Шрифт:

Страници от историята: 84 г. европейски първенства

Страници от историята: 84 г. европейски първенства
Артарски печели първи медал за България от европейски първенства.
02-08-2018 08:13

Едно от най-старите регионални първенства по лека атлетика все още поддържа традицията и интереса на спортните познавачи и запалянковци. В понеделник на Олимпиащадион в Берлин започва 24-ото европейско първенство за мъже и жени. Нека надникнем в пожълтелите страници на архивите и накратко си припомним какво се случваше през тези 84 години.

 

ТОРИНО 1934

 

Още през 1926 г. унгарският спортен ентусиаст и ръководител Силард Станкович настоятелно излага на шефовете на ИААФ идеята за органзиране на европейски шампионат. Скептично насторените господинчовци му отговарят в хор: „Времето за подобна проява все още не е узряло!”. Станкович не се отказва от намеренията и шест години по-късно отново повдига въпроса на Конгреса на ИААФ по време на Олимпиадата в Лос Анджелис 1932. Е, този път атлетическите корифеи умуват по-кратко. През септември 1933 ИААФ възлагага на своя Европейски комитет (чийто президент е именно Станкович) органзирането на европейско първенство. Домакинството е поверено на Торино и е решено в състезанието да участват само мъже. 15 страни са учредителките на европейските шампионати по лека атлетика, сред тях е и България.

 

Съсезанията се провеждат на Стадио Комунале от 7 до 9 септември 1934 г., но преминават при почти нулев интерес. Отсъстват СССР и Великобритания. Чудесна организация, акуратно съдийство и вежливо отношение – така е оценен шампионатът. За връх на състезанието е определен световният рекорд на копие на финландеца Мати Ярвинен – 76.66 м, а холандецът  Кристиан Бергер печели спринтовете на 100 и 200 м – 10.6 се и 21.4 сек. Само сантиметри разделят Миклош Сабо (Унг) от Марио  Ланци (Ит) в борбата за златния медал на 800 м – и на двамата са присъдени по 1:52.0 мин. С най-много златни медали завършва Германия- седем, следвана от Финландия – с пет. Домакините имат своя герой в лицето на шампиона на 1500 м Луиджи Бекали. Рекордьорът ни на десетобой Любен Дойчев е десети на овчарския скок с 3.70 м, а Камен Ганчев е 14-и на мятане диск с 40.38 м.

 

ПАРИЖ И ВИЕНА – 1938

 

Решено е в състезанията да бъдат включени и жени, но техният шампионат да се проведе отделно – във Виена. Парижкият Стад Коломб посреща полупразен мъжете от 3 до 5 септември 1938 години. Отново холандец е най-бързият атлет – Мартинус Озендарп печели 100 м (10.5 сек) и 200 м (21.2 сек). Чудесна победа на 800 м с 1:50.6 мин извоюва германецът Рудолф Харбиг (световен рекордьор с 1:46.0 мин), който по-късно ще намери смъртта си в Украйна по време на Втората световна война. Мати Ярвинен за втори пореден път е победител на копието (76.86 м), както и германецът Вилхелм Лайхум на скок дължина – 7.65 м. Германци доминират на диска и чука, а бриатнецът Годфри Браун е убедител на 400 м 47.4 сек. Елегантният Дон Финли (Вбр) изравнява европейския рекрод (14.3 сек) за убедителната си победа на 110 м с пр. Финландците Таисто Маки (5000 м 14:26.8) и Илмари Салминен (втора поредна титла на 10000 м с 30:52.4) продължават традициите на прочутия си сънародник Пааво Нурми в баганията на дълги разстояния.

 

Във Виена отделно се състезават жените. Програмата е „проточена”-  от 7 та чак до 18 септември. Полякинята Станислава Валасевич е шампионка на 100 м (11.9) и 200 м (23.8) и втора на скок дължина (5.81) и с щафетата 4х100 м на Полша (48.2). Валасевич се класира шеста и... в хвърлянето на копие! Упорита битка се получава в сектора за скок на височина. Унгарката Ибоя Чак само по опити побеждава холандката Хели ван Бален Бланкен за второто място (и двете с по 1.64 м). Всъщност двете отначало са си поделили второто и третото място. Победителка е Дора Ратйен (Гер) с изумителните за тогава 1.70 м. Само месец по-късно обаче Дора се превръща в... Хайнрих и всичките й (му) титли и рекорди са зачеркнати в аналите на ИААФ. Италианката Клаудия Тестони пък трябва да се напрегне максимално за златния медал на 80 м препятствено бягане – за победата й трябва световен рекорд (11.6). Два бронзови медала (на 100 и 200 м) печели Фани Коен (по-късно Бланкерс) която ще стане героиня на Олимпиадата в Лондон след 10 години!

 

Общо при мъжете и жените Германия няма равна – 12 златни, 11 сребърни и 9 брознови, следвана от Финландия – 5, 3, 3.

 

                  Фани Коен-Бланкерс

 

ОСЛО 1946

 

Осемте години пауза заради войната оказват негативно влияние върху резултатите на Бишлет Стадион в Осло (22-25 август 1946). Германия е изключена от първенството, а за първи път се появява отбор на СССР... Тези, които не са участвали във Втората световна война, участват с най-запазени сили. Швеция печели 11 златни, 5 сребърни и 6 бронзови медала, следвана от СССР (6, 7, 4). Нискичкият британец Сидни Удърсън (шампион в Париж на 1500 м) е единственият, който печели златен медал 8 години след Париж. Удърсън всъщност никога дотогава не е бил пробягвал разстоянието от 5000 м (14:08.6) и половин час след финала припада в ръцете на санитарите. Подобен е и случаят с победителя на 3000 м стипълчейз – французинът Рафаел Пужазон, който „опитва” за сефте дистанцията и... я печели с 9:01.4 (второ постижение в историята!). Смазваща е победата на финландеца Вильо Хейно на 10000 м 29:52.0, с 38 секунди пред съотоборника си Хелге Перала. Двойна победа на италианците на диска – световният рекордьор Адолфо Кознолини с 53.23 и Джузепе Този 50.39. Титанична е битката на десетобоя, където норвежецът Годтфред Холмванг побеждава съветския многобоец Сергей Кузнецов само със седем точки- 6566 срещу 6559.

 

При жените Евгения Сеченова (СССР) е двойна шампионка – на 100 м с 11.9 и на 200 м с 25.4. Два златни медали печели и „летящата” холандка Фани Коен-Бланкерс – на 80 м с преп.  С 11.8 и с щафетата на 4х100 м на Холандия. Съветските атлетки „окупират” хвърлянията – Татяна Севрюкова на гюле 14.16, Нуну Думбадзе на диск 44.52 и на копие Клавдия Маючая 46.24.

 

БРЮКСЕЛ 1950

 

На печално известния стадион Хейзел от 23 до 27 август се провежда 4-ото европейско първенство. Великобритания ликува с най-много медали – 17 (8 златни, 3 сребърни и 6 бронзови), пред СССР – също със 17 (6,5,6). ”Локомотивът” от Бърно Емил Затопек е повече от убедителен шампион – на 5000 м (14:03.0) със 150 м пред Ален Минун (Фр) 14:26.0), а на 10000 м (29:12.0), с малко повече от 400 м пред споменатия Мимун (30:21.0). Исландецът Гунар Хусеби дублира титлата си на гюле с национален рекорд (16.74). А на диска първите двама са същите като в Осло – Конзолини с 53.74 пред Този 52.30. Единият от шампионите на Великобритания – Джак Холдън в маратона – печели златния си медал на... 43 години. Отново драма в десетобоя – французинът Игнас Хайнрих изтръгва златото от исландеца Орн Клаусен само за 8 точки – 6827 срещу 6819.

 

       Емил Затопек

 

При жените Фани Коен-Бланкерс продължава инерцията от победи (4 златни медала на ОИ в Лондон отпреди 2 години). Сега тя пак е първа в индивидуалните – 100 м 11.7, 200 м 24.0 и 80 м с преп. 11.1. Но на шафетата 4х100 м Фани от първа пътека не успява да настигне едва 16-годишната британка Джун Фулдс (в шеста пътека) и на двата отбора са присъдени 47.4, но победителки са спринтьорките на Албиона!

 

1954 БЕРН

 

Три световни рекорда падат на стадиона в швейцарската столица – на 5000 м (Владимир Куц 13:56.6), на 3000 м стипълчейз (Шандор Рожньой 8:49.6) и на хвърляне чук (Михаил Кривоносов 63.34). По брой на медалите социалистическите страни „дръпват” неудържимо: СССР – с 35 медала (16,11,8) пред Чехословакия 11 (4,2,5) и Унгария 9 (4,1,4). Емил Затопек (ЧССР), който печели повторно 10000 метра (28:58.0), на 200 м пред унгареца Ковач (29:25.8), на 5000 м не успява в тактиката си. Съветският моряк Валдимир Куц „пори” въздуха напред в непосилно темпо, финиширайки за световен рекорд (13:56.6), далече пред Чатауей (Вбр) (14:08.2) и самия Затопек (14:10.2). Чудесна двойна победа в спринта извоюва Хайнц Футерер (ФРГ) – 100 м за 10.5 и 200 м 20.9 (европейски рекорд). Прекрасно се представят над хърделите Евгени Буланчик (шампион на 110 м с преп. 14.4) и на 400 м с преп. – Анатолий Юлин (50.5), следван от Юрий Литуев (50.8). За трети пореден път европейски шмпион на диск е Адолфо Конзолини (Ит) 53.34, следван пак (за трети път!) от Джузепе Този 52.34! Конзолини е първият европеец спечелил три поредни златни медала на европейски шампионат... На копие полякът Януш Шидло със 76.35 „прави” почти два метра на Владимир Кузнецов (СССР) 74.60. Друг Кузнецов – Валерий е убедителен „атлет на атлетите” в десетобой – победа с  6940 точки.

 

Съветските момичета печелят на късите дистанции – на 100 м Ирина Турова 11.8, на 200 м Мария Иткина 24.3 и на 80 м преп. Мария Голубничая 11.0. Нина Откаленко е първа на 800 м за 2:08.8, а в хвърлянията победа за Галина Зибина на гюлле 15.65 и на диск Нина Пономарьова 48.02. Съпругата на Емил Затопек Дана Затопкова след златото на копие на Олимпиадата в Хелзинки, сега печели победа и в Берн – 52.90. Британките са непобедими в  скоковете – Телма Хопкинс  на вертикалния с 1.67, следвана от... 18-годишната Йоланда Балаш 1.65, и Джийн Дефоргс на скок дължина 6.04.

 

България се посъвзема след войната и праща 10 атлети (9 мъже и Ана Русева на скок височина). Тодор Белчев е първият българин, намерил място в шестицата – шести на скок височина с 1.93 м. Димитър Вучков е девети на 10000 м 30:25.4, а Стоян Славков е десети в десетобоя с нов рекорд на страната - 5645 точки.

 

СТОКХОЛМ 1958

 

България печели първия си медал от европейско първенство. Печели го чрез Тодор Артарски, който се окичва със сребро на мятането на диск, отстъпвайки победата на световния рекродьор Едмунд Пятковски (Пол) само с 10 см! От осемте ни участници (5 мъже и 3 жени) имаме още три десети места – Артарски на гюле, Гургушинов на троен скок и Ана Русева на скок височина.

 

Иначе СССР отново има решаваща роля при разпределението на наградите, печелейки 35 медала (11 златни, 15 сребърни и 9 брознови), следван от Полша с 10 (8,2,2), Великобритания 17 (7,5,5) и Германия 21 (6,5,10). На Олимпийския стадион от 19 до 24 август 1958 г. изгрява звездата на Армин Хари (ФРГ), който печели 100-е метра за 10.3 (10.35 електронно), следван от съотборника си Манфред Гермар (10.42). Гермар печели 200-е метра за 21.0, а квартетът на ФРГ (Малендорф, Хари, Футерер, Гермар) надвива със сантиметри четворката на Великобритания – 40.2. Талантливият Мартин Лауер (ФРГ) е шампион на 110 м с преп. с европейски рекорд – 13.73. Едва 18-годишният Игор Тер-Ованесян печели скока на дължна със 7.81, а на тройния Южеф Шмит (Пол) с 16.43 изпреварва с повече от 40 см руснака Олег Ряховский 16.01. Три златни медала с чудесни резултати за британските бегачи – 400 м Джон Райтън 46.34, 800 м Майкъл Роусън 1:47.8 и 1500 м Брайън Нюсън 3:41.9. Полякът Ждислав Кшишковяк е двоен победител – на 5000 м с 13:53.4 ина 10000 м с 28:56.0. Януш Шидло (Пол) печели втора титла на копие – 80.10, а на чук Тадеуш Рут (Пол) с 64.78 „прави” точно метър на Кривоносов (СССР). Втората титла поред в десетобоя е спечелена от Василий Кузнецов много по-убедително – със 7563 т. той е с почти 300 точки пред съотборника си Уно Палу (7275)... Изключителен резултат в маратона показва едва 1.60 м високият Сергей Попов (СССР) – 2:15:17.2 часа!

 

             Йоланда Балаш

 

Два златни медала при жените печели талантливата съветска атлетка Галина Бистрова – на 80 м с преп. с 10.9 и в петобоя с 4733 точки... Румънката Йоланда Балаш вече е започнала изключителната си серия от 140 поредни победи, завоювайки златото с 1.77 м, пред Таисия Ченчик (СССР) 1.70. Дана Затопкова (ЧССР) е шампионка за втори пореден път на копието – 56.02, а появата на Тамара Прес в сектора за диск е ознаменувана с победа – 52.32, само на 16 см пред чехкинята Степнака Мертова 52.16. Изненадващо германката Мариане Вернер с 15.74 в петия си опит изпреварва фаворитките Тамара Тишкевич (15.54) и Тамара Прес (15.53 м). Изключителна е надпреварата в спринта на 100 м, където 18-годишната британка Хедър Иънг финишира устремно и буквално се свлича на сгурията пред Вера Крепкина (и на двете са дадени по 11.7). Крепкина след  две години печели олимпийската титла в Рим, но на скок дължина с 6.37 м.

 

БЕЛГРАД 1962

 

Късното провеждане (от 12 до 16 септември 1962) и доста лошите атмосферни условия (дъжд и насрещен вятър) предопределят качеството на резултати в югославската столица. СССР отново прибира големия „пай” от медалите – 29 (13 златни, 6 сребърни и 10 златни), следван от Великобритания 13 (5, 3, 5) и ФРГ 23 (4, 11, 8). На отбора на ГДР упорито е отказвано каквото и да е участие в шампионата.

 

Изключително оспорван е финалът на 100 м за мъже – първите петима са разделени буквално от стотни – Клод Пикмал 10.4, Жослин Делкур 10.4 (и двамата от Франция), Петер Гампер (ФРГ) 10.4, Алфред  Хебауф (ФРГ) 10.4, Йежи Юшковяк (Пол) 10.4. Квартетът на ФРГ се реваншира с победа в щафетата 4х400 м (Улонска, Гампер, Бендер, Гермар) – 40.2. Италианецът Салваторе Морале  изравнява световния рекорд на 400 м преп. – 49.2, а на скок височина едва 20-годишният Валери Брумел (вече световен рекордьор) завоюва златото с 2.21, далеч над шведа Петерсон 2.13. Повтарят титлите си от Стокхолм Тер-Ованесян на скок дължина (8.19, с цели 34 см пред финландеца Стениус)) и Южеф Шмид (Пол) на тройния 16.55. Латвиецът (тогава от СССР) Янис Лусус започва победния си път именно в Белград – победа на копие с 82.04 м. Британецът Роби Брайтуел щурмува в последните 30 м в спринта на 400 м и с 45.9 надвива над Манфред Киндер (ФРГ) 46.1. Киндер си го връща на Брайтуел в щафетата 4х400 м, пробягвайки последния пост за 45.2 и изпреварвайки Брайтуел – 3:05.8 за ФРГ срещу 3:05.9 за Великобритания. Изключителен двубой се води по време на десетобоя. Василий Кузнецов (СССР) губи от германеца Вернер фон Молтке с цели 328 точки преди последните две дисциплини. Но Кузнецов  печели 284 т., изпращайки копието на 68.08 м и стопява разликата след германеца само на 44 точки. За да победи, му трябват 4:41.3 на 1500 м (а личното на Вася е 4:45.2). Кузнецов се проявява като истински боец и записва на 1500-е героичните 4:41.0, побеждавайки само с 4 точки – 8026 за Кузнецов срещу 8022 на германеца фон Молтке.

 

При жените Тамара Прес (СССР) не само прави дубъл (първа на гюле и на диск с 56.90), но на тласкане на гюле изравнява във втория си опит собствения си световен рекорд от 18.55. Британката Дороти Хайман печели пълен комплект медали – златен на 100 м (11.3 с вятър), следвана от Юта Хайне (ФРГ) 11.3, сребърен  на 200 м с23.7, след Хайне 23.5 и трета на щафетата 4х100 м с тима на страната си. Мария Иткина е доминантна на 400 м – 53.4, както и холандката Герда Краан на 800 м – 2:02.8. Втора титла поред за Балаш на скок височина – 1.83 м. А първите четири на 80 м с преп. са класирани пак според... снимката на фотофиниша; Тереза Чепла (Пол) 10.6, Карин Балцер (ГДР)10.6, Мария Пятковска (Пол) 10.6 и Ерика Фиш (ФРГ) 10.6. На Пятковска и Фиш са присъдени по един бронз.

 

Близостта на Белград до България позволява да изпратим внушителната група от 19 атлети (12 мъже и 7 седем жени). Но там ни чака относително фиаско. Диана Йоргова (скок дължина) и Иванка Христова (Гюлле) са седми, Любен Гургушинов (троен скок) е осми, а в мятането на диск (съответно за мъже и жени) Тодор Артарски и д-р Виржиния Михайлова са десети.

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

Александър Вангелов

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: ЕП 2018, Тодор Артарски, Любен Гургушинов, Диана Йоргова, Емил Затопек
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени