Шрифт:

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - V част

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - V част
Снимки: Getty Images
17-10-2018 09:38

Точно преди 50 години – от 13 до 20 октомври 1968 на „Естадио Олимпико Университарио” в Мексико се провеждат лекоатлетическите състезания от XIX-ата Олимпиада. В надпреварата участват точно 1031 атлети и атлетки от 93 държави. Голямата надморска височина на стадиона (2248 м) и разреденият въздух донасят предимството да бъдат постигнати изключително високи резултати в бяганията до 800 м, в скоковете и в някои от хвърлянията. Съвсем не така стоят нещата при бяганията на дълги разстояния. Липсата на достатъчно кислород затруднява неимоверно усилията на атлетите и постиженията не блестят с някакво особено качество.

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - I част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - II част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - III част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - IV част

 

Четвъртък, 17 октомври 

 

15:00. Хвърляне на чук. Световен рекордьор в дисциплината е унгарецът Дюла Живоцки със 73.76 м (поставен само месец преди Мексико в Будапеща). Той поставя и олимпийски рекорд още в квалификацията със 72.60. Най-големяит му конкурент Роминалд Клим (СССР) (бивш световен рекордьор, само с 2 см след Живоцки 73.74) изостава доста – само 66.82 (дванадесети резултат в пресявката) и едва попада на финал.

 

На финала Клим и Живоцки хвърлят последни по списък – 12-и и 13-и. Унгарецът Лазар Ловач (64.76) и японецът Такео Сугавара (67.24) задават тон, после Шчупляков (67.58) и Генадий Кондрашов (69.08) (и двамата от СССР), както и третият унгарец Шандор Екшмид (67.84) и Райнхард Таймер (ГДР) с 68.82 си осигуряват място в осмицата. Клим и Живоцки започват своя сблъсък още в първия кръг – 72.24 за Клим, 72.26 за Живоцки. Във втория кръг Сугавара прибавя почти метър 68.12, както и Екшмид – 68.50. Клим е разколебан – 68.96, а Животцки добавя към своето 20 см за 72.46. В третия кръг Ловач се изкачва трети (след като е изпаднал до 11-ото място) с 69.78 м. Екшмид почти го догонва – 69.46, а Хелмут Бауман (ГДР) с 68.26 „влиза” в осмицата. Ромуналд Клим със 72.82 поставя олимпийски рекорд, а Живоцки със 72.54 не отвръща напълно адекватно.

 

Остават осемте най-добри и Сугавара с 69.06 заема четвърто място. Таймер добавя само 2 см към моментния си резултат – 68.84, а Клим за втори път чупи олимпийския рекорд – 73.28. Живоцки прави фаул. В петия опит Ловач затвърждава третото си място с 69.38. Веднага след него Сугавара записва 69.78 (колкото има Ловач), но вторият по сила опит на японеца е по-слаб от този на Ловач – 69.06 срещу 69.38 на унгареца). Клим запраща чука на 71.16, но Живоцки се окопитва и веднага след него регистрира 73.36 (нов олимпийски рекорд и осем сантиметра повече от Клим). В последния шести кръг Ромуналд Клим регистрира само 71.60, а и Живоцки не подобрява олимпийския си рекорд – 72.22. Така крайното класиране добива следния вид: 1.Дюла Живоцки 73.36 (олимпийски рекорд), 2. Ромуналд Клим 73.28 (само 8 см разлика!), 3.Лазар Ловач 69.78 (§ 69.38), 4.Такео Сугавара 69.78 (§ 69.06), 5.Шандор Екшмид 69.46, 6.Генадий Кондрашов 69.08, Райнхард Таймер (ГДР) 68.84, Хелмут Бауман (ГДР) 68.26. А като цяло олимпийският рекорд на Клим от Токио’64 (69.74) е преминат общо 13 пъти на квалификацията и на финала.

 

15:00 часа. Скок височина жени. След оттеглянето на Балаш постиженията в четиригодишния цикъл в скока на височина за жени някак „спадат”. Все пак в началото на юни в София едва 18-годишната Рита Шмид (ГДР) преминава през 1.87 м и мнозина (въпреки крехката й възраст) я сочат за фаворит номер едно за титлата. Четиринадесет атлетки се справят с височината от 1.74 на квалификацията. Във финала на 1.78 опити правят осем от тях като само двете чехкини Ярослава Валентова и Милослава Режкова се справят от първия опит. Рита Шмид сполучва от втори (след като е преодоляла 1.74 едва от трети!), както и рускините Антонина Окорокова и Валентина Козир, а третата чехкиня Мария Файтова се спасява от третия път.

 

На 1.80 Окорокова и Режкова преодоляват летвата чисто от първи опит, а Козир ги последва с успех от трети опит. Шмид, Файтова и Валентова отпадат на тези 1.80 с по три грешки. Вече на 1.82 ще се решават медалите. Трите скачат по ред: Окорокова, Режкова, Козир. И трите правят по два фаула. Окорокова прави и трети. Идва ред на Режкова. Осемнадесетгодишната годеница на треньора си Ян Хюбнер Милослава Режкова се засилва устремно и в великолепен коремно-претъркалящ стил сполучва на 1.82, изравнявайки собствения си национален рекорд, поставен три месеца по-рано в Яблонец. Втората рускиня Козир не успява и така Мирослава Режкова става олимпийска шампионка! Точно месец и половина преди Мексико зрителите на стадион „Васил Левски” са били свидетели на победата на Милослава на Световния младежки фестивал. Сега чехкинята вече е и победителка на Олимпиада!

 

15:00 часа. Троен скок мъже. Преди Олимпиадата в Мексико преь 68-ма само Перти Поуси (Финл) е записал точно 17.00 м – никой друг не се е престрашил дори да премине този гросмайсторски лимит. Впрочем Поуси отпада безславно в квалификацията само с едни мизерни 15.84. За сметка на това италианецът Джузепе Джентиле е записан в прогнозите с трите си национални рекорда от лятото – 16.34, 16.52 и 16.74. Кой ли би очаквал, че Джентиле още на квалификацията ще подобри световния и олимпийски рекорд още във втория си скок - 17.10 м. От останалите впечатляват само Мансур Диа (Сенегал) 16.58, Арт Уокър (САЩ) 16.48 и Нелсон Пруденсио (Браз) 16.46. Виктор Санеев (СССР) с 16.22 само е покрил квалификационния норматив и... мнозина като че ли го „отписват от сметките”.

 

Финалът започва с едни по-значими 16.71 м на сенегалеца Диа. Санеев е по-предпазлив – 16.49, а Джентиле скача 13-и поред. Още с първия си скок той добавя 12 см към собствения си световен връх – 17.22 (+0.0). Във втория кръг Николай Дудкин с 16.70 (+2.0) се застрахова, а бразилецът Нелсон Пруденсио със своите 17.05 (+1.8) се нарежда изведнъж втори във вечната ранглиста (само след Джентиле). Олимпийският шампион от Рим’60 и Токио’64 Южеф Шмит (Пол) с 16.77 (0.0) съвсем не е сигурен ое за осмицата, а Санеев прибавя 35 см към първия си скок – 16.84 м (1.0). В третия кръг Пруденсио не подобрява нищо – 16.75. Идва ред на Санеев. С брилянтна техника и желязна психика Виктор се приземява на 17.23 (+2.0) – втори световен рекорд за този ден. Негърът Арт Уокър най-после се закрепва – 16.77 (+2.9).

 

Във втората половина от състезанието Дудкин 16.73 (+2.3) и Диа 16.73 (+3.8) буквално един след друг показват еднакви резултати. След тях Пруденсио фаулира, а австралиецът Фил Мей става четвъртият атлет до този момент, преминал 17-ия метър – 17.02 (+2.0). След него и Санеев записва точно същите 17.02 (0.0), а Джентиле прави третия си пореден фаул!

 

Пети кръг. Николай Дудкин се изнася и той зад 17-метровата черта – 17.09 (+3.0) и изведнъж се качва на третото място (след Санеев и Джентиле). След Диа (16.64) бразилецът Нелсон Пруденсио продължава с чудесата си в този прекрасен следобед – 17.27 (+2.0) – трети световен рекорд! Шмит прави фаул, а Фил Мей прави фаул, но се контузва лошо и напуска състезанието! Санеев сякаш пази сили за последния си уред – 16.81 (+3.0). Уокър прави фаул, а Джентиле като че е е изцедил всичко от себе си – 16.54 м.

 

Шести последен кръг. Дудкин (16.53) и Диа (15.83) не променят статуквото. Последен шанс за Пруденсио- 17.15 (+1.8), но все още водачеството и световният рекорд са негови. Ветеранът Южеф Шмит прибавя до 16.89 (+1.8), но си остава едва седми. След като Мей го няма вече, иде редът на Виктор Санеев. Грузинецът със съветски паспорт се засилва плавно и мощно, отскача плътно от дъската – раз, два и се приземява почти до края на трапа. Съдиите мерят акуратно – 17.39 м (+2.0) – четвърти световен рекорд в този следобяд. След Санеев и Артър Уокър (САЩ) със 17.12 (+2.5) се премества нагоре! В това шеметно и щуро състезание са фиксирани четири световни рекорда, още седем континентални и 14 национални рекорда в хода на надпреварата. Ето и крайното класиране: 1. Виктор Санеев 17.39 (2.0), 2. Нелсон Пруденсио 17.27 (2.0), 3. Джузепе Джентиле 17.22 (0.0), 4.Арт Уокър 17.12 (2.5), 5. Николай Дудкин 17.09 (3.0), 6. Фил Мей 17.02 (2.0), 7. Южеф Шмит 16.89 (1.8), 8. Мансур Диа 16.73 (3.8).

 

17:00 часа. 110 м препятствено бягане. След като пропуска Олимпиадата в Токио 1964 поради травма, сега световният рекордьор Уили Девънпорт е твърдо решен да не позволи никой да му отнеме златния медал. Във втората серия той е безпроблемно първи с 13.65, а в следващата третата европейският рекордьор Еди Отоц (Италия) показва също чудесна форма – 13.61 (1.7). После в първия полуфинал вторият по сила американец Ъруин Хол е подпомогнат от хубавия вятър (+1.8) и надделява с 13.38 над Отоц (13.53). За втория полуфинал вятър няма и Девънпорт не си дава много зор, побеждавайки само с една стотна своя съотборник – третия американец Лион Коулмън – 13.53 срещу 13.54.

 

 

На финала Девънпорт е в четвърта пътека, вляво от него Отоц е в трета, а в шеста е Ъруин Хол. Коулмън е още по-вдясно – в седма и взема отличен старт. Девънпорт още след третия хърдел е с половин метър пред Коулмън и Хол. Обаче на шестото препятствие Лион Коулмън закача със стъпалото си хоризонталната дъска и леко се залюлява. Вляво Еди Отоц е почти на 70 см след Девънпорт. Ъруин Хол атакува яростно 8-мо, 9-то и 10-о препятствие и изпреварва Отоц с една педя – 13.42 срещу Еди Отоц 13.46 (европейски рекорд с електронно измерване). Но победителят е един – Уили Девънпорт с 13.33  (0.0) – нов олимпийски рекорд и световен с електронно отчитане. Коулмън успява в седма пътека да овладее четвъртото място – 13.67, само със стотна пред Вернер Тжмийл (ФРГ) 13.68. Шести от първа пътека финишира шведът Бо Форшандер – 13.73. Крайното класиране: 1.Уили Девънпорт 13.33, 2.Ъруин Хол 13.42, 3.Еди Отоц 13.46, 4.Лион Коулмън 13.67, 5.Вернер Тжмийл (ФРГ) 13.68, 6.Бо Форсандер (Шв) 13.73, 7.МАрсел Дюрие (Фр) 13.77), 8.Пиер Шьобел (Фр) 14.02.

 

18:30 часа. 50 км спортно ходене. Тридесет и шест ходачи от 19 страни застават на старт в мексиканската привечер. Обаче слънцето съвсем не е залязло и ще откаже някои фаворити от надпреварата. Например един от  – британецът Пол Нихил получава сърдечен удар на 37-ия километър и след още три припада в ръцете на медицинските лица. На 10-ия километър Нермерих (ФРГ) с 50:58.0 е с две десети пред Нихил, с още две пред фаворита Кристоф Хьоне (ГДР) 50:58.4 и с с още две пред французина Анри Делрю. Плътно към тях в групичката е и Григориев (СССР). Хьоне и Григориев водят след 20-ия км – 1:43:43, пред Нихил 1:43:51 и втория съветски ходач Агапов 1:43:5 На прилично разстояние зад тях е Петер Зелцер (ГДР) 1:44:16. След още 10 км (след 30-ия) Кристоф Хьоне изведнъж „разтяга” преднината си – 2:35:57 пред Нихил 2:37:50, Агапов 2:39:47, унгареца Антал Киш 2:39:57 и Зелцер 2:40:01... Григориев почва да „увяхва” – 2:40:28, както и Нермерих 2:40:46. На 40-ия километър авансът на Хьоне е убийствен – 3:26:24, на повече от седем минути пред Киш (3:33:53). Тук младокът Лари Иънг (САЩ) вече се движи трети за 3:34:41 (изминал е последните 5 км за 27:10 минути.

 

На финала късно през нощта (около 22:50 часа) Кристоф Хьоне пристига на Естадио Олимпико Университарио в горда самота. Той е олимпийски шампион с цели 10 минути и 3 секунди преднина – времето му е 4:20:13.6, пред Антал Киш (Унг) 4:30:17.0, изненадата Лари Иънг (САЩ) 4:31:55.4, Петер Зелцер (ГДР) 4:33:09.8, много бързо финиширалия швед Ерик Линдберг 4:34:05.0 и италианеца Виторио Визини 4:36:33.2.

 

17:25 часа. 5000 м мъже финал. Още на полуфиналите се вижда, че и на това „дълго” бягане няма как да се получат високи резултати. За 15 октомври са предвидени три серии. В първата Кипчоге Кейно (Кен) 14:28.36 и тунизиецът Мохамед Гамуди 14:28.98 „дръпват” в последната обиколка пред Мамо Волде (Ет) 14:29.81 (вторият и третият са познати лица, медалисти от 10000-е хиляди метра). Във втората серия олимпийският победител от същите 10000 м Нафтали Тему (Кен) 14:20.53 и вездесъщият Рон Кларк (Авл) 14:20.80 комфортно си осигуряват място на финала. Най-бърза се оказва третата серия – Жан Ваду (Фр) 14:19.77 и „домакинът” Хуан Мартинес (Мекс) 14:19.97 не са се откъснали твърде много напред пред следващите ги Харалд Норпот (ФРГ) 14:20.62, Рекс Мадафорд (Н.Зел) 14:20.81 и Фикру Дегуефу (Ет) 14:18.99.

 

На финала на 17 октомври привечер застават 13 бегачи. Отсъстват Мамо Волде (получил крамп на прасеца и решил да пази силите си за маратона) и Джак Бачелър (САЩ). Гамуди изхвърча веднага да води, но укротява темпа си и Рон Кларк излиза напред след 500-ия метър (1000 м за 2:53.5), следван от мексиканеца Мартинес и Гамуди (и двамата по 2:53.6), Николай Свиридов (2:54.0), Тему (2:55.2), етиопеца Дегуефуи французина Ваду по 2:56.1. Кларк не изпуска лидерството и малко преди 2000-е метра (2:44.2), но точно в края на 2-ия километър Кипчоге Кейно излиза начело, а публиката изпада в екстаз – до Кейно е Мартинес (също 5:44.0), следвани на половин метър от Кларк и Тему (5:44.2), малко по-назад Ваду и Свиридов (по 5:44.5), Гамуди 5:44.6, Дегуефу 5:44.7. След още един километър (в края на 3000 метра) руснакът Николай Свиридов дръзва да тръгне напред – 8:38.8, следван от Тему 8:39.0 и Гамуди 8:39.3. Кларк леко поизостава - 8:40.2, но като че групата леко се „разкъсва” – Ваду е пети (8:41.6), а Нафтали Тему – шести (8:42.3). Кейно не се предава – седми с 8:43.1. Малко преди края на 4-ия километър сребърният медалист от Токио’64 Харалд Норпот се хваща за стомаха и пада на тревата – полученият крамп в корема не му позволява да продължи. От своя страна Свиридов продължава да води малко след края на деветата обиколка, когато отдясно Рон Кларк отново поема инициативата и преминава пръв на 4-километровата отметка (11:30.8), последван от Гамуди и Тему (по 11:31.0), Кейно и Мартинес (по 11:31.2), Ваду (11:31.4) и вече изтощения Свиридов (11:32.0). Веднага след края на 4000-е метра – по виража – Гамуди решава да поведе. Две обиколки преди края (по-малко от 800 м) тунизиецът все още е начело, следван от Мартинес, Рон Кларк, кенийците Кейно и Тему, Свиридов. 700 м преди финала Гамуди увеличава аванса си на около 4 м, Кларк все още е втори, до него е Мартинес, а отзад на един метър – Кейно и Тему. 450 м преди финала (малко повече от обиколка) Нафтали Тему опитва атака, но Гамуди за сетен път го парира. Тунизиецът  и двамата кенийци се откъсват напред, Мартинес изостава, а великият Рон Кларк диша все по-затруднено. Още 300 м – и Кипчоге Кейно атакува, но Гамуди отново реагира. Тему атакува сънародника си Кейно на последния завой (около 150 м преди финала), но Кейно не отсъпва. Гамуди все още пори въздуха. Последни 70 метра… последна атака на Кейно – той почти се изравнява с Гамуди. Двамата бягат рамо до рамо, но тунизиецът намира неподозирани сили и 30 метра преди линията все пак се откъсва, за да финишира като олимпийски шампион – 14:05.01. за Кипчоге Кейно остава утехата на среброто – 14:15.16, а трети с бронз (след златото на 10000 м) остава Натфтали Тему  14:06.41. За разочарование на публиката Хуан Мартинес (Мекс) остава без медал - четвърти (14:10.83), следван от безкрайно изтощения Рон Кларк (14:12.4), а етиопецът Вохиб Масреша (14:17.6) в последните 200 м се откъсва от Николай Свиридов (14:18.4) за шестото място. Изключително скромният и целеустремен тунизиец Мохамед Гамуди след среброто на 5000 м на Игрите в Токио’64 и сребърния си медал тук на 10000 м се увенчава и с олимпийска титла. Гамуди ще продължи и до Олимпиадата в Мюнхен’72, където ще спечели своя четвърти олимпийски медал – сребърен на 5000 м!

 

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

 

Александър Вангелов

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - I част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - II част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - III част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - IV част

 


 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Ноември 2018