Шрифт:

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - IV част

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - IV част
16-10-2018 08:23

Точно преди 50 години – от 13 до 20 октомври 1968 на „Естадио Олимпико Университарио” в Мексико се провеждат лекоатлетическите състезания от XIX-ата Олимпиада. В надпреварата участват точно 1031 атлети и атлетки от 93 държави. Голямата надморска височина на стадиона (2248 м) и разреденият въздух донасят предимството да бъдат постигнати изключително високи резултати в бяганията до 800 м, в скоковете и в някои от хвърлянията. Съвсем не така стоят нещата при бяганията на дълги разстояния. Липсата на достатъчно кислород затруднява неимоверно усилията на атлетите и постиженията не блестят с някакво особено качество.

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - I част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - II част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - III част

 

Сряда, 16 октомври.


11:30 скок дължина петобой жени. Западногерманките Ингрид Бекер (6.43) и Манон Борнхолд (6.42) са над всички в четвъртата дисциплина от петобоя. Само 19-годишната швейцарка Мета Антенен е близо до тях – 6.30. Преди 200-те метра Лизе Прокоп (Австрия) все още води с 4043 точки, следвана само на 22 точки от Ингрид Бекер (4021), а трета е рускинята Тихомирова 3986 т. В петото изпитание за многобойките – 200-е метра – Ингрид Бекер (ФРГ) е неумолима – 23.55, далеч пред унгарката Анамария Тот (23.82) и югославянката Любей (23.95). След шестото си място в дългия скок, Ингрид Бекер е олимпийска шампионка на петобой с 5098 точки, пред Лизе Прокоп (Ав) 4966, а Анамария Тот с 4959 се изкачва от пета на третата позция с бронзов медал, следвана от Тихомирова (СССР) 4927, Манон Борнхолд 4890 точки и Патриша Уинслоу (САЩ) 4876 точки.

 

12:30 Овчарски скок мъже. Състезанието започва в 12:30 на обяд и продължава някъде до 19:20 привечер. Петнадесет атлети са в сектора. Десетима от тях „стигат” до 5.20, после шестима на 5.30 м продължават това изтощително състезание. На тези 5.30 Волфганг Нордвиг (ГДР), Робърт Сийгрен (САЩ) (световен рекoрдьор с 5.41 м) и Клаус Шипровски (ФРГ) сполучват от първи опит, а гъркът Христос Папаниколау, Генадий Близнецов (СССР) и Джон Пенъл (САЩ) усяват от втория път. Папаниколау и Нордвиг превземат от първи опит 5.35, а после с успех на втория опит ги последва Шипровски. Пенъл се измъква със сполука в третия си опит на 5.35, а Сийгрен пропуска.

 

18:52 часът. Летвата е поставена на 5.40 (олимпийски рекорд). Петима все още имат шансове. В първия кръг последователно Папаниколау, Нордвиг, Сийрен, Пенъл и Шипровски бутат летвата. Папаниколау и Нордвиг грешат втори път, но Сийгрен успява. След него Пенъл греши, но Клаус Шипровски превзема височината. В третия си опит и Волфганг Нордвиг успява, а Папаниколау и Пенъл отпадат. Така тройката е ясна – Сийгрен, Шипровски, Нордвиг. Как ще си разпределят медалите обаче?

 

19:20 часът. Първи скача Нордвиг, след него Сийгрен и Шипровски. Никой от тях не успява – девет несполучливи опита. Най-близо до истината е Волфганг Нордвиг – в третия си скокна 5.45 той преминава успешно над летвата и когато трябва да измъкне и ръката си, с китката закача фатално летвата. Така Сийгрен и Шипровски са преодолели 5.40 от втория път, а Нордвиг – от третия (и на тримата е присъден олимпийски рекорд!). Но Робърт Сийрен има само още една грешка на 5.20, докато Шипровски има фаулове на 5.25 и 5.35. 1. Робърт Сийгрен 5.40, 2.Клаус Шипровски 5.40, 3.Волфганг Нордвиг 5.40, 4. Христос Папаниколау 5.35, 5. Джон Пенъл 5.35, 6.Генадий Близнецов 5.30 м, 7.Ерве Данкос (Фр) 5.25, 8.Хайнфрид Енгел (ФРГ) 5.25.

 

В едно изключително силно състезание 13 от 15-е атлети във финала преодоляват 5.10 (колкото е олимпийският рекорд на Фред Хансен (САЩ) от Токио’64) и повече цели 32 (!) пъти! Случай без прецедент в историята на олимпийския овчарски скок!

 

15:00 часа. Хвърляне на копие мъже. Още на квалификацията се получава конфузна ситуация. Олимпийският шампион Паули Невала (Финл) и американецът Ковели са „възнаградени” с фаулове в своите най-добри опити. Съдиите тълкуват по своему правилника за това как трябва да се приземява копието в тревата. Невала остава със 77.90, а последният, който „влиза” за финал със 79.48, е Саломон (ФРГ). Най-далече праща уреда шведът Нилсон (84.74), а световният рекордьор (с 91.98) Янис Лусис (СССР) се класира комфортно с 83.68, както и финландецът Йорма Кинунен – 83.16.

 

Янис Лусис е първи в стартовия списък на финала. Копието му се отклонява леко вляво – 81.74. Кинунен е точен – 86.30, след него унгарецът Гергей Кулчар (83.10) и шведът Нилсон (83.48) също „влизат в тон”. Лусис поправя мерника във втория кръг – 86.34 и излиза начело. Изненадващо полякът Владислав Никичук с 85.70 заема третото място – все във втория кръг. В третия си опит Кулчар прибавя 22 см – 83.32.

 

За втората половина на състезанието остават най-добрите осем. Лусис все не може да намери ритъма – 84.40 в четвъртия си опит. Затова пък Манфред Щоле (ГДР) с 84.42 се изкачва на четвъртото място. След пет минути - все в този четвърти кръг – унгарецът Гергей Кулчар запраща копието на 87.06 м и излиза начело! Нилсон и Никичук са неспокойни – фаулове! В петия кръг Кинунен се доближава на 48 см до най-доброто си от първия опит – 85.82 м. Последен шести кръг. Лусис е мобилизиран докрай – с едно великолепно хвърляне (90.10 м) латвиецът излиза начело – олимпийски рекорд. Йорма Кинунен се опитва да отвърне, но... ”само” 88.58 м и сребърен медал. Кулчар е разколебан – 83.40 м. Така класирането е: 1.Янис Лусис 90.10, 2.Йорма Кинунен 88.58, 3.Гергей Кулчар 87.06, 4.Владислав Никичук 85.70, 5.Манфред Щоле 84.42 6.Оке Нилсон (Шв) 83.48, 7.Януш Шидло (Пол) 80.58, 8.Урс фон Вартбург (Швейц) 80.56.

 

17:00 часа. 400 м жени.... Джарвис Скот (САЩ) е водачка в световната ранглиста за 1968 г. с 52.9. Но французойката Колет Бесон се е готвила също на голяма надморска височина – в модерната високопланинска спортна база във Фор Ромьо (Пиренеите). В Мексико тя побеждава още в първата серия с 53.11. Във втората кубинката Аурелия Пентон поставя нов национален рекорд – 52.86. После в първия полуфинал Хелга Хенинг 53.33 и Бесон с 53.62 изглеждат свежи, а във втория победителка е фаворитката Лилиан Боърд (Вбр) с 52.56, следвана - отново с национален рекорд- от холандката Мирна ван дер Хьовен 52.69.

 

На финала на Боърд се пада не съвсем удобната първа пътека, а русокосата красавица Наталия Печонкина (СССР) е пратена в осма. На Бесон се пада пети коридор, на кубинката Пентон – втори, а на Джарвис Скот – най-хубавият четвърти. Втората британка Джанет Симпсън ще бяга почти на сляпо – в седма пътека. След стартовия изстрел Джарвис Скот се изравнява с Бесон на 150-ия метър. Боърд също спринтира много бързо в първа пътека. Скот е първа на 200-е метра – 23.34 и на 300 м 37.64. Именно след началото на правата Лилиан Боаърд атакува, а Скот започва да „увяхва”. От пета пътека, някъде около 80 метра преди финиша, Колет Бесон започва продължително ускорение и на 350 м вече е задминала Скот вляво от себе си. От осма пътека Печонкина също ускорява. В последните 20 метра Бесон просто блика от енергия и задминава вляво Боърд. Лилиан дори не съумява да зърне вдясно от себе си Бесон. От осма пътека Печонкина също „набира” скорост. Колет Бесон финишира за 51.98 (впоследствие са добавени 5 стотни за 52.03), втора е Боърд 52.12 (рекорд на Вбр), трета е Печонкина 52.25 (нац.рекорд), четвърта в последния момент завършва Джанет Симпсън (Вбр) 52.56, пета е кубинката Пентон с 52.75 (нац.рекорд), шеста остава Джарвис Скот (САЩ) 52.79, седма с рекорд на ФРГ е Хелга Хенинг 52.89. Изключителен финал с изключителни постижения, които разместват значително подредбата на вечната ранглиста.

 

 

17:20. 3000 м стипълчейз. Голямата надморска височина в Мексико (2248 метра) и разреденият въздух оказват отрицателно влияние и върху трите километра с препятствия за мъже. В първата серия Бенджамин Кого (Кен) с 8:57.8 се откъсва на 6 секунди пред втория – испанецът Алварес 9:03.8. Във втория полуфинла Жан-Пол Вийен (Фр) даже не „слиза” под деветте минути – 9:01.2. Най-бърз се оказва третият полуфинал – едва 20-годишният Еймъс Бивот (Кен с 8:49.4 пристига с почти 12 секунди пред българина Михаил Желев 9:01.0.

 

На финала Бенджамин Кого (3:04.2) и Еиймъс Бивот (3:04.6) дръпват начело на 1000-те метра, следвани от белгиеца Рьолантс (3:05.0) и Вийен (3:05.6). Гастон Рьолантс атакува по някое време и излиза първи на 2000-метровата отметка – 6:03.2, следван от Кого (6:04.4), докато Бивот поизостава – седми на 2000 м (6:06.5), след Морозов (СССР) (6:05.0), Желев (6:05.6), американеца Джорд Иънг (6:05.8) и световния рекродьор Кери О’Брайън (Авл) 6:06.2. Преди последните 400 м Кого и Иънг продължават да водят, а Еймъс Бивот е някъде седми, на цели 15 метра по-назад. Иънг дръпва на 2700-ия метър и само Кого и О’Брайън успяват да му отразят атаката. Кого даже задминава американеца точно на водното препятствие, а О’Брайън е точно подир тях. Отзад Еймъс Бивот скъсява дистанцията, но дори на последното препятятствие е все още четвърти. Именно след преодоляването му Еймъс Бивот се хвърля в отчаяна атака и за около 40 метра изпреварва и тримата пред себе си – шампион с 8:51.02, следван от сънародника си Бенджамин Кого 8:51.56. Джордж Иънг успява да удържи бронзовия медал – 8.51.86, само на 2 десети пред О’Брайън (8:52.08). Александър Морозов (СССР) остава пети с 8:55.61, а за шестото място Михаил Желев отстоява с 8:58.41 на секунда пред Гастон Рьолантс 8:59.50.

 

 

17:50. 200 м мъже. Историческата граница от 20 секунди е „свалена” от Джон Карлос (САЩ) още месец преди Игрите – 19.92 в Ечо Сумит  на 12 септември. Американците са фаворити, като най-добре стои елегантният Томи Смит – 20.37 още в серията. Но изненадващо от седемте серии най-доброто е дадено в предпоследната шеста – Питър Норман (АВл) записва рекорд на Австралия – 20.23 сек. (+1.2). После от четирите четвъртфинала най-бърз е третият – Томи Смит с 20.28 (+0.0).

 

В първия полуфинал в сряда (16 октомври) Джон Карлос с лекота завършва за 20.12, следван от Норман – 20.22 (тук Роже Бамбюк (Фр) е четвърти с изравнен европейски рекрод от 20.47). Великолепно изглежда във втория полуфинал Томи Смит – 20.14 (+0.6), следван далеч отзад от Едуин Робъртс (Тринидад) 20.44). Обаче веднага след финалната линия Томи Смит започва да куца поради схващане в бедрото. Ще успее ли Смит да се възстанови за един час?

 

Оказва се, че лекарите на отбора на САЩ правят и незвъзможното в този един час до финала. На старт застават последоватено Роже Бамбюк (Фр) във втори коридор, Томи Смит в трети, Джон Карлос в четвърти, третият американец Лари Куестад в пети, Питър Норман в шести, Едуин Робъртс (Трин) – в осми. По завоя най-бързо се пренася Джон Карлос – 10.38, следван от Томи Смит – 10.42, Робъртс 10.454 и Норман 10.46. От 120-ия метър натам Томи Смит сякаш лети - никой не е измерил с точност скоростта му от 120-ия до 180-ия метър. Джон Карлос два пъти поглежда надясно, но Питър Норман също сякаш лети и го задминава за второто място. Около 15 метра преди финала Томи Смит вдига победно ръце. Това лишава зрителите от възможността да видят резултат в рамките на 19.60 дори! Уредбата спира на 19.78, после са добавени задължителните пет стотни и така Томи Смит е олимпийски шампион с 19.83, следван от Питър Норман (Авл) 20.06 и Джон Карлос 20.10. Норман настига Карлос буквално в квадратите - последните 5-6 метра. От осма пътека Едуин Робъртс (Трин) (20.34) задминава Бамбюк (20.51) във втория коридор в сблъсъка за четвъртото място. Крайно класиране: 1.Томи Смит 19.83, 2.Питър Норман 20.06, 3.Джон Карлос 20.10, 4.Едуин Робъртс (Трин) 20.34, 5.Роже Бамбюк (Фр) 20.51, Лари Куестад (САЩ) 20.62, 7.Майкъл Фрей (Ям) 20.63, 8. Йохен Айгенхер (ФРГ) 20.66.

 

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

 

Александър Вангелов

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - I част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - II част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - III част

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Ноември 2018