Шрифт:

Цената на ранното профилиране

Цената на ранното профилиране
Снимки: LAP.bg и Getty Images
20-04-2018 09:50 | Яна Касова

Организираните спортни занимания обхващат децата от все по-малка възраст. Някои родители избират наследниците им да посещават редовни тренировъчни занимания с целенасочена подготовка по вид спорт, още когато малките са на 5. Часовете по физкултура в учебните заведения изобщо не са достатъчни. А спортът се бори за своя територия в дните на малчуганите с конуренциията на съвременните изкушения пред подрастващите. Спортно ориентираните възрастни съзнават, че днешното поколение не влиза във вече старомодните схващания, че селекция в спорта се прави около 10-12-годишна възраст.

 

А ранната спортна специализация има своите плюсове, но вредите също не са изключени.

 

За всекиму е ясно, че спортът укрепва психиката, увличайки детето да се справя с трудности на физическо, психологическо и емоционално ниво. Усещането за победа над самия себе си допринася за самоуважението, удовлетворението, доброто самочувствие на детето и изграждането на неговата индивидуалност. Заниманията със спорт са и социален феномен, който стимулира лидерство, работа в екип, взаимопомощ, отговорност към колектива, спазване на правила и т.н. Не на последно място чрез спорта децата се научават как да понасят победата и загубата, което е от огромно значение за поведението им като цяло в живота.

 

Специализиация

 

Но не всичко има само положителни страни. Когато говорим за детски спорт, то той би трябвало да е насочен към игровата форма и забавлението.

 

За да се избегнат травмите в бъдеще е хубаво да се стимулира разностранната подготовка, а не специализацията в един конретен спорт. Университетът в Уисконсин публикува изследване преди година, насочено именно към травматизма при подрастващите спортсти. Резултатите показаха, че тийнейджъри, специализирани от малки в един спорт, получават 60% повече травми в долната част на тялото, в сравнение с децата практикували няколко вида спорт.

 

Не са малко изследванията доказващи, че голям процент от тези, чиито занимания обхващат по-голям набор от видове спорт в детска възраст, имат по-успешна кариера в професионалния спорт при възрастните. Дейвид Епщайн, автор на “The Sports Gene”, отбелязва, че децата, които стават спортнии звезди са отделяли по-малко часове в тяхната евентуална бъдеща основна дисциплината, отлкото тези, които не достигат до най-високо ниво в спорта. Като цяло, реализираните елитни спортисти наблягат на специфиччната си дейност в късните тиийнейджърски години.

 

Много често амбициозни родители и треньори още при едва проблеснал талант се увличат в нездравословно натоварване на детето или т.нар форсиране - голямо физическо натоварване във времето, в което човешкия организъм не е завършил пълното си развитие. Форсирането дава възможност на треньорите да извеждат възпитаниците си до високи постижения в юношеските им години. Големите по обем тренировъчни натоварвания в детска възраст обаче стигат до плато на развитието на спортните резултати в по-напреднала възраст.

 

Прегаряне

 

Друг проблем при ранно специализираните деца е и модерното сред възрастните днес състояние „прегаряне”. Има спортове, чието професионално ниво настъпва още в тийнейджърските години. Така например в плуването и тениса много често спортистите изгряват още в юношеските години, а не рядко виждаме и победители на най-големи форуми още незавършили училище. В гимнастиката пък цялата спортна кариера преминава между 3 и 20-годишна възраст. 

 

 

Именно в тази възраст детето трудно може само да контролира емоционалното си състояние. Случва се и педагозите около него да пропуснат момента на прегарянето или „преждевременното изчерпване”, което спортните психолози дефинират като физическо и емоционално изтощение, последвано от слаби резултати и трайна демотивация. А това състояние е честа причина много перспективни спортисти да се оттеглят преждевременно от терена. Все по-често се наблюдава прегарянето да откаже подрастващите спортиисти още в прехода между основно училище към гимназия. До „бърнаут” в спорта може да доведе прекомерният стрес и нереално високите очаквания на треньора или родителите, както и безбройните тренировки и желанието за победа на всяка цена или пък чувството за застой. Някои специалисти свързват „прегарянето“ и със системното съпоставяне на собствените постижения с тези на предварително зaдадена, строго организирана конкурентна среда. Така се упражнява натиск над личността на спортиста, моделира се начинът му на мислене и му се внушава чувство за безсилие, за невъзможност да контролира живота си. Изложени на подобен риск са преди всичко състезателите, които се занимават със спорт от ранна детска възраст (5–6 г.).

 

Ранна спортна специализиация (преди тийнейджърство) също води до емоционален срив. Профилирането и въвличането в професионалня спорт още от детска възраст може да доведе до ограничаване на социалното развитие на подрастващите, а и е предпоставка за трайни емоционални и физически травми. Голям проблем пред малчуганите може да се окаже и откъсването от ежедневните занимания на приятелите им.

 

Според психолозите профилирането след 13-годишна възраст е най-здравословно за едно дете с оглед на единствената причина, че то е емоционално по-зряло и може да избере пътя си по собствено желание, а не според амбиициите на родителите си.

 

Примерите

 

Ако погледнете резултатите от юношеските световни първенства по лека атлетика, няма да видите много призьори от САЩ, например. Но пък американците винаги спорят за първото място в класирането по медали сред нациите на шампионатите на планетата при мъжете и жените. Това е така, защото системата отвъд океана изисква специализиация и професионализиране едва в колежите.  

 

Но пък според спецификата за ранно професионализация при други спортове, талантите изгряват пред света далеч преди да навършат 20. Тенисът е един от тях и изисква да развъртиш ракетата преди да си отворил буквара, а игрите с кукли и колички са заменени с изтощителни отигравания на топки. Примерите за детство на корта са много, като една от тенис звездите - Мария Шарапова, стана професионалист на 14, а на 17 спечели първата си титла от Големия шлем.

 

Тайгър Уудс пък развива уенията си в голфа още откакто е на 2 г. Преди да премине при професионалистите на 21 г. американецът спечели шест световни титли при юношите, като първата му е сред 9-годишните голфъри.

 

В гимнастиката и фигурното пързаляне също не е изненада, когато тийнейджъри стъпват на най-високото стъпало на стълбичката за награждаване на големи шампионати. Легендарната Надя Команечи спечели три олимпийски титли от Игрите в Монреал през 1976 г., когато тя беше на 14. Последните две олимпийски шампионки във фигурното пързаляне при жените са от Русия и двете печелят отличията си на 15-годишна възраст. Юлия Липницкая триумфира в Сочи 2014, а през този февруари в Пьончан златото заслужи Алина Загитова. Още през 1998 г. Тара Липински (САЩ) стресира света, като грабна златото в Нагано 1998 и беше на 15.

 

Материалът е публикуван в списание "Икономист"

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Деца, Клубове, Тренировки
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Октомври 2018
п»ї