Шрифт:

За каузата на българската спортна наука

За каузата на българската спортна наука

Проф. Петър Бонов  Ph D,  D.S. Станка Виденова

 

Ежедневната спортна дейност представлява едно непрекъснато повторение на стандатния процес на научното изследване: описание-обяснение-прогноза.

 

Заниманията със спорт не са нищо друго освен приложното доказване или отхвърляне на работни хипотези изведени в следствие на този стандартен процес. При него ефективността се измерва посредством определени резултати, които обобщено наричаме спортни. Те не се изразяват само чрез конкретна реализация в спортно състезателната дейност, а и в множество други ефекти. Типичен пример е нивото на здравословното състояние. В тази връзка въпроса относно генезиса и гносеологията на науката във връзка със спортната дейност се представя  в сложна интегрална схема от специфични направления в  биологичните, физикоматематическите и социалнообществените науки.

 

Специалистите в теорията на спорта в продължение на много десетилетия се стремят към създаване на интегрални модели, които да обясняват и прогнозират промените в социално-биологичната система, наречена човек, в следствие на целенасочената двигателна дейност. Тази система независимо от детерминираното си антропологично устройство е изключително пластична и носи непредвидими белези на строга специфичност заложена във всеки един индивид. Спортните занимания са насочени към овладяване и целенасочено управление на промените в нея посредством прилагане на адекватни въздействия. В световната практика съществува перманентна дискусия относно генезиса и гносеологията на научната дейност в спорта. Този процес има своите характеристики, които предполагат обособяване на самостоятелна наука. Проф. Бъчваров я нарече „Спортология”. Други автори като проф.Цетан Желязков и проф. Даниела Дашева  я определиха като „Теория на на спорта”.

 

Независимо от терминологичните различия, смисъла на основните направления и теоретични постановки е идентичен и в голяма степен формален. Става въпрос за приоритетното значение на едно от следните три основни направления, чиято интеграция е в основата на спортната наука: биоенергетично, биомеханично и ментално. Един от основните дискусионни аспекти се заражда в следствие феномена на непредвидимите промени заложени в индивидуалната характеристика на резултатите. В редица случай спортните резултати се отличават значително от стандартните за аналогични случай. Типичен пример, за което е поставянето на световни рекорди, които дълго време остават недостижими. Научното обяснение на подобни  феномени е сложно и противоречиво.

 

 

Не така обаче стоят нещата, когато определени групи от спортисти постигат динамично развитие на резултатите, използвайки идентични методи на подготовка. С подобни примери се характеризира миналото столетие. Редица резултати  постигнати в леката атлетика, плуването, ски бяганията, гребните спортове, спортните игри, единоборствата и т. н. са в следствие интегрираното сътрудничеството в научни колективи композирани от специалисти от различни клонове на науката. Типични примери в посоченото направление е създаването на теориите на интервалната тренировка, маратонската тренировка, височинната тренировка, „анаеробният праг”, планирането и периодизацията на тренировката, екстремалността, стреса и адаптацията.

 

Българската спортна наука също е внесла своят принос към този процес наред с водещите световни лидери в спорта САЩ, Германия, Русия, Великобритания,Финландия, Украйна, Китай, Япония и т. н. Потвърждение за подобно твърдение са изявните български  школи за повишаване на спортното майсторство в редица спортове като борба, лека атлетика, художествена гимнастика, вдигане на тежести, гребане и кану-каяк, стрелба, бокс, биатлон, плуване. Този феномен е в следствие на добре организираната и целенасочена дейност (тренировъчен и състезателен процес). Той е програмиран и реализиран в рамките на творчески колективи в които треньорските кадри са водещият фактор.  Тяхната компетентност, комуникативност и стремеж към усъвършенстване определя ефективността на цялата система. От това зависи способността за адекватна и навременна  реакция на  динамично променящатата се специфична среда.

 

В началото на новото хилядолетие актуалното бъдеще на науката за спорта се определя от интензивното развитие на модерните информационни технологии. Навлизането на апаратури и апаратурни методики  промениха изцяло разбиранията за тренировката, като информационен процес. В настоящият момент съдържанието, структурата и ръководенето (управлението) на тренировъчния процес в рамките на двете нива на съвременната система за спорт (елитен и за здраве) все повече се обуславя от способността за вземане на верни решения базирани върху специфичната информация относно биологичните дадености и актуалните състояния на спортуващите. На този етап фукциите и значението на научните изследвания стават от една страна изключително специфични и интегративни, когатo става дума за фундаментали изследвания.  Колкото научните резултати по бързо се адаптират към съответните реалности толкова по ценни  стават те.

 

 

За съжаление, в последните 25 години в условията на пазарна икономика в България наблюдаваме едно непрекъснато отдалечаване на теоретичните от приложните аспекти при научното обезпечаване на спортната дейност. Този процес все повече се задълбочава особенно в сферата на елитния спорт. Подобен феномен е вреден и подлага общото развитие под влиянието на случайни фактори, обикновенно рожба на емперичният субективен опит. Причините за това са свързани с редица дадености произтичащи от съвременни социално икономически условия. На първо място това е недостатъчното финансиране на процесите свързани с развитието на спорта в резултат от действието на принципите на пазарната икономика. Следва дебело да подчертаем, че очакваните икономически ефекти от научните резултати в областта на спортната наука не могат да бъдат измерени и да послужат за възпроизвеждане на конкретно финансиране.

 

Тези резултати са неизмерими съобразно своят социално икономически ефект. Той се изчислява посредством косвени показатели като ниво на здраве на нацията рекорди и медали от най отговорните международни спортни състезания. Те пряко влият върху повишаване на националния престиж, здравето и работоспособността на нацията, борбата и превенцията на социални проблеми, повишаване на търговския интерес, ролята на туризма и т. н. Това прави водеща функция на държавата относно повишаване на ефективността на научно приложната дейност.

 

Не е тайна, че в рамките на първите демократични правителства рязко се смени разбирането относно ролята на научната дейност в областта на спорта. Началото на този процес бе поставен от председателя на комитета за младежта и спорта в правителството на Филип Димитров изтъкнатия баскетболист Цвятко Барчовски. Според неговата концепция, ако тя може да се нарече така, научното обезпечаване на спорта  следва  да получава минимална финансова подкрепа от държавата. Последва цялостно отричане на финансирането на фундаменталните научни изследвания, които останаха единствено като приоритет на университетска дейност в рамките, най вече на научните звена в Национална спортна академия,  факултетите, департаментите и катедрите за физическо възпитание и спорт в някои универтситети. В рамките на училищните степени на образованието той въобще не съществува. 

 

Така бе поставено началото на децентрализацията на научните изследвания и откъсването им от актуалните нужди на практиката. Отдалечаването на теорията и практиката нанесе сериозни поражения на крайните резултати, които са особенно видими в сферата на елитния спорт, студентския и ученически спорт.

 

 

При намалените човешки ресурси в рамките на националните отбори необходимостта от научно обезпечаване нараства изключително много. Защото грешките в тренировъчните подходи намаляват броя на потенциалните победители и призьори в престижните международни състезания. След ликвидацията на ВАК (2010) и влизането в сила на закона за развитие на академичния състав рязко спадна нивото на критерийте относно качеството на научната продукция и девалвиране на научните степени и звания. По същество се осьществи органичното разделяне на спортната теория от актуалните проблеми на практиката. Така по настоящем сме свидетели и участници в един парадоксален експеримент при които броят на хабилитираните учени в областта на спортната наука нараства с високи темпове, а в областта на приложната спортна наука няма внедрени резултати, които да повишават ефективността от спортната дейност.    

 

Неусетно се получава трайно и почти необратимо връщане към отминалата епоха на емперизма и примитивизма, което намалява ефективността  на всички нива на системата. Независимо от сериозните опити на държавата, представлявана от Министерството на спорта и Академичната общност, процеса на деградация продължава. Очевидно е настъпил момента, в който палиативните подходи и мерки са изчерпали възможностите за държане на системата в относително устойчиво състояние. На първо място следва да се възвърне  общественият авторитет за водещата роля на науката при решаването на съвремените проблеми относно интензивното развитие на спорта и физическото възпитание, като иманентно свойство на модерното демократично общество.

 

Подобна задача следва да бъде ясно и точно дефинирана законодателно. Това може да се осъществи единствено от интегрираното и координирано взаимодействие между министерствата на младежта и спорта и министерството на образованието и науката при тясното сътрудничество с обществените спортни организации под „шапката” на министерския съвет и народното събрание. В този голям на пръв поглед конгломерат всеки елемент има определена важна и отговорна функция и относителна тежест на конкретни задължения. Необходимо е цялостно преосмисляне на съществуващото състояние с оглед вземането на оптималните решения относно въвеждането на системата в оптимален алгоритъм на дейности, които стъпка по стъпка ще я въведат  в режим на равновесие и ефективност. Това е каузата на Българската спортна наука обезпечаваща, нормалното развитие и стабилност в настоящия момент и близкото бъдеще. По същество става въпрос за НАЦИОНАЛЕН ПРИОРИТЕТ СВЪРЗАН СЪС СЪХРАНЯВАНЕТО НА НАЦИЯТА И ПРИОБЩАВАНЕТО  КЪМ  ОСНОВНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ. 

 

Проф. Петър Бонов  Ph D,  D.S. Станка Виденова гл. редактор 

 

Статията е публикувана в сп. Спорт и наука 2017 бр. 2

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Наука
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Юли 2017