Шрифт:

Двайсет години в гонитба на стоманеното кълбо

Двайсет години в гонитба на стоманеното кълбо

Днес една от именитите ни гюлетласкачки – Вержиния Веселинова-Димитрова – навършва 60 години. От доста дълго време Веселинова е далеч от стадиона, но се съгласи да припомни интересни моменти от вълнуващата си спортна кариера.

 

Кръвта вода не става

 

Вержиния Веселинова е дъщеря на един от пионерите на вдигането на тежести у нас – Иван Веселинов. Асеновградчанинът има сребро от европейско и бронз от световно първенство пре 50-те години на миналия век. Той първи носи точки за България за вдигането на тежести на Олимпийски игри – пети в Мелбърн 1956 г. в категория до 90 кг.

 

Няма как Вержиния да не стане спортистка, но по онова време в България вдигане на тежести за жени все още няма. Веселинова се захваща с гюлето. В родния Асеновград има треньори по лека атлетика (Петко Петков е по хвърлянията), има и сектори за хвърляния.

 

Вержиния добре помни първата си победа. На 25 юли 1971 г. на стадион „Васил Левски” ненавършилата още 14 години атлетка печели първия си златен медал – за пионерки с нов рекорд – 13.79 м. Второто момиче след Вержи завършва с резултат с 1.30 м по-слаб. Две години по-късно Веселинова (едва 16-годишна) заминава за европейското първенство за девойки в Дуисбург (ФРГ). След като е завоювала среброто на Балканиадата в Букурещ и е прехвърлила 15-ия метър (15.28), Веселинова се класира седма на първото си голямо състезание.

 

Европейска шампионка на стадион „Караискакис”

 

От 1974 г. Вержиния започва да тренира за техника с прочутия пловдивски специалист Димитър Бахчеванов. „Пътувах два пъти седмично от Асеновград за Пловдив и Бахчеванов търпеливо шлифоваше техниката ми!” В края на август 1975 г. Веселинова заминава за европейското за девойки в Атина. „Не бях непременно фаворит за титлата. Пък и Карин Крачик (ГДР) само 10 дни преди шампионата бе тласнала гюлето на 17.79 м. Дисциплината ни бе насрочена за сутрешните часове. Поведох още след първите два кръга с 16.23 и 16.66 м. В третия си опит „усетих” гюлето и то тупна над 17-те метра. След малко съдиите измериха 17.30 – нов български рекорд за девойки. В последния си опит и добруджанката Живка Димитрова прибави към постижението си – 17.05 м. Така двете дадохме добър тон за останалите българи на стадион „Караискакис” със златния и сребърния медали.”

 

Промяната

 

От есента на 1975 г. Вержиния постъпва студентка във ВИФ и започва да тренира при Тодор Артарски. „Някак си не успях да се приспособя, тренировките не вървяха гладко”. Голяма лична трагедия е допълнителната причина Веселинова да почне да мисли за отказване от атлетиката. Именно тогава (есента на 1976 г.) идва поканата от Васил Крумов да започне в „Левски Спартак”. Цялата 1977 г. преминава на приливи и отливи. Глътка оптимизъм носи балканската титла (вече за жени) на Игрите в Солун през август 1978 г.

 

Двайсетте метра са превзети

 

Петата републиканска Спартакиада е в края на юли 1979 г. Още на 27 май Веселинова за първи път преминава 20-те метра – 20.19 м. Поредната Балканиада е в Атина и Вержи отстъпва титлата на своята партньорка в тренировките Иванка Петрова-Стойчева с 30 см (19.53 срещу 19.83 м). Решено е двете да заминат за Универсиадата в Мексико през септември. „Когато кацнахме със самолета на летището, се оказа, че целият ми багаж е „изчезнал” някъде по трасето. Притесних се много – едвам намерихме маратонки и тениска, за да стартирам.” От прекомерното вълнение (а и от лошата аклиматизация) Веселинова остава едва пета с 18.87 м.

 

Олимпиадата в Москва

 

Подготовката за Олимпиадата в Москва е на най-високи обороти. На състезанието „Народна Младеж” на 25 май 1980 г. Веселинова запраща гюлето на 21.30 м. Балканиадата в София след 20 дни носи златен медал с 21.11 м. Вержиния е подготвена както никога преди. По традиция женското тласкане на гюле „открива” атлетическата програма. Квалификацията е отменена и финалът започва в 18:35 часа. На огромния стадион „В.И.Ленин” Веселинова трябва да тласка шеста поред.

 

„Обикновено постигам максимума си някъде към третия-четвъртия опит. Но тогава реших да вложа всичко в първия си опит! Получи се много добре – видях съвсем ясно, че гюлето падна точно зад лентата на 21-ия метър. Съдиите нещо се засуетиха и... 20.72 м. Бях доста учудена, но не посмях да протестирам – всички съдии бяха от страната-домакин СССР! После в течение на състезанията историята с „обективното съдийство” се повтори няколко пъти - при мъжкия диск, при женския скок дължина, при копието за мъже. Все в полза на съветските атлети... В края на краищата тези 20.72 си останаха най-доброто ми тогава и останах едва пета. Слупянек (ГДР) с 22.41 бе недостижима, но за среброто (Крачевская (СССР) с 21.42) и особено за бронза (Маргита Пуфе (ГДР) с 21.20) бях готова да се преборя!”

 

На Световната купа във Вечния град – без Веселинова

 

Няма място за отдих след Олимпиадата. На 1 август 1981 г. Веселинова отново тласка над 21-ия метър – 21.09 м. За финала на Купата на Европа в Загреб Вержиния трябва да търси предно класиране и висок резултат. „На стадион „Максимир” в Загреб се чувствах отлично. В третия си опит записах 20.77 и отстъпих само на Слупянек (ГДР), и то само с 35 см. Зачакахме вест дали съм включена в сборния европейски отбор за Световната купа в Рим. Мислех си, че съм си заслужила мястото в него. Обаче селекционерът на европейския тим беше чех и по неясно какви критерии вкара в отбора Хелена Фибингерова (ЧССР) вместо мен. Трябваше да преглътна и това разочарование!”

 

Европейска титла в зала

 

През зимата на 1982-ра Веселинова тласка няколко пъти близо до рекорда на Иванка Христова (20.78). На последното състезание преди отпътуването за европейското в зала „Фестивална” Вержиния отпраща стоманеното гюле на 20.74 м – само 4 см под рекорда. В зала „Палацо дело спорт” обаче нещата не потръгват гладко. „Кръгът в сектора бе боядисан с някаква странна блажна боя. Още при първия си опит (18.80) почувствах несигурност – нямах маратонки за подобен вид повърхност, със специални грайфери отдолу. „Вечната” Фибингерова ме поведе с 19.24 и аз направих фаул във втория си опит. В третото си тласкане се поуспокоих и докрая доказах превъзходството си – 19.49, 19.95 и накрая 20.19 м. В този кръг с такава хлъзгава повърхност да се постигне повече тогава бе невъзможно”.

 

През лято’82 Вержи е в страхотна форма  - през август в три контролни състезания атлетката повишава личния си рекорд, докарвайки го до 21.61 м (пето постижение в историята тогава). Европейското в Атина в началото на септември чука на вратата. „Отново дисциплината ни беше в първия ден (06 септември). Пак нямаше квалификация и трябваше да чакаме официалното откриване. Вместо да почнем в 18:00, ние се забавихме с около 45 минути! На мене обикновено ми трябват не повече от 20 минути да се разгрея преди старта. Е, на „Караискакис” прегрях! Задушното време и падналият дъжд допълнително ме обеззвериха. Това аз ли бях – 19.26, 19.46, 19.97? Едва в четвъртия кръг се посъвзех – но само 20.23 м. В петия си опит пратих гюлето над 20.50 м, но не успях да се задържа в кръга. Жалко!” И така – пето място и огромно разочарование.

 

Бойкотът

 

Идваше ред на следващата ми Олимпиада – тази в Лос Анджелис през 1984 г. Още през май обаче се разбра, че за там няма да се пътува. На тренировки тласках твърдо над 20 метра, а си останах с най-доброто 19.42 м от началото на юни... И толкова!

 

Семейството, синът

 

„Омъжих се и през 1985 година се роди синът ми Цветан. Още през 1986 година реших да се върна на стадиона. Уви, коляното ми бе „решило” друго. Наложи се да пътувам за операция в ГДР. След известно време се оказа, че тази операция не се оказа напълно успешна. Не можех да тренирам пълноценно, коляното на опорния ми ляв крак не ме оставяше на мира. Бе истинска мъка да тласкам!”

 

За Вержиния вече е истински подвиг да тласне над 19-ия метър предвид контузеното коляно. „През 1989 г. последно участвах за ДФС „Левски Спартак” и спечелих последния си златен медал от последната Републиканска Спартакиада.”

 

Живот без атлетика

 

На 32 години Вержиния Веселинова се разделя с атлетиката. После се оказва, че за нея, както и за Диана Йоргова, Мария Вергова, Василка Стоева, Иванка Петрова, Емануил Дюлгеров и колцина още именити атлети няма място в структурата на ДФС „Левски Спартак”. Вержиния заболява тежко и се налага да се пенсионира преждевременно.

 

Треньорите

 

„Димитър Бахчеванов бе толкова „мек” и безкрайно търпелив с мен. Можеше с часове да ми обяснява и показва. Васил Крумов бе коренната му противоположност. Твърд и рязък, суров и строг, той не търпеше възражения. Но съм му безкрайно благодарна, че в най-трудните ми моменти не ме изостави и ме подкрепи изцяло! Изключителен педагог и психолог!”

 

Групата

 

„Животът ни в атлетиката преминаваше повече по лагери. Гърция, Белмекен, Петрич (там най-вече) и всичко се повтаряше отново и отново. Не, не ми е омръзвало. Компанията от хвърлячи бе сплотена и единна. Намирахме си развлечения и в никакъв случай не сме скучали. Спомням си лагерите в ГДР – „Динамо Берлин”. Гледах германките и се чудех с кое ли ни превъзхождат... Но нито веднъж не успяхме поне да зърнем техните тренировки...”

 

Състезанията и без тях

 

„Почти не стъпвам на състезания по атлетика у нас. Болно ми е от незаслуженото отношение на ръководството на атлетиката в „Левски Спартак”. Често си спомням за полигона на Драгалевци (сега му викали „Кръстова вада”). Васил Крумов се беше погрижил за всичко - от прекрасния терен за хвърляния до бунгалата за отдих. Можехме да тренираме даже при дъжд - точно над кръга за тласкане се разпъваше нещо като балон от синтетичен материал, което ни пазеше сухи.”

 

 

Вержиния Веселинова е много чувствителна и емоционална жена. За нея семейството е над всичко. „Не можех да издържам дълго време без близките ми. Лагери, състезания... Може би затова и се отказах сравнително рано. Дългото ми отсъствие от дома ме поболяваше.”

 

Една от най-добрите български гюлеталскачки за всички времена си спомня за своя път през атлетиката без излишни сантименти и носталгия. С изявите си в сектора и постиженията си Вержиния Веселинова не би могла да бъде забравена и заличена.

 

Александър Вангелов

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Гюле, Вержиния Веселинова
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Декември 2017