Шрифт:

Позабравени герои - Анка Русева за рекордите си в скока на височина

Позабравени герои - Анка Русева за рекордите си в скока на височина
02-09-2018 09:32

Напоследък един от доайените в треньорската професия и дългогодишен преподавател в НСА проф. Константин Жалов издаде поредица от книги за историята и миналото на българската атлетика. На представянето на една от тях разпознахме десетократната шампионка и рекордьорка на България отпреди повече от 60 години Анка Русева. По инициатива на проф. Жалов тя се съгласи да разкаже за своя път в атлетиката – като предшественчика на именитите Йорданка Благоева, Людмила Андонова, Стефка Костадинова, Христина Калчева, Венелина Венева, Светлана Исаева, Емилия Драгиева, Мирела Демирева.

 

НАЧАЛОТО

 

Анка Русева е родена в Казанлък на 02 септември 1934 г. Още 14-годишна тя се откроява сред съучениците си като извънредно пъргава и отскоклива. Това няма как да убегне на преподавателката й по физическо възпитание Гавазова. А една съседка на Анка (бивша атлатка) упорито настоява стройното девойче да почне системни занимания със спорт. След VIII клас Русева заминава за физкултурния техникум в Пловдив, където попада на вездесъщия Жечко Марковски (тренирал по-късно и европейския шампион Георги Стойковски). В Пловдив заниманията са разностранни, юношите и девойките се занимават както с атлетика, така и с колективните спортове – баскетбол, волейбол. За всеки спорт си има отделен преподавател (нещо като треньор), но „тясната специализация” не е на мода тогава.

 

ПЪРВИ РЕКОРДИ

 

Постепенно Анка е насочена към скока на височина. С популярната тогава „ножица” Русева поставя и първия си рекорд – за девойки и жени. Това се случва на 2 юни 1952 г. на стадион „Народна армия” в столицата – 1.47 м. Точно една година след рекорда на Йоана Мракова (Арсова) (1.45 м, поставен на 2 юни 1951 на същия стадион), Анка прибавя 2 см към върховото постижение). Едва 17-годишната атлетка е първата българка, която превзема и 1.50 м - две седмици след първия си рекорд! Третата поправка е на 6 юли в Пловдив – 1.52 м. Въобще за един месец Русева поставя три рекорда – едновременно за девойки и жени! И „повдига летвата” с цели 7 см.

 

В СТОЛИЧНИЯ АКАДЕМИК

 

Анка Русева е приета да следва в Висшето училище по физкултура (ВУФ, сега НСА). Отначало с нея настоява да се занимава проф. Живко Филипов. Но трезвото решение все пак е взето навреме – Русева е преместена да тренира при специалиста по скокове Константин Жалов. Иначе в редовните часове в института тя е зорко наблюдавана от доц. Теменуга Лалова (Шабанска). Анка скоро се откроява сред състудентите си със своя голям талант и трудолюбие. Жалов започва търпеливо да учи Анка на доста трудния коремно-претъркалящ начин в скока на височина. „Тренирах заедно с  Христо Цонов и Марин Григоров. Тогава ги нямаше сегашните удобни дунапренови дюшеци. След скока се приземявахме направо върху купчинка пясък. Тогава летвата (поставена на 1.60 м) ми се струваше отдалечена сякаш толкова високо! Като погледнех отдолу, като че ли бях скочила в небето! Скачаш и като се приземиш на пясъка, после цяла седмица ходиш с ожулени бедра и глезени!”

 

ЕВРОПЕЙСКОТО В БЕРН И ЧАСОВНИЦИТЕ

 

 

За европейското през 1954 г. в Берн заминава деветчленна група български атлети, като само Анка Русева е жена. (Впрочем Русева е първата българска лекоатлетка, участвала на европейско първенство въобще! И първата, започнала да скача с коремно-претъркалящ стил.). От самото състезание Русева няма какво да запомни (14-а с 1.50 м). Но интересното се случва преди отпътуването. „Наложи преди отпътуването от Швейцария да преспим в Цюрих (аз бях настанена в къщата на консула ни). Моите съотборници Ангел Колев, Ангел Гаврилов и Димитър Хлебаров взели че се „снабдили” с няколко часовника (швейцарски!). Точно преди да напуснем хотела, настойчиво ме помолиха да пришия два часовника в яката на костюмчето си, за да можем да „минем” на митницата. Аз отказах, но Гаврилов и Хлебаров намериха начин да прикрият закупеното. Обаче на аерогарата в София митничарите „надушиха” Гаврилов и започна една проверка – стой, та гледай! Вкараха ме в една стая и ме съблякоха чисто гола. Една старателна митничарка ме провери от главата до петите. На Ангеловците (Колев и Гаврилов) и на Митко (Хлебаров) все пак им се размина и всичко приключи благополучно!”

 

БАЛАШ, ЧУДИНА И ОСТАНАЛИТЕ „ИНТЕРСЕКСУАЛНИ” АТЛЕТКИ

 

В Берн Анка за първи път се среща с бъдещата звезда Йоланда Балаш. „Личеше си, че има нещо нередно. Балаш бе едва 18-годишна, но имаше нещо твърде мъжко в нея. Пък и рускинята Александра Чудина, и тя впечатляваше с мъжката си стойка и неествените си резултати. На нас останалите в сектора още тогава ни беше ясно, че Балаш не е 100-процентова жена. По-късно и рекордите й доказаха това! Доста по-късно (през 1966 на ЕП в Будапеща б.а.) бе въведен секс-контролът сред атлетките. Тогава съветските атлетки изведнъж „изчезнаха” от стадиона. Сестрите Тамара и Ирина Прес, Татяна Шчелканова, полякинята Ева Клобуковска – всички те приключиха бързо-бързо с атлетиката!”

 

ФЕСТИВАЛИ, УНИВЕРСИАДИ

 

През 1955 г. голяма група атлети пътуват за Варшава за Световния младежки фестивал. Преди това, още на 6 май Русева в София за един ден прави две поправки на собствения си рекорд – 1.55 и 1.56 м. За Полша спортистите са водени от Константин Жалов. „Беше вълнуващо – да срещнем толкова много хора от целия свят. Полската столица ми хареса толкова много. Разхождахме се и не можехме да се нагледаме на красотите. За жалост знаех само руски език и само контактите със съветските спортисти бяха по-лесни!”

 

Русева участва и на първата Универсиада в Париж през 1957 г. Там тя се класира четвърта с 1.55, непосредствено след Балаш 1.66, рускинята Балод 1.60 и русокосата красавица Южвяковска (Пол) 1.55 м. „Атлетиката ми даваше възможност да посещавам толкова красиви места. Да видя Айфеловата кула, Лувъра, Нотр Дам дьо Пари, двореца Версай – това бе незабравимо приключение за мен. Но навсякъде бяхме придружавани от цивилни сътрудници на ДС, които зорко следяха да не „кривнем” някъде. Даже на европейското в Стокхолм (1958 г.) на дискохвърляча му предлагаха да замине за САЩ срещу значителна сума в долари. Оперативните „другари” бързо разкриха „заверата” и Артарски не успя да забегне”. На европейското в Стокхолм Русева се класира десета с 1.58 м.

 

ПЪРВО ПРЕМИНАВАНЕ НА 1.60 М

 

Анка Русева има привилегията да участва на първата Балканиада за жени. (До 1956 г. на балкански игри участват само мъже). На мраморния стадион Какаискакис в Атина на 1 септември 1957 г. Русева е първата българка, която преминава над 1.60 м в скока на височина. Преди нея е са само Йоланда Балаш с 1.65 м... От Балканиадите Анка печели още 3 бронзови медала – в София 1958, Букурещ 1959 (с изравнен неин рекорд 1.61) и Атина 1960. Въобще по време на дългата си кариера в атлетиката (чак до 1964 г.) Анка Русева печели 10 шампионски титли на България и на десет пъти подобрява или изравнява националния ни рекорд, довеждайки го до 1.61 м.

 

 

АТЛЕТИКА ИЛИ БАСКЕТБОЛ

 

През 1958 г. Русева завършва успешно следването си във ВИФ. „И сега добре си спомням – дипломата ми за висше образование ми бе връчена лично от председателя на БОК ген. Владимир Стойчев. Това бе голяма чест, толкова се вълнувах!” Някъде около 1959 и 1960 година Анка Русева решава да опита и в баскетбола. Включена е в отбора на софийския Септември и започва успешно да се вписва в играта като център. С нея момичетата трупат победа след победа на републиканските първенства. „Веднъж победихме даже жените на ЦСКА, дълго време не можаха да преглътнат поражението!” Играейки баскетбол, Анка Русева започва и работа като учителка по физическо възпитание в 18-о училище на ул. „Пиротска” в столицата. „Работех и тренирах – и баскетбол, и лека атлетика”. През 1961 г. Анка се омъжва за Слави Джидров – скиор и плувец в столичната Славия.

 

УЧИЛИЩНИЯТ СПОРТ В ДИМИТРОВСКИ РАЙОН

 

След известен стаж в 18-о училище, Анка Русева е назначена за методист в ЦСКА. Основната й работа е управлението и организацията на спорта в училищата на Димитровски (трети) райнон на София. Русева неуморно и постоянно е „сърцето и мозъкът” на многобройните спортни прояви сред учащите в най-големия район на столичния град. Лека атлетика, плуване, гимнастика, футбол, баскетбол, волейбол – всички популярни спортове са включени в календара на спортните изяви сред учениците. „Пенсионирах се през 1994 г. После ме поканиха да съдийствам известно време на състезанията в Благоевски район. Тогава шеф на съдийската колегия в Славия бе вездесъщият Славчо Ихчиев.... След съдийството реших да си дам почивка. Дали още следя атлетиката? Вече не ходя на стадиона да гледам на живо. Но по телевизията не пропускам почти нищо. И не само от леката атлетика. Това плуване, гимнастика, баскетбол, волейбол – успявам да „хвана” почти всичко от предаванията!”

 

Една бивша атлетка в достолепна възраст и сега съсем ясно си спомня своя дълъг път в Царицата на спортовете: „Повечето си рекорди постигнах на важни и значими състезания. Последният бе на Балканиадата в Букурещ през 1959 г. Обичах да се състезавам със силни противнички, не съм изпитвала страх или притеснение, а само удоволствие и радост. Радавам се и се възхищавам на тези, които дойдоха след мен (даже имах честта да се състезавам заедно с първата ни световна рекродьорка Йорданка Благоева). Спортът бе за мен начин на живот и не съжалявам за лишенията и усърдието, което съм положила в тренировките!”

 

Александър Вангелов

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Скок височина, Анка Русева, Константин Жалов
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Ноември 2018