Шрифт:

Леката атлетика умира и причината съвсем не е допингът

Леката атлетика умира и причината съвсем не е допингът
19-08-2017 16:13

Предлагаме ви един доста интересен материал на руски журналист - Алексей Авдохин (Блог Олимпийские виды). В него той дава доста „храна“ на управляващите да спасят Спорт №1, който в момента не е най-интересен и атрактивен.

Авдохин хвърля доста идеи, които могат скоро да намерят приложение и много по-бързо да се излезе от застоя.

 

Атлетиката, може би става най-плесенясалият вид спорт напоследък. В управата на световната централа се страхуват от промяната, отбягват новите технологии, изобщо живеят по старите навици.

 

Вижте как фехтовката, например, избухна и стана спектакъл. Как се промени борбата, след като бе заплашена с изключване от олимпийското движение. Как продължават да експериментират в биатлона и кънките. Как се прави интересен тенис и волейбол с навлизането на „ястребовото око“.

 

Дори консервативното плуване, основен летен конкурент на атлетиката, след неуспешна революция с неопреновите костюми, продължава да се опитва да прави промени - с дистанциите и със смесени дисциплини.

 

А само в атлетиката всичко си е същото, като преди. Скачачите, както е било преди 100 години, се приземяват в пясъка (изненадващо е, че поне в овчарския и на скок височина го смениха с дюшеци).

 

Летящите снаряди (диск, гюле, чук) също са сиви и едва забележими от човешкото око и от телевизионната камера. По-старите съдии, както преди, тичат по полето след уредите и понякога изглежда, че определят мястото на падане на чука или на атлетите на скок дължина на око.

 

Най-пресните нововъведения в атлетиката технологии, вероятно са дигиталните фотофиниши, са от далечната 1991 година

 

Предпоследната новост в програмата на световното първенство се състоя преди 12 години, когато бе добавен женският стипълчейз (3000 м с пр.), а последното, което се случи, бе преди няколко дни в Лондон – женско спортно ходене на 50 км. Въпреки факта, че МОК въвежда смесена щафета на 4 по 400 м на Игрите в Токио, ИААФ неизвестно защо я няма в програмата си.


Вярно е, че Международната федерация знае много за зрелищни дисциплини

Гледайки излъчването на големите турнири по лека атлетика се вижда, че това е неблагодарна работа. Не защото не е интересно – не, а защото те продължават да ги показват с максимално неудобство и дори неуважение към зрителя.

 

Международната федерация като цяло има странна телевизионна логика. Все още не е възможно да се разбере приоритетността на беговите дисциплини на екрана, показани в режим „на живо", когато се провеждат едновременно 3-4 други дисциплини, бягането е по-важно.

 

Но отношението към останалите дисциплини е като към масовка, като се набляга само на бегачите, е досадно. Режисьорът лесно си позволява да покаже на запис решителен скок на финала на овчарски скок, защото през това време сме гледали полуфинали на 1500 м.

 

Само защото ИААФ определя приоритетите.

 

Обикновено такова предаване изглежда абсурдно – в пряк ефир ни показват пълно представяне на участниците, например на диск, а след това виждаме на повторение само избрано от най-добрите им опити. Коментаторите са принудени да търсят правилния модел на поведение - дали да съобщават за супер опити онлайн или да се правят на невежи, докато режисьорът не избере време за показване.

 

Понякога има усещане, че режисьорите в атлетиката са останали безнадеждно в миналото, въпреки наличието на функция картина в картина (PIP), възможността за разделяне на екрана в няколко малки, Oнлайн графики, което е от преди няколко десетилетия.

 

Телевизионните рейтинги на атлетиката падат и ИААФ знае за това. Приходите от телевизионни права по време на последната олимпиада бяха разделени между спортовете с новите схеми и атлетиката сериозно загуби в сравнение с предишните Игри. Изглежда в ИААФ не направиха никакви заключения

 

Невъзможно е да се гледа атлетика на стадиона

 

Опитвахте ли се да проследите атлетиката на стадиона?

Може би няма други спортове, на които е било толкова неудобно да се гледат на живо.

 

Само, че ИААФ дори не се опитва да направи спектакъл от своя продукт.

 

Ето само част от най-очевидните проблеми:

- едновременно в различни краища на стадиона има няколко независими събития - някой бяга, някой хвърля, някой скача. Да се разпредели вниманието на всички в едно и също време е невъзможна мисия.

 

- въпреки разнообразието на видовете, няма достатъчно динамика - по-голямата част от времето е необходимо за измерване на резултатите, загряване на спортисти или пауза между дисциплините.

 

- участниците се представят само преди състезанието, те продължават своето състезание в сектора или в групата на бяганията. Това обаче си една безлична масовка, която само изпълнява нормативи, а за зрителите е трудно да отгатват лицата на атлетите или пък да гадаят за тях само по редките показвания на режисьора, по цвета на екипа или от надписите на таблото.

 

- не е възможно да се наблюдават текущите резултати без допълнителни устройства - на стадиона липсва техниката за показване на графична информация. Но дори и с такъв хаотичен сценарий, стандартната сесия трае около 3 часа.

 

- събитията на стадиона се случват твърде далеч, независимо къде се намирате на трибуните. Ако имате късмет и сте в близост до пистата за бягането на 100 м, то на другата страна ще бъде скокът на дължина и нищо друго не може да видите, освен силуетите.

 

- старите футболни стадиони са приспособени по някакъв начин за атлетика, но не и за зрителите. Спортистите не могат лесно да се видят, а уредите за хвърляне се сливат с цветовете на трибуните и белезите не могат да се видят от никой от зрителите. И това не е проблем - модерните стадиони отдавна се отказаха от състезателните писти и сега те се появяват толкова рядко и то на стадиони, които се строят на всеки 4 години, за откриването на олимпийските игри.

 

Въпреки това, Международната федерация не търси нови формати, не отива на експерименти с дисциплините, правилата не се приспособяват да направят шоу от леката атлетика, а от спортистите - герои.

 

Вечните световни рекорди


Преди шест месеца Европейската асоциация по лека атлетика повдигна въпроса, по който по-рано предпочиташе да мълчи - световните рекорди са от десетилетия. И това не е нормално.

 

Тренировъчните техники, медицината и рехабилитацията, научните разработки се подобряват  и е логично следващото поколение да подобри резултатите.

 

Обърнете внимание на плуването - когато синтетичните технологии, вкарани в бързите акулови костюми изглеждаха вечни, сега постепенно избледняват.

 

В атлетика, напредъкът е заседнал някъде в 80-те и 90-те години на миналия век, почти две дузини световни рекорда от тогава са актуални и в момента. Длъжностните лица не мислеха за нещо по-добро, а им хрумна да премахнат тези постижения и да се започне от нулата.

 

Атлетиката е почти невъзможно да се практикува


Велосипеди, кънки, плуване, ски са популярни, заради тяхната простота. Футбол, хокей, волейбол, дори бадминтон също имат добра достъпност.

 

Но каква друга дисциплина от леката атлетика може да практикувате, освен бягането?

Колко често срещате атлети на скок височина в парка или на овчарски скок и на чук?

Или пък например, може ли да излезете навън и да тласкате гюле?

 

Проблемът на съвременната атлетика е в изкуствеността на всички видове, с изключение на бягането. Всички останали дисциплини са почти екзотични. И това също е сериозна граница за развитие.

 

Отчаяно й липсват герои

 

След световното първенство в Лондон Юсейн Болт ще спре да бяга. Какво ще остане в атлетиката? Кой ще бъде неговият приемник? От кого да се побърква аудиторията?

 

Не, сериозно, кой ще го замени?

 

Мо Фара, Дейвид Рудиша, Анита Влодарчик, Рено Лавиени, Илейн Томпсън и най-накрая Кастер Семеня (вие ги знаете със сигурност, но може дори и да не сте чували за предишни такива шампиони). Велики атлети винаги е имало в изобилие, но мащабът е важен. Нужен е не само атлет, а личност.

 

Болт изстреля атлетиката в космоса. Благодарение на него пред екрана се събираха милиони. От него се пръскаха стадионите по шевовете. Той не само бяга, той превърна атлетиката в празник. И никой друг не може да го направи така.

 

И това ще бъде ужасна загуба, може би дори фатална.

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Алексей Авдохин
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Май 2018