Шрифт:

Не останахме в Първа лига, но показахме бъдещето си

Не останахме в Първа лига, но показахме бъдещето си

За представянето на българските атлети в отборното европейско първенство, 2-ва лига във Финландия през уикенда оценките със сигурност се клатят от едната до другата крайност.

 

Вероятно всички различни мнения ще си имат своите доводи и аргументи. Не може да се сърдим и на критиците, че нашите не се представиха добре и отпаднаха. Все пак това е смисълът на спорта – да си все по-добър. Доволните сигурно също имат основание да защитят тезата си, че нашите атлети са добри, в случая като отбор.

 

И както често се оказва – истината май винаги е по-средата.

 

Още преди 2 години, когато аплодирахме отбора ни в Стара Загора за успешното представяне и класиране за по-високата група, реалистите предрекоха, че това е случайно и ще се върнем бързо във Втора лига. И това е истината. Нашето място на този етап си е във тази група. Вярно е, че при изключително стечение на обстоятелствата във Финландия, имаха шансове нашите атлети да запазят мястото си в Първа лига, но истината е, че засега не сме за там.

 

Дотук с опитите за оценки.

 

Състезанието във Вааса беше важно за нашите атлети, дори само, заради представянето на Тихомир Иванов. Това е историческо преминаване на голямата бариера в световния мъжки скок височина. 230 см е начало на всяка голяма кариера. Тъй като българите разбираме повече от женски скок на височина, за сравнение може да кажем, че 230 см са нещо като 2-а метра при дамите. След тази граница, си в елита. Разбира се, има още много какво да прави Тихомир, защото доказването, че си голям атлет, се прави непрекъснато, не само с едно състезание.

 

Затова дори да бе само скокът на Тихомир в това състезание, трябва да сме доволни, без значение, че е отборно първенство. Когато виждаш толкова желание, старание и талант, няма как да не искаш този човек да прескочи … дори света.

 

След Тихомир идват класиралите се на първо, второ и трето място. Както се казва, победителите никой не ги съди, затова на тях няма да се спираме. Само уважение и респект.

 

Отборното европейско първенство обаче изигра друга много по-важна роля. То даде шанс и показа какво да чакаме от младите ни атлети, които сега по неволя запълниха състава ни. Те бяха това, което повече очаквахме да видим, отколкото дали ще останем или изпаднем от групата.

 

Преди тях да отдадем уважение и на тези наши атлети във Вааса, които постигнаха върха на формата си точно на това състезание, като Росен Карамфилов, Радослава Мавродиева, Йоло Николов и, разбира се, Габриела Петрова, което нея едва ли я радва, като знаем, че преследва доста по-високи цели.

 

Точно на това състезание обаче се видя кои от бъдещите ни шампиони са готови да излязат в битки, независимо на какво състезание са. Силвия Георгиева остана последна на 1500 м, но с личен рекорд. Това всъщност е доста трудно – когато си на опашката да не се предадеш и да покажеш най-доброто за момента. Такова поведение само ни дава увереност, защото лесно може млад атлети да се срине и да се „разходи“ с различно оправдание и никой не може да го съди. Силвия обаче бяга до края.

 

Надежда Рачева не се предаде, макар че малцина са очаквали да е финалистка. Опроверга ги. Направи личен рекорд на 400 м в сериите, отиде на финала, отново бяга в рамките на сегашните си възможности, макар че остана последна. Сега е така, но на следващото състезание може да е различно.

 

Радосвета Симеонова е като войник. Тя наистина е универсална и ни спасява в доста дисциплини. Не се притесни от доста по-силните си противнички, направи своето си бягане на 3000 м с пр. и завърши с личен рекорд.

 

Полин Митова (изравни личното си на овчарски скок), също е в тази група, но едва ли това я задоволява нея лично. Важното е, че даде най-доброто от себе си на най-голямото й състезание за годината.

 

Накрая оставихме Диляна Минкина. От нея през този година почти нищо не се очаква. Премина от девойките при жените, смени треньора си, града, стана студентка и е нормално да има един период на напасване на всички тези неща. Диляна обаче отново показа, че не се примирява и оправдава с разни трудности. Показа, че е голям биткаджия и (дано не я натоварваме с това), но от нея очакваме доста по-силни резултати в следващите години. Тя го може и има амбицията и волята да го направи. Може би вече е време и да се спре на една-две дисциплини и там да „копае“ здраво, вместо да се разпилява в няколко.

 

Още две момичета заслужават уважение за участието си във Финландия – Екатерина Димова (чук) и Михаела Петкова (копие). Не стигнаха личните си постижения, но и това е разбираемо. Това не бе тяхното състезание и не всяка кариера върви по правилата. Пък и доста големи атлети са тръгвали така. По-важното е и двете да останат в нашата атлетика, защото имат потенциал да станат много по-добри.

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: ЕОП 2017, Национали, Полин Митова, Тихомир Иванов, Скок височина, Силвия Георгиева, Диляна Минкина, Екатерина Димова
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Ноември 2017