Шрифт:

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - VI част

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - VI част
18-10-2018 09:21

Точно преди 50 години – от 13 до 20 октомври 1968 на „Естадио Олимпико Университарио” в Мексико се провеждат лекоатлетическите състезания от XIX-ата Олимпиада. В надпреварата участват точно 1031 атлети и атлетки от 93 държави. Голямата надморска височина на стадиона (2248 м) и разреденият въздух донасят предимството да бъдат постигнати изключително високи резултати в бяганията до 800 м, в скоковете и в някои от хвърлянията. Съвсем не така стоят нещата при бяганията на дълги разстояния. Липсата на достатъчно кислород затруднява неимоверно усилията на атлетите и постиженията не блестят с някакво особено качество.

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - I част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - II част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - III част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - IV част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - V част

 

18 октомври (петък)

В този ден се случват наистина епохални събития от историята на и си заслужава да се разкаже възможно най-подробно за събитията тогава.

 

10:00 часа. Десетобой мъже. Тридесет и трима атлети се явяват на старта на първата дисциплина от десетобоя – 100-те метра. Изключителен резултат постига Уилям „Бил” Туми – 10.41 (електронно). Другите фаворити също са много бързи: Йоахим Кирст (ГДР) 10.58, световният рекродьор Курт Бендлин (ФРГ) 10.75, австриецът Херунтер 10.53. Николай Авилов (СССР) 10.95, Ханс Йоахим Валде(ФРГ) 10.97. Във втората дисциплина Туми е направо смразяващ – 7.87 (0.0). И в трите си опита той не стъпва на дъската (т.е. губи минимум 20 см!). Което означава, че скоковете му са били над 8 метра! Останалите също скачат добре – Ханс-Йоахим Валде (ФРГ) 7.64 (0.0), Авилов 7.64 (-1.2), Кирст 7.61 (-0.4), Бендлин 7.56 (0.0), Том Уадел (САЩ) 7.47 (7.49 (-0.2). В третата дисциплина Туми не е толкова могъщ – само 13.75. Затова пък Кирст (16.43), Тидке (ГДР) (15.77), Валде (15.13), Бендлин (14.74) показват обичайните си метражи. В скока на височина великолепно се представя третият американец – Рик Слоан (2.10 м). Освен него само Авилов (2.07), Валде (2.01) и Уадел (2.01) се справят с двата метра. Кирст (1.98), Туми (1.95) и особено Бендлин (1.80) не се справят както трябва. В късната вечер иде ред на 400-е метра. Бил Туми е направо божествен – 45.68. С този резултат той стигнал дори до финала в индивидуалното бягане! Още по-голяма е стойността на тези 45.68, като се има предвид, че 400 м се провеждат в пороен дъжд около 18:30 часа. Само Курт Бендлин (48.38) е сравнително близо до него. Валде (49.03), Авилов (49.93), Кирст (50.25), Тидке (50.01) са наясно, че настигане няма. След първите пет дисциплини Туми води убедително – 4499 точки, следван от Кирст 4384, Валде 4290, Авилов 4195, Тидке 4193, Бендлин 4149, Уадел 4023 и... българина Спас Джуров 4013 точки.

 

15:30. 200 м жени. В първия полуфинал 17-годишната Рейлин Бойл (Авл) поставя световен рекорд за девойки – 22.95, следвана от шампионката на 100 м Уайомия Тайъс (САЩ) 23.14. Ирена Шевинска не е свежа и завършва едва трета – 23.21. Във втория полуфинал вятърът вече е отчетливо попътен (+1.7) и Барбара Феръл 22.87, Дженифър Лами (Авл) 22.89 и още една 17-годишна девойка – Маргарет Бейлс (САЩ) 22.95 (изравнен световен рекорд за девойки) се класират за финалното бягане. Три американки, две австралийки, по една полякиня, французойка и германка – това е достатъчно за един качествен и вълнуващ финал.

 

На самия финал американките са във вътрешните коридори - Феръл в първи, Бейлс във втори и олимпийската шампионка на 100 м Тайъс в трети. Французойката Монтандон е в четвърти, австралийките Лами (в пети) и Бойл (в шести) са надясно. Шевинска е „възнаградена” със седми, а в осми е Щьок (ФРГ). След много бърз вираж Уайомия Тайъс изхвърча наред на правата, а в шеста пътека Бойл изпреварва вдясно от себе си Шевинска. На трета позиция в първа пътека е Феръл, на сантиметри след нея от седма пътека Шевинска е едва четвърта. На 150-ия метър Тайъс все още държи водачеството. Именно след 160-ия метър Шевинска прави един експлозивен демараж и в последните 20 метра е неотразима – 22.58 сек – нов световен рекорд (+2.0). Девойката Бойл запазва скоростта си и връхлита втора – 22.74 (световен рекорд за девойки). Нейната съекипничка Лами се втурва към бронза – 22.88, изпреварвайки Феръл в първи коридор (22.95). Тайъс плаща скъпо за извънредно бързите си първи 100 м (11.29). Тя едва успява да финишира за 23.08, отстъпвайки петото с една хилядна на французойката Никол Монтандон – 23.079 срещу 23.080! Пъвите четири спринтьорки „слизат” под 23-е секунди, и то с електронно измерване! Крайното класиране: 1.Ирена Шевинска 22.58, 2.Рейлин Бойл 22.74, 3.Дженифър Лами 22.88, 4. Барбара Феръл 22.95, 5.Никол Монтандон 23.079, 6.Уайомия Тайъс 23.080, 7.МАргарет БЕйлс 23.18, 8.Юта Щьок (ФРГ) 23.25.

 

 

15:30 Мятане на диск жени. Кристине Шпилберг (ГДР) (61.64) и Лизелоте Вестерман (62.54) са прехвърлили 60-те метра през 1968 г., поставяйки последователно два световни рекорда. Към тях се е присъединила и Карин Илген (ГДР) 61.54. Само рускинята Антонина Попова (59.80) би могла да бъде някаква заплаха. А румънката Лиа Манолиу – вече на 36 години? Тя пристига в Мексико с 59.22 м от Балканиадата в Атина и никой не я слага в сметките. Поради записаните само 16 хвърлячки квалификацията отпада. Първият кръг започва и фаворитките са нервни – над стадиона надвисват грозни тъмни облаци. Анита Ото (ГДР) 54.40, Вестерман (54.02), Попова 53.42, Шпилберг 52.86.... какво става? Идва ред на Манолиу. Изключително опитна и спокойна, ветеранката се застрахова с олимпийски рекорд – 58.28 м. И точно тогава ливва пороен дъжд. Съдиите прекратяват състезанието и изчакват 15 минути. Унгарката Клайбер мята сравнително сполучливо – 54.90 м и... е втора в класирането. Карин Илген трябва да влезе в мокрия и хлъзгав кръг (съдиите бършат с гъби и парцали, но водата не се оттича!) и само 50.40 м. Отново започва да вали и състезанието е прекратено за втори път. Вестерман е превъзбудена и започва да се разправя със съдиите.

 

 

Германката също взема дунапреновата гъба и започва да търка циментовия кръг... Е, все пак успява да попие водата донякъде и бързо се приготвя за опита си. С едно яростно завъртане Лизел изпраща диска на 57.78 м – точно на половин метър след Манолиу. Румънката, за жалост, контузва рамото си във втория кръг и трябва да пропусне третия. С два идентични опита от по 52.86 Шпилберг се спасява за осмицата. А Карин Илген във втория си опит се подхлъзва много лошо и пада върху цимента на кръга, удряйки лошо лакътя си. Все пак успява да се израви и в третия кръг записва 52.18. Недостатъчно за осемте места на финалистките, които продължават. До края на състезанието никоя не подобрява постижението си. Надпреварата е прекъсвана още два пъти. Първия път – заради две церемонии по награждаването, втория път- заради завалелия (за кой ли път!) дъжд. Крайното подреждане е съвсем необичайно: 1. Лия Манолиу 58.28, 2. Лизелоте Вестерман 57.78, 3. Йолан Клайбер 54.90, 4. Анита Ото 54.40, 5. Антонина Попова 53.42, 6. Олга Конъли (САЩ) 52.96, 7. Кристине Шпилберг 52.85, 8. Бригите Берендонк (ФРГ) 52.86.

 

15:30. Скок на дължина мъже. Голямата надморска височина (2248 м), разреденият въздух и тартановата писта (от синтетичен материал) предвещават твърде далеки скокове. Специалистите не се колебаят да прогнозират дори метражи от порядъка на 8.40 м – 8.50 м. От СССР се носят слухове, че един от двамата (заедно с Ралф Бостън) световни рекордьори (8.35) Игор-Тер Ованесян във високопланинския комплекс Ленинакан (Цзахтадзор) с 4-сантиметров фаул е скочил през август 8.62 м. Пък и изключително талантливият Робърт „Боб” Биймън (САЩ) вече е скочил 8.39 м в Ечо Сумит (високопланинска спортна база в Калифорния на 2249 м, с един метър по-високо от Мексико) през септември, макар и със силен попътен вятър от (+3.2). Какво ли ще бъде в Мексико?

 

Квалификационният норматив е твърде нисък (7.65) и от стартиралите в пресявката 35 атлети почти половината (17) се справят с нормата. Още в първия си скок Ралф Бостън се приземява на 8.27 (0.0) в първата група – нов олимпийски рекорд! Французинът Жак Пани и естонецът Тину Лепик (СССР) записват по 7.91 м. Обаче Биймън има проблеми –и в двата  си опита застъпва пластилина. Боб се е хванал за главата и се чуди какво става. Много по-рутинираният му съотборник  Ралф Бостън го успокоява и напътства. В третия си скок Биймън се засилва бързо и отскача далеч (около 25 см) зад пластилина – 8.19 м (0.0). Боб може да отдъхне спокойно – и той е вече „вътре”! От втората група олимпийският шампион от Токио’64 Лин Дейвис (Вбр) със 7.94 (0.0) е пред Чарлз Майс (САЩ) 7.84, Бошерт (ФРГ) 7.79, шведа Хоок 7.77, Клаус Беер (ГДР) 7.77, световния рекордьор за юноши Жерар Уголини (Фр) 7.75 и Игор Тер-Ованесян 7.74.

 

В петъчния следобед въздухът сякаш е нажежен с електричество – и атлетите, и публиката са превъзбудени до крайна степен. Започва се с по-неизвестни скачачи – Хироми Ямада (Яп), Виктор Брукс (Ям) и Райнхолд Бошерт (ФРГ) правят последователно фаулове. Иде ред на Боб Биймън. Отдалече той изглежда спокоен и съсредоточен. Тръгвайки широко и много бързо по пътечката, Биймън увеличава скоростта и почти не се спира пред дъската. Чудесно стъпване и Биймън излита доста високо. Красива „ножица” във въздуха и Боб се приземява далече, много далече в пясъка. С няколко подскока с двата крака Биймън излиза от трапа и с танцови стъпки отива към измервателната летва, поставена на две високи стойки отстрани на пясъчника. Тази дъска с алуминиева скала обаче е оразмерена до.... 8.50 м. Съдията се мъчи да премести окуляра надясно, но... няма как – този окуляр излиза извън скáлата! Адриан Паулен (шеф на Техническия комитет на ИААФ тогава, по-късно рпезиден на ЕАА) бързо се запътва към сектора. Веднага е намерена стоманена рулетка и съдиите (под зоркото око на Паулен) внимателно измерват дължината на скока. Минали са 10-ина минути. Атлетите още не осъзнават какво точно се е случило, а публиката е нетърпелива. Докато на таблото не светват цифрите 8-9-0 (или 8.90 м с попътен вятър точно +2.0). Зрителите реагират във възторжени викове и ръкопляскания. Боб отива при Бостън да го пита колко му е резултатът – в САЩ използват за измерване футове и инчове, но не и метри и сантиметри. Бостън е наясно и почти изкрещява на Биймън: „29 фута и 2 и половина инча”! Биймън пада на колене на пистата и закрива лицето си в ридание – той не може да повярва. Бостън се опитва да го вдигне, притичва се и Чарлз Майс. Биймън  сяда на пейката и все още закрива очите си, пълни със сълзи... „Кажете ми, че не сънувам!” хлипа Биймън! Но емоциите са едно, а състезанието трябва да продължи, въпреки „скока на столетието”. Беер скача 7.97, Майс прави фаул, а Лин Дейвис пробягва през трапа – 6.43 м. Игор Тер-Ованесян се опитва да се концентрира – 8.12 (0.0), Пани 7.94, Борковски (СССР) 7.90 и накрая Ралф Бостън излиза на втората позиция – 8.16 (0.0).

 

Във втория кръг Биймън прави един „протоколен” скок – 8.04 и приключва състезанието. И тогава плисва поройния дъжд. Но той като че ли не пречи чак толкова на скачачите.  Рекордьорът на ГДР Клаус Беер подобрява собствения си връх – 8.19 (0.0) и излиза на сребърна позиция. Мускулестият и набит американец Чарлз Майс се засилва за втория си опит и също излита далеч – 8.48 (0.0) (27 фута и 10 инча) по твърдения на свидетели. Обаче съдията се двоуми и вдига червения флаг – фаул! Майс е бесен и прави и трети фаул! Лепик и Тер-Ованесян записват по 8.09, а Бостън като че е обезверен – 8.05 м. Игор Тер-ованесян пък прави един техничен скок и се приземява на около 8.30 м. И пак фаул! Но следват финалите на 400 м и скокът на дължина като че ли леко е...”забравен”.

 

 

Все пак Ралф Бостън успява да се отърси от унинието заради „удара” на Биймън и в петия си опит дълго се съсредоточава. След много бързо засилване по разбега, Бостън стъпва плътно на дъската и прави много техничната си „двойна ножица” по майсторски начин. Следите от стъпките му в пясъка са на 27 фута и 3 инча (8.61 м), но съдията пак (както при Майс) дълго гледа пластилина (или поне така изглежда отдалеч). Ралф изтичва към него и почва да се разправя. Но мексиканецът е непреклонен – фаул. „Сигурен бях – нямаше фаул!” – ще сподели по-късно бившият вече световен рекордьор. И още една конфузия се случва в този ден около съдийството в сектора. Олимпийският първенец от Токио’64 Лин Дейвис и полякът Анджей Щалмах след първите три кръга имат по 7.94 м. На Щалмах вторият по сила опит е 7.88, а на Дейвис... 6.43 м. Но според тогавашните правила и двамата трябва да продължат за по още три скока. Обаче съдията съобщава на Лин, че не продължава. Възпитаният уелсец Дейвис не се кара и разправя, а приема решението такова, каквото е оповестено. Паулен слиза за втори път и от трибуната и се опитва да поправи грешката. След финалните шести опити, на Дейвис е предложено да направи сам полагащите му се още три скока. Лин отказва: „Нямаше смисъл, нямаше да мога да променя нищо! Шокът след скока на Биймън ни опустоши, повечето от нас не можеха да направят вече нищо!”

Крайното класиране: 1. Боб Биймън 8.90, 2.Клаус Беер 8.19, 3.Ралф Бостън 8.16, 4. Игор Тер-Ованесян 8.12, 5. Тину Лепик 8.09, 6. Алън Кроули Авл) 8.02, 7.Жак Пани 7.97, Щалмах 7.94.

 

15:50 400 м мъже. Още на квалификациите за определяне на отбора на САЩ в Ечо Сумит на 12 септември Лий Евънс (44.06) и Лорънс „Лари” Джеймс(44.19) „разпъват на кръст”световния рекорд на 400 м, а и Роналд Фриймън с 44.62 заслужава свето място в олимпийския тим. На Евънс рекордът е отнет, защото е бягал с модерните за тогава (но непозволени) шпайкове-четки (с по 30 шипчета на подметката). В Мексико отново „хвърчат искри” по тартана. Още в сериите 14 атлети „слизат” под 46 секунди, като особено впечатление прави сенегалецът Амаду Гаку (с личен рекорд 46.7 до Олимпиадата). В Мексико Гаку изведнъж се „разбягва” за 45.39 в третата серия. Той побеждава и в първия четвъртфинал – 45.56, пред Лари Джеймс 45.66. Във втория четвъртфинал още един „неизвестен” – Еймъс Омоло (Уганда) с 45.33 чупи рекорда на Африка, побеждавайки Лий Евънс 45.54.

 

В първия полуфинал Амаду Гаку си възвръща континенталния рекорд – 45.17, следван от Фриймън 45.47 и поляка Баденски 45.50. във втория Евънс записва нов олимпийски рекрод – 44.83, следван от Лари Джеймс 44.88 и Мартин Йелингхауз (ФРГ) 45.06 – европейски рекорд! Оттук щастливо се промъква към финала и споменатият угандиец Еймъс Омоло 45.52.

 

Финалът на 400 м е насрочен за 15:50 – само няколко минути след скока на Биймън. Зрителите отново са щастливи свидетели и съвременници на едно изключително бягане. Фриймън е в първа пътека, пред него във втора е Лари Джеймс, пред тях е Йелингхауз, в четвърта етиопецът Безабех, в пета Гаку (Сенег), в шеста е Лий Евънс, а в седма и осма са Баденски (Пол) и Омоло (Уг). След много бърза стартова реакция Евънс изхвърча напред по виража на шеста пътека (100 м 10.73!). Пред него Баденски не се предава – Лий го настига чак на 150-ия метър и преминава 200-е метра за 21.12 (вторите 100 м за 10.39). В пета пътека Гаку също е много бърз (200 м 21.41), пред Лари Джеймс 21.49 и Фриймън 21.58. Евънс е като фурия и по втория вираж – 32.2 на 300 м, а Лари Джеймс с 32.6 от втори коридор почва атаката си на последните 100 м. Вляво от него Роналд Фриймън в първи коридор също е като стрела – 33.0 на 300-е метра, изпреварвайки със съвсем малко Амаду Гаку (33.1). Евънс леко се измаря и Джеймс почва да съкращава преднината му. Но не успява да настигне Лий за съвсем малко на линията. От първи коридор Фриймън се откъсва от Гаку, а за петото място Йелингхауз „натиска” в последните 40 м и се „отървава” от Безабех и Баденски. Крайните резултати: 1. Лий Евънс 43.86 (световен и олимпийски рекорд), 2. Лорънс Джеймс 43.97, 3.Роналд Фриймън 44.41, 4. Амаду Гаку 45.01 (рекорд на Африка!), 5. Мартин Йелингхауз 45.32, 6. Тегегне Безабех (Ет) 45.42, 7.Анджей Баденски 45.42, 8. Еймъс Омоло (Уг) 47.61.

 

 

16:20. 80 м препятствено бягане жени. Съветската хърделистка Вера Корсакова още през юни в Рига е подобрила световния рекорд, „докарвайки” го до 10.2 секунди. Но Вера не успява да задържи брилянтната си форма до октомври и в Мексико отпада на полуфинала. Олимпийската шампионка от Токио’64 Карин Балцер също е на линия, но австралийките са много по-опасни, особено непознатата едва 17-годишна Морийн Кеърд. Пък и полякините, и Чи Ченг от Тайван също са в Мексико със своите претенции. Още в сериите Памела Килбърн (Авл) с 10.41 (0.2) и Кеърд 10.48 (пред Чи Ченг 10.53) показват потенциална доминация. Балцер е по-консервативна – 10.72, както и америкнаката Патриша Уолвълеър 10.65.

 

В първия полуфинал Кеърд с огромна лекота финишира начело с 10.59, пред Уолвълеър 10.72, Талишева („бронзовата” от скока на дължина) 10.80 и Балцер 10.83. Именно тук отпада световната рекордьорка Корсакова – 10.86, с три стотни след Балцер. Във втория полуфинал Килбърн с 10.44 е още по-убедителна пред Ченг 10.56 и Данута Стражинска (Пол) 10.60. За четвъртото място се разиграва истинска драма – полякинята Елжбета Зебровска само с пет хилядни (10.696) надделява над американката Мами Ралинс (10.701).

 

На финала всички са нервни, с изключение на... 17-годишната Морийн Кеърд. Тя е в първи коридор, вляво то всики. Във втори е Ченг, в трети Талишева, в четвърти е Зебровска (Пол), в пети Балцер, в шести - Стражинска (Пол) в седми Уолвълеър (САЩ) и далеч вдясно – в осма пътека е Памела Килбърн. Още след изстрела Кеърд изхвърча като от катапулт и атакува първа първия хърдел, последвана вдясно от себе си от Ченг. Далеч вдясно и Килбърн също „глътва” чудесно първия хърдел, както и Талишева. Девойчето от Къмбърленд (Авл) просто „изяжда” второто, третото, четвъртото препятствие – все начело. От десния фланг Килбърн видимо вече е пред Чи Ченг на петото препятствие. Балцер „закъснява” на старта и почва да гони съперничките си. На предпоследния седми последния хърдел тя се е изравнила със Зебровска. Но отдясно, увлечена от Килбърн, в семди коридор американката Патриша Уолвълеър атакува буквално в квадратите на финиша едновременно с Балцер. Победителката Морийн Кеърд е засякла уредбата на 10.38 (0.0), пред по-възрастната си съотборничка Памела Килбърн 10.46, а Чи Ченг (Тайван) с 10.51 завоюва бронза. Уолвълеър с 10.60 за една стотна (!) е изпреварила Балцер (пета), а шеста Данута Страшинска (10.658) и седма Елжбета Зебровска (10.660) – полякините са разделени от ... 2 хилядни!

 

Александър Вангелов

 

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - I част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - II част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - III част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - IV част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - V част

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Ноември 2018