Шрифт:

Половин век от Нощта на скоростта

Половин век от Нощта на скоростта
Джеймс Хайнс (вдясно) става първият атлет, който слиза и с електронно измерване под 10 секунди - 9.95 сек. На снимката е с Чарли Грийн.
20-06-2018 10:01

Датата 20 юни 1968 г. си остава паметна в историята на световната лека атлетика. Тогава в столицата на Калифорния Сакраменто за 150 минути петима атлети изравняват и подобряват световния рекорд на 100 м общо 10 пъти! По-късно приказната вечер на 20 юни е наречена от всички "Night of speed".

 

И ето днес, половин по-късно, си струва да си припомним какво точно се е случило на "Хюз Стейдиъм" в Сакраменто в най-дългия ден на далечната 1968 г.

 

Пистата на стадион "Хюз" в Сакраменто в средата на юни 1968 г., е все още от шамот (сгурия), но през втория ден на първенството на САЩ в Сакраменто сякаш и въздухът е наелектризиран. До този момент в историята 11 атлети в света са пробягвали 100-е метра точно за 10.0 секунди. Първият от тях е Армин Хари (ФРГ), който в Цюрих на 21 юни 1960 г. за първи път спира хронометрите точно в "десятката". Измерването все още е ръчно, но това не намалява стойността на постиженията.

 

И така, още в първата серия от националния шампионат на Щатите Джеймс "Джим" Хайнс профучава 100-те метра за 9.8 сек (но със силен попътен вятър от +2.8 м/сек), следван от 19-годишния Рони Рей Смит с 10.0 сек. Минути по-късно, в четвъртата серия Чарли Грийн и французинът Роже Бамбюк финишират за по 10.0 сек (+1.99 м/сек). А ги чакат още полуфинали и финал.

 

В 21.15 часа (в първия полуфинал) осем спринтьори са застанали зад стартовите блокчета. Изстрел на стартера и атлетите като че ще изровят пистата. Юношата Рони Рей Смит е взел лек аванс, но снажният и мускулест Джеймс Хайнс връхлита яростно върху финалната линия. Хайнс става първият човек на планетата, пробягал с допустим вятър 100 м за по-малко от 10.0 сек (макар и с ръчно измерване) - 9.9 сек . Обаче същото време е дадено и на втория финиширал - тийнейджърът Смит - също 9.9 сек. Има и електронна измервателна уредба (неофициална) с напълно автоматично отчитане. Тя отмерва 10.03 за Хайнс и 10.14 за Смит (вятърът е леко попътен +0.8 м/сек). След тях Мелвин Пендър, Лари Куестад, Кърк Клейтън и Ърнест Провост са възнаградени с по 10.0 сек. Публиката няма време да си отдъхне - на старт са застанали спринтьорите от втория полуфинал (в 21.18 часа).Чарли Грийн едва в последните 10-ина метра изпреварва ямаеца Ленъкс Милър. Съдиите му дават 9.9 се (+0.88 м/сек) и електронно измерване 10.10 сек, а на Милър (10.18 сек електронно) и Бамбюк (10.21 сек електронно) - по 10.0 сек.

"Сякаш самият дявол бягаше зад нас в тази вечер. Всичко изглеждаше нереално, самите ние не осъзнавахме какво се случва! Напрежението бе достигнало невероятни размери”, спомня си съвсем ясно Грийн половин век по-късно.

 

 

На финала нещата като че се укротяват. Героите са май леко уморени - при попътен вятър над допустимото (+2.3) Чарли Грийн печели титлата с 10.0 сек (10.11 сек електронно), следван от Джеймс Хайнс също с 10.0 сек (10.13), Ленъкс Милър - 10.1 сек, Роже Бамбюк - 10.1 сек, Рони Рей Смит - 10.1 сек, и Мелвин Пендър - 10.1 сек.

 

80 дни по-късно - на 10 септември - в тренировъчния център близо до индианското селце Ечо Сумит са определени и тримата за олимпийските игри в Мексико - Джеймс Хайнс - 10.11 сек, Чарли Грийн сек - 10.15 сек, и нискичкият, но твърде експлозивен Мел Пендър - 10.20 сек. Докато младокът Рони Рей Смит (10.22 сек), Клайд Глосън (10.23 сек) и Бил Хърд (10.27 сек) остават резерви за щафетата в Мексико.

 

Вече на тартановата писта на стадион "Ацтека" в Мексико (при голямата надморска височина 2248 м) на самата Олимпиадата нещата придобиват реална стойност. На финала на 14 октомври Джеймс Хайнс става първият атлет, който "слиза" и с електронно измерване под 10 секунди - 9.95 сек. Първоначално на таблото светват цифрите 9.89. После времето е коригирано на 9.90 (след разглеждане на снимката от фотофиниша). И накрая към тези 9.90 се добавят 5 стотни заради "забавяне" на уредбата след стартовия изстрел. Втори след Хайнс в Мексико се класира Ленъкс Милър (Ям) с 10.04 сек, а трети - извънредно разочарованият Чарли Грийн (10.07 сек).

 

Но докато американците Джеймс Хайнс и Чарли Грийн бързат да "осребрят зестрата" и стават професионалисти (извън правилата на аматьорския спорт тогава), Милър не се разделя с атлетиката. И даже четири години по-късно, в Мюнхен през 1972 г. прибавя към сребърния си медал и един бронзов олимпийски, пак на 100 м.

 

Нито Хайнс, нито Грийн успяват да се възползват от споходилата ги в Мексико слава. Джеймс Хайнс пробва в американския футбол, но липсата на технически умения и усет към играта скоро го изхвърлят към забвението. Джим изживява тежка лична драма, развеждайки се, и дори остава бездомен на улицата за доста дълъг период. Едва в края на 70-е на миналия век случайна среща го измъква от мизерията и нищетата.

 

Александър Вангелов

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: 100 м, САЩ
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Септември 2018
п»ї