Шрифт:

Николай Антонов-Таланта – на 50

Николай Антонов-Таланта – на 50
17-08-2018 15:05

Днес един от топ-атлетите на България за всички времена – Николай Антонов – навършва 50 години. Познал болката и радостта, късмета и премеждията, Николай заслужава да се върнем назад в спомените и да се сетим още веднъж за най-ярките моменти от неговия спортен живот.

 

Николай Антонов е роден на 17 август 1968 г. в Разград. Израснал доста бързо на ръст, той е приет през 1981 г. в спортното училище на родния си град. С него се заема Феим Мехмедов (проф.Феим  Джошан) и големите му възможности и дарования не остават дълго скрити. Феим Мехмедов решава да заложи на многобоя. Първият медал (сребърен ) на Антонов от национален шампионат е през зимата на 1984 г. на шампионата на петобой за юноши младша възраст в зала „Фестивална”. Още през лятото Николай завоюва златен медал на седмобой при юношите младша възраст (тогава младшата са 16-годишни). В изключително оспорвана битка с русенеца Стефан Василев Антонов побеждава само с 1 точка 4590 т. (рекорд на България за своята възрастова група). Още тогава Мехмедов съзира във високото 1.90 м момче бъдещ спринтьор или скачач. Антонов пробва скока на дължина и едва 16-годишен записва 7.17 м на състезания в Рига през агуст 1984.

 

На 17 години (през 1985-а) Антонов вече е балкански юношески шампион на 200 м (21.43 сек) и с щафетата 4х100 м на шампионата в Ханя (о-в Крит). Седмица по-късно, на турнира „Дружба” на соцстраните Николай грабва бронза на 100 м, но в бягането на 200 м изостава едва шести заради разтежение на мускула на десния си крак. Така с надеждата за европейското за юноши в Котбус е приключено!

 

Идва 1986-а – годината на първото световно първенство за юноши в Атина през юли. На 5 и 6 юли на стадион „Васил Левски” е шампионатът за старша възраст. На 100 м плевенчанинът Красимир Божиновски (10.36 сек) и Антонов (10.41 сек) се доближават плътно до рекорда на Петър Петров (10.33 сек). В неделния ден на 200 м Божиновски и Антонов пак са рамо до рамо. Красимир дръпва на виража и води буквално до последните 20-ина метра. Именно тук го настига Антонов. Двамата финишират едновременно. Кратко суетене около операторите на фотофинишната уредба и... няма лента от фотофиниша. По-точно има, но на нея не може да бъде разчетено нищо. Старши треньорът на спринта проф. Никола Антонов е бесен и непрекъснато повтаря: „Искам електронни времена, искам електронни времена!” Накрая на Антонов и Божиновски са присъдени... ръчните времена – и на двамата по 20.5! Само седмица по-рано в Линц на тройната среща Австрия-Унгария-България Антонов е победил мъжете с 20.88 сек. А сега... ако фотофинишът не бе блокирал... На самото световно в Атина малка България има двама финалисти на 100 м – Николай Антонов е седми с 10.53 сек, а Божиновски е осми с 10.64 сек. Още по-напред се класира Антонов на 200 м – четвърти с 21.37 сек, само на 16 стотни от бронза, и то след едно плачевно бавно тръгване от старта.

 

 

1987-ма се явява относително неудачна. След отличното начало в зала (21.46 сек на 200 м на срещата Италия-Испания-България в зала в Генуа), през лятото Антонов като че забуксува. Върхът на краха е отпадането от финала на 200 м на ЕП за юноши в Бирмингам. Николай обаче отново се сеща за старата си любов – скокът на дължина (7.39 м на турнира „Нови звезди”).

 

Затова пък олимпийската 1988-ма започва ударно. Започва със сребърен медал на европейското първенство в зала в Будапеща. На 200 м Антонов (вече при Димо Ников в ЦСКА) за малко настига шампиона Юшманов (СССР) – 20.65 сек (нов рекорд на България) само на три (!) стотни от победителя.

 

През лятото нещата вървят на приливи и отливи, но до норамтив за Сеул (за олимпийските игри) така и не се стига. Има опции и за щафетата 4х100 м, но разногласия между треньорите изпаряват надеждите на спринтьорите за заминаване в Корея.

 

В следолимпийската 1989-а сребърният медал от Спартакиадата на СКДА в София (с рекорд от 20.66 сек) и петото място на Универсиадата в Дуисбург като че са своеобразна почивка. Добре започва 1990-а – сребро на 200 м (21.04 сек) от ЕП в зала в Глазгоу, само на 3 стотни след Снадро Флорис (Ит). Но на шампионата на Стария континент в Сплит Николай излиза последен на правата във финала на 200 м и успява да завърши едва пети. В края на сезона, почти като на шега, Николай Антонов участва на турнир по скокове на площад в Падуа. И, за обща изненада се класира трети със 7.91 м.

 

От есента на 1990 г. Николай Антонов води подготовка с Янко Братанов. И предолимпийската 1991 г. определена е най-силната в кариерата му. На световното първенство в зала в Севиля. Николай Антонов надделява над самия Линфорд Кристи (Вбр) във финала на 200 м и финишира като световен шампион в зала с 20.67 сек (20.73 за Кристи). През лятото на шампионата в Пловдив Антонов „докарва” българския рекорд на 200 м до 20.52 сек. После на световното първенство в Токио прави чудеса – 20.28 сек в серията, 20.20 в четвъртфинала (все рекорди), 20.43 сек на полуфинала и на финала 20.59 сек за седмото място!

 

1992-а почва повече от оптимистично – европейска титла на 200 м в зала в Генуа с нов рекорд – 20.41 сек (второ в историята след рекорда на Брюно Мари-Роз (Фр) – 20.36 сек). Само три дни след европейското - на турнира в Сан Себастиан - Николай Антонов побеждава на 100 м великия Карл Люис (САЩ). Обаче на Олимпиадата в Барселона Николай стига до полуфинала, където с 20.55 сек не попада сред четиримата, продължващи към финала.

 

Антонов все повече поглежда към скок на дължина. На световното първенство в зала в Торонто Николай влиза във финала на 200 м и завършва пети с 21.20 сек. През лятото Антонов все още се колебае между 200-е метра и скока на дължина. Второто надделява – на националния шампионат на стадиона на НСА Николай остава втори, но с 8.15 м. После на СП в Щутгарт завоюва призовото шесто място със 7.97 м.

 

Като че Антонов  приключва със спринта. Треньорът Чавдар Чендов го убеждава настоятелно колко велик ще бъде в скока, как дължини от 8.30 м ще му бъдат подвластни без проблем... В лятото на 1994 г. в Пловдив Антонов се приземява на 8.21 м, но на европейското в Хелзинки претърпява неуспех на квалификацията. През 1995 г. Таланта (така всички го наричат заради огромните му резерви) достига само до 7.82 м.

 

Няколко състезания на скока на дължина през 1996 г. окончателно са краят на спортната кариера на Антонов. Първо на турнира „Папафлесия” в Каламата – 7.89 м, после на националния шампионат 7.82 м за златния медал...Последен златен медал – какво повече?

 

Едва на 28 години огромното дарование Николай Антонов скъсва с атлетиката и някак си изпада в безтегловност. Скоро нещата около собствената му съдба тръгват главоломно надолу. Николай опитва бизнес, но е подведен от най-близките си приятели и губи значително финансово състояние. На ръба на закона, Антонов има няколко пъти стълкновение с правосъдието ни. Последвалата безизходица го тласка дори до опит за... самоубийство. Това се случва само четири дни след раждането на дъщеричката му Никол. Всичко, спечелено по време на участията по турнири (над 2 милиона долара!), е пропиляно и изхарчено.

 

 

Напоследък някои представители на медиите се сетиха за Николай Антонов и настойчиво го потърсиха в родния му град. Николай отначало прояви достатъчно гордост и достойнство и дълго време избягваше да дава интервюта и да разказва за себе си. Опит да се излезе от ситуацията (Антонов живее само от инвалидната си пенсия) е наскорошното му участие в телевизионното предване „Независимите” на БТВ, в което се подлага на няколкомесечно лечение от зависимости.

 

Александър Вангелов

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Николай Антонов-Таланта, Разград, 100 м, 200 м, 60 м, Скок дължина
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени