Шрифт:

Хайде по-спокойно, това е само една анкета

Хайде по-спокойно, това е само една анкета
10-01-2018 17:08

Валентин Маринов, Viasport.bg

 

Отмина церемонията за Млад спортист на годината в анкетата наViasport.bg за 2017 г., но продължават да валят въпроси.

 

Като за всяка анкета има недоволни. Защо този спортист е класиран там и там? Как така там, а не по-напред? Защо този или онзи не е попаднал в десетката? Не е получил точки дори? Как е възможно? Що за класация е това? Кои са гласували? Как е организирана анкетата?

 

Правят се тежки констатации и изводи. Вотът се определя като “пристрастен”, “некомпетентен”, “несправедлив”, “необективен”… Или “нещо друго”.

 

Недоволството идва най-вече от хора, свързани с два спорта - таекуондо WTF (олимпийско) и спортна стрелба.Със сигурност има и представители на други спортове, които негодуват, но не са го заявили публично - поне досега. Отново да отбележим - винаги е имало и ще има недоволни. Докато има класации.

 

Казвам се Валентин Маринов, работя като спортен журналист от февруари 1994 г. и съм участвал в много анкети, продължавам да участвам. От есента на 2011 г. работя във Viasport.bg.

 

Ще отговаря на много въпроси и ще поразсъждавам върху доста казуси. Отговорите на въпросите са задължителни явно, тъй като доста хора до днес не са наясно с анкетата. А имаше и такива, които дойдоха неподготвени на церемонията. Да речем, че вината за това е в нас.

 

Viasport.bg e сайт за детско-юношески спорт, който отразява подрастващите до 19 г. Съответно анкетата, която прилича на голямата за Спортист на годината на България, отразява представянето на спортисти, не по-големи от 19 г. Същото се отнася за отборите и треньорите - техните индивидуални състезатели или тимове трябва да са U19в годината, в която могат да попаднат в нашата класация.

 

Кой гласува? Всяка година се стремим да увеличаваме бройката на гласуващите спортни журналисти. Вотът е публикуван на нашия сайт. Тази година гласуваха 65 журналисти от 45 медии. Сред тях има познати лица от екрана, шефове на спортни отдели, бивши големи спортисти, представители на национални, регионални и градски медии, дори международни като “Евроспорт” и “Ройтерс”. Повечето колеги са познати и уважавани имена с дълъг стаж в професията.

 

Да поразсъждаваме за спортистите в анкетата за 2017 г. Индивидуалните номинации са 51 - с кратко описание на най-големите им постижения за изминаващата година. Тук попадат и дуети. Тези номинации НЯМАТ задължителен характер за журналистите, а само информативен. Те са помагало. И някои от тях (включително моя милост) сме посочили спортисти извън тези 51. Единственото условие е да са до 19 г. през 2017-а.

 

Това е правило, установено в повечето подобни анкети по света - за липсата на задължителен характер при номинирането.

 

Един интересен паралел. През 2017-а България има само един индивидуален медал от световно първенство в олимпийски спорт. Това е бронз на Владимир Далаклиев по таекуондо WTF. Той беше класиран на девето място в голямата анкета Спортист на годината на България, организирана през миналата година за 60-и път с гласовете на 145 журналисти.

 

Заслужава ли Далаклиев да бъде по-напред? Със сигурност.

 

За сметка на “сушата” в професионалния ни спорт, успехите в детско-юношеския са неизмеримо повече. Съответно и класирането на тези спортисти става доста по-трудно.

 

Имаме двама световни шампион - Александър Джорджев (таекуондо WTF) и Христо Христов (вдигане на тежести),  16 европейски първенци и 17 медалисти от световни и европейски първенства. Неолимпийските медали са много малко - само в кикбокс и шахмат. Не че са по-малко значими. Има спортисти, спечелили отличия едновременно на световни и европейски първенства. Има такива, на които е трудно да се изредят постиженията и рекордите. Има някои, които спечелиха инвидивидуални награди на първенства по волейбол и баскетбол. А някои, като например тенисистите, нямат световни първенства, но участват в турнири с ранг на такива.

 

Свалям шапка на Александър Джорджев за световната титла, още повече по начина, по който е постигната - с контузия на ръката. Той е един малък (само като възраст все още) герой, който може и трябва да служи за пример. Справедливо ли е деветото му място? Не. Заслужава ли да е по-напред? Определено. Заслужава да е №1.

 

Възхищавам се на постиженията на класираната пред него Мирослава Минчева, която е световна вицешампионка и европейска шампионка на пистолет в спортната стрелба. И се моля да продължи златната ни диря в един спорт, донесъл толкова много радост в миналото. И още носи. Справедливо ли е осмото й място? Не. Заслужава да е №1.

 

А какво да кажат в тениса, в който в последните години се забелязва огромно оживление? Гергана Топалова стана държавна шампионка за жени и спечели турнири в България и Южна Америка. Тя не заслужава ли да е по-напред от десета? Ами четвъртият Адриан Андреев, който триумфира в турнира “Еди Хер” в САЩ индивидуално и на двойки?

 

А вторият в света (!) до 16 г. Антъни Генов, който дори не е в десетката? Дария Радулова също не е е там, а стигна полуфинал на “Ориндж Боул”, считан за световно първенство за юноши и девойки.

 

Седмото място на Йоана Илиева в спорт с огромна конкуренция и тежест като фехтовката също не отговаря на постиженията й.

 

А справедливо ли е, че боксът има цели шестима (!) еврошампиони през 2017-а, но само един от тях е в десетката? Със сигурност - не!

 

Отново - някои грабнаха медали от две (и повече!) големи първенства през годината, но не са в десетката. Съжалявам за което.

 

Всички те и останалите са номер 1 в нашите очи. Поне в моите са. Само че във всяка класация има победител и той е един. Има и подредба. Такива са правилата. Обаче няма победени и тук е тънката разлика!

 

Може да загубиш на тепиха, татамито, подиума, пистата, залата, стадиона, корта, рубежа и т.н., но не и в журналистическа анкета. Медалите и победите никой не може и няма да ви отнеме или обезсили. Още по-малко пък имаме претенции статуетките ни да са някакъв връх в кариерата на спортистите. Не, те не ги дефинират или увенчават. Най-важните и ценни титли са на спортното поле.

 

Във Фейсбук Димитър Тодоров, спортен директор на Българския стрелкови съюз, изразява възмущение от вота на журналистите.

 

В поста му може да се прочете следното:

 

“Без да ангажирам никого и не говорейки като Спортен директор на Български стрелкови съюз, бих предложил на нашите състезатели и треньори да отказват участие в подобни номинации. Явно там правилата са такива, каквито ние не разбираме и приемаме. Нека ни оценяват там, където ни оценяваха досега - на световни и европейски първенства и олимпийски игри. Мисля, че това ни е достатъчно.”

 

Г-н Тодоров, нямам честта да ви познавам, но нима смятате, че бойкоти ще решат казуса? Разбирам вашето неудовлетворение. При два медала (и титла) от големи първенства е нормално да се мисли, че спортистът - Мирослава Минчева, заслужава да е поне в топ 3.

 

Но кое е по-добре - да има анкета и всички да приемаме резултатите от нея по-смирено или изобщо да няма? Голямата идея на нашата класация съвпада с тази на сайта - да популяризира постиженията на младите спортисти. Повече хора (в това число и журналисти) да научат за техните успехи.

 

Не е ли по-добре всички да осъзнаем, че подобни анкети няма как да са обективни, не и в смисъла, който се влага в тази дума?

 

По простата причина, че зад тях стоят субективни мнения. Няма как да са “справедливи”. Факт. Как да прeтеглиш медалите и постиженията между отделни спортове? Как да сравниш труда на един състезател по таекундо с този на стрелеца, тенисиста, боксьора, лекоатлета, плувеца? Няма как.

 

Ето ви няколко примера от цял свят, които са предизвиквали и предизвикват полемика между самите журналисти и то в медии, в пъти по-големи от всички в България.

 

През 2016 г. Майкъл Фелпс занесе в САЩ 5 олимпийски титли и още един медал от игрите в Рио де Жанейро. Това не му стигна да стане №1 в анкетата на агенция “Асошиейтед прес”, предпочетен беше Леброн Джеймс. Той изведе “Кливлънд Кавалиърс” до първа титла в НБА след уникален обрат от 1:3 до 4:3 във финалната серия. В същото време Джеймс не беше в олимпийския отбор на САЩ в Рио.

 

Как сравняваме постиженията и труда на двамата велики спортисти? Кое тежи повече?

 

През 2017-а Джъстин Гатлин стана световен шампион в спринта на 100 метра в Лондон, като най-накрая детронира големия си съперник Юсейн Болт. Дори не влезе в тройката в класацията на АП, доминирана от звезди в щатските отборни спортове. №1 е Хосе Алтуве, бейзболист, при това венецуелец. Хайде на бас, че над 90 процента от вас дори не са го чували.

 

Тук някой ще възрази, че Гатлин не се ползва с добро име дори в родината си заради дългото допинг досие. И че в Америка се залага най-вече на комерсиалните колективни спортове, като американски футбол, бейзбол, баскетбол, хокей на лед и т.н.

 

Именно - там е работата! Всеки, който гласува, се влияе от подобни неща. Просто го приемете. Да, за огромно съжаление влияят фактори, като това колко комерсиален е даден спорт и съответно спортист, колко телевизионен и конкурентен е, доколко гласуващите познават спорта, има пристрастия според специализацията на журналиста, опита и стажа му и т.н. и т.н.

 

А как е в Европа?


ДОЧЕТЕТЕ - ТУК


Валентин Маринов, Viasport.bg

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени