Шрифт:

Пламен Драганов - по стъпките на Тома Томов

Пламен Драганов - по стъпките на Тома Томов
04-09-2018 13:51

На националните шампионати (под 16 год.) през настоящата година чудесно впечатление остави ямболията Пламен Драганов. Той спечели няколко златни медала – както в зала, така и на стадион „Васил Левски”. Безспорният му талант ни накара да го потърсим с няколко въпроса относно кратката му кариера в Царицата на спортовете.

 

- Къде и кога си роден? Има ли в рода ти някакви спортисти

- Роден съм на 16 април 2004 година в Сливен. В моя род спортист е бил баща ми, който е тренирал футбол, акробатика и някои други спортове.

 

- Колко годишен започна да тренираш? Треньорката Петрана Чамова ли те откри? Първото ти състезание изобщо?

- Започнах да тренирам от 13-годишен лека атлетика, като имах голяма пауза между първата и втората ми тренировки, понеже първоначално родителите ми не ме пускаха да тренирам. Насочих се към атлетика,защото мислех, че имам качествата и скоростта за спринта,но основен „дразнител” за началото ми в спорта беше един мой много добър приятел. Цели три месеца след първата тренировка се явих на училищна щафета. След много добро представяне г-жа Петрана Чамова ме попита дали искам да отново да започна да тренирам. Аз се съгласих и Чамова каза, че ще говори с моите родители. Имаше много състезания, които се правеха в училище, но първото извън училище беше точно тази щафета между градските училища.Там аз бягах на първи пост и направих добра преднина за отбора ни.Тогава успяхме да станем първи.

 

- Кога спечели първия си медал?

- Когато отидох на националното първенство във Велико Търново през 2017 г., бях тренирал само три месеца и се явих на четирибоя. Но тези три месеца не бяха достатъчни за медал и се класирах „едва” на пето  място. С толкова малко на брой сериозни тренировки и да станеш пети в България - това беше много голяма емоция (и може би предизвикателство) за мен. Тогава разбрах, че това ще е моят спорт.

 

- Зимата на 2018-та в зала „Асикс Арена”  стана победител  само на 400 м. Разкажи по-подробно – уверен ли беше в победата?

- На националното през зимата в „Aсикс Арена” се състезавах на 400 и 200 метра. Успях да спечеля шампионската титла на 400 метра с 55.28. Повечето ми приятели ми подмятаха, че няма как да стана първи, но аз усещах, че имам огромен потенциал, който вече бях показал в тренировките. Бях по-уверен от всякога. Очаквах да направя по-добро време на 200 метра, след като в края на януари се бях явил на първенството за юноши под 18 години и успях да постигна 25.00. Но на «моя» шампионат (под 16 години) съвсем не бях доволен от сегашното си време на 200 метра. С тези 25.27 станах пети (за няколко стотни не влязох на финала сред първите четирима!). Но това все пак ми беше само стимул за следващите големи и отговорни състезания.

 

- Лятото на стадион Васил Левски? Беше фаворит, такъв ли се чувстваше? Трудно ли дойдоха двата златни медала?

- За летния национален шампионат наистина се чувствах фаворит, защото на тренировки правех резултати и времена, каквито даже и аз самия не успявах да повярвам, че ги мога и да осъзная стойността им. Но бях по-сигурен на 400 м, понеже бях нов в дисциплината 800 метра, тъй като с г-жа Чамова започнахме да я „обработваме” много късно. Зад всеки успех се крият много труд и лишения, но накрая, след като успееш, знаеш, че всичко това си е заслужавало. Затова бих казал, че ми „дойдоха” много трудно тези два медала. Конкуренцията винаги може да те изненада, защото не знаеш какви са им резултатите, които са постигнали между зимното национално и лятното. Бих казал, че за мен винаги има сериозна конкуренция. Познавам доста от състезателите на 400 и 800 метра, но считам за най-опасни тези, които са били с най-близко до  моето време. Или пък състезатели от други дисциплини, които са шампиони, но ще се състезават и в тази, която и аз ще се състезавам. Все пак – видя се – бях достатъчно убедителен – както на 400 м, така и на 800 м! Успях да направя личните си постижения на лятното национално първенство, като на 400 записах 53.94, а на 800 - 2:06.54. Смятаме с треньорката, че за 14-годишен атлет тези постижения никак не са за подценяване!

 

 

- Къде учиш?

- Никога не съм учил в спортно училище. От първи до седми клас учех в ОУ „Петко Рачов Славейков” и сега продължавам в Природо-математическа гимназия „Атанас Радев”.

 

- Кои са съотборниците ти в клуба Радио 999 и с кого най-добре се разбираш в тренировките?

- Съотборниците ми са Антон Гатев, Никола Караманолов, Ивайло Москов, Стефан Иванов, Даниел Найденов, Паолина Иванова, Дебора Денова, Мартина Петрова, Елени Пануцу, Ирена Георгиева, Мария Герогиева и още много други. Не мога да изброя всички. Почти всички са много съзнателни спортисти и подрастващи като мен в леката атлетика. Всеки един от нас е сравнително добър в своите дисциплини. Когато някой постигне някакъв желан резултат, всички се радвамe и го/я поздравяваме. Няма завист и злоба, а само искрена радост. Най-добре мога да кажа, че се разбирам с Ивайло Москов, Антон Гатев и Паолина Иванова. С Паолина правим еднакви тренировки и така можем да се „гоним” и да правим по-добри резултати заедно. С Ивайло е много забавно на тренировка и знам, че дори и да не сме в едни и същи дисциплини, винаги намираме нещо, което да правим заедно на тренировка. Дали ще са отсечки или друго упражнение – много често ние с Иво ги правим заедно. А с Антон Гатев - опитвам се да правя сходни времена с неговите. Някой път даже успявам да дам и по-добри резултати на отсечките от него (Антон Гатев е с 2 години по-голям от Пламен б.р.). Винаги е добре да имам и конкурент в тренировките като него,за да мога да се чувствам все едно съм на състезание. Пък и имам стимул за подражание и за „гонене” в тренировъчния процес!

 

- Кои тренировки са ти най-трудни? Кое в тренировките правиш с по-голяно удоволствие?

- Най-трудните ми тренировки са когато трябва да работим по 800-е метра, защото самата тренировка изисква голяма издръжливост. А тренировките,които правя с удоволствие, са тези,които ми помагат за 400 метра – по-къси отсечки, бягане за скорост.

 

- Треньорката Чамова – какви са взаимоотношенията ви, строга ли е?

- Взаимотношенията ми с треньорката са много добри. Строга е, но само когато е нужно. Най-много ми харесва в нея, че когато правя грешки, тя не започва да ми вика и да ми се кара, а спокойно ми обяснява как да я поправя (грешката). Мога да й имам пълно доверие. Чувал съм, че се е състезавала на същите дистанции като мен - 400 и 800 метра.

 

- Ще участваш ли на европейските детски игри в Бърно през септември?

- Не, няма да участвам, защото досега почивах доста време (повече от месец и половина) и не искам да ходя на състезание, без да съм подготвен добре за него. Все пак, това в Чехия  е международно състезание с цялата си сериозност и значение.

 

 

- За догодина – поставили ли сте си с тренорката конкретни цели,резултати?

- За цели съм си поставил шампионски титли през зимата и лятото (и на 400 м, и на 800 м). Но няма да бързам с високите резултати, защото съм все още малък (догодина ще бъда едва на 15). С времето ще дойдат и резултатите. Не искам сега да конкретизирам, рано е и не е нужно.

 

- Чувал ли си за Тома Томов? Кой е той и какво е постигнал?

- Да, чувал съм за Тома Томов. Той се е състезавал на 400 метра и 400 метра с препятствия като преди това на други дисциплини. Бил е рекордьор на „моите” 400 м, а на 400 м с прпятствия все още е рекордьор на България, още от 1986 г.

 

- Знаеш ли кои известни атлети са излезли от Ямбол?

- Знам някои - Toтка Петрова, Виолета Цветкова, Тонка Петрова е от Ямбол, братятa Бъчварови и много други. Илиян Илиев е бил световен шампион на диск за юноши.

 

- Извън спорта и училището имаш ли някакво специално хоби и увлечение?

- Имам няколко хобита, каквито почти всички ученици на моите години имат. Първото е да играя на игри на компютъра ми с моите приятели, да излизам и да се разхождам с моята компания и да играя на футбол и други спортове в училището до нас.

 

- Какви са условията за тренировки в Ямбол?

- Условията в Ямбол са трагични, като тренираме на стадион „Лъсков”. Той все още е със старата зебранова писта. Това прави тренировките по-трудни. Имаме само 100 метра тартанова писта, което прави някои тренировки по-лесни. Залата във Веселиново е в ужасно състояние. Което означава, че не можем да тренираме там и така оставаме без зала, което ни кара да правим тренировките през зимата само навън.

 

Един млад и и надарен атлет е в началото на спортния си път. И догодина ще е във възрастовата група за момчета под 16 години. Но и това, което видяхме в началото на юли, е твърде обнадеждаващо и радващо. Лошото е друго, при тази спортна база тренировките на ямболските атлети са истинско мъчение. Само да припомним, че стадион „Николай Лъсков” бе арена на доста национални шампионати сред подрастващите, включително и на Балканиадата за юноши и девойки през далечната 1979 г. А зала „Комсомолска” в близкото село Веселиново бе използвана за тренировки и състезания през цялата 1983 година, когато „Фестивална” в София бе затворена за атлетите! А като цяло залата бе арена на атлетиката почти 15 години! Сега „Комсомолска” е неизползваема на 100 процента! И докато отговорността и правото на собственост се прехвърлят като футболна топка между общината и клубовете в Ямбол, бъдещето на залата във Веселиновоще продължава да бъде една голяма загадка.

 

Александър Вангелов

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Пламен Драганов, 400 м, 800 м, Ямбол
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Септември 2018
п»ї