Шрифт:

Евгени Игнатов: И без рекорд Мо Фара е от най-великите атлети

Евгени Игнатов: И без рекорд Мо Фара е от най-великите атлети
16-08-2017 09:20

Най-добрият ни бегач на дълги разстояния Евгени Игнатов коментира специално за BGathletic.com тези дисциплини на завършилото световно първенство в Лондон.

Нашият рекордьор прави прогноза за бъдещето на Мо Фара. Евгени взе отношение и за представянето на най-добрият ни бегач в момента Митко Ценов.

 

„Ще започна с главното събитие на световното в Лондон – сбогуването с пистата на Мо Фара. Той си отива от пистовите бягания, но според мен ще продължи да властва в шосейните. Има сили за тези състезания. Подготовката за бяганията на шосе е различна. Пък и това е правилният път за дългите бегачи, след като са дали максимума от себе си на писта, да отидат на шосейните бягания и маратон.

 

От друга страна този тип бягания са и по-платени. Според мен Мо Фара почти сигурно е, че ще стане шампион на маратон на олимпийските игри в Токио 2020. Знае как става, има представа, защото вече пробва бягания на шосе. Пък има и капацитета да го направи.

 

Сега подготовката му бе доста различна от тази, която му предстои. Той едновременно трябваше да прави тренировки за бягане 3:30 на 1500 м и в същото време да е в суперформа за 5000 и 10 000 м. Сега, за шосейните бягания, не е нужно да се разпилява за по-бързите дисциплини.

 

Той вече е натрупал доста качества и затова, ако Фара е решил да гони титла в Токио на маратон, ще го постигне. Сигурен съм в това.

 

На първенството в Лондон виждаме една тенденция – победителите на 10 000 да стават втори на 5000 м. На по-дългата дистанция шампионите постигат доста силни резултати. Това ги изтощава, а после следва нелека серия на 5000 и умората продължава да ги натиска.

 

При Фара видяхме, че последните 2 км в серията бяха доста бързи, така той става уязвим за финала. Физически няма как да издържат победителите на 10 000 м и видяхме и сега, че и Фара и Аяна нямаха свежест при битката за златото на 5000. Кенийци и етиопци пробват всичко срещу Мо. Трудно му е. На 10 000 кенийците се пробваха със силно темпо да го преборят и това го умори много. Затова този път загуби на 5000 м, където етиопците пробваха друга тактика. Умората си личи си и по времето на Фара на последния километър на финала. Обикновено го минава за 2:22, а сега за 2:24.

 

Макар, че го победиха на 5000 в Лондон, Мо Фара си остава един от големите атлети. Дори атаките срещу него, че няма световен рекорд, не го прави по-малко велик.

 

За световните рекорди - според мен това не е било цел на британеца. Смятам, че ако бе направено специално бягане, Фара можеше да е подобрил световен рекорд. На 10 000 бе абсолютно във възможностите му, както и на 5000 м. Едно от най-хубавите качества на британеца е, че той може да бяга в състезание, независимо какво му се предлага като тактика. Видяхме и на световното в Лондон, че Фара реагира на всичко, но за 5000 м му попречи и това, че големите очаквания към него са огромно бреме и това е адско натоварване – физическо и психическо. Това е огромна тежест, отделно умората от предишните му бягания.

 

За мен бяха много интересни бяганията на 5000 и 10 000 м в Лондон, имаше високи резултати и интересна тактика. Видя се, че за да се спечелят медали трябва да се устиска на високото темпо и на всички атаки.

 

За другите дисциплини на световното в Лондон много се впечатлих от двойния успех на двете американки на 3000 м с пр. Показаха, че с хъс и упоритост може да се побеждават кенийци и етиопци. На стипълчейза при жените кенийките не очакваха такава атака и такова напористо бягане и бяха изненадани. Видя се, че и другите бегачи (извън Кения и Етиопия) имат шанс.

 

За женските 800 м нищо не коментирам, но за мъжките – французинът Бос показва отдавна, че е голям бегач с възможности и този път се получи. За поляка Адам Ксчот смятам, че не стигна до златото, защото прекалено много разчиташе на силата си на последните 100 м, но този път закъсня доста.

 

Радвам се на европейските атлети, но очаквах повече от чеха Якуб Холуша на 1500 м и съм приятно впечатлен от бронза на норвежеца Ингебригстен.

 

Радващото е, че европейците бягат по-силно на най-важните състезания, докато африканците могат само в нагласените състезания, когато темпото е дирижирано и пейсмейкърите вършат черната работа.     

 

За Митко Ценов какво да кажа? Не го отписвайте. За мен той трябва да продължи да се готви за 3000 м с пр. Това е неговата дисциплина и не трябва да има колебания. Може би му трябва време да узрее за това бягане, поне 2-3 години.

Четох негови изявления, че слушал треньора си 50%, което доста ме учуди. Трябва да го слуша 100%, да му има пълно доверие и да изпълнява неговите указания и ще се получи, защото има талант.

 

За останалите нашите атлети на световното в Лондон е трудно да давам оценки. Някои имаха определени шансове, но не се получи на това първенство. Аз искам да ги окуража - да не се отчайват и да продължат да тренират и ще стане.

 

Накрая искам и за да кажа нещо за интереса, за публиката и настроението на олимпийския стадион в Лондон. Бях на световното за параолимпийци няколко седмици преди това, което за организаторите си бе нещо като генерална репетиция. Изключително съм впечатлен от организацията и от спортната култура на тези хора. Не е само за това, че стадионът бе пълен на всички сесии, а че разбират и уважават труда на атлетите и са наясно какво се случва на пистата. А какво да кажа за доброволците – те го правят с любов и много помагат.


Новините от световното първенство в Лондон със съдействието на: 

Болница "Тракия" и Парк-Хотел "Стара Загора".


Тагове: СП 2017, Евгени Игнатов
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Май 2018