Шрифт:

Седмобоят - голямата страст на Ванеса Александрова

Седмобоят - голямата страст на Ванеса Александрова

Напоследък едно тъмнокосо момиче трудно дава на някого да припари до златните медали в многобоя. Ванеса Александрова е едва на 15 години, но вече извоюва своето място сред най-универсланите атлетки при подрастващите. Наскоро я потърсихме и тя с готовност отговори на въпросите ни. Предлагаме ви ги във вид на своеобразна изповед:

 

"Родена съм в гр.Добрич на 02.02.2002 г. Майка ми е била лекоатлетка. Тя се е занимавала както всички - първоначално с многобой и после е избрала троен скок и скок дължина. За многобоя само мога да кажа, че „нейните” 600м (за разлика от моите 600м) са били много по-зле. И тя е била добра многобойка, но скоковете са я привличали повече.

 

Как започна всичко ли? Ами всъщност така се случи, че веднъж си гледах телевизия вкъщи и случайно попаднах на едно лекоатлетическо състезание. Допадна ми доста. Гледах,гледах и накрая казах на мама, че искам да тренирам лека атлетика. Обаче отпърво тя не беше много „ЗА”. Беше на мнение, че няма да издържа. Но аз й казах,че искам да се пробвам, пък каквото стане. Тогава мама ме заведе на стадиона. В началото не тренирах при сегашния ми треньор Райков, а при Венци Михайлов. С Михайлов се занимавах една година и след това се преместих при Петър Райков. С „тренера” сме заедно близо три години вече.

 

Защо тренерът ме насочи към многобоя? Когато почнах при Райков (през 2014-а), аз бях на 12, а участвах при по-големите - момичетата под 14. Знае се - там многобоят  е задължителен. Лятото се представих добре и решихме за 2015-а да останем на многобой, защото още не знаехме коя точно ще е "моята дисциплина”. На трибоя при момичетата под 14 години в зала през 2015-а останах на крачка от медала - четвърта, а на открито на стадиона на НСА (в най-голямата жега) спечелих златния медал в четирибоя с 275 т.!

 

ПЪРВИ СТЪПКИ В „ИСТИНСКИЯ” МНОГОБОЙ

 

Не съм започнала да тренирам с нагласата да стана веднага шампионка. Но нали затова е и конкуренцията - съперничките те правят по-силен и целта става все по-близка с всеки един изминал ден. В първата ми зима при момичетата под 16 г. (2016 г.) станах първа – на петобой. Това беше огромна изненада за мен и треньора ми. Ние буквално се бяхме нагласили за второто място,което ни задоволяваше напълно. Той даже седна на скамейките да гледа награждаването. Когато отидох при осведомителя и разбрах, че съм първа, не можах да повярвам. Веднага дотичах до тренера и му казах, че съм шампионка. Той, естествено, не можа да повярва и веднага се подготвихме за награждаването.Та това беше един от най-впечатляващите (за мен лично) мои медали, който ще помня за цял живот. Победих Виктория Йорданова от Костенец само с 2 точки.

 

Лятото участвах при младша възраст (на седмобой) и станах първа с 3943 т., само на 12 точки пред Данчето Стоянова от Хасково. Представих се прилично, но определено можех и повече. Обаче след две седмици на шестобоя при момичетата под 16 год. останах втора. Виктория Йорданова взе реванш и грабна титлата. Именно при 16-годишните почувствах конкуренцията по-силно и благодаря, че я има, защото тя ме тласка напред и ставам все по-добра и уверена.

 

През настоящата 2017-а на петобоя в зала станах първа с национален рекорд (331 т.), който гонех и се бях подготвила да подобря.Рекордът и златният медал се превърнаха в чудесни подаръци за рождения ми ден (2 февруари).

 

Пролетно-летният сезон 2017 премина също успешно. Първо в София (27-28 май) станах шампионка на седмобоя с 4080 т. (с почти 500 точки пред втората). Дъждът ми изигра лоша шега – на скок височина вместо планираните 1.50, не можах да преодолея повече от 1.36 м. Само след седмица на шампионата на шестобой за момичета под 16 години дъждът пак ме спря по пътя ми към високия резултат. Едва през втория ден на скок дължина (5.14) успях да се посъвзема. Но в крайна сметка подобрих рекорда на шестобоя (351 т.), с цели 133 точки пред момичето от Търново (б.р. Христина Бурмова). Този златен медал и рекордът са повод да се гордея съвсем основателно.

 

Коя дисциплина от многобоя ми допада най-много?  Трудно ми е да отговаря – всичките ги обичам еднакво и разнообразието ми доставя удоволствие. Бягане, скокове, препятствия, хвърляния – всички те по един или друг начин са трудни за усвояване

 

Дали ще продължа с многобоя? Разисквахме го вече с г-н Райков. Може би ще опитам средните бягания – например 800 м, или пък дългият спринт на 400 м. Аз самата обожавам кросовете и шосейните бягания и с радост участвам във всички масови прояви.

 

Да, следя с голям интерес седмобойките в света! Любимите ми многобойки са: Джесика Енис-Хил, Нафисату Тиам и австрийката Ивона Дадич. Джесика бяга много добре 800м, има издръжливост и е много добра на препятствията. Тиам не е от най-издръжливите, но скоковете й са уникални. Ивона Дадич има хубава техника на хвърлянията, поне на мен лично много ми допада. Относно десетобоя - Ащън Итън ми е единственият любим десетобоец от всичките. Много му се възхищавам и наистина това беше неговата дисциплина.

 

От нашите най-добри многобойки в миналото съм чувала само за двукратната световна шампионка Светла Димитрова. Знам, че след контузия в коляното се е преориентирала към препятствията. Други имена, за жалост, не познавам. Може би ще имам време да поразуча тук и там за славните ни традиции.

 

Не съм в спортното училище - уча в профилирана гимназия за чужди езици "Васил Левски". Изучавам два езика, които са руски и немски, като първи ми е руският. Отделно ходя на курсове по немски и английски. Напълно наясно съм, че всички тези езици ще ми бъдат от огромна полза по-нататък, с каквото и да се захвана в бъдеще.

 

Дали успешно съчетатвам училището с тренировките? Ако трябва да бъда откровена, никак не ми е трудно да „нося две дини под една мишница”. Аз съм много организирана (всички около мен го казват) и винаги всичко ми е по график, даже ми остава и свободно време. А и - който има желание и цели – справя се с всички трудности и успява.Откакто се занимавам (от 5-ти клас), благодарение най-вече на мама, се справям.

 

Изчислявам ли  понякога прогнозни резултати за себе си в седмобоя?  Не съм чак толкова добра в прогнозите, но ще се опитам: 100м с преп. 15.85 ще е добре;.скок височина - надявам се 160 см; гюле - 11.20м, 200м- 26.70 сек., ск. дълж.- 5.40 -5.50 м (много искам да скоча повече!), копие- 38-40м (!); 800м- 2мин и 25 сек. Тук треньорът Петър Райков допълва: „Ванеса има много резерви във всяка една от дисциплините. Без да е изключително надарена природно, тя има качества, които, при добра и упорита работа, могат да допринесат за значителен прогрес – и на препятствията, и в скоковете, и на копието, и на гюллето... Имаме още много за шлифоване – най-вече в техниката на всяка дисциплина!”

 

Какво обичам да правя извън тренировките? Обичам да излизам навън, да разхождам кучето си с приятели, да карам ролери, скейтборд, уейвборд, колело. Удоволствие ми доставя да снимам с апарата си. Всяка събота бягам  5 км – най-вече по пясъка на плажа! През седмицата ходя на плуване, обичам да гледам филми на лаптопа. Ходим с приятелките в мола да разглеждаме спортни обувки или дрехи. Обичам и да чета, но това го правя, когато съм на почивка.”

 

Това е накратко разказът от първо лице на едно амбициозно и самоуверено момиче. Ванеса Александрова не се плаши от трудността и тежестта на седмобоя. За нея той е преди всичко предизвикателство и изпитание на волята и духа. Затова с интерес ще следим проявите на бургаското момиче и през следващата година. Непременно...

 

Александър Вангелов


 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Ванеса Александрова, Многобой, Бургас, Петър Райков
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Септември 2017