Шрифт:

Бойният клуб на Цвети и Емо

Бойният клуб на Цвети и Емо
Снимки: Тони Тончев
30-09-2018 09:59 | Яна Касова

Спортът е нишката, по която се гради животът на семейството на Цвети Кирилова и Емил Кръстев. Националната рекордьорка на 1000 м в зала в леката атлетика и бившият световен вицешампион и европейски първенец в кикбокса започват връзката си с първа среща, на която бягат, а след като са законни съпрузи вече 14 г. възпитават децата си в спортен дух.

 

Спортисти са и домашните им любимци. Но животните им не са никак случайни, а специално изтренирани и подбрани. Цвети и Емил-старши, 13-годишният Емил и Явора, която е на 6 г., се откъсват от натоверените си графици в столицата в малката им ферма. Стопанството дели ограда с предприятието за производство на пелети за отопление, създадено от Кръстев край село Трифоново до родния му град Монтана.

 

„Няма спокойни животни тук, всичко е бойно и хиперенергично”, казва бившият кикбоксьор, който с любов се грижи за два коня, две дузини бойни петли, шест кучета, две котки, както и за язовец.

 

Най-впечатляващите животни са конете. 6-годишната кобила Хера, родена във Франция, и 4-годишният Софокъл от Русе са вече над 2 г. във фермата. Те са подарък на семейството от олимпийския и седемкратен световен шампион в свободната борба Валентин Йорданов и брат му Иван Йорданов. Легендарният спортист е кръстник на Явора.

 

„Нямаше повод за подаръка, но пък пристигането на конето съвпадна с Цветница, на която с Явора празнуваме, разказва Цвети. – Всичко започна с тях. Емил изгради конюшня, приспособи мястото за живота им, започнахме да яздим. Емил в семейството е най-добрият ездач от всички, наи-постоянен и резултатен. Трудността беше за всички, защото не започнахме на учебни коне, а се хвърлихме на гърба на най-темпераментните и бързи коне в света от породата английка чистокръвна.”

 

Софокъл остава по-дребен, защото заради болест майка му Флавия не успява да го захрани със здравословната коластра. „Но е с голямо сърце, постоянно се закача, хапе, целува, изправя се на два крака - демонстрира, че е мъж, описва го Кирилова. - За съжаление, не успяхме да спасим Флавия, след като се разболя преди няколко месеца. Почина в ръцете на Емил, той направи всичко възможно, но и този горчив залък трябваше да преживеем. Тогава дойде Хера, за да прави компания на Софокъл. По природа са стадни коне и не са щастливи сами.”

 

 

Конят има жокей и треньор и участва в състезания. В няколко гонки това лято взема първите места, а в голямото национално дерби в Балчик печели третата позиция на 1600 м. Софокъл, който по традиция носи първата буква от имената на баща си – шампиона на България Сократ и на майка си - Флавия, също многократно №1 у нас, тренира всеки ден с жокея си Викторио Георгиев.

 

„Подготовката му има сериозни тънкости и е опасно да не претренираш кончето, разказва ни Кирилова, която е треньор на шампионката на страната в бягането на 5000 м Диляна Минкина и отговаря за кондиционната подготова на националните отбори по художествена гимнастика. – Конете имат сходен тренировъчен режим като този на атлетите. В началото на подготвителния перод се правят преходи с ходене, за да се заздравят и укрепнат сухожилията. После се включват различни отсечки по дължина и скорост. Състезателният период е 3 месеца, а с приближаването му се вдига и интензитета на тренировките, увеличават се почивките, правят се примерни отсечки от 2х500 м или 3х500 м. Изключително важно е жокеят да усеща коня, ритъма на сърцето, дишането му. Тук е тънкостта със спринтьорите-коне - на време да се спре, защото колкото им зададеш като километраж, толкова ще бягат. От голямо значение е почивката за кончетата, както и качествената храна. Скъпо хоби (смее се).”

 

И родената във Франция Хера, и Софокъл от Русе са буйни и с характер, а Емил-старши се справя най-добре с овладяването им. Повече от внимателен е, когато на конете са Емилчо или Явора, защото състезателният дух в животните бързо се събужда, излязат ли от конюшнята.

 

Укротяване на опърничавите


Но всички животни са обучени и се подчиняват на Кръстев, който знае добре как да ги тренира. Това силно се отнася за кучетата, които са само бойни породи. Изключение прави впечатляващият Гордън, порода алабай. Той също е подарък от Валентин Йорданов, а другото куче от котилото на Гордън е дар за Христо Стоичков. Кучетата са и любимците на Емил-младши. Във фермата има три питбула, а кръстоските между питбул и гонче, както и между питбул и яктериер се ползват за лов.  


„По-остри са, по-смели за лов, казва Емил-старши, чиято друга страст е ловът. - Не търпим кучета, които не са овладени и нямат професионално виждане. Всички замръзват, когато ме видят. Те също тренират всеки ден. Има кучета, които не искат да тренират, но моите сами си го искат редовно правят подсоци, спринтове, специални са тренировките и за захапка.”

 

 

Едно от кучетата пострадало тежко по време на лов наскоро. Толкова смело се хвърлило в преследване на глиган, че бил прободен с бивните му. Кучето буквално се влачело, когато се прибрало след битката. Но се възстановило светкавично, само за няколко дни, от тежките рани. Изненадало собственика си, но пък Емил вече знае, че изразът „да ти мине като на куче” не е случаен.

 

Бойните кучета са с двойна защита във фермата – живеят в телено ограждение, но и са на синджири. Кръстев е взел мерки за безопаснотта между тях.

 

Пернатите бойци


Но животните с боен дух не се изчерпват до тук. Бойните петли са представители на много интересна порода на птиците.


„Боевете между тях са забранени. Гледаме ги за хоби. Но те не могат да избягат от природата си. Най-бойните са отделени в клетки, но се бият и през решетите. Редовно сутрин намирам кръв по огражданията им, казва Кръстев. - Много интересни животни са, характерно е при тях, че имат дълги крака, както и по-малко пера, за да се охлаждат по-бързо, а биткаджиите имат още по-малко оперение и заради боевете.”

 

Само язовецът не е специално селектиран. Емил го намерил в гората и за да не го изядат дивите животни вече живее във фермата. Има специално отделение и за него, а буйният му нрав се възпламенява, нарушили му се спокойствието. Котките също са перфектни ловци.

 

„Всички животни тренират, не пропускат пиле да прехвръкне през ранчото. И извадиха всички къртици”, смее се Кирилова. 

 

„Не трябва да се къса нишката с природата. Човек, който не е посадил дърво, изгледал или помогнал на животно, не знам къде му е хуманността”, казва Цвети, която почива от натоварения график или във фермата, или в планинската вила край родния й Кюстендил. Кирилова не спира да тренира и ежедневно отделя по час да бяга. През тази година Цвети, която е инспектор в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и преподава в софийските училища превенция от спортно хулиганство, е нацонална шампионка от първенството за полицаи по крос кънтри.

 

 

Емо-старши е обучил и наследника си в боксови умения, но в момента осмокласникът тренира футбол и муайтай.


„Явора не посещава тренировъчни занимания по никакъв спорт. Но тя е неуморима. Взема ли я от детска градина, не пропуска да пусне няколко отсечки по тротоара”, през смях разказва Цвети. Явора има зад гърба си не един лагер с националките по художествена гимнастика, а докато е на тренировките на майка си в София не спира да върти обиколки на стадиона. Емо-старши вече е по-далеч от спорта, след като ангажиментите покрай предприятието му отнема времето за кикбокса. След като прекрати активната си кариера на ринга, той беше треньор на националния тим, а и съзададе собствена школа в Монтана. 

 

Спортът дава път на любовта

 

Спортът събира и Цвети и Емил, а бойнният им дух от първата среща доказва, че са един за друг. Те се запознават в боксовата зала на „Фестивална” през 2000 г. Той я посещава, за да поддържа физическа форма. Тя по това време е в пика на атлетическата си кариера, но е с травма и прави специални упражнения за разтягане в боксовата зала.

 

След седмици на леки закачки между въжетата на ринга, Емо се престрашава да я

покани на среща – но бяга от тривиалността и й предлага да направят крос на Витоша. Така щели да изтренират кучето му питбул, но и самите те да направят тренировка.

 

“Като се подпукахме  за да се докажем един друг – сняг, кал, пресечена местност. Щяхме да умрем, но никой не се предаваше и даже качвахме темпото на бягане, спомня си Цвети. - Кучето изостана, а ние правим жестоко състезание. Емил ми призна чак след 2 години, че бил толкова изтощен, че имал бели петна по пред очите си си след кроса.”

 

СНИМКИ от фермата на Цвети Кирилова разгледайте - ТУК

 

Материалът е публикуван в списание "СПРИНТ"

 


 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Цветелина Кирилова
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Октомври 2018
п»ї