Шрифт:

Болт или Фара - кой ще липсва повече на атлетиката

Болт или Фара - кой ще липсва повече на атлетиката

Сезонът в атлетиката отива към своя край за тази година. Голямото надцакване, големите резултати и голямото броене на пари вече е на финала.

Онази вечер Диамантената лига раздаде половината си пари и скъпоценни камъни, а другата седмица ще довърши това дело в Брюксел.

 

Вече видяхме най-добрите на световното в Лондон, драмата на Юсейн Болт, на целия ямайски спринтьорски тим, на американските триумфи и провали. Млади атлети дадоха някакви заявки да превземат върховите места в отделните дисциплини и да господстват в следващите години.

 

Всеки има право на своя поглед и оценка на изминалия сезон, който не бе така категоричен, а с доста променливи действия и смяна на героите. Нямаше категоричност на голяма част от лидерите, появиха се отново руснаците с голямата сянка на съмнения, но от друга страна - ако се вярва на това – значи може да има атлетика и без допинг. Но това е друга тема.

 

Става дума за това - какво видяхме през историческата 2017-а и какво бъдеще ни чака, след като от троновете си слизат изключителните атлети, като Юсейн Болт и Мо Фара. С тях си отива цяла епоха, белязана от тяхното присъствие в атлетиката. Няма нужда да доказваме колко велики са и какво направиха за спорта изобщо, а какво ще е след тях.

 

За Юсейн Болт се изговори много преди и след световното. Въпреки съмненията, че най-бързият мъж на планетата ще размисли и ще се върне, поне засега категорично са опровергани.

Първо Болт явно не е в позната физическа форма и май е толкова уморен от всичко, че хич  не се забави след Лондон и тръгна да опознава света. Все пак ни се иска Джъстин Гатлин, като врял и кипял, да е прав, когато каза, че Болт ще попътува, ще си почине и атлетиката ще започне да му липсва. Дали това ще стане, може да само да предполагаме и да чакаме, но истината е, че с него си отива голямата емблема и реклама на леката атлетика.

А надеждите, че  Уейд ван Ниекерк да го замести май се изпариха. Той може да е много бърз, но май всичко приключва с това.

 

А с липсата на Болт се отваря и огромна дупка в световния спринт. Ще има шампиони и победители, но поне засега не се виждат сериозни спринтьори, които да взривяват трибуните. Спомняме си след ерата Карл Люис, как дълго време светът търси такава звезда. Наистина имаше великолепни спринтьори след него и рекордьори, но май това не стига.  Морис Грийн бе отличен спринтьор, Тайсън Гей също, но всичко бе изтрито от наследника им Юсейн Болт и то не само с рекордите и победите. Той имаше присъствие.

 

Сега Гатлин е на години (35) и вече няма онези бързи крака, а от другите американци не се вижда светлина в тунела. Ямайският спринт също показа огромна криза. Проблясъкът Йохан Блейк, който с късмет взе една титла през 2011-а, не няма присъствие. Дори ветеранът Ким Колинс е по-интересен от него.

 

Известно е, че колкото и да се тренира спринт, там решаващ е талантът. Като добавим и все по-високите изисквания на публиката, си трябва излъчване и да се харесват на хората. А засега такива няма и не се виждат в идващите млади атлети.

Вярно е, че природата не търпи празно, но според сегашното статукво това може да е доста дълъг и мъчителен период - да се намери бързак, който да бута атлетиката напред.

 

Мо Фара. Той също слезе от пистата. Направи невероятни неща и стана най-великият бегач в историята, макар да няма световни рекорди. Няма как някой да отрича, че с Болт са едни от най-големите спортисти на нашето време и в историята изобщо. Още повече, че те не изгряха за един-два сезона, а показаха завидно дълголетие и невероятна форма.

 

При дългите бягания нещата също не са розови след Фара, но при страхотната конкуренция в тези дисциплини шансовете да излезе нещо по-така от морето бегачи, са много по-големи. Има голям избор и много кандидати, които  да станат новите звезди, макар, че такива бегачи не се раждат толкова често. Виждаме през какви периоди се появяват големите атлети. Така, че и сега не знаем колко време ще чакаме за новия идол в тези популярни дисциплини.

 

Липсата на истински звезди е проблем за цялата атлетика, не само на управата на ИААФ. Пък и като добавим и тежките проблеми с допинга, нещата не са много добри.

 

Така, че атлетиката я чакат трудни дни, но оптимизмът идва от това, че такива празноти дават шанс и криле на много млади атлети да атакуват върховете. Магията и любовта към спорт №1 на атлетите е другото важно нещо, което ще помогне да се избегнат по-бързо черните прогнози.

 

Съперничеството и стремежите за победа със сигурност ще родят новите Болт и Фара. Кога ли? Може сега, може и след години, а може и да няма други като тях. А може би пък ние не ги разпознаваме сред сегашните лица. 

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Юсейн Болт, Мо Фара
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Ноември 2017