Шрифт:

Внос на национали

Внос на национали
Снимки: lap.bg, bul-wrestling.org

Първият европейски шампион за страната ни през 2017 г. предизвика огромен скандал в Египет. Тарек Абдеслам триумфира за България в категория до 75 кг на класическата борба в Нови Сад (Срб) в първите дни на май.

 

Египетските фенове обвиниха местните спортни власти, че оставят талантите им да се разпиляват из света. Самият Тарек идва в България, за да продава дюнери, разочарован от египетската федерация, че не е намерила средства за операция на шийните му прешлени. Преди малко повече от година наш представител на борбата открил бъдещия шампион и върнал 23-годишния талант на тепиха.

 

Бизнесът с трансферите не е от скоро, а смяната на националност в борбата дава възможност за по-добър живот на спортистите от държави с голяма конкуренция и малък шанс за изява.  

 

Абдеслам е един сред многото борци, чули „Мила Родино” в своя чест, на които им се налага да учат български език като възрастни. Неговият треньор в националния тим Армен Назарян е сред най-успешните ни спортисти, донесъл ни олимпийска титла и още дузина отличия от световни и европейски първенства. Роденият в Армения Армен напълно се адаптира във втората си родина, доведе семейството си в София, и тежко преживя, че никога не беше избран за Спортист на България, въпреки постиженията си и любовта към страната ни. Беше избран обаче за Треньор №1.

 

Армения „захранва” голяма част от Европа с борци в класическия стил. От Дагестан пък най-често „купуват” в свободния стил, какъвто е случаят на Али Умарбанаев, който е най-новото попълнение на свободняците. Първата официална борба на Али на българския тепих ще бъде на държавното първенство през юни, което ще му отвори пътя и към националния тим.

 

Министърът на младежта и спорта Красен Кралев смята, че натурализирането на Абдеслам е доказателство, че това е успешна политика. „Трябва да продължим с тази политика, но да привличаме млади и перспективни спортисти. Има много такива спортисти, които са печелили олимпийски и световни медали и са ни носили радост”, посочи министърът, допълвайки, че всички държави привличат чужденци, в което няма нищо лошо.

 

В колективните спортове натурализирането е добре отигран процес. Българският паспорт дава право на игра в европейски отбори вече в качеството на състезател от страна от Европейския съюз, което вади спортиста от графата на чужденците. Това дава възможност за сериозен скок в цената на съответния състезател на трансферния пазар. Освен че се заобикаля ограничението на брой „вносни” спортисти, клубът може да лансира и свои представители към националния тим. Особено ако остта клуб-федерация е на добро ниво.

 

През 2012 г. дори имаше разследване на схеми за получаване на българско гражданство в спорта. Подозренията за корупция обаче не бяха доказани.

 

Баскетболът ни е богат на примери с американци, които сложиха българския паспорт в джоба си и не се появиха изобщо у нас. Някои обаче дадоха своя дан за новата родина, като Ърл Калоуей и Ибрахим Джабер, които играха в няколко евроквалификации. Наред с тях беше и Ърл Роуланд, който пък беше лидерът на отбора ни на две европейски първенства (2009 г. и 2011 г.). Едно от явленията в българския баскетбол Прийст Лодърдейл изкара няколко години в Лукойл-Академик и Черноморец. Той получи българско гражданство, каза, че е „българче от САЩ”, но никога не облече националната фланелка.

 

Националните селекционери във футбола не са прибягвали до голям брой натурализирани играчи, въпреки че германецът Фридрих Клюд облича екипа на България в далечната 1927 г. Клюд има само 25 минути за тима ни, но пък други чужденци остават дълбока следа във футбола ни. Като босненецът Предраг Пажин, който има 32 мача за първия ни тим (2000-2004 г.), а сърбинът Зоран Янкович е с 30 (2002-2007 г.). И двамата играха за България на европейското първенство през 2004 г. Няколко бразилци внесоха колорит сред националите в последната декада, като последният е Марселиньо, който дебютира с гол преди година при победата над Португалия с 0:1.

 

За да станеш български футболист, трябва да си играл и живял у нас в последните 5 години. Но пък в повечето спортове картбланш да представяш новата си страна се изисква само година да не си представлявал тази, която сменяш. По-голям е срокът, когато федерацията, от която се отрича спортистът, не даде разрешение. Тогава обикновено срокът е 3 години без състезания.

 

От горе-надолу
В индивидуланите спортове натурализирането започва по интерес на самите федерации. За разлика от колективните, където обикновено клубовете са дейната страна.

 

През 2006 г. слаломистът Килиан Албрехт сложи ските за националния ни тим като четвърти от Зимните олимпийски игри от 2002 г. за Австрия. Неговият трансфер трябваше да даде начало на скоростно развитие на ски спорта у нас като се очакваше увеличаване на квотите за Световна купа, привличане на спонсори, домакинство на състезания.

 

Имаме и други трансфери от държави, мастодонти за спорта си. Рускинята Евгения Кузнецова игра в спортната гимнастика за страната ни на Игрите в Атина. Новозеландката Саманта Макинтош и швейцарецът Гюнтер Оршел ни представяха в конния спорт на Игрите в Сидни. Нашият китаец Фенг Це остана на косъм от класиране за турнира на тенис на маса за Олимпиадата в Атина.

 

130 за 10 години

В последните 10 години са били натурализирани над 130 състезатели, от които само 30 имат по-сериозен принос за българския спорт, инфомира министър Кралев. Според него занапред ще се залага на трансфери на повече на деца, юноши и младежи до 18-годишна възраст, които впоследствие могат да се включват в националните отбори.

 

В някои международни федерации обаче вече умуват как да ограничат миграцията на спортисти. Бежанската вълна и раздаването на пари за престиж заплашват да бъде унищожено честното съперничество. Така например, в леката атлетика традиционно силните африкански бегачи в средните и дълги разстояния носят медали на Швеция, Великобритания, Франция, Германия, Бахрейн, САЩ и др.

 

Има и износ

Един от най-успешните ни спортове – вдигането на тежести, рядко внася, но често изнася спортисти. Звездите на Турция и Хърватска от близкото минало в този спорт Науим Сюлеймануглу и Николай Пешалов напуснаха България. В последните години пък Боянка Костова и Валентин Христов донесоха десетки медали за 

Азербайджан.

 

Също изкушени от парични предложения гребецът Александър Александров и тенисистката Сесил Каратанчева забегнаха за Казахстан. Сесил отново играе за България, но Александров гребе за азерите и в олимпийския канал.

 

Емил Милев пък чупи рекорди за САЩ като дълголетен олимпиец, след като участва на шестите си Игри в Рио миналото лято. Той спечели сребро в спортната стрелба от Олимпиадата в Атланта 1996, като представя България и в Барселона’92 и Сидни’00. Освен в Рио за САЩ Милев стреля в Атина’04 и в Лондон’12.

 

Екатерина Аврамова е единствената българска плувкиня, участвала на Олимпийски игри за две държави – в Лондон за България, а в Рио - за Турция. 


Първи сред първите

Първият чужденец в националния тим на България е Шарл Шампо. Швейцарецът е единственият представител на страната ни на първите модерни олимпийски игри в Атина през 1896 г. Той се състезава в три индивидуални дисциплини на гимнастиката, записвайки престижно пето място на прескок.

Шампо е сред 12-те учители-гимнастици, които през 1894 г. пристигат в България по покана на правителството за учители по физическо възпитание. По инициатива на швейцарските даскали е основано първото софийско гимнастическо дружество „Юнак“, което полага основата на организирания спорт в България. Шампо е също измежду основоположниците на футбола в България.

 

Материалът е публикуван в списание "Икономист"

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Август 2017