Половин век от Олимпиадата на бъдещето

Точно преди 50 години – от 13 до 20 октомври 1968 на „Естадио Олимпико Университарио” в Мексико се провеждат лекоатлетическите състезания от XIX-ата Олимпиада. В надпреварата участват точно 1031 атлети и атлетки от 93 държави. Голямата надморска височина на стадиона (2248 м) и разреденият въздух донасят предимството да бъдат постигнати изключително високи резултати в бяганията до 800 м, в скоковете и в някои от хвърлянията. Съвсем не така стоят нещата при бяганията на дълги разстояния. Липсата на достатъчно кислород затруднява неимоверно усилията на атлетите и постиженията не блестят с някакво особено качество.

Какво накратко предшества 19-ата Олимпиада. През пролетта и лятото на 1968 г. в Европа ври и кипи. През май в Париж се провеждат няколко студентски демонстрации в подкрепа на младежкото свободомислие. През август войските на Варшавския договор потъпкват брутално „Пражката пролет” в Чехословакия. Преди това, през март във Виетнам започва войната на САЩ в Югозиточна Азия. Бийтълс издават Белия албум, а други две поп-рок групи – Лед Цепелин и Дийп Пърпъл се появяват на световната сцена.

На 4-ти април в Мемфис е застрелян Мартин Лутър Кинг, идолът на едно поколение и борец за граждански права на чернокожите.

Буквално десет дни преди началото на Игрите - на 2 октомври – военни части и жандармерия разпръксват жестоко студентските демонстрации на плошад „Пласа де трес културас” в предградието на Мексико Сити Тлателолко. Убити са повече от 800 граждани и студенти от столицата. Кървавата разправа с протестиращите е на път да провали самото откриване на Олимпиадата и ръководителите на МОК трудно са убедени, че сигурността и безопасността на спортистите по време на Игрите ще бъдат обезпечени на 100 процента.

Със своята великолепна архитектура „Естадио Олимпико Университарио” се превръща в арена на невиждани дотогава високи постижения и огромна плътност на постиженията. Зрителите възторжено приветстват множество световни, континентални и национални рекорди. А и съвсем наскоро изнамерената тартанова писта повишава извънредно много стойността на постигнатите резултати. Половинвековният юбилей на състезанията в Мексико Сити са повод да отгърнем отново страниците на аналите от онези дни и да си припомним какво точно се случи през октомврийските дни на 1968-ма.

13 октомври 1968 г. (неделя)

През този първи ден се провежда само един финал – този в бягането на 10 000 м за мъже. Точно 37 атлети застават на старта в 17:00 часа местно време. Сред тях е и легендарният Рон Кларк (Авл) - световен рекордьор от 1965 г. с 27:39.4. Кларк води и листата за годината с 27:49.4, следван от двукратния еврошампион Юрген Хазе (ГДР) 28:04.4 и от кениеца Кипчоге Кейно (28:06.4), който по-късно през седмицата ще сътвори чудеса в Мексико. Съветският стайер Николай Свиридов се опитва да „дръпне” след 2000-е метра и „цепи” въздуха до 4400-ия метър. Именно след 11-ата обиколка напред повежда дуетът от Етиопия Фикру Дугуефу и Вохиб Масреша.

В началото на 17-ата обиколка (5600 м) представителят на домакините Хуан Мартинес „събужда” родната публика, излизайки начело и водейки до 19-атат обиколка, когато е задминат от Рон Кларк и Рон Хил (Вбр). Водачеството на двамата Роновци трае обаче кратко. Точно преди края 21-вата обиколка (8400 м) най-добрият от тримата етиопци Мамо Волде дръпва с продължителен спринт (следващите 400 м за 67.2 сек.).

Само тунизиецът Мохамед Гамуди успява да отрази щурма на Волде и да го последва. От своя страна споменатият Кипчоге Кейно се движи на осма позиция, но остра стомашна болка го поваля на тревата. Кейно превъзмогва страданието и бързо става и догонва групата. Кипчоге обаче не е в състояние да продължи и спира две обиколки преди финала.

Малко повече от две обиколки преди финиша Нафтали Тему (Кен) изпреварва Волде и се понася напред, а зад тях Рон Кларк и Гамуди (Тун) са единствените, които реагират. Около обиколка и половина преди края Рон Кларк изведнъж намалява темпото и започва да изостава от тримата пред себе си.

Чувайки камбаната за последните 400 м, Волде прави последен щурм, но Тему реагира и се „залепва” към етиопеца. На последната права двамата бягат рамо до рамо и около 60 метра преди финала спринтът на Нафтали Тему се оказва „по-остър” и той надвива Волде за златото. Преди това на завоя Кларк едва диша, а Гамуди се откъсва от „домакина” Мартинес за бронза. Руснакът Свиридов изпреварва Кларк за петото място. Класирането е ясно, резултатите – средни: 1.Тему 29:27.4, 2. Волде 29:28.0, 3,Гамуди 29:34.2, 4. Мартинес 29:35.0, 5. Свиридов 29:43.2, 6. Кларк 29:44.8. Веднага след финалната линия великият Рон Кларк се струполява на тревата и санитарите слагат кислородна маска на устата му, изнасяйки го на носилка.

ОЧАВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Александър Вангелов

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com