Шрифт:

Защо нашите атлетите не честват края на кариерата си

Защо нашите атлетите не честват края на кариерата си
Не си спомняме някой от големите ни атлети, включително и Стефка Костадинова, да са излезли и да кажат – ′Аз бях дотук и от утре влизам в другата страна на живота′.

На фона на шумните чествания на „златни момичета”, волейболните гиганти за края на състезателните им кариери напоследък, трудно можем да се сетим някой от големите ни атлети да го е правил така.

 

Тези дни се разбра, че една от „най-странните“ олимпийски шампионка в атлетиката Юлия Нестеренко (100 м през 2004)– ще прави голям бенефис, макар, че реално не се състезава отдавна.

 

Според запознати с нашите атлетически дела много отдавна бяха изкарани на стадиона по време на международния „Народна младеж“ първите ни големи – Иванка Христова, Диана Йоргова и Тонка Петрова и ги наградиха, уважиха ги с големи букети, като и те не си спомнят дали е било за края на кариерата им.

 

След това обаче не си спомняме някой от големите ни атлети, включително и Стефка Костадинова, да са излезли и да кажат – ′Аз бях дотук и от утре влизам в другата страна на живота′.

 

Защо?

Те си знаят причините, но техните фенове заслужават този празник, а самите ни атлети също. Това също е част от тяхната кариера, макар че е краят, и са длъжни да усетят за последен или пореден път уважението. А защо не пък така хората да знаят, че една славна кариера е завършила. Дори да се знае, че от утре те отиват на друго поприще или пък ще гонят отново атлетическите върхове, но като треньори или на друга позиция.

 

В по-голямата си част леката атлетика изобщо не е лек спорт, но името доста подвежда. И контузиите са част от ежедневието на големите спортисти. Затова като цяло повечето ни големи атлети прекарват последните си състезателни дни и години в лечение на тези болежки. И така и те самите не знаят ще останат ли в атлетиката, или не. И когато нещата не се подобряват, краят дошъл от само-себе си. И най-вероятно изобщо не им е до никакви тържества. Друга част трудно преживяват този факт, че си отиват и не им е нито до честване, нито това да каже на глас „край, бях дотук".

 

Трети пък просто не считат това за празник. А още по-вероятно е, че за да направиш подобаващо тържество за това, че си отиваш от пистата, трябва и силна подкрепа. Знаем и какви мизерни бяха последните години за страната ни и едва ли един голям атлет ще тръгне да се моли за помощ, че иска да чества края на славната си кариера. А атлетите са особена порода и това ще е последното, което ще тръгнат да правят. Но пък от друга страна има и много по-скромни и евтини начини да кажеш на своите, на света, че от утре ти започваш да правиш нещо друго. Така дори ще хванеш инерцията на славата и тя да работи и да ти помага в новото начало, което също едва ли ще е лесно.

 

Няма как да пропуснем и друга причина, която е известна в атлетическите среди. Голяма част от известните ни атлети постигат успех и реално са постигнали и целите си. Те знаят, че са дотук. Само, че имаше един период, в който след този успех получават държавно финансиране, което им се полага и затова премълчават реалното си отказване. Така 4 години те получават степендиите, на които имат право, но за подготовка.

Дали това е така или не, съвсем няма значение. Защото и след тези 4 години големият шампион може да подари екип, шпайкове или нещо друго емблематично от себе си на млад и талантлив атлет, което е прието в тези случаи.

 

Каквито и да са конкретните причини не е лошо поне сегашните и бъдещи големи атлети да помислят по въпроса. Все пак това е част от техния живот и едно официално „затваряне на страницата“ не изтрива успехите им.

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Стефка Костадинова, Йорданка Благоева, Бенефиси
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Ноември 2017