Шрифт:

Нашенци зад граница - Юри Литвински най-после стигна мечтата си

Нашенци зад граница - Юри Литвински най-после стигна мечтата си
Литвински )вторият от ляво надясно) вече 15 г. не се е прибирал в родния Сливен.
19-03-2018 09:05

Един от позабравените национални състезатели на троен скок – сливналията Юри Литвински, почти 15 години пребивава в Страната на неограничените възможности. Наскоро той получи най-сетне американско гражданство и може най-сетне да си отдъхне след нeколкогодишни битки по съдилищата. Тези 15 години отсъствие от България ни накараха да го потърсим и да се поинтерсуваме какво се случва с него.

 

Роден на 25 ноември 1981 г. в Сливен, Литвински е син на руснак и на българка. От малък Юри е принуден да изпита превратностите на съдбата. Майка му и баща му се развеждат, когато е едва на 5 годинки. Учителката по физкултура – Атанаска Данчева (невероятно интелигентна и общителна жена) е принудена сама да отгледа сина си и дъщеря си. Но Юри от съвсем невръстен няма как да избяга от досега си със спорта. Дядо му Стефан Данчев (Харто) е легенда в българската спортна акробатика. Данчев е наставник на световноизвестните Калинка Лечева, Стефка Спасова, Ваня Бабкина, Мела Мустафова, Алексей Спасов, Кирил Минков. А лелята на Литвински Людмила Кордояни е европейска шампионка за жени единично.

 

Първи стъпки в атлетиката

 

Зала „Дружба” (където лекоатлетите тренират през зимата) е само на 100 м от другата зала – „Младост”, където се подготвят акробати и гимнастици. Именно в зала „Младост” Атанас Данчев създава своите шампиони. Но Юри израства доста на височина и Данчев вижда, че внукът му не става за акробатика. Дядото решава да насочи Литвински към леката атлетика. „Не знам защо, но дядо ми настояваше да се насоча именно към тройния скок.”  Първият треньор на Юри е Тенчев, после се прехвърля при спациалиста по скоковете Атанас Иванов. Групата е „силна” - все шампиони и рекордьори, като се почне Момчил Караилиев, продължи се с братята Григор и Красимир Аргирови, Звездомир Михалев, Ясмин Мустафов, финалистът на СП за юноши Петър Иванов.

 

При Юри успехите и медалите не идват толкова бързо. Още в младшата възраст (1997 г.) Литвински печели бронз от НШ в зала. След неуспешната 98-ма, през 1999 г. Литвински е втори на шампионата за старша възраст (15.00 м). В следващата 2000 година Юри най-сетне е шампион при юношите – в зала с 15.67 и на открито с 15.87 м. Обаче за световното за юноши в Сантяго де Чили заминават други. За капак на несполуките идва и тежката контузия в коляното, последвана от сложна реконструктна операция на колянната става. През 2001 г. Литвински отбива редовния си войнски дълг и като че на атлетиката е казано „сбогом”.

 

Не, съвсем не сбогом. Само „довиждане” и закана за подобаващо завръщане в сектора. Още през пролетта на 2002-а 16-метровата граница на тройния скок най-сетне е премината. През юни Юри е шампион при младежите под 23 г. с личен рекорд – 16.30 м. Следва титла и при мъжете, макар и „само” с 16.01 м. Доверяват му се да го пратят като титуляр в състезанието за Купата на Европа в Белград. Там Юри повежда с 16.23 м, но изненадващо молдовецът Владимир Летничов със 17.06 м му итзръгва из ръцете първото място.

 

Бидгошч 2003

 

На шампионата за младежите под 23 години в София възпитаниците на Атанас Иванов Момчил Караилиев (16.95) и Юри Литвински (16.38) окупират първите две места. Предстои важно изпитание – европейското за младежи в Бидгошч. В Полша Момчил и Юри се намират в прекрасна форма. На квалификацията Литвински още с втория си скок (първият му е 16.01) записва 16.56 м – личен резултат. Пред него са само румънецът Опреа (16.85) и беларусинът Дмитрий Валюкевич (16.83). На другия ден на финала Юри още в първия кръг си осигурява добра „зестра” – 16.27. До него е и Караилиев – 16.44 и 16.48. обаче Валюкевич (17.57) и Опреа (17.28) са окупирали първата и втората позиция. Изненадващо германецът Рудолф Хелплинг с 16.66 м изпреварва Момчил за бронза... А Юри? „Като състезател винаги се разскачвах между четвъртия и шестия си опит! Сега и на квалификацията, и на финала започнах необичайно силно (за мене самия!) – 16.01 и 16.27. На самия финал като  че се поотпуснах и почнах да правя фаул след фаул. Особено в последния ми шести опит – всичко ми се получи идеално. За съжаление съдията вдигна червения флаг! Иначе се приземих отчетливо около 16.80 м, което ми носеше медал! Като състезатели и атлети, мисля, че всеки един от нас е максималист. Затова понякога оценяваме нещата песимистично и негативно. Едва по-късно осъзнаваш, че винаги можеш да извлечеш нещо позитивно, което да ти помага за следващите стартове във всяка една ситуация! След доста време оцених представянето си в Бидгошч като успех! Шесто място и личен рекорд (а при онези 16.56 м даже не стъпих на дъската за отскок – толкова „отзад” бях!) – доволен бях от това! Макар мъничко в себе си да си мислех за нещо повече, за един бронзов медал може би. Все пак дълбоко в себе си вярвах, че съм направил всичко което е по силите ми, раздал се бях на 100 процента – и физически, и психически!” Не по-малка е Юриевата радост и гордост и за четвъртото място на Момчил Караилиев. „С Момчил израстнахме заедно на стадиона, бяхме все един до друг. И сега - двама финалисти, двама призьори на европейско първенство – от Сливен. Достойно защитихме честта на България и се състезавахме на висота и за престиж!”

 

Заминаването

 

Нещата около Юрий Литвински започват да се случват с мълниеносна скорост. От университета в Северна Айова треньорът Кристофър Бъкнам предлага на Юри спортна стипендия и да се присъедини към колежанския отбор. Открива му се възмоност да кандидатства за бакалавърска степен на обучение. „Заминах ей така – със студентска виза. Получих я буквално една седмица преди започването на учебния семестър.”

 

И така, Литвински става редовен студент в Северна Айова. Там треньор му е Травис Гьопферт. Гоцпферт, заедно с Кристофър Бъкнам и Дъг Кейс, се заемат с изграждането на Юри като състезател. Впоследствие Гьопферт, Бъкнам и Кейс се преместват в Университета на Арканзас. Под ръководството на Гьопферт Джарион Лосън постигна 8.58 м на скок дължина, а ямаецът Омар Маклауд стана олимпийски шампион на 110 м с преп. (И Лосън, и Маклауд  са студенти именно в Арканзас), Литвински не може да скрие гордостта си и удовлетворението, че също е бил под крилото на Гьопферт.

 

Колежанско първенство на Щатите и за Юри

 

На 11 март 2006 година Юри Литвински има привилегията да представя University of Northern Iowa на финала на Колежанското първенстов на САЩ във Файътвил, Аризона. Литвински записва 16.21 м и дълго време е на трето място, след Яянус Уудмяе (16.57) и Марк Келман (16.43). Едва в последния шести кръг Рафийк Къри го изпреварва с 2 см за отличието. През пролетта на прочутите Drake Relays в Остин, Тексас, Юри с 15.80 е втори, само на 6 см след ямаеца Уилбърт Уокър. Но едва 25 годишен, заради хронични болки в коляното, Лиртвински решава да каже „сбогом” на състезанията.

 

Трудният път към треньорството

 

Амбициите на Литвнски се насочват към треньорството. След дипломирането си през 2007-ма Юри подава документи за магистърска степен по науката на спорта. Трябва обаче да се намери начин да се финансира тази магистратура. По съветите на професори, треньори и инструктори Литвински, на доброволни начала започва да трупа работен стаж като помощник-треньор и инструктор по физическо възпитание в University of Northern Iowa. Този стаж и дипломата му за бакалавър му осигуряват оферти за не един, а два работни контракта със стипендия - единият от University of Baylor, Texas, другият – от Northern Iowa. Юри се възползва от предложението на Северна Айова, където може да продължи работата си като помощник-треньор. Литвински вече има чудесни отношения с треньорите в Айова, които го приемат с отворени обятия. Задълженията му на първо място да преподава необходим брой часове на студентите от университета. На второ място, по време на магистратурата успехът на Юри в дипломата трябва да бъде поддържан на ниво не по-малък от „Много добър 5” (по българската схема). Работата му в студентския тим  се оказва един голям плюс в професионалната му кариера. „В САЩ едно от най-големите предимства при търсенето (и намирането) на платена работа е натрупването на работен стаж! Разбира се и образованието също много помага и е необходимо, но като че ли най-търсеното качество и предпоставка е именно натрупаният работен стаж! Наличието на „работни лица”, които биха те препоръчали професионално на даден работодател, също е съществено преимущество.”


 

През 2008-ма се преместих във втородивизионния University of Central Missouri”. Там спечелих и първата си формална треньорска работа (почасова, на 4 часа). Със заплатата си все пак покрих повечето си финансови разходи покрай следването. Успях да се вредя на още една почасова работа – като мениджър на плувния басейн при Университета. По това време съдбата ме събра с отличния български спринтьор Петко Янков, олимпийски състезател в Сидни’2000. Срещнах и Иван Върбанов (състезател на скок височина), който беше вече от доста години в Щатите. И Петко, и Иван  са били преди мен студенти в Central Missouri и бяха вече завършили. Аз от своя страна се дипломирах през 2010 г. с магистърска степен по Науката на спорта “Science of sport”!

 

Сагата с американското гражданство

 

„Официално получих американско гражданство на 8 февруари 2018 година. Това стана факт след упорита борба, цели три съдебни дела и „услуги” на адвокатите. Първото дело го загубихме. Второто го бяхме почти спечелили, но и него го изтървахме заради професионална некадърност на „някои служебни лица”! Е, при третото внимавах много и най-накрая успяхме с моя адвокат! Всички тези перипетии ми отнеха цели 10 години!”

 

Житие, битие в сегашни дни

 

Вече две години Юри Литвнски работи като щатен треньор в първодивизионния (NCAA I Idaho State University). Наставник е на активните студенти-състезатели в хоризонталните скокове и спринтовете. Помощник-асистент е и за овчарския скок. Едно от основните задължения на Юри е и организирането и провеждането на състезанията в Университета. „Моята длъжност е Director of Meet Management. Менажирам всеки аспект от подготовката и провеждането на колежанските състезания, които органзиираме в Униврситета. Засега все още не съм подготвил състезател на национално ниво, моите атлети са на местно щатско ниво. Но със сигурност имам няколко състезатели с определен потенциал. Те със сигурност много скоро ще станат конкурентноспособни на колежанско ниво. Трябва само търпение (от моя страна) и старание и упоритост (от тяхна).”

 

Носталгия по родината

 

„Откакто заминах за САЩ (през 2003 г.), не съм си идвал в България. Това ми е невъзможно по конюнктурни причини (Индиректно имам възбрана да посещавам България). Дали сме се срещали с моя добър приятел Момчил Караилиев? Разбира се, преди осем години успяхме да се срещнем с него в Charleston, South Carolina. Първото нещо, което направихме тогава, е да се състезяаваме на скок дължина от място. Тази традиция си я имаме още от зала „Дружба” в Силвен – три пъти седмично се надпревархаме в трапа. С Момчил не спираме да поддържаме връзка, непрекъснато „сме на линия”.


 

Странични занимания

 

„Макар от работа да не ми остава много свободно време, обожавам да ходя на планина, запален турист съм. Освен това съм запален фен на ММА (Mixed Martial Arts). Следя този спорт неотлъчно. Самият аз тренирам самоотбрана поне два пъти в седмицата. Упражнявам се и в стрелба (shooting) с различни видове оръжия, най-вече с пистолет. Напоследък почнах да опитвам и с AR-15 (Assault rifle).

 

“Чувствам се добре и комфортно тук. Нали вече съм гражданин на тази страна. Дано скоро се уредят и нередностите около моето пребиваване в България, за да мога един ден да си дойда в родния Сливен, под „сините камъни”, при моите приятели и роднините ми!”

 

Александър Вангелов

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Троен скок, Сливен, САЩ
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Юни 2018