Шрифт:

Една от българките над двата метра – на 50

Една от българките над двата метра – на 50

Ето че днес една от петте българки, покорили двата метра в скока на височина, навършва петдесет години. Нека си припомним за нейния не толкова дълъг, но изпъстрен с редица запомнящи се изяви в сектора.

 

Родена на 18 март 1967 г. в Монтанско, Светлана Исаева едва 5-годишна се премества със семейството си в Плевен. Започва със...спортна гимнастика, но твърде бързо израства на височина и с гимнастиката е приключено. Добре, че учителката й по физическо възпитание Йорданка Николова е забелязала природните дадености на Светлето навреме. Опитали скок на височина и първият резултат на Исаева (1.40 м) й отворил пътя към спортното училище в Плевен. Там Светлана попада в групата на треньора Иван Иванов. Още в шести клас (през 1980 г.) Исаева преминава 1.68 м! На следващата година в Пловдив Светлана вече преодолява 1.80 м! На 14 години малцина атлетки са покорявали подобен рубеж! Та това е майсторска норма – нито Йорданка Благоева, нито Людмила Андонова, нито дори Стефка Костадинова не са проедолявани 1.80 на 14 години!

 

От есента на 1981 г. Светлана Исаева преминава в групата на известния специалист в скоковете Никола Николов. Той се заема да шлифова техниката й, да подобри качествата „бързина”, „отскокливост”, „сила”. На републиканското за жени в София (19 юни) Светлана участва с „каките” и се класира четвърта с 1.79 м. На 4 юли 1982 в Драма по време на Балканиадата за девойки Исаева със същите 1.79 м отстъпва само на югославянката Малешев (1.84). После на турнира ‘Дружба” в Лодз през август се класира шеста с 1.77 м (Стефка Костадинова е първа с 1.88).

 

Още през зимата на 1983 г. талантът на Исаева разцъфва с пълна сила. На шампионата за старша възраст в зала „Комсомолска” в село Веселиново, Ямболско, Светлана от първи опит преодолява 1.80, 1.83, 1.85 и 1.88 и поставя нов български рекорд в зала за девойки младша и старша възраст. Едва 16-годишна, Светлана участва и на срещата ФРГ-България в Лаге на 13 юни 1983 г. и даже „запълва” дупката в скока на дължина (пета с 5.72 м). На турнира „Дружба” в Ленинград (11 август) Исаева е втора с 1.87 м, само след рускинята Елена Тоpчина 1.90 м. А на европейското за девойки в Швехат Светлана е с две години по-млада от съпернчките си. Девет момичета преминават 1.85, но само три (Топчина, Малешев и британката Дебора Марти) се справят с 1.88. И си рвзпределят медалите. Исаева остава да дели четвъртото място с 1.85, заедно Биргит Гросхениг (ГДР), Елла Вийнантс (Хол) и Зигрид Кирхман (Ав). На същото състезание още един възпитаник на Никола Николов – Евгени Пеев – завоюва сребърен медал на скок височина шри юношите!

 

През цялото това време Николов е строг, взискателен и безкомпромисен – тренировките му със Светлана протичат понякога и по два часа и половина. Светлана Исаева прогресира постепенно и плавно – на тренировки с трамплин Исаева успява да пемине даже над 2.10 м! Светлана си има и своя кумир – Сара Симеони! Мечтата й един ден да достигне личния рекорд на италианката (2.01 м) изглежда все по-близка.

 

На турнира „Плевенска панорама” на 07 юли 1984 г. Светла изравнява личното си (1.88), после на турнира „Дружба” в Пловдив (04 август 1984) с 1.88 е втора, след Олга Турчак (СССР) 1.92.

 

Особено важна за Светлана е 1985-а. На любимия турнир „Плевенска панорама” (6-и юли) Исаева се извисява над 1.93 м – най-добро за девойки през годината в света. Главната цел е второто й европейско за девойки – в Котбус. Квалификацията на 24 август преминава добре (1.79 м). На финала 13-е атлетки почват от 1.75 м. Осем превземат 1.80, от тях шест – 1.84 м. На 1.88 Исаева се справя от първи опит! Но на 1.91 при втория си скок Светла стъпва накриво и може би изгубва титлата. Турчак и Наталия Голодонова преодоляват тези 1.91, после Голоднова (СССР) преминава успешно и 1.94 м. И така – бронзов медал за Светлана Исаева в Котбус! А Никола Николов е вънзаграден с още един бронз, пак на скок височина – Георги Дъков е трети при юношите (2.24).

 

Първата година при жените  - 1986-а – започва повече от обнадеждаващо. На вътрешния шампионат на в-к „НАродна младеж” в София (25 май) Светлана Исаева преодолява от първи опит 1.97 м. И за първи път дръзва да атакува двата метра! Е, не успява, но е уверена, че те не са толкова страшни. На срещата Австрия-Унгария-България в Линц (29 юни) Исаева е първа – 1.94 м. После на турнира „Хунгарорунг” на Нейпщадион в Будапеща (11 август) Светлана с 1.96 м подобрява самочувствие и печели ценна победа. Европейското в Щутгарт посреща атлетите с дъжд и есенни температури. На 27 август на квалификацията Светлана стига до 1.89 м и прави две грешки. Посъветвана от Стефка Костадинова, Исаева премества белега си и преминава успешно в третия си опит тези 1.89 м. Нормативът от 1.91 е преминат от Костадинова, след което съдиите решават да допуснат до финала всички с преодолени 1.89 м. На следващия ден от 18:15 на „Некарщадион”  12-е атлетки начеват борбата от 1.79 м. Седем от тях се справят с 1.90, но на 1.93 успяват само Костадинова, Светлана Исаева и рускинята Олга Турчак. Това са и медалистките – малко преди това на изключително опасната хлъзгава настилка три от момчитетата полчуват травми. 1.96 са превзети само от Стефка, а Исаева в третия си скок като че е преминала успешно летвата, но я закача с прасеца и летвата пада! Сребърен медал за Исаева от европейско за жени – при това едва на 19 години!

 

Годината 1987-ма не започва добре за Исаева – едва 12-а на европейското в зала в Лиевен. За сметка на това пък на 30 май 1987 по време на шампионата на в-к „Народна младеж” Исаева не само си прави лично 1.98, но побеждава прославената рускиня Тамара Бикова (1.98), както и Стефка Костадинова (1.94). Следват чудесни победи в Загреб (12 юни) – 1.98, на следващия ден в Братислава (13 юни) с 1.97 (пред кубинката Коста), в Белград на 18 юни (1.94) и на мемориала Рошицки” в Прага (24 юни) с 1.97 м - пак пред Тамара Бикова!

 

Най-голямата спортна победа в състезателната си кариера Светлана Исаева извоюва на Универсиадата в Загреб (14 юли 1987). На стадион „Максимир” (същият, на който Йорданка Благоева поставя световния рекорд от 1.94 м 15-години по-рано) Светлана Исаева няма конкуренция. С 1.95 тя печели златния медал и световната студентска титла.

 

На турнира „Самарско знаме” в Стара Загора (01 август) вали дъжд и духа силен студен вятър. Исаева е готова за много висок резултат, но от вятъра летвата непрекъснато пада и Светла се задоволява „само” с 1.95 м. На следващата седмица е тристраната среща Гърция-ЧССР-България в Драма. На 8 август целта най-сетне е постигната. Светлана Исаева преминава 2.00 м от първи опит и отстъпва първото място само на Костадинова 2.04 м. На световното в Рим малшансът преследва Исаева. След като безпроблемно преминава 1.80, 1.85, 1.90 и 1.93 (все от раз!), Светлана във втория си опит на 1.96 с глезена закача летвата и тя се отлепя от стойките. Исаева остава седма в това неповторимо съревнование! Малка утеха за нея е второто място на мемориала „Иво ван Даме” (11.09.) в Брюксел – 1.97 м.

 

Неудачно започва и олимпийската 1988 г. Контузия след контузия възпират Исаева от пълноценна изява. След 1.90 в зала, сякаш нещата ще потръгнат. На 4-и юни във Вьорщад („Меката” на женския скок на височина) Исаева печели голяма междунардна победа с 1.93 м. Оттам нататък проблемите с ахилеса не й дава мира. Всяка тренировка е мъчение, всяко участие в състезание е на инжекции. На турнира „Самарско знаме” (28.08.) и на републиканското в София (03.09.) преодолените само 1.90 м я изхвърлят от отбора за Олимпиадата в Сеул.

 

Светлана Исаева се омъжва за рекордьора на овчарски скок Делко Лесев и през есента на 1989 г. им се ражда син – Делко-младши (който става е шампион при 14-годишните момчета на скок дължина през 2003 г.). Светлана се премества да живее в Пловдив и има вече нов треньор – рекордьорът Румен Йоцов. По-късно Лесева ще сподели: „Той промени изцяло техниката ми, начина ми на мислене...”. Постепенно усетът към скока се възвръща. На националния шампионат в Софиа (18.08.1990) Светлана печели златото с 1.90 м. После, на европейското в Сплит Лесева се справя с квалификацията (1.88), а на финала остава девета с 1.89 м.

 

През зимата на 1991 г. Лесева участва на няколко тунриа в Германия и шест (!) пъти преодолява все по 1.90 м. На световнто в Севиля с 1.88 в квалификацията (и толкова на финала) Светлана заема призовото осмо място.

 

Лятото на 91-ва е доста интензивно. Още на 12 юни 1991 на мемориала „Борис Ханжекович” в Загреб Лесева с 1.98 м се чувства като възродена. На Суперлигата на Купата на Европа във Франкфурт на Майн (30 юни) Светлана Исаева-Лесева с 1.96 от първи опит се класира втора (след Елена Родина-Гуляева 1.98 м). Три дни по-късно се оказва, че пробата на Родина е положителна и тя е дисквалифицирана! Така Светлана-Лесева автоматично е провъзгласена за победителка! Във Формия (08 юли) Лесева е втора (1.97), след Костадинова (2.00). Послед само за два дни (в Сен Дьони на 19.07. и в Каорле на 20.07.) тя печели две ценни победи с по 1.93 м. За съжаление, влажното време на световното в Токио обостря болката в крака и Светлана не се класира за финала.

 

Втората олимпийска година за Светлана Лесева е 1992-ра. През зимата тя с 1.92 м заминава за европейското в Генуа, където след преодоляна квалификационна норма, във финала остава само с 1.85 м. С 1.95 м, преодолени в италианския град Казерта на 11 юни, Светлана Лесева е включена в отбора за Игрите в Барселона. В каталунската столица Лесева се чувства ужасно зле срещу силния вятър в скочището, пък и неизлекуваното сухожилие не й позволява да преодолее повече от 1.83 м. Следолимпийската 1993 е загубена заради нова контузия и операция. А 1994-а започва с 1.94 в залата „Пирея” в Атина на 16 февруари. В същата тази зала две седмици по-късно (на 28 февруари) Лесева преодолява 1.90 и при опит на 1.93 м изкълчва глезена си. През лятото на 94-а Светлана извоюва правото да участва на европейското в Хелзинки. Там в квалификацията тя се справя с 1.92 м. На финала тя скача първа поред и с 1.80, 1.85 и 1.90 се класира седма.

 

В началото на 1995-а Светлана Лесева все още не знае, че ще се наложи това да й е последната година като състезателка. На световното в зала в Барселона с 1.90 от квалификацията тя се класира за финал. Там с 1.85 м завършва 12-а. На 20 май в София са преодолени 1.94 м и на световния шампионат в Гьотеборг Лесева преминава 1.93 в пресявката и се класира за финал. А финалът на 13 август 1995 й предлага отново изпитания. С 1.93 м от първи опит Светлана отново (както преди осем години в Рим) се класира седма. След второто място на „Гугъл” в Линц (22.08.) с 1.90 и осмото на ИСТАФ в Берлин (01.09.) повече няма. Ненавършила 30 години Светлана Исаева-Лесева е принудена съвсем не навреме да скъса с атлетиката.

 

След края Светлана Исаева-Лесева за известно време е треньорка (една от възпитаничките й Римма Бочарова е шампионка на скок височина при девойките). После Лесева е заместник-директор на спортното училище „Васил Левски” в Пловдив. Понастоящем Лесева е кондиционен треньор на юношески волейболен отбор в Пловдив. Момчетата й печелят титла след титла на националните първенства.

 

Лесева винаги е на стадиона, когато в Пловдив се провежда състезание по лека атлетика. Винаги елегантна и стилна, Светлана изглежда много по-млада от годините си. Да й пожелаем да изглежда още дълго все така млада и красива!

 

Александър Вангелов

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Светлана Исаева, Скок височина, Пловдив, Плевен, Делко Лесев
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Май 2017