Шрифт:

Страници от историята: 84 г. европейски първенства - II част

Страници от историята: 84 г. европейски първенства - II част
03-08-2018 09:34

Едно от най-старите регионални първенства по лека атлетика все още поддържа традицията и интереса на спортните познавачи и запалянковци. В понеделник на Олимпиащадион в Берлин започва 24-ото европейско първенство за мъже и жени. Нека надникнем в пожълтелите страници на архивите и накратко си припомним какво се случваше през тези 84 години.

 

Едно от най-старите регионални първенства по лека атлетика все още поддържа традицията и интереса на спортните познавачи и запалянковци. В понеделник на Олимпиащадион в Берлин започва 24-ото европейско първенство за мъже и жени. Нека надникнем в пожълтелите страници на архивите и накратко си припомним какво се случваше през тези 84 години.

 

I ЧАСТ прочетете - ТУК

 

БУДАПЕЩА 1966 

 

България най-после има европейски шампион. Това е Георги Стойковски, който спечелва златен медал на тройния скок в последния ден на първенството – 4 септември. С 16.67 м (седмо в историята към онзи момент) Георги изпреварва само с 1 см Хайнц-Юрген Рюкборн (ГДР). Преди него Диана Йоргова в скока на дължина печели сребърен медал с 6.45, отстъпвайки само с 10 см на полякинята Ирена Киршенщайн. От 13-те ни участника (8 мъже и 5 жени) още две атлетки заемат петите места – Мария Чорбова на тласкане на гюле и д-р Виржиния Михайлова на мятане диск.

 

Иначе ГДР при първата си поява самостоятелно на ЕП веднага излиза начело в класирането по медали – общо 17 (8 златни, 3 сребърни и 6 бронзови), следвана от Полша – 15 (7,5,3) и СССР 20 (6, 7, 7). Първенството се провежда на Нейпщадион при не съвсем подходящи условия (чест дъжд и ниски температури). От Белград преди 4 години дублират титлите си само Янис Лусис (СССР) на копие (84.48 в последния си пести опит!) и Абдон Памич (Ит) на 50 км спортно ходене.  Изключително ценна е победата на Манфред Матушевски (ГДР) на 800 м с 1:45.9, само на една десета от Франц-Йозеф Кемпер (ФРГ) 1:46.0 и Бодо Тюмлер (ФРГ) 1:46.3. Тюмлер печели 1500-е метра с 3:41.9, пред Мишел Жази (Фр) 3:42.2, който пък е шампион на 5000 м с 13:42.8. Поляците са неоспорими в дългия спринт на 400 м – Станислав Греджински 45.9, пред Анджей Баденски 46.0 и Манфред Киндер (ФРГ) 46.3. Полша надвива над ФРГ и на щафетата 4х400 м – Вернер, Боровски, Греджински и Баденски 45.3 на последния пост с 3:04.5 надбягват германците (с Киндер 45.2 на последния пост) (3:04.8). Изключителен дух проявява Лин Дейвис (Вбр) на скок дължина. Уелсецът е четвърти преди последния си скок със 7.70 м. Но с един вдъхновен скок (7.98) той изпреварва Тер-Ованесян (7.88) и французина Кошар (7.88).

 

При жените безспорна „кралица” на шампионата е едва 20-годишната Ирена Киршенщайн (по-късно Шевинска). Тя печели три златни медала – на 200 м 23.1, скок дължина 6.55 и на щафетата 4х100 м за Полша заедно с Беднарек, Страшинска и Клобуковска – 44.5. Ирена завоюва и един сребърен медал – на 100 м, след съотборничката си Ева Клобуковска (и двете с по 11.5). Едва 18-годишната Вера Николич тръгва много бързо в бягането на 800 м (200 м 28.9, 400 м 59.2 и 600 м 1:30.0) и накрая финишира като европейска шампионка с 2:02.8 (шести резултат в историята). На европейското в Будапеща за първи път се въвежда секс тест и изведнъж световните рекордьорки Тамара и Ирина Прес и Татяна Шчелканова (СССР), както и румънката Йоланда Балаш са отписани от участие. Това дава шанса на Кристине Шпилберг (ГДР) на диск с 57.76 и Марион Лютге (също ГДР) на копие с 58.74 да спечелят златните медали. Но пък Надежда Чижова е стопроцентова жена и не се страхува да се яви на теста – победа на гюле със 17.22, само на 17 см пред вечната си съперница Маргита Гумел (ГДР).

 

АТИНА 1969

 

В бягането на 3000 м стипълчейз на 20 септември 1969 г. България вече има своя втори европейски шампион. Михаил Желев буквално в последните 30 м изпреварва Морозов (ССР) и побеждава с четвърто време в историята – 8:25.02. В този финал четвърти е Георги Тихов – 8:27.18. България е изпратила общо 20 състезатели (12 мъже и 8 жени) да ни представят на мраморния стадион „Караискакис” от 16 до 20 септември  1969 г. Освен титлата на Желев и четвъртото място на Тихов, имаме още две четвърти места (Диана Йоргова на скок дължина 6.31 и Иванка Христова на гюле с рекорд – 18.04), едно осмо на 10000 м (Георги Тихов), едно девето на петобой (Недялка Ангелова) и едно десето на десетобой (Спас Джуров).

 

В гръцката столица атлетите на ГДР за втори пореден път са начело в класирането по медали, събирайки  25 (11 златни, 7 сребърни и 7 бронзови). С един по-малко остава СССР – 24 (9, 7, 8), а Великобритания е със 17 (6, 4, 7). Шампионатът се запомня с грандиозния скандал около отбора на ФРГ. Лично президентът на ЕАА холандецът Адриан Паулен забранява участието на талантливия бегач Юрген Май на 1500 м. Май се явява политически емигрант, избягал във ФРГ от ГДР година преди Атина. От ГДР отказват да му дадат права за участие в международни състезания. Паулен настоява в такъв случай да бъде изчакан краят на тригодишния срок, в който тегне забраната. Т.е. Юрген Май, няма право да участва в Атина. Ръководството на отбора на ФРГ реагира бурно и изтегля мъжките и женските гарнитури в знак на протест. Участието на атлетите от ФРГ се ограничава само в щафетите 4х100 и 4х400 м в последните два дни.

 

Пет световни рекорда са поставени на деветото първенство в Атина. На хвърлянето на чук богатирът Анатолий Бондарчук (СССР) изпраща уреда на 74.68. На 400 м французойките Никол Дюкло (51.72) и олимпийската шампионка Колет Бесон (51.74) решават спора си под светлините на фотофиниша. В бягането на 1500 м чехкинята Ярослава Йехличкова  се движи на девето място преди последните 300 м. Именно оттам нататък тя последователно започва да задминава една след друга конкурентките си. За последната права са останали само Гомерс (Хол) и италианката Пиньи. Йехличкова „изяжда” и тях, завършвайки за 4:10.67 мин – нов световен рекорд! В тласкането на гюле Надежда Чижова печели втора поредна титла, изпращайки в последния си опит уреда на 20.43 м (световен рекорд). В щафетата 4х400 м британката Лилиан Боърд  приема палката на последния пост на около 15 м зад прочутата Колет Бесон. Бесон тръгва много бързо и поддържа аванса си. Поддържа го до последните 70-80 м... Боърд я застига постепенно и на квадратите на последните 5 м вече се е изравнила с нея. На снимката се вижда ясно: първо място за Великобритания (3:30.82) световен рекорд, второ място за Франция (3:30.85).

 

           Валери Борзов

 

В Атина специалистите за първи път откриват талантливия Валерий Борзов (победа на 100 м с 10.49 от осма пътека, макар и само с дна стотна пред  французина Ален Сартьор). Полякът Вернер пък само с 6 стотни (45.75 срещи 45.81) надвива над французина Жан-Клод Нале. Оспорвани докрай са двубоите Фром (ГДР) Плахи (ЧССР) на 800 – 1:45.95 срещу 1:46.26) и Джон Уетън (Вбр) – Мърфи (Ирл) на 1500 м (3:39.45 срещу 3:39.51). Втори поредни победи отбелязват Волфганг Нордвиг (ГДР) на овчарски скок (5.35), Юрген Хазе (ГДР) на 10000 м 28:41.56, Еди Отоц (Ит) на 110 м с преп. (13.59) и Йоахим Кирст (ГДР) на десетобоя (7978). Силният попътен вятър помага много на хоризонталните скокове: на скока на дължина Тер-Ованесян (СССР) 8.17, Лин Дейвис (Вбр) 8.07, Тину Лепик (СССР) 8.04, Беер (ГДР) 8.03 и Борковски (СССР) 8.01. А на тройния скок Виткор Санеев със 17.34 печели златото с почти половин метър пред унгареца Цифра (16.85). На копието Лусис с първото си хвърляне (91.52) парализира всички и само финландецът Невала с 89.58 се опомня накрая.

 

При жените грациозната едва 19-годишна Петра Фогт (по-късно Кандар) е в страхотна форма - победи на 100 м 11.66, на 200 м 23.30 и с щафетата на ГДР за 43.61. Лилиан Боърд е великолепна на 800 м с победата си за 2:01.50. Четири състезателки преодоляват последователно 1.83 на скок височина – Рита Шмидт (ГДР), Антонина Лазарева (СССР) и двете чехкини Мария Мрачнова и олимпийската шампионка Милослава Режкова. Налага се надскачване за победата между Лазарева и Режкова. Летвата е качена на 1.86. И двете не сполучват. Смъкват летвата надолу – пак на 1.83. Лазарева греши, но Режкова – не. И към олимпийското си злато прибавя и европейска титла.

 

ХЕЛЗИНКИ 1971

 

Юбилейният десети шампионат се провежда на Олимпийския стадион в Хелзинки от 10-и до 15-и август 1971 г. Командата на ГДР вече наистина няма равни – 32 медала (12 златни, 13 сребърни, 7 бронзови), пред СССР с 20 медала (9, 3, 8) и ФРГ 17 медала (5, 7, 5). Този път световните рекорди са само три. На 1500 м Карин Бурнелайт (ГДР) с 4:09.62 използва острия си спринт (последните 400 м за 62.2) за да настигне и изпревари своята съотборница Гунхилд Хофмайстер (4:10.28). В мятането на диск украинската еврейка Фаина Мелник (СССР) губи титлата до последния опит от Лизелоте Вестреман (ФРГ) 61.68. Но с едно брилянтно изпълнение (64.22) Мелник отнема и златния медал, и световния рекорд от Вестерман. На щафетата 4х400 м започва ерата на момичетата от ГДР – Рита Кюне, Инге Лозе, Хелга Зайдлер и Моника Церт спират хронометрите за 3:29.29 мин.

 

Хелзинкското първенство е паметно с четвъртата поредна европейска титла в хвърлянето на копие – Янис Лусис (СССР) с 90.68 съкрушава останалите (начело с Донинш (СССР) 85.30). Трети поредни европейски титли печелят Волфганг Нордвиг (ГДР) на овчарски скок с 5.35 и сътоборникът му Йоахим Кирст в десетобоя с 8188 точки. Украинецът Валерий Борзов (СССР) вече е неотразим в спринта – убедителни победи на 100 м с 10.26 пред Вухерер 10.48 и на 200 м с 20.30 пред Хофмайстер (ФРГ) 20.71. Но в щафетата 4х100 м изненадата е пълна. Квартетът на ЧССР, макар да не блести с индивидуални изпълнители, сюрпризира неприятно фаворитите. Криз, Демец, Кинос и Боман финишират първи за 39.32. Все пак отобрите на Франция и ГДР не завършват във финала, а ФРГ са декласирани. Героят на домакините и любимец на публиката е безспорно финландецът Юха Вяятянен. Той печели и 10000 м (27:52.78), и 5000 м (13:32.48) по един и същи начин, с рязък спринт в последните 400 м (на 10000 м последната обиколка за 53.9, на 5000 м – за 53.2). Особено „жесток” е сблъсъкът на Вяятянен с двкратния европейски шампион Юрген Хаазе (ГДР). В последните 200 м никой не отстъпва никому и двамата бягат рамо до рамо до последните 50 м, където за всеобща радост Вяятянен надвива минимално (27:52.78 срещу 27:53.35 за Хазе). Двама съветски фаворити губят хоризонталните скокове – Тер-Ованесян отстъпва на Макс Клаус (ГДР) само със сантиметър  – 7.91 срещу 7.92 м на скок дължина. А на тройния скок  Санеев със 17.10 неочаквано е „изигран” от Йорг Дремел (ГДР) – 17.16. В бягането на 800 м Евгений Аржанов (СССР) демонстрира красивото си бягане с великолепен спринт в последните 200 м (1:45.61), следван от безутешния Дитер Фром (ГДР) 1:46.01. Само 19-годишният Дейвид Дженкинс (Вбр) провежда едно чудесно тактически бягане на 400 м и от осмия коридор с 45.45 надвива над Марчело Фисконаро (Ит) – 45.49 в шеста пътека. В гранците над 21-ия метър нагюллето завършва шампионът Хартмут Бризеник (ГДР) – 21.08 м.

 

Петра Фогт-Кандар (тройната шампионка от Атина’69) е заменена от новото чудо в спринта –Ренате Майснер-Щехер (ГДР). На 100 м Шехер с 11.35 е пред „триото” от ФРГ - Миклер 11.45, Шитенхелм 11.50, Хелтен 11.53. Но пък спринтьорките от ФРГ Шитенхелм, Хелтен, Ирганг и Миклер с 43.23 (европейски рекрод) надвиват над ГДР (43.62). Миклер освен спринтьорка, е и отлична състезателка на скок дължина. С последния си скок от 6.76 тя печели златото, следвана само на 3 см от швейцарката Мета Антенен (6.73). Трета тук е „звездата” Хайде Розендал. Тя печели бронза с 6.66 м, само 15 минути след като е приключила бягането на 200 м от петобоя, в който печели златния медал. Въобще финалът на скок дължина е много стойностен. След медалистиките четвърта и пета с по 6.62 са Шийла Шърууд (Вбр) и Ирена Шевинска. Втора шампионска титла на 100 м с преп. печели Карин Балцер – 12.94, само на 2 стотни пред Анели Ерхард (ГДР). Цели 27 атлетки се явяват във финала на скок височина. Бъдещата световната рекордьорка Илона Гузенбауер (Австрия) все пак има търпението да почака всички останали да отпаднат, преди да преодолее 1.87 за златния медал. Надежда Чижова (СССР) печели трета поредна титла на гюле, този път „само” с 20.16 м. А в бягането на 800 м се случва неприятното... две от фаворитките не завършват. Хилдегард Фалк (ФРГ) е вече световна рекордьорка (с 1:58.45), а Гунхилд Хофмайсер (ГДР) е близо до двете минути. След сблъскванена 150-ия метър и двете са препънати и падат на тартана. Фалк влиза покрусена на тревния терен, а Хофмайстер все пак става и продължава бягането. Но не може да настигне групата и кривва настрани след 600-ия метър. Шампионка с 1:59.99 изненадващо е югославянката Вера Николич!

 

Десет са българските атлети в Хелзинки (трима мъже и седем жени). Георги Тихов е шести на 3000 м стипълчейз, както шеста е и Иванка Христова на тласкане на гюле. Десети са Диана Йоргова на скок дължина и Василена Амзина на 1500 м с 4:17.27 (и 4:16.75 в полуфинала).

 

РИМ, 1974

 

 

Третият златен медал за България от европейски първенства е този на Лиляна Томова в бягането на 800 м. След като цяло лято лекува контузия, Томова се появява едва месец преди Рим на Балканиадата в София (втора с 1:59.14, след румънката Мариана Суман 1:58.64). На самото европейско никой не я слага в сметките за златото. Лиляна е спокойна и съсредоточена. След първите 300 м напред излиза французойката Дюбоя (400 м за 57.46), Томова намира място в групата и когато Гунхилд Хофмайстер актакува някъде около 550-ия метър, Лиляна плавно я последва. По завоя Хофмайсер се опитва да ускори, но Томова не я изпуска и точно в началото на правата  я изпреварва. Няма кой да спре българката и Лиляна финишира първа за 1:58.14, второ време в историята след 1:57.48 на Светла Златева. Лиляна Томова печели и втория медал за България – сребърен на 1500 м за 4:04.97 (рекорд на България и шесто в историята), след Хофмайстер (4:02.25). Двадесет и трима общо са българите в Рим. Освен двата медала на Томова, четвърти са Иванка Христова (19.17 на гюле), Мария Вергова на диск (61.92) и Лютвиян Моллова на копие (60.80). Велко Велев е пети в мятането на диск с 61.00 м, след като е на бронзова позиция след първите три опита! Елена Стоянова е седма на гюле, както и квартетът ни на 4х100 м щафета – Любомир Запрянов, Петър Петров, Георги Ганчев и Миролюб Дойчев Петков 39.93. Осма на диск е Василка Стоева. Няколко сантиметра не стигат на Вълчо Стоев да остане в осмицата и с 19.62 остава девети на тласкане на гюле. Десети са Радостина Бахчеванова на гюле и Светла Божкова на диск. А Румяна Чавдарова е 12-а във финала на 3000 м.

 

Иначе шампинатът на Стадио Олимпико се характеризира  с  доста отлични резултати и твърде горещо и влажно време. ГДР отново взема своето – 27 медала (10 златни, 12 сребърни и 5 бронзови), следван от СССР със 17 медала (9, 3, 5), Великобритания с 11 медала (4, 3, 4), Полша – с 10 медала (4, 2, 4), Финландия – също с 10 медала (4, 1, 5) и т.н. Брилянтна е победата на Лучано Сушан (Югославия) на 800 м (1:44.07), пробягал последните 200 м за 24.0 секунди. Валерий Борзов завоюва трета поредна евротитла на 100 м (10.27), надбягвайки любимеца на Италия Пиетро Менеа. Борзов не стартира на 200 м, където Менеа е повече от убедителен – 20.60 сек. Италианските журналисти изпадат в делириум и започват да спекулират с отсъствието на Борзов. Брендън Фостър намира правилния миг за атака във финала на 5000 м и с 13:17.21 остава само на 4 секунди от световния рекорд. Изключителна (буквално до последния метър!) е битката за златото на 10000 м – Манфред Кушман (ГДР) изтръгва златото от Антъни Симънс (Вбр) само за... две стотни – 28:25.75 срещу 28:28.77. Чудесна победа извоюва полякът Малиновски на 3000 м стипълчейз (8:15.04), надвил над световния рекордьор от Швеция Гердеруд  8:15.41. Удоволствие и радост носи елегантният бяг на Ги Дрю (Франция) на 110 м с преп. – шампион с 13.40. А на 400 м хърдели Алън Паскоу (Вбр) с 48.82 устисква със зъби и нокти златото срещу детронирания вечеЖан-Клод Нале (Фр) 48.94. Дублира медала си на тласкане на гюле Хартмут Бризеник (ГДР). А във финала на щафетата 4х100 м отборът на Франция е взел аванс от осма пътека и на последния пост Доминик Шавело не се дава на прехваления Пиетро Менеа – злато за Франция 38.69 и сребро за Италия 38.88. Шавело показва среден пръст на публика и „тифозите” са готови да го разкъсат от гняв и мъка. А най-изненадващия шампион изобщо в първенството е датчанинът Йеспер Тьоринг. И двамата с Кестутис Шапка (СССР) преодоляват 2.25 м на скок височина от втория път, но Шапка има две грешки напредишните височини.

 

При жените Розмари Акерман добавя 1 см към световния рекорд на соко височина на Йорданка Благоева, преодолявайки от трети опит 1.95м. В щафетата 4х100 м четворката на ГДР Малецки, Щехер, Хайних, Екерт подобрява световния връх – 42.51. И все пак – всички са единодушни, че звездата на цялото състезание е Ирена Шевинска... Тя преживява своята втора младост. След като през юни е подобрила световните рекорди на 200 м (22.21) и на 400 м с ръчно измерване (49.9), в Рим Шевинска отвява Ренате Щехер и компания на 100 м с 11.13, на 200 м с 22.51, на щафетата 4х100 м е на последния пост за бронза на Полша. А на щафетата 4х400 м – на последния пост статистиците мерят 400-е метра на Ирена за 48.5! В индивидуалния финал на 400 м финландката Рита Салин изненадва всички от седма пътека, финиширайки за 50.14, следвана от Елен Щрайд (ГДР) 50.69 и Рита Вилден (ФРГ) 50.88... И трите слизат под официалния световен рекорд с електронно измерване (50.98 на Йелица Павличич). Друга финландка – Нина Холмен на 3000 м с 8:55.10 обърква всички залози за победа на световната рекродьорка Людмила Брагина (СССР) (8:56.09). Чудесно „глътва” хърделите във финала на 100 м с преп за жени Анели Ерхард (ГДР) – 12.66. А Надежда Чижова (СССР) изравнява рекорда на легендарния Янис Лусис (четири поредни титли на копие). Надя също печели четвърти пореден  златен на тласкане на гюле – 20.78. Безпощадна в мятането на диск е Фаина Мелник (СССР) – 69.00 още в първия опит. А на хвърлянето на копие Рут Фукс (ГДР) за трета поредна година е непобедима – още във втория кръг на състезанието златният медал е неин, и то със световен рекорд – 67.22 м!

 

Александър Вангелов

 

Следва продължение

 

I ЧАСТ прочетете - ТУК

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: ЕП 2018, Георги Стойковски, Диана Йоргова, Лиляна Томова, Иванка Христова
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени