Шрифт:

И ′атлетите на атлетите′ със свой принос в славната ни история - IV част

И ′атлетите на атлетите′ със свой принос в славната ни история - IV част

Многобойците винаги са наричани „атлети на атлетите”. С умението си еднакво добре да бягат, скачат и хвърлят те винаги са будели респект и възхита сред специалисти и любители на атлетиката навсякъде по света. Българските многобойци също са оставили своето наследство и славни традиции в аналите. Нека проследим и техните следи през годините.

 

Първата част за историята на многобойците на България четете - ТУК

 

Втората част за историята на многобойците на България четете - ТУК


Третата част за историята на многобойците на България четете - ТУК

 

На зимното първенство по петобой през 1979 г. в зала „Фестивална” Соня Ценколовска-Генева е заявила твърдо – това ще е последният й старт. Тя побеждава с 4201 т. (8.72; 13.86; 1.72; 6.23; 1:46.0) и се разделя с треньора си Георги Димитров. Затова пък шампионка при девойките е... Йорданка Донкова 3763 т. (8.61; 10.57; 1.63; 5.40; 1:44.8). При мъжете oтлични резултати в осмобоя записват Атанас Андонов 6348 (7.22; 6.68; 1.96; 51.69/ 8.26; 14.41; 4.20; 2:07.0 на 800 м), следван от Петър Цанков 7251, Цецко Митракиев 6203, Иван Петров 6188. Видинчанинът  Иван Кръстев при юношите с 5741 т. (7.58; 6.53; 1.95; 55.01/ 8.97; 12.78; 3.80; 2:11.09) само с девет точки надвива над ямболията Дичо Тодоров. Бургазлията Лъчезар Лалов е по-назад 5672.

 

След раждане успешно се завръща на стадиона Валентина Димитрова. Още на шампионата в София (24 юни) с 4270 т. (15.01; 15.24; 1.74; 5.63; 2:17.9) тя надделява над миналогодишната шампионка Мариана Костова 4238 (14.33; 12.94; 1.60; 6.02; 2:12.3). Нашите жени участват на полуфинала за Купата на Европа в Будапеща (14 юли). Валентина Димитрова е четвърта с 4389 (14.78; 15.11; 1.78; 5.87; 2:17.2), само след Карякина (СССР) 4544, „домакинята Маргит Пап 4541 и Олга Рукавишникова 4406 т. Седма в крайното класиране е бургазлийката Ирина Дачева (тр. Величко Денчев). Тя записва личен рекорд 4180 т. (15.13; 12.01; 1.75; 5.79; 2:12.98). Девойката Даниела Ненова от Кюстендил е девета – 4147 (14.86; 12.49; 1.68; 5.90; 2:16.48). Обаче в отборното сме трети (12716), след СССР 13278 и домакините от Унгария 12889 т. При мъжете Развигор Янков (7682), Атанас Андонов (7652) и Димчо Славов Димов (7371) класират България на 4-ото място 22705, не много далече от второто място на Полша 22808 и третото на Унгария 22735 т. – само на 30 (!) точки пред нашите.

 

На 25 и 26 май Атанас Андонов става ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН СЪС СБОР НАД 8000 ТОЧКИ В ДЕСЕТОБОЯ! Той събира 8012 т. (11.23; 6.72; 14.20; 2.00; 49.55/ 14.57; 44.94; 4.70; 62.94; 4:24.59). След него е Развигор Янков 7796 (10.92; 6.97; 15.40; 1.88; 50.16/ 15.35; 46.52; 4.50; 56.18; 4:38.87). През годината лични постижения записват и Цецко Митракиев (7594) и Димчо Славов Димов (7442). Юношата Милко Грозев със 7555 (10.7; 6.75; 15.52; 2.05; 51.4/ 15.4; 35.28; 4.30; 56.86; 4:53.6) добавя към личния си рекорд в Ямбол на 27 и 28 юни. Пак в Ямбол, на 28 и 29 юли Милко Грозев става и балкански шампион за юноши за втори проеден път – 7491 т. (10.97; 7.17; 14.82; 1.96; 50.53/ 15.89; 38.64; 4.20; 56.78; 4:54.16). Уви, на европейското за юноши в Бидгошч Милко започва добре и след диска (седмата дисциплина е пети с 5543 точки). Точно при един от опитите му на овчарски скок (осмата дисциплина) Милко получава скъсване на ахилесовото сухожилие и прекратява. Тук по-успешно се състезава ловчанлията Станислав Кацаров – шести със 7220 точки (11.46; 6.60; 13.63; 2.05; 51.77/ 15.67; 39.92; 3.90; 54.52; 4:40.81).

 

Кюстендилката Даниела Ненова е балканска шампионка на петобой за девойки в Ямбол (29 юли) с 4087 т. След успешното предсатвяне на КЕ в Будапеща (девета с личен рекорд 4147), Ненова заминава за Бидгошч за европейското за девойки (18 август). В полския град Даниела започва малко сковано – 14.81 на 100 м с преп., после 12.14 на гюлето и 1.65 на скок височина. В скока на дължина с 5.81 тя все още е седма. Даниела Ненова влага цялата си останала сила и старание на 800-е метра. Във втората серия тя финишира първа (!) с лично постижение от 2:14.86. Зад нея са Анке Фатер (ГДР) 2:16.21, победителката Сабине Евертс (ФРГ) 2:16.28 и Хайке Праука (ГДР) 2:20.43. В крайното класиране с 4103 точки (близо до личното й) Даниела Ненова завършва седма, на 41 точки от шестата Елена Иванова 4144 точки.

 

Валентина Димитрова (заедно с треньора-съпруг Георги Димитров) постепенно повишава нивото на спортната си форма. На Спартакиадата на народите на СССР в Москва (26 юли) с 4392 точки тя е осма (15.10; 15.38; 1.77; 5.91; 2:15.28). След слабите 15.10 на 100 м с преп., Димитрова надвива над всичките рускини на гюлето – 15.38 м. А на скок на височина Смирнова и Корнелия Зулек (ФРГ) са с по 1.87, Рукавишникова е с 1.85. Димитрова с 1.77 все пак „държи” петото място. На скок на дължина с 5.91 м Валя поизостава от Смирнова 6.42, Карякина (6.40), Курагина (6.35) и Степанова (6.20). В по-слабата серия на 800 м Димитрова с 2:15.0 пристига втора, след Степанова 2:13.0. И остава девета. Във втората серия на 800 м Курагина (2:08.02, Карякина 2:08.98 и Смирнова 2:10.97 са недостижими. И Валя приключва с 4392 точки. След две седмици на Балканиадата в Атина (10 август 1979) Димитрова прибавя повече от 140 т и печели втората си балканска титла – 4509 точки (14.43; 15.73 (лично); 1.78; 5.94; 2:12.76)! Побеждавайки в люта битка румънката Габриела Йонеску 4503 т. (14.04; 12.59; 1.74; 6.43; 2:10.75)!

 

Сезонът в зала 1980 подсказва амбиции и намерение у атлети и треньори. При мъжете Атанас Андонов с 6659 точки (с 800 м) е доста пред Цецо Митракиев 6362 т. Както и Даниела Ненова 4101 (9.04; 12.33; 1.70; 5.80; 1:39.9) при жените пред Емилия Кунова 3938 и Йорданка Донкова 3804 т. Лованлията Станислав Кацаров с 6116 т. не само подобрява рекорда на осмобой за юноши, но със своите 6116 т. (7.15; 6.70; 2.00; 53.58/ 8.66; 13.59; 4.20; 2:14.5) изпреварва видинчанина Иван Кръстев 5864 с повече от 250 т. При девойките младша възраст 16-годишната възпитаничка на Георги Димитров Цветанка Цветкова впечатлява с изклюителните си качества – 3739 т. (8.88; 8.50; 1.70; 5.68; 1:43.6).

 

Много силно открива „лятното си разписание” Атанас Андонов. Още на 26-27 април 1980 в София той подобрява собствения си рекорд – 8116 (11.12; 7.10; 15.19; 2.01; 49.82/ 14.45; 45.32; 4.70; 58.06; 4:27.01), следван от Развигор Янков, 7759, Цецо Митракиев 7588 и Румен Марков Петров 7447 т. Митракиев (7469) и Димчо Славов Димов  (7386) участват и на турнира в Гьотцис (17-18 май) и се класират 15-и и 17-и. За по-малко от месец Атанас Андонов „прави” втори десетобой. В София (22-23 май) той отново надхвърля 8000 точки – 8049 (11.25; 6.59; 15.25; 2.06; 49.42/ 14.63; 47.70; 4.40; 62.24; 4:27.00), следван от Димо Митев Добрев 7566. При юношите Станислав Кацаров „чупи” рекорда – 7296 т.

 

На Балканиадата в София (13-14 юни) Атанас Андонов не смогва да премине отново осемте хиляди – 7833 (11.28; 7.07; 14.45; 2.07; 50.21/ 14.86; 44.66; 4.40; 51.00; 4:28.67), но е балкански шампион, следван от Цецо Митракиев 7576 т. Хубав резултат (7719) събира добричлията Димчо Славов Димов на турнира в Сопот (Пол) (11.09; 6.79; 14.53; 1.97; 50.13/ 14.95; 43.38; 4.40; 56.92; 4:38.55) за четеъртото място. На втория кръг от отборния шампионат в София (04-05 юли 1980) Развигор Янков със 7773 точки (11.01; 6.82; 16.55 (!); 1.85; 50.81/ 15.81; 55.00 (!); 4.60; 55.60; 4:56.4) твърдо вече е включен в олимпийския тим.

 

Русенката Венета Симеонова също надхвърля четирите хиляди точки. На състезания в Плевен (12 юли 1980) тя събира 4019 т. (14.7; 11.16; 1.65; 6.07; 2:22.0).

 

Обнадеждаващо и радващо се състезават юношите на Балканиадата в Солун (06-07 август 1980). Иван Кръстев със 7381 т. е балкански шампион (11.55; 7.03; 13.45; 2.06; 52.10/ 15.20; 44.12; 4.00; 53.22; 4:45.94), следван от Станислав Кацаров 7232 точки.

 

И жените в петобоя не изостават по-назад. Даниела Ненова започва още на 26 април 1980 с 4064 точки, после на 10 май покачва на 4138 т. А Емилия Кунова с 4196 т. отвръща на удара в София на 22 май. Даниела Ненова участва на турнира в Гьотцис и завършва шеста 4244 (14.76; 12.08; 1.73; 5.93; 2:12.48). Балканиадата в София (13 юни 1980) е първият голям петобой за рекордьорката Валентина Димитрова. На 100 м с преп. тя с 14.22 отстъпва на румънките Цифря (14.03) и Букатару (14.21) (тук Ненова е четвърта с 14.44). На гюлето Димитрова записва лично – 15.80 (Ненова 12.58). Валентина е превъзходна на скока на височина – 1.86 м (!), а Ненова с 1.80 също си прави лично! В скока на дължина след 6.03 в първия си опит, във втория Димитрова се приземява някъде около 6.30, но с пристъпване на пластилина. В третия Димитрова все пак записва ново лично – 6.20 м. Даниела Ненова е по-скромна – само 5.78. На 800 м Димитрова повежда в бързо темпо и накрая Ненова я застига и побеждава с 2:16.1, следвана от Валя Димитрова 2:16.4). Така Валентина Димитрова коригира собствения си рекорд с 20 точки – 4650, следвана от румънката Корина Цифря 435 и Даниела Ненова 4295 т.

 

На индивидуалния шампионат по петобой в София (04 юли 1980) Емилия Кунова „събира” 4437 точки за новия си личен рекорд (13.42; 13.25; 1.75; 5.91; 2:16.8), следвана от... Йорданка Донкова 4331 (13.24; 12.06; 1.70; 6.07; 2:20.4) и Даниела Ненова 4219 т. Така Ненова отпада окончателно от отбора за Москва.

 

Петобоят на Олимпиадата в Москва е само в един ден (24 юли 1980). Кунова е в първата серия и с 13.73 отстъпва само на Ткаченко (13.29), но побеждава Бурглинде Полак (ГДР) с една стотна. В третата серия Димитрова с 14.39 е седма (след неизлекувана напълно травма в ахилеса). На гюлето в група А Димитрова с 15.65 отстъпва само на Ткаченко (16.84) и Полак (16.67). Малко по-скромна е Кунова (11.98). В скока на височина Валентина с 1.74 е далеч от формата си на Балканиадата. Същите 1.74 записва и Кунова във втората група. Следобяд в 17:10 в първата група Кунова скача първа поред и с 6.10 все пак дава максимума си за момента. Димитрова е седма в списъка и след един фаул с 5.91 е с 30 см по-зле от показаното в София (заради възпаления ахилес). Във втората серия на 800 м Емилия Кунова записва личен резултат – 2:11.10, а Димитрова с 2:15.50 е втора след нея. В крайното класиране Валентина Димитрова завършва седма (4458 т.), а Емилия Кунова е осма с 4431 т.

 

При мъжете в Москва в десетобоя Атанас Андонов и Развигор Янков се губят между конкурентите си от СССР и ГДР. Те импонират единствено в диска – Развигор е първи в първата група с 48.02, а Андонов с 47.62 е втори във втората. В крайна сметка Атанас Андонов приключва седми със 7927 т. (11.38; 6.86; 15.59; 2.00; 50.36/ 14.83; 47.62; 4.70; 53.54; 4:29.0), а Развигори Янков е 14-и със 7624 т.

 

През 1981 г. женският петобой е заменен със седмобоя. Но преди това, на турнира по многобой в зала в зала Фестивална (09-10 март 1981 г.) Валентина Димитрова с 4252 т. (9.02; 14.55; 1.70; 5.50; 2:22.8) е пета, а Атанас Андонов с 6675 т. (7.21; 6.84; 15.63; 2.12/ 51.96; 8.17; 4.60; 2:47.08) отстъпва само с 17 точки на Виктор Грузенкин (СССР) 6692 т.

 

Първият български рекорд на седмобой за жени има честта да постави Даниела Ненова на 16-17 май 1981 г. в София (5468 т.) (14.46; 11,60; 1.72; 25.41/ 5.55; 29.00; 2:18.18). Този рекорд обаче трае само... една седмица! Три българки участват на турнира в Гьотцис (23-24 май 1981). Валентина Димитрова завършва девета с нов български рекорд 5682 т. (15.22; 14.67; 1.71; 26.09/ 5.86; 36.68; 2:19.66). Доскорошната рекордьорка Даниела Ненова е 16-а с 5566 (14.66; 11.47; 1.71; 25.21/ 5.89; 27.42; 2:12.57). А Йорданка Донкова с 5141 т. е 21-ва! Двама българи правят комания на дамите. Атанас Андонов е пети със 7881 (11.32; 6.90; 16.10; 2.03; 50.46/ 14.96; 48.36; 4.20; 58.04; 4:37.33), а Цецко Митракиев е десети със 7752 (11.39; 6.86; 13.66; 2.00; 49.24/ 15.18; 41.32; 4.40; 60.60; 4:24.38).

 

На 16 и 17 май много силно започва Станислав Кацаров в десетобоя – 7669 т. (10.96; 7.40; 14.57; 2.06; 51.42/ 14.94; 43.96; 4.40; 57.60; 5:28.40), следван от Иван Кръстев (7506 т.).

 

Рекордът на Димитрова просъществува други две седмици. На 6 и 7 юни 1981 в Прага Емилия Кунова-Пенчева (омъжена за овчарския скачач Станимир Пенчев) печели бронзов медал с 5867 т. – нов рекорд (13.55; 13.35; 1.74; 24.78/ 6.06; 29.12; 2:19.23). Точно след десет дни в Сопот (Полша) Даниела Ненова си възстановява рекорда – 5949 т. (14.38; 12.73; 1.75; 24.88/ 6.32; 33.90; 2:12.97), като особено впeчатлява резултатът й на скок дължина (6.32). Само четири дни по-късно (на 20-21 юни) в София Емилия Пенчева става първата българка, надхвърлила 6000 точки в седмобоя – 6030 (13.45; 12.80; 1.80; 24.02/ 6.10; 32.50; 2:20.30). При това рекордът е постигнат при есенни условия – с ниски температури и постоянно ръмящ дъжд! На същото състезание (20-21 юни) и Атанас Андонов се разписва в десетобоя 8217 точки (11.08; 7.32; 15.90; 2.08; 49.47/ 14.57; 50.58; 4.40; 56.92; 4:37.48). След него със 7810 втори е Цецко Митракиев (11.35; 7.00; 13.48; 2.11; 49.62/ 15.05; 41.54; 4.50; 60.56; 4:36.93).

 

Едва 14-годишната София Божанова (треньор Благовест Георгиев) прави чудеса в петобоя при момичетата – 8873 т. (60 м 7.73; ск.дълж. 5.95; ск.вис. 1.62; 60 м преп. 8.73; гюле 10.70). Още през зимата в зала „Фестивална” Божанова е разкрила удивителния си талант на четирбоя – 6905 т. (60 м 7.80; ск.дълж. 5.56; ск.вис. 1.71; гюле 10.36 м).

 

Отборите ни заминават за участие на полуфинала за Купата на Европа по многобой в Малмьо (11-12 юли). Там Атанас Андонов записва най-авторитетната си победа с 8099 точки (11.46; 7.15; 15.53; 2.07; 50.07/ 14.64; 49.72; 4.40; 58.72; 4:27.70). Цецко Митракиев е девети със 7663 т., а Станислав Кацаров е 12-и със 7412 т. Втори сме отборно с 23144 т., само след СССР 23997 т. При жените също сме втори (16842 т.), след СССР 17973. Даниела Ненова е шеста с 5768 т. (14.55; 12.63; 1.78; 25.77/ 5.90; 32.54; 2:12.47), Валя Димитрова е осма 5620 т., а Емилия Пенчева с изкълчен глезен остава девета с 5454 т.

 

На Балканиадата за юноши и девойки в Плевен (25-26 юли) първи и втори в десетбоя са пловдивчанинът Георги Станоев (7187) и Николай Иванов (7146). При девойките балканска шампионка в седмобоя е Татяна Стойчева с 5809, следвана от Мариана Димитртова 5377, Николина Митева 5278 и Цветана Мукова 5251 т.

 

Осма приключва седмобоя Даниела Ненова на Универсиадата в Букурещ (21-22 юли 1981). Тя впечатлява едиснтвено в скока на височина с 1.85 – втора заедно с Биргит Дресел (ФРГ) след Джудит Ливърмор (Вбр) 1.88. Сборът на Ненова е 5695 (14.64; 11.71; 1.85; 25.58/ 5.64; 33.02; 2:15.15).

 

Индивидуалният шампионат по многобой е в София на 01 и 02 август 1981. При мъжете Атанас Андонов подобрява с три точки рекорда си – 8220 т. (11.02; 7.18; 15.94; 2.05; 49.54/ 14.60; 48.88; 4.50; 55.12; 4:25.75). Втори остава Димчо Славов Димов със 7788 (11.44; 7.12; 14.37; 1.99; 51.34/ 14.96; 42.44; 4.50; 60.64; 4:27.08), а трети – 

Станислав Кацаров 7747 (11.02; 7.08; 15.42; 1.99; 52.32/ 15.70; 46.40; 4.50; 56.92; 4:43.29). Четвърти е Иван Кръстев 7677 т. (11.42; 7.29; 15.09; 2.05; 50.78/ 15.08; 43.54; 4.40; 55.16; 4:56.94). При жените двубоят между Валентина Димитрова и Галина Симеонова-Бахчеванова в седмобоя се превръща в истински трилър. Накрая Бахчеванова (от Айтос с треньор Георги Бахчеванов) надделява само със 7 точки – 5950 т. (14.02; 12.40; 1.68; 24.58/ 6.05; 36.88; 2:11.00), пред Димитрова 5943 т. (14.42; 15.07; 1.77; 25.41/ 5.73; 35.40; 2:13.23). Трета с нов рекорд за девойки е Татяна Стойчева 5887 (14.02; 13.02; 1.55; 25.63/ 6.39; 43.92; 2:15.12). Резултатът й на скок дължина 6.39 също е рекорд за девойки! А четвърта с майсторска норма е русенката Венета Симеонова 5593 (14.72; 11.58; 1.68; 25.14/ 5.78; 35.36; 2:17.38).

 

Татяна Стойчева заминава за европейското първенство за девойки в Утрехт (22-23 август). При студеното и ветровито време Стойчева повежда след втората дисциплина, но слабият й скок височина (1.55) я оставя назад. През втория ден след два фаула на скок дължина Таня е застрашена от изпадане. Но в последния си скок тя се съсредоточава максимално и, макар да отскача 40 см пред дъската, все пак записва 5.89 м. Битката й за бронза с британката Сара Роуи е епична. Чернокожата атлетка от Британия налага убийствено темпо и побеждава във втората серия на 800 м с 2:10.91. Стойчева изпълнява програмата-минимум – да не изостане с повече от седем секунди зад Роуи. Тя пристига четвърта с 2:15.79 и това й носи бронзов медал – 5764 (13.76; 12.39; 1.55; 25.24/ 5.89; 41.62; 2:15.79), само на 21 (!) точки пред Сара Роуи.

 

Отборите ни за финала на Купата на Европа заминават с различни намерения и цели за Бирмингам (29-30 август). Още в София се знае, че рекоредьорът Атанас Андонов е контузен. Той стига до шестата дисциплина (11.23; 6.70; 13.65; 2.01; 50.20 и 14.96). Именно след 110-е метра с препятствия става ясно, че Андонов не може да продължи заради травмата си. Димчо Славов Димов (12-и със 7492) и Цецко Митракиев (17-и със 7404), както и Станислав Кацаров – 19-и с 6959 т. спомагат България да остане пета с 21855 т. Жените се състезават по-бойко и настървено. Емилия Пенчева с 5859 е девета (13.87; 12.17; 1.78; 25.12/ 5.96; 32.80; 2:15.05). Галина Бахчеванова пък е 11-а с 5713 т. (14.26; 11.78; 1.64; 24.90/ 5.71; 37.84; 2:13.86). Само с една точка по-малко (5712 т.) Валентина Димитрова е 13-а (14.81; 15.19; 1.64; 26.01/ 5.73; 35.98; 2;15.04). За жалост Даниела Ненова е контузена и с 5223 (15.05; 111.15; 1.68; 26.14/ 5.51; 25.86; 2:16.70) остава едва 20-а. Женският ни тим със 17284 т. отстъпва с по-малко от 200 точки третото място на СССР 17.480 т. Четвърти сме – добър усех!

 

На Балканиадата в Сараево Емилия Пенчева е балканска шампионка с 5796 т. (13.88; 11.81; 1.71; 25.05/ 5.80; 38.26; 2:17.65), пред Корина Цифря (Рум) 5755 и Галина Бахчеванова 5701 т. При мъжете Цецко Митракиев със 7521 т. е втори, а трети е Димчо Славов със 7486 т.

 

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

Александър Вангелов

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Десетобой, Многобой, Седмобой, Петобой, Йорданка Донкова, Валентина Димитрова, Атанас Андонов
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Юли 2017