия медал и той й бе връчен в Спортното ни министерство. Самата атлетка призна, че изобщо не се е развълнувала при това тържество, нито пък имала усещането, че наистина е станала трета.

В случая по-важен дори не е медалът, а проблемът с премиите. За тези, които получават медали ще вземат още някой долар повече, а другите, ако успеят да ги накарат – трябва да връщат не малко пари.   

Така, че МОК или се движат по инерция и не разбират, че това повтаряне – върнете медалите, няма смисъл. Друг пък е въпросът защо МОК не приеме нещо радикално в тази насока и щом вече са връчили медалите – край на ровенето за каквото и да било, най-вече за допинг. Който се прецакал – прецакал и който могъл е надхитрил другия, но щом медалите са дадени – спираме до тук. Иначе не се знае колко години ще се въртим в тази спирала и не знаем коя сутрин ще трябва да пренареждаме шампионите и медалите от някаква си олимпиада, за което вече дори на никой не му пука.

И жалко, ако МОК смята, че така се бори за чист спорт и че ще премахне допинга. Едва ли. А само да се имитира някаква дейнст и викане - дайте медалите, не върши работа. Но да се гонят със задна дата част от идолите на света, просто е ... тъпо и безсмислено.     

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: МОК, медали, допинг
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Март 2017