Шрифт:

Бизнес на високо

Бизнес на високо

Бизнес или тежък спорт е изкачването на Еверест? В днешно време двете твърдения трудно биха се отделили едно от друго. Стига да имаш пари, можеш да се качиш до най-високото място на Земята само с елементарна физическа подготовка. Дори да си професионален алпинист си зависим от парите, а не само от качествата на тяло и психика. 

 

„Кой е бил най-високият връх преди да открият Еверест?” Въпросът присъства в почти всяка игра за ума и концентрацията. Правилният отговор е, разбира се, Джомолунгма, в превод „Богинята-майка на вселената”, така както тибетското население нарича високия 8848 м планински връх. Сагарматха („Високо в небесата“) пък се зове в Непал. Най-високата точка на Земята е разположена върху гребените на Големите Хималаи, лежащи на границата между Непал и Тибет.

 

През 1847 г. Еверест е индентифициран като най-висок връх в света (Кангчендзьонга се счита за лидер до този момент). Обозначават го като „връх B“. Първото официално измерване на Еверест през 1852 г. е провалено, след като властите на Тибет, Китай и Непал забраняват достъпа на британските учени от Индийската топографска служба до Хималаите. След множество усилия и трудности височината на връх Еверест е измерена през 1856 г. с помощта на теодолити с голямо увеличение от разстояние от 170 км от Андрю Уо. Таванът на Земята е с измерение от 8 848.8 м. Чак през 1865 г. върхът получава английското си име, дадено му от Уо. Британецът предложил да почетат заслугите на неговия предшественик в изучаването на района полковник Джордж Еверест.

 

Британците са и първите, които тръгват да изкачват Еверест още през 20-те години на миналия век. Успехът идва на 29 май 1953 г., когато англичанинът Едмънд Хилари и шерпът Тенсинг Норгей забиват четири флага на височина 8848 м - индийски, непалски, на ООН и английски.

 

Еверест се превръща в блян за алпинистите. Стотици катерачи и десетки национални експедиции потеглят за най-високия връх в следващите десетилетия. Но малцина успяват да стигнат, където са тръгнали. Едва около 200 души покорят тези 8848 м до 1987 г. Но настъпването на последното десетилетие на миналия век води със себе си и търговския бум по траверсите към Еверест. Статистиката сочи, че до 2012 г. Еверест е изкачен 5 656 пъти с 223 смъртни случая. До 2013-а върхът е покорен 6 871 пъти от 4 042 различни хора.

 

С пари
Бизнес-моделът за изкачване на Еверест се разви драстично в последното десетилетие. Ако можеш да си позволиш да платиш, можеш да си наемеш шерпи, които да носят багажаът ти, килсородната ти бутилка, да ти правят пъртина и дори да те носят. За всичко е помислено в ценоразписа. Фирмите, предлагащи тези услуги, са готови с оферти между $35 000 и $200 000. В тази цена може да влезе разрешението за изкачване, храна и напитки на базов лагер, транспорт от и до базов лагер, ползване на палатки, въжета, медицинска застраховка, хотел преди и след експедицията и други. Само една кислородна бутилка струва $300. Един алпинист в зависимост от опита си може да употреби 6 или нито една. Визата за достъп до Хималаите е $10 000. Почти всеки „турист” тръгнал да катери Еверест вече наеми наемат лекар и готвач. Брои и за използването на сателитен телефон, за радиовръзка, за полет с хеликоптер, за високопроходим джип.

 

Още през 90-те години на XX век десетки компании започнаха да предлагат услугата изкачване на Еверест. Роб Нал, планинар починал през 1996 г., завел 39 клиенти до върха. Днес над 30 непалски, тибетски и международни компании и организатори разпределят пазара. Комерсиланото изкачване на Еверест пък доведе и до изготвяне на по график за атака на върха заради прекомерен наплив на желаещи.

 

„Все още трябва да се качиш на планината на собствените си крака. Но духът на приключението вече го няма. Загубен е. Има хора, които се качват горе, а дори нямат идея как да си сложат „котките” (б.а. специални обувки с шипове). Те се катерят, защото са платили $65 000. Това е много егоистично и застрашава живота на другите.”, казва синът на първият шерп , качил се на Еверест Тенсинг Норгей – Джамлинг.

 

Но бедните шерпи се радват на всеки долар, който могат да припечелят от напорите на богатите търсачи на високи дози адреналин. Един от първите водачи по 7-хилядници Ричърд Бас съветва, че планината не е просто аритметика и трябва да се направи и подготовка преди да се тръгне по екстремния път. „Катерачите трябва да имат опит в голяма надморска височина, преди да опитат наистина големи планини. Хората не осъзнават разликата между височина от 6500 м и 8 000 м.Това не е просто аритметика. Намаляването на кислород във въздуха е пропорционално на височината, но ефектът върху човешкото тяло е непропорционален.”

 

Българските стъпки

Единствената българка стъпи на Джомолунгма по комерсиална линия. Петя и Камен Колчеви се превърнаха в единственото семейство от страната ни, качило се на върха на света. През 2009 г. двамата бяха част от група с още четирима желаещи, които наеха по един шерп за всеки от компанията "Интернешънъл Маунтин Гайдс" (IMG). След успешния край на начинанието самата Петя Колчева призна: "Знам, че двамата с Камен не сме елитни алпинисти. Ние с него просто успяхме да подсигурим финансово начинанието. Заради разходите други алпинисти, много по-заслужили от нас, не могат да си позволят да стигнат до Еверест."

 

Първият българин, изкачил Еверест, е Христо Проданов. Той е част от националната експедиция през 1984 г., която „ражда” легенди, но и остави завинаги в Хималаите Проданов. На 20 април той стигна върха, а на слизане по Западния гребен на 21 или 22 април 41-годишният карловец загина и остана завинаги в близост до Сивата кула на около 8700 м над морското равнище, като тялото му никога не е намерено. След него на върха се изкачиха още Иван Вълчев и Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков.

През 1997 г. Дойчин Василев достигна за първи път Еверест. След седем години – през 2004 г. стъпи отново там с колегите от експедицията Петко Тотев, Христо Христов и Николай Петков. Христов почина на връщане.

 

На 24 май 2017 г. Атанас Скатов стана 13­ият българин, изкачил най­високия връх. Той направи това без кислород и без да използва животинска храна. Скатов беше в състава на международна експедиция, организирана от комерсиалната агенция Asian Trekking,

която направи опита по север Тибетски склон на Еверерст.

 

Климатът

Само два месеца в годината позволяват атака на върха и те са през пролетта. Атмосферните условия обаче затварят все по-често пътя на катерачите. Виелици, лавини, земетресения предпазват Еверест от комерсиализацията, смятат местните. През 2015 г., за пръв от четири десетилетия насам, никой не успя да изкачи легендарния връх. Тогава силното земетресение в Непал предизвика огромна лавина, която уби 24 алпинисти. Но и промените в климата в последните години са фактор, заради който изкачването на Еверест ще става все по-трудна задача с всяка изминала година. Учените установиха, че размерът на глетчерите на Еверест е намалял с 20% между 1961 и 2007 г. Изследователите предполагат, че някои части от глетчерите ще се смалят с 99% до 2100 г. Опитните алпинисти са на мнение, че топенето и изместването на ледовете ще направи изкачването още по-опасно.

 

Материалът е публикуван в списание "Икономист"



Атанас Скатов стана 13-ият българин, изкачил Еверест. Вече можеш да платиш всякакви услуги в похода към върха.

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Октомври 2017