Шрифт:

Александър Дренски – смел и упорит срещу конюнктурата

Александър Дренски – смел и упорит срещу конюнктурата

Една от емблематичните фигури в следвоенния спортен живот на Дупница (тогава гр. Станке Димитров) безспорно е разностранният спортист Александър Дренски. Преминал през толкова много перипетии и преврастности, снажният дупничанин повече от 30 години отстоява позициите си на спортен деятел и не отстъпва пред непрекъснатите опити на властимащите да го откажат от спорта и заличат името му от славните старици на дупнищката спортна история.

 

Гимназистът -  бранник

 

Роден на 18 март 1924 г., Александър израства като буен младеж и се откроява сред връстниците си с физиката и по-големите си спортни възможности. След като за кратко учи във френския колеж в София, Дренски се завръща в гиманзията „Княз Борис Търновски” в Дупница, където завършва средното си образование. До преврата на 9 септември 1944 г. Александър се включва в юношеската организация „Бранник” в града. С ясни патриотични (но и националистични), Дренски е един от най-активните „бранници” в гимназията и се отличава като мощен двигател във всички младежки дейности сред подрастващите през онези години. Някъде през есента на 1941-ва Александър е включен в гимназиалните отбори по волейбол и футбол. След половин година Дренски участва и в първите си състезания по лека атлетика, ставайки окръжен школски шампион на тласкане наа гюле и скок височина. Забелязан от „капацитетите” в Дупница, Дренски е поканен в мъжкия футболен отбор на града „Атлетик”.

 

Революцията – препъникамък за Дренски

 

От октомври 1944 г. до средата на 1945 г. Дренски е привлечен като активист в една от т.нар. Летящи бригади  за култура и спорт. Обаче свободолюбивият и непримирим момък моментално е „разобличен” от властта. Не може един бранник, открито проповядващ великобългарски шовинизъм и гонение на учерниците-евреи в гимназията, да участва в комунистически мероприятия. Органтите на Държавна сигурнист в Радомир и Станке Димитров му измислят участие в антикомунистическа въоръжена организация. И започват гоненията. Особено изобретателен и жесток в опитите за изтръгване на самопризнания е милиционерът Давидко Балабанов – безмилостен физически мъчител на Дренски.

 

Войник в Трудова повинност в София

 

През пролетта на 1946 г. Дренски получава повиквателна за ж.п. войски в София (година и половина), след което е прехвърлен в Строителни войски (войските на Трудова повинност) за повече от 2 години (от 16 март 1948 до 25 януари 1951). Именно в Строителни войски Дренски (наравно със „задължителната” трудова дейност) започва да се занимава и с тренировки по лека атлетика). В общоармейските състезания в Пловдив Александър убедително надделява на тласкане на гюле с 12.58 м, а на скок височина с 

1.65 м се класира втори.

 

Републикански шампион с национален рекорд

 

От Главно управление на Строителни войски (ГУСВ) вече са узнали за разностранния спортист и бързат да се въползват от безспорния му талант. На държавния шампионат в София (на стадион Юнак) на 20 август 1949 г. Александър Дренски на два пъти подобрява българския рекорд на тласкане на гюле (13.07 м на Любен Дойчев от 1938 г. ). Във втория си опит той тласка 13.44, а в четвъртия – 13.69 м. Логично е Александър да бъде включен в сборния ни отбор за участие в срещата България – ЧССР в София на 3 и 4 септември. Дренски се класира втори с 13.34 м след прочутия тогава Иржи Скобла (ЧССР).

 

Миньор в пробойната

 

Не било писано на Дренски да се радва дълго на успехите и медалите си (той се справя чудесно и като нападател във волейболния отбор на „Строител”). В ЦС на БСФС получават секретно писмо-донесение от ДС в Станке Димитров. Писмото е пълно с хули и клевети, Дренски е обявен (за кой ли път) за „враг на народа”. От БСФС са принудени да отнемат състезателните права на Александър и той е изключен от физкултурното движение у нас.

 

За почти година Александър Дренски слиза като обикновен миньор в рудник „Бригадир” в Перник. Изкарват го от мината и Сашо започва работа като учител (завършил е задочно и треньорска школа по волейбол и футбол в тогавашното ВУФ) в своята си гимназия в Станке Димитров. През 1954 г. (въпреки спънките на ДС) Дренски поема първи трудни стъпки като треньор в новосформираната УСШ „Иван Демиревски”. Единайсет години Александър неуморно подготвя бъдещи атлети и волейболисти сред юношите и девойките в  революционното градче Станке Димитров.

 

Студент на…40 години

 

За Александър Дренски трудностите и несправедливостите винаги са били стимул и предизвикателство да доказва непрекъснато несломимия си характер и дух. През есента на 1964 г. Сашо постъпва като студент-задочник във ВИФ. И през 1968 г. се дипломира с отличните 5.88 като правоспособен треньор по лека атлетика и волейбол. Докато следва, Дренски е учител в МТУ Самораново, после продължава в ТМП Бобовдол. От есента на 1974-а до пенсионирането си през 1984 г. Дренски неизменно е учител по физкултура в СПТУ по машиностроене в Дупница. От онези години повечето му ученици са го запомнили като строг и справедлив педагог, възпитател и ръководител.

 

Всеотдайна дейност и в преклонна възраст

 

Александър Дренски нито за миг не се спира в голямото си желание и стремеж да помага на спортния живот в родната Дупница. С богатия си опит и всеотдайност дълги години Сашо оглавява дупнишката спортна организация на глухонемите. Снажният достолепен мъж с посребени коси често е търсен за съвет и помощ от бившите си ученици. Обичта им и признанието го топлят до сетния му дъх през 2008 година. През целия си съзнателен живот, въпреки превратностите на съдбата, Александър Дренски, е мощен двигател и стожер на спортния живот в Дупница, оставил на стотиците си ученици и последователи любовта към спорта и към Родината.

 

Александър Вангелов,
По материали от спортните журналисти Борис Джорджев и Иван Хаджийски


 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Дупница
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Декември 2017