Шрифт:

В историята на зала ‚Фестивална‘ преди да стане ‚Асикс Арена‘

В историята на зала ‚Фестивална‘ преди да стане ‚Асикс Арена‘

Повторното откриване (след почти 6 години ремонт) на зала „Асикс Арена” и предстоящият й догодина половинвековен юбилей събудиха мили спомени у по-старото поколение атлети и любители на Царицата. През годините спортното съоръжение стана свидетел на куп изключителни постижения и рекорди. Нека се върнем заедно назад в годините и се сетим какво се случваше през този половин век...

 

НАЧАЛОТО

 

Завършена окончателно през 1968 г. специално за Световния младежки фестивал в София, залата първоначално носи името „Фестивал” и е предвидена само за колективни игри – волейбол и баскетбол. Впоследствие след нечие „мъдро решение” към името е прибавено наставката „на” и така залата придобива окончателното си название „ФЕСТИВАЛНА”. През есента на 1969 г. е конструирана писта с дървени виражи, поктрита с настилка „Зебран” (на името на завод „Зебра”) със стандартната дължина от 200 м! Липсата на много подобни зали в Европа по онова време прави „Фестивална” притегателен център за плеяда звезди на европейската атлетика. Още в първата година на експлоатация се заражда идеята за провеждането на студентски турнир под егидата на FISU (Международната федерация за студентски спорт). Този турнир много бързо придобива особена популярност в календара на Европейската атлетическа асоциация!

 

Валерий Борзов бяга 400 м

 

Още преди първия турнир на ФИСУ (февруари 1970 г.) атлети от СССР и Полша са на подготовка у нас. Бъдещият олимпийски шампион ан 100 и 200 м Валерий Борзов участва на турнира ФИСУ в... щафетата 4х400 м и се надбягва на поста си с изключителния варненски талант Александър Янев!

 

Второто европейско първенство – във „Фестивална”

 

Състезанията в зала придобиват все по-голямо значение и популярност. На България е оказана честта (и отговорността) за провеждането на Второто европейско първенство под покрив! Определени са и датите – 13 и 14 март 1971 г. Зрителите по трибуните имат неповторимата възможност и удоволствие да наблюдават целия европейски елит на атлетиката! Те стават свидетели и на цели пет световни рекорда (тогава най-добри постижения в света). Волфганг Нордвиг (ГДР) се извисява над 5.40 м в овчарския скок, Надежда Чижова (СССР) отпраща гюлето на 19.70 м. А британката Маргарет Бийчъм пробягва 1500-те метра за 4:17.2 мин. Щафетният отбор на СССР на 4х800 м за мъже записва 7:17.8 мин, а колежките им от женския квартет 4х400 м на СССР спират хронометрите на 3:36.6 мин! Хората по седалките се чудят кого по-напред да следят - Валерий Борзов (СССР) и Ренате Щехер (ГДР) на 60 м, Евгений Аржанов (СССР) и Хилдегард Фалк (ФРГ) на 800 м, Карин Балцер на 60 м с преп., Ханс Баумгартнер (ФРГ) – 8.12 на скок дължина и сънародничката му Хайде Розендал (ФРГ) – 6.64 м на скок дължина, следвана от Ирена Шевинска (Пол) 6.56 и Виорика Вискополяну (Рум) 6.53. Двайсет (!) атлети участват на скок височина при мъжете и тримата медалисти Майор (Унг), Юрий Тармак (СССР) и Келемен (Унбг) завършват с едно и също – 2.17 м. На тройния скок Виктор Санеев (СССР) и румънецът Карол Корбу завършват също с еднаквите 16.83 м. Само вторият по сила опит на Санеев (16.75) го изпраща по напред от Корбу (16.54). Швейцарската фирма “Longines” е осигурила фотофинишна уредба, а “Rank Xerox” се грижи за информационното обслужване на състезания. Някои у нас за пръв път виждат апарат за... размножаване на протоколите от състезанието!

 

Световни рекорди и за българките

 

През 1973 г. (пак на турнира ФИСУ) Светла Златева подобрява с 1 десета световния рекорд на 800 м на Фалк (ФРГ) – 2:03.2 мин. В скока на височина Йорданка Благоева изравнява върховото постижение на Розмари Вичас (Акерман) (ГДР) – 1.91 м. Михаил Желев „слиза” под осемте минути на 3000 м – 7:59.8.

 

Отново тайфун от рекорди и високи постижения

 

През 1974 г. залата ще се пръсне от многобройната публика, която е насядала даже по стълбите на трибуните! Три световни рекорда – това не се вижда на всяко състезание. Първо 19-годишният белгиец Алфонс Брийденбах записва 45.9 на 400 м. После Хелена Фибингерова (ЧССР) добавя повече от половин метър (20.36 м) към рекорда на Чижова отпреди 3 години – пак тук, в тази същата зала „Фестивална”. А вечната съперница на Йорданка Благоева Рита Шмид-Кирст (ГДР) добавя 1 см към рекорда на скок височина – 1.92 м. Брийденбах и Фибингерова стават европейски шампиони две седмици по-късно в Гьотеборг, докато Кирст остава два трета!

 

 

Николина Щерева – с два рекорда само за шест дни.

 

В олимпийската 1976 г. младата Николина Щерева си прави страхотен подарък точно на рождения се ден – 25 януари. Тя пробягва 800-те метра за 2:01.1 мин на националния шампионат – световен рекорд в зала. Седмица по-късно – на 1-ви февруари Щерева демонстрира страхотна кондиция – европейски рекорд на 1500 м – 4:10.60! В тласкането на гюле Иванка Христова отбелязва 20.78 м – национален рекорд и до днес!

 

Петър Петров – 6.58 м на 60 м

 

В полуфиналното бягане на 60 м на турнира ФИСУ през 1978 г. най-бързият българин Петър Петров спира уредбата на 6.58 сек. (рекорд на България и до днес!). Уви, на европейското в Милано след 20-ина дни Петров губи само с 2 стотни титлата от Колесников (СССР).

 

Николина Щерева – пак на високи обороти

 

В стремежа си към втора евротитла на 800 м през 1979 г. Николина Щерева „глътва” четирите обиколки в зала „Фестивална” за 2:00.5, но световна рекордьорка вече е Урсула Хоок (ФРГ) с 1:59.9.

 

Софка Попова – с ракетен старт към златото в Зинделфинген

 

В олимпийската 1980 г. Софка Попов на няколко пъти подобрява рекорда на 60 м и със 7.23 сек. тръгва за европейскотоо в Зинделфинген, където „сваля” още 12 стотни за титлата!

 

Евгени Игнатов – господар на стайерите

 

През 1981 г. Евгени Игнатов първо подобрява рекорда на 3000 м – 7:55.4, а седмица след това на 1500 м записва 3:41.7... И двата му рекорда си стоят непокътнати и до момента!

 

Вержиния Веселинова – на 4 см от рекорда

 

Наследницата на Иванка Христова – Вержиния Веселинова – се разписва на тласкане на гюле с 20.74 м – само на 4 см от рекорда на олимпийската шампионка. Николина Щерева надвива на 800 м (2:01.13) над прочутата румнънка Дойна Мелинте (2:01.69), докато другата румънка – Фица Ловин – с 4:06.93 на 1500 м изпреварва Весела Яцинска 4:07.68.

 

Христо Марков – първият българин с над 17 метра на троен скок

 

Това се случва на турнира ФИСУ през февруари 1984 г. Едва 19-годишният русенец заковава 17.05 м на турнира ФИСУ. В скока на височина румънецът Константин Милитару очарова зрителите с филигранната си техника – 2.31 м!

 

Европейски връх на Христо Марков на... скок дължина

 

Пак на турнира ФИСУ (1985 г.) емоциите са все около сектора за хоризонтални скокове. В съботата Галина Чистякова (СССР) почти докосва седемте метра на скок дължина – 6.95 м. В неделния ден пък Христо Марков в последния си опит „изригва” с 8.23 м – изравнен европейски рекорд в зала на Игор Тер-Ованесян (СССР). Страхотна битка в бягането на 800 м се развихря между румънкатра Елла Ковач (1:59.97) и Николина Щерева (2:00.12)!

 

Препятствениците – ударници

 

Още в първия ден на февруари през 1986 г. национални рекорди на 60 м с преп. поставят Пламен Кръстев (7.66) и Йорданка Донкова (7.92).

 

На втория път – все пак световният рекорд се предава

 

Проблемите с фотофинишната уредба на няколко пъти изиграват лоша шега на най-добрите ми атлети. Така на турнира ФИСУ през 1987 г. Йорданка Донкова на полуфинала на 60 м преп. е „възнаградена” с... ръчното 7.6 сек. (вместо резонния световен рекорд в зала). Е, на националния шампионат нещата се оправят – световният рекорд вече е факт – 7.74 сек! Анелия Нунева на 60 м на три пъти „сваля” рекорда ни – 7.09, 7.07 и накртая 7.05 сек. За първи път зрителите в залата стават свидетели на скок на височина за жени, приключил с 2.00 м – Стефка Костадинова  е победителка с това постижение. А Христо Марков е два пъти победител – на скок дължина с 8.20 и на троен скок със 17.27 м.

 

Хавиер Сотомайор – с поглед към тавана на залата

 

Голяма група кубински атлети ни гостува през зимата на 1989 г. На турнира ФИСУ бъдещият световен рекордьор в скока на височина Хавиер Сотомайор изпитва трудности да нагласи... разбега си – мястото за засилване се оказва недостатъчно за снажния кубинец... Все пак Сотомайор „скъсява” дължината на засилването си и подарява на зрителите скок от .... 2.36 м!

 

Стефка Костадинова – 2.05 м за 25 минути

 

На 1 февруари 1992 г. по време на градския шампионат в залата Стефка Костадинова и треньорът й  Николай Петров решават тя да стартира буквално в последния миг. В компанията само на... още две момичета (от които все пак Ива Колева-Василева си прави лично – 1.88 м). Стефка прави само четири опита и с огромна лекота преодолява 2.05 м от първия път! Полупразната зала обаче не става свидетел на нов световен рекорд – опасно изтънялата настилка крие рискове и Костадинова прекратява представлението след тези 2.05 м. Следващата седмица Делко Лесев в овчарския скок с 5.75 м (български рекорд в зала) отправя прредизвикателство към останалите. Двете възпитанички на Георги Димитров Анелия Нунева (60 м за 7.14) и Йорданка Донкова (8.00 на 60 м с преп.) навлизат уверено в олимпийската година!

 

 

Две хърделистки под 8 секунди на 60 м с преп. При 10 градуса температура в залата

 

Условията за тренировки и състезания в залата стават все по-непоносими. Амортизираното съоръжение не се отполява оптимално (заради течението от многобройните процепи отвътре и отвън) и атлетите са принудени да тренират облечени в зимни екипи. Треньорът на Йорданка Донкова Георги Димитров се шегува, че отстрани на финала трябва да бъде поставен уред за... измерване на вятъра (усещал бил насрещен вятър в последните метри на правата). Димитров нееднократно показва термометър, който показва 8 градуса в залата! Все пак на 5 февруари 1994 г. Йорданка Донкова със 7.85 и Светла Димитрова със 7.98 на 60 м с преп. донякъде го... опровергават – българските атлети могат да тренират даже и при 8 градуса! Бъдещият европейски шампион Ивайло Младенов с 8.24 м в скока на дължина също доказва че може да се тренира и така...

 

Даниела Георгиева – с рекорди без съпротива

 

В зимата на 1995 г. спринтьорката Даниела Спасова-Георгиева последователно поставя два рекорда на 400 м – 51.79 и 51.74... все при „хладните” условия на проветрената зала „Фестивална”. И без каквато и да е конкуренция – туркинята Йознур Дурсун е отзад с 53.48! През следващата 1996-а добруджанецът Галин Георгиев за сетен път ни убеждава, че който си може, си може! Резултатът му от 17.18 на тройния скок е особено впечатляващ.

 

Ива Пранджева – на сантиметър от рекорда

 

На националния шампионат в зала през 1999 г. Ива Пранджева в последния си опит на скок дължина се приземява на 6.90 м, само на сантиметър от рекорда на Магдалена Христова. И съобразно възходящата градация на скоковете й, ако имаше още един, седми опит, може би щеше да скочи отвъд 7-те метра!

 

Даниела Йорданова и Живко Виденов – рекорьори в олимпийска година

 

Огормен прогрес демонстрира Даниела Йорданова в олимпийската 2000 година. В зала „Фестивална” тя чупи рекорда на 3000 м (с 8:52.90) и с 4:08.53 на 1500 м е трета в ранглистата ни за всички времена. Живко Виденов на 60 м с преп. със 7.62 сек също бележи значителен напредък. Както и Петър Дачев в скока на дължина – 8.18 м!

 

Петър Дачев – „най-далечен” в зала „Фестивална”

 

Изключителен скок на дължина регистрира Петър Дачев във „Фестивална” през февруари 2002 – 8.27 м. Никой друг не е скачал толкова далече в сектора на залата!

 

Рекорд на 200 м, но за кратко

 

На 1 февруари 2004 год. Ивет Лалова премина зашеметяващо 200-те метра във „Фестивална”. Уредбата засича 22.87 сек – нов рекорд на България! Впоследстив обаче се вижда, че на втория завой Лалова на сантиметри е настъпила вътрешната линия на коридора...

 

Спас Бухалов за малко да пипне железните греди на покрива

 

На 4 февруари 2006 г. Спас Бухалов атакува успешно българския рекорд на овчарски скок в зала – 5.76 м. Всички във „Фестивална” имат чувството, че Бухалов ще докосне металните греди на покрива – толкова нагоре се извисява пловдивчанинът! И сливналията Момчил Караилиев сякаш не знае предел в сектора за троен скок – 17.16 м са достатъчна атестация за него! А в бягането на 3000 м Даниела Йорданова пак бяга сама срещу хронометъра – 8:48.45. А квартетът ни в щафетата 4х400 м Моника Гачевска, Мариана Димитрова, Теодора Коларова и Ваня Стамболова поставя нов рекорд с ценна стойност – 3:32.02 мин.

 

Все на вече 38-годишната настилка в зала през февруари 2007 година Тезджан Наимова (7.22) и Магдалена Христова (7.26) в спринта на 60 м за сетен път доказват теорията за моженето!

 

Изброените по-горе случки са само част от богатата вече 49-годишна история на зала „Асикс Арена” или както всички си я казваме „Фестивална”. С новата писта и чудесната нова термоизолация, с чудесните подобрения навсякъде залата чака българските атлети (с нетърпение ли?) да покажат какво могат при новите условия!

 

Александър Вангелов


 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Фестивална, Асикс Арена, Рекорди
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Декември 2017