Шрифт:

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - VIII част

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - VIII част
Фосбъри е сред любимците на публиката.; Снима: Getty Images
20-10-2018 09:07

Точно преди 50 години – от 13 до 20 октомври 1968 на „Естадио Олимпико Университарио” в Мексико се провеждат лекоатлетическите състезания от XIX-ата Олимпиада. В надпреварата участват точно 1031 атлети и атлетки от 93 държави. Голямата надморска височина на стадиона (2248 м) и разреденият въздух донасят предимството да бъдат постигнати изключително високи резултати в бяганията до 800 м, в скоковете и в някои от хвърлянията. Съвсем не така стоят нещата при бяганията на дълги разстояния. Липсата на достатъчно кислород затруднява неимоверно усилията на атлетите и постиженията не блестят с някакво особено качество.

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - I част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - II част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - III част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - IV част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - V част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - VI част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - VII част

 

20 октомври. Неделя.

Последните седем финала на грандиозния атлетически спектакъл започват още в 14:30 часа, за да приключат с маратонското бягане.

 

14:30. Скок на височина мъже. Всички на стадиона с интерес и нетърпение очакват да видят чудноватият стил „Фосбъри”, наречен така на своя откривател – американецът Ричард „Дик” Фосбъри. Само година по-рано в САЩ са забелязали този новаторски начин на скачане – засилване точно срещу скочището, отскачане с външния крак, извъртане с гръб към летвата и преминаването й също с гръб и тази вълнуваща чупка в кръста в най-високата точка на тялото при преминаването му над летвата. Самият Фосбъри едва ли е мислел и се е надявал, че след време измисленият от него и баща му собствен стил ще отстрани категорично от употреба общоприетия коремно-претъркалящ стил.

 

От 39 появили се в квалификацията атлети (разпределени в две групи), само шест се справят с норматива от 2.14 и за финала са добавени още седем с преминати успешно 2.12 . От по-известните „жертви” са Виктор Болшов (с 2.16 през сезона), Томас Захариас (ФРГ) и Кенет Лундмарк (Швеция).

 

 

На финала след началната височина (2.00), която само петима заявяват (и преодоляват от първи опит), на 2.09 всичките 13 скачачи правят опити. Само Миодраг Тодосиевич (Юг) отпада, а Ахмед Сенсуси от Чад) се справя от третия път. На 2.12 напускат борбата четири жертви – Сенсуси, Робер Сен-Роз (Фр), Луис Гарига (Исп), Ингобар Сийгхарт (ФРГ). Тези 2.12 сякаш не са по вкуса на тримата американци – 18-годишният Рейналдо Браун, Фосбъри и Едуард Каръдърс - и те ги пропускат. На 2.14 никой не пропуска – Джакомо Кроза (Ит), Браун, Фосбъри, Валерий Скворцов и Валентин Гаврилов (СССР) от първи опит, Гюнтер Шпилфогел (ФРГ) от втори и чернокожият Каръдърс – от трети. Юношата Браун, Фосбъри и Каръдърс (тримата от САЩ) рискуват и пропускат и 2.16. Симпатичният Гаврилов се справя с 2.16 от раз, а сънародникът му Скворцов – от третия път. Италианецът Кроза отпада на тези 2.16.

 

Валентин Гаврилов отива „вабанк” и пропуска 2.18. Юношата Браун прави фаул на тези 2.18 и веднага след него Фосбъри се справя от първи опит. Рейналдо Браун и Валерий Скворцов отпадат на 2.18, докато елегантният Едуард Каръдърс се измъква с успех едва в третия си опит.

 

Рубеж 2.20. Медалистите вече са ясни. Фосбъри, Гаврилов и Каръдърс преодоляват великолепно един след друг в първите си опити и 2.20 м. Дик Фосбъри за радост на екзалтираната публика преминава сполучливо и 2.22 от раз! Гаврилов прави три фаула и остава с бронзовия медал, а Каръдърс с перфектния си коремно-претъркалящ стил превзема 2.22 от втория опит – личен рекорд и сребърен медал. На 2.24 остават само Фосбъри и Каръдърс. И двамата правят по два фаула, обаче в третия Фосбъри преодолява чисто – олимпийски рекорд, рекорд на САЩ и трето постижение в историята. Каръдърс прави и трети фаул и остава със сребро! Ричард Фосбъри вече е олимпийски шампион и опитва 2.29 – за нов световен рекорд. През цялото време американецът е топло аплодиран от 80000-ата публика по трибуните... всички приветстват „откривателя”! Крайното класиране: 1. Фосбъри 2.24, 2.Каръдърс 2.22, 3.Гаврилов 2.20, 4.Скворцов 2.16, 5.Браун 2.14, 6.Кроза 2.14, 7. Шпийлфогел 2.14 м.

 

15:00. Тласкане на гюле жени. Точно 28 дни преди финала на гюле в Мексико във Франкфурт на Одер една от големите фаворитки – Маргита Гумел (ГДР) с 18.87 м подобрява с 20 см старото върхово постижение на света на Надежда Чижова от април. Квалификацията на Олимпиадата отпада – явили се само 14 желаещи. Маргита Гумел е първа в списъка още в първия си тласък „дава тон” – 18.53 м (олимпийски рекорд). Рускинята Надежда Чижова нервничи – 18.19 м. Последна поред в първия кръг е втората по сила германка Марита Ланге. Тя „експлоадира” изненадващо с мощен удар – 18.78 м – второ постижение в историята и втори олимпийски рекорд в рамките на 15 минути. Във втория кръг Юдит Богнар (Унг) (17.30) и Иванка Христова (17.25) се доближават до третата германка – „огромната” Ренате Бой-Гариш (17.67). Ала в третия кръг за първи път света жена тласка гюллето над 19-ия метър - Гумел запраща стоманеното кълбо на 19.07 м. Бой-Гариш прибавя един см своя резултат – 17.68 м. След нея Чижова се опитва да се овладее – 18.03, а Ланге записва 18.17 м.

 

Във втората половина на състезанието Гумел отначало е леко колеблива – 18.30, Бой (17.49) и Чижова (17.62) правят технически грешки, а унгарката Богнар със 17.78 изпреварва с 10 см Бой-Гариш за четвъртото място. Ланге записва 18.47. Започва петият кръг. Маргита Гумел отново се „взривява” – 19.61 м - с 54 см по-далече от „пресния” си рекорд! Никой дори и в най-смелите си прогнози не би предрекъл подобен резултат само преди час! Ренате Бой-Гариш се опитва да надмине Богнар, но само подобрява личния си рекорд – 17.72 м. Чижова е сломена – 17.49, а Богнар – изключително стабилна (17.75). В последния кръг Гумел вече няма какво повече да направи – 18.59, а Чижова показва най-слабото си за деня – 17.26. Крайното класиране: 1.Гумел 19.61 (св.рекорд), 2.Ланге 18.78 (личен рекорд), 3.Чижова 18.19, 4.Богнар 17.78, 5.Ренате Бой-Гариш 17.72 (личен рекорд), 6.Иванка Христова 17.25, 7.Марлене Фукс (ФРГ) 17.11 м, 8. Елс ван Нордюин (Хол) 16.28.

 

15:30. 1500 м мъже. Общо 54 (!) „стайери” се подготвят да стартират в петте серии на бягането на 1500 м. В първата Кипчоге Кейно (след финала на 10000 м, полуфинала и финала на 5000 м) печели с лекота – 3:46.96, следван от Бодо Тюмлер (ФРГ) 3:51.59. Втората серия е къде-къде по-„тактическа” – победител е Ван Руден (САЩ) 3:59.15. Третата е най-оживена и пъргава – Бен Джипчо (Кен) 3:46.51, пред Олег Райко (СССР) 3:46.84, Харалд Норпот (ФРГ) 3.47.00, Одложил (ЧССР) 3:47.49, Боксберже (Фр) 3:47.55. В четвъртата серия световният рекордьор Джим Райън с 3:45.80 спринтира рязко в последните 200 м, задминавайки мароканеца Хаду 3:47.01 и белгиеца Салве 3:47.17. Неочаквано последната пета серия е доста мудна и бавна – победителят Марти Ликуори (САЩ) с 3:52.78 не се напряга пред Книл (Швейц) 3:52.87.

 

Полуфиналите също се получават много тактически и „опипващи” – в първия Тюмлер 3:53.66, Боксберже 3:54.00, Ван Руден 3:54.12, полякът Хенрик Шордиковски 3:54.24, Норпот 3:54.34, Бен Джипчо (Кен) 3:54.69 все пак успяват в надлъгването. С 3:54.85 финалният спринт е „изтърван” от Франческо Арезе и той отпада от финала. Във втория полуфинал Кипчоге Кейно е повел след 800 м (2:12.7) и поддържа (3:11.8 на 1200 м) лидерството до края. По-точно до последните 100 м, когато е настигнат и ... задминат от световния рекордьор Джин Райън 3:51.25 (3:51.50 за Кейно). Британецът Джон Уетън 3:52.05, Ликуори (САЩ) 3:52.17, Йожеф Одложил (ЧССР) 3:52.53 и Андре де Хертоге (Белг) 3:52.57 съумяват да намерят място сред 12-те финалисти.

 

Финалът се получава доста по-бърз и качествен, защото вече няма за къде да се пестят силите. След старта веднага напред се изстрелва Бенджамин Джипчо, следван от западногерманеца Харалд Норпот и чеха Йожеф Одложил. 300 м са изминати за 42 секунди. В началото на завоя след Джипчо и Норпот се е закачил Кипчоге Кейно в своето шесто (!) бягане в рамките на осем дни. След Кейно е вторият германец Тюмлер. Джипчо минава 400-е метра за 55.98. Кейно се е „залепил” за малко за Норпот, но германецът бързо се дръпва зад Джипчо. Джон Уетън е на около 4 метра след челния квартет, а световният рекордьор Райън се спотайва назад на девета позиция. Точно след 700-е метра Кипчоге Кейно спринтира отдясно и излиза начело, а Норпот и Тюмлер също задминават Джипчо и се мъчат да не изпуснат Кейно по виража. Обаче Кипчоге Кейно вдига темпото (800 м за 1:55.31), пред Тюмлер (1:56.76), Норпот (1:56.98) и Уетън (1:57.20)... 600 м до финала и Кейно вече е около 5 метра преди Тюмлер, Норпот и Уетън. Джим Райън е в челото на преследващата група след четиримата, която обаче вече е на около 25 минути назад. Последна обиколка... Кейно е напред, след него на 8 м са Тюмлер, Норпот и Уетън, а Райън вече е на петата позиция, съкращавайки полека преднината на Уетън.

 

 

На 1200-ия метър (или 300 м преди финиша) Кейно минава отметката 2:53.37, Тюмлер все още е втори (2:55.39), а британецът Джон Уетън (2:55.61) е задминал Норпот (2:55.76). Райън застига Норпот, задминава го и изпреварва и Тюмлер, на 10 м преди последните 200 м. (1300 м за 3:07.2 за Кейно). На последния вираж Райън вече се откъсва от германците, а Норпот със сетни сили изпреварва съотборника си Тюмлер. Но Бодо не се дава и отново заема сребърната позиция малко преди правата. Кейно е недосегаем, няма как да бъде настигнат (последните 200 м за 27.7) и финишира гордо и величествено за 3:34.91 – нов олимпийски рекорд и второ постижение в историята (след световния рекорд 3:33.1 на Джим Райън от предната 1967-ма). Крайното класиране: 1.Кипчоге Кейно 3:34.91, 2.Джим Райън 3:37.89, 3. Бодо Тюмлер 3:39.08, 4.Харалд Норпот 3:42.57, 5. Джон Уетън 3:43.90, 6.Жак Боксберже (Фр) 3:46.65, 7. Хенрик Шордиковски (Пол) 3:46.69, 8. Йожеф Одложил (ЧССР) 3:48.69 мин.

 

16:00 часа. Щафета 4х100 м. Още в първата серия се случва малка изненада – Куба (38.76) побеждава САЩ (38.86). Във втората Ямайка (38.65) е доста убедителна срещу Франция (39.03 и ФРГ (39.16). А в третата по социалистически ГДР (38.93 – рекорд на ГДР и изравнен европейски!) надвива над СССР (39.03).

 

В първия полуфинал Ямайка (Стюарт, Фрей Форбс, Ленъкс Милър) демонстрира великолепен синхрон и подобрява световния рекорд – 38.39. ГДР (Ербщросер, Шелтер, Хазе, Егерс) подобрява европейския рекорд – 38.72, пред ФРГ (38.93) и Полша с национален рекорд – 38.99. Във втория полуфинал Куба (Ермес Рамирес, Хуан Моралес, Пабло Монтес, Енрике Фигерола) за втори път в един ден надвива над САЩ (38.69), а Франция с национален рекорд (38.83) също демонстрира чудесно отработено предаване! В този полуфинал три (!) отбора изпускат палката – СССР, Бахама и Нигерия.

Финалът предполага много въпросителни... най-вече около тима на САЩ. Този път обаче Чарли Грийн на първи пост (във втора пътека, превързан много здраво с бинт около бедрото) пробягва своята част великолепно по завоя и кубинецът Рамирес (в първа пътека) му „води” с минимален превес. В пета пътека Ерол Стюарт (Ям) също преминава чудесно, както и французинът Жерар Фенуил в далечния осми коридор! Все пак Рамирес не предава много добре на Моралес за Куба, както и Стюарт на Майкъл Фрей – ямайците за малко да изтърват палката. На втори пост обаче Моралес приема палката преди нисичкия Пендър (САЩ), но американецът веднага го настига и задминава! На втория вираж Пабло Монтес (Куб) отново взема преднина пред Рони Рей Смит (САЩ) и Куба вече има аванс пред САЩ от около метър и половина. Енрике Фигерола (Куб) на четвърти пост поема палката преди Джеймс Хайнс. Само след 20-ина метра шампионът на 100 м Хайнс „глътва” Фигерола и се понася напред! Грешките от серията и полуфинала са избегнати – САЩ финишират като олимпийски шампиони със световен и олимпийски рекорд – 38.24! Любопитни „познавачи” измерват „летящите” 100 м на Хайнс на последния пост – 8.8 сек. Куба финишират втори с 38.40. В осма пътека Франция чрез Клод Пикемал по завоя и Роже Бамбюк удържа третата позиция и печели бронза с европейски рекорд – 38.43. В пета пътека „сребърният” от 100-е метра Ленъкс Милър почти настига Бамбюк, но малко не му достига до финала – Ямайка е четвърта с 38.47, четири стотни след Франция. По завоя много добре са бягали и спринтьорите на ГДР, но леко „задържаното” предаване между Петер Хазе и Харалд Егерс на трети и четвърти пост (в четвъртата пътека оставя ГДР на петата позиция с нов национален рекорд (38.66). Класирането 1.САЩ 38.24 (световен и олимписйки рекорд), 2.Куба 38.40, 3.Франция 38.43 (евр.рекорд), 4.Ямайка 38.47, 5.ГДР 38.66, 6.ФРГ 38.76, 7.Италия 39.218, 8.Полша 39.220.

 

16:30. Щафета 4х100 м жени. Още в първия полуфинал отборът на САЩ (Барбара Феръл, Маргарет Бейлс, Милдрет Нетър, Уайомия Тайъс) с лекота „чупи” световния рекорд – 43.50, следван от Австралия (Дженифър Лами, Джойс Бенет, Рейлин Бойл, Даян Бърдж) с континентален рекорд 43.77 и ФРГ (Ренате Майер, Юта Щьок, Рита Ян, Ингрид Бекер) 44.18. Изненадващо във втория полуфинал отборът на Холандия (Вилма ван ден Берг, Мийке Щерк, Трус Хенипман и Кора Бакер) подобрява с една стотна преживелия само 5 минути рекорд на американките. Холaндките пробягват за 43.49, пред СССР (Людмила Жаркова, Галина Бухарина, Вера Попкова и Людмила Самотьосова) с национален рекорд 43.67 и Великобритания 43.98.

 

Финалът се провежда точно когато състезателите на скок височина правят последните си опити. Три от четирите спринтьорки в квартета на САЩ вече са били финалистки на 100 м – Уайомия Тайъс (първа), Феръл (втора) и Бейлс (пета). Пада им се четвърта пътека. След стабилно предаване на трите поста, Уайомия Тайъс се втурва вихрено по правата и финишира първа (42.88 – световен и олимпийски рекорд), на около 6 метра пред Куба (Марлене Елехарде, Фулгенсия Ромай, Виолета Кесада и Мигелина Кобиан) в шеста пътека. Кубинките също „слизат” под преживелия” само ден стар рекорд на холандките, записвайки 43.36. Борбата за бронзовите медали е рядко ожесточена. В седма пътека носещата очила Людмила Самотьосова (СССР) с едно страхотно ускорение връхлита върху „квадратите” и изпреварва със сантиметри спринтьорката на Холандия Кора Бакер в трета пътека. На СССР е присъдено времето от 43.41 (европейски и всесъюзен рекорд!), а на Холандия 43.44 (национален рекорд!). Австралийките (в осма пътека) чрез Даян Бърдж успяват в осма пътека да завършат пети – отново с национален рекорд (43.50). Тимът на ФРГ разчита на последния пост на олимпийската шампионка на петобой Ингрид Бекер, която завършва усилията на съекипничките си с нов национален рекорд – 43.70 и шесто място. Четворката на Великобритания Анита Нийл, Морийн Трентър, Джанет Симпсън и Лилиан Боърд в пета пътека също поставя рекорд - на Обединеното кралство (43.78), но той им стига само за седмо място.

 

 

16:50. Щафета 4х400 м. Световният и олимпийски рекорд отпреди четири години (пак на Олимпиада – предишната в Токио) е изравнен от САЩ още в първия полуфинал – 3:00.71 (Матюз 46.4, Фриймън 43.4, Джеймс 45.6 и Евънс 45.3). Атлетите на Кения с 3:00.84 (рекорд на Африка) (Асати 45.8, Нямау 45.1, Бон 45.9, Даниел Рудиша 44.0) са останали на половин метър след янките. Трети далеч назад е тимът Италия 3:04.78. От втория полуфинал Полша 3:02.97 и Великобритания 3:03.61 се класират безпроблемно, а от третия ФРГ с 3:03.76 изпреварва квартета на Тринидад и Тобаго 3:04.49 (с Едуин Робъртс, финалиста на 200 м, пробягал последния пост за 45.24). Франция остава трета (с национален рекорд 3:04.56) с Кристиан Николо 45.38 на последния пост.

 

На финала на САЩ се пада осми най-външен коридор, на Кения седми, на ФРГ втори, На Полша четвърти, на Великобиртания шести. На първия пост отборите бягат по коридори и дребничкият Чарлз Асати (висок само 1.75 м) с 45.0 дръзва да изпревари Винс Матюз 45.2. На трета позиция се движи Мартин Уинболт-Люис (Вбр) 46.0, на четвърта Хелмар Мюлер (ФРГ) 46.2, а Полша чрез Станислав Греджински 46.8 е изостанала осма и последна.

 

Обаче на втория пост очилатият Роналд Фриймън фиксира зашеметяващите 43.18 и излиза пред Кения с марж от 10 метра. Муньоро Нямау (Кен) с 45.07 се държи на втората позиция, а Мафред Киндер (ФРГ) с 44.76 изпреварва британеца Колин Кембъл (44.88) за третото място. Полякът Ян Балаховски с едно супер бягане (44.69) е вече пети, пред Джакомо Пуози (Ит) (45.79) и Жак Карет (Фр) (45.81).

На третият пост сребърният медалист от индивидуалното бягане Лари Джеймс (44.16) увеличава на около 14 м аванса на САЩ. Кениецът Нафтали Бон е напрегнат – 45.17, но Кения удържа второто място. ЗА ФРГ хърделистът на 400 м с преп. Герхгард Хениге (със сребърен медал) развива чудесна скорост за ФРГ по втория вираж (44.68), Но Ян Вернер (Пол) съкращава аванса на германците, пробягвайки своя пост за 44.53 (!). Не много далеч от Вернер е олимпийският шампион на 400 м преп. Дейвид Хемери (44.61) – на пета позиция.

 

Четвърти последен пост. Олимпийският първенец на 400 м Лий Евънс получава палката от Джеймс  с огромно преимущество и трябва само да завърши поста си – 44.06. В резултат квартетът на САЩ спира електронната уредба на 2:56.16 – световен рекорд, който ще просъществува почти 24 години. Даниел Рудиша за Кения (44.66) (бащата на настоящия световен рекордьор на 800 м Дейвид Рудиша) довежда Кения до сребърния медал с 2:59.64. На последния пост за ФРГ е Мартин Йелингхауз (пети на 400 м) който с 44.76 увенчава усилията на съекипниците си за бронза с нов европейски рекорд – 3:00.47. Този бронз е изстрадан – полякът Анджей Баденски се пренася по своя пост за невероятните 44.47 и за една стотна не може да се изравни с Йелингхауз. Четвърто място за Полша (3:00.48). „Бронзовият” от финала на 400 м с преп. Джон Шърууд (45.46) само затвърждава петото място на Великобритания(3:01.21), далеч пред Тринидад и Тобаго (3:04.44).

 

17:20. Старт на маратона. В душния и горещ неделен следобед 74 бегачи застават на старт на Площада на конституцията в мексиканската столица. Маршрутът по най-оживените булеварди на многомилионния град е обозначен с дебела зелена линия. Двама смелчаци – Юрген Буш (ГДР) и Кени Мур (САЩ) тръгват напред до 5-ия километър (16:44.0), на метър след тях са двукратният олимпийски шампион Абебе Бикила (Ет) и Гастон Рьолантс (Белг). За жалост малко след осмия километър Бикила почва да куца и отбива вдясно от трасето... получил е остри болки в прасеца и ходилото.

 

На 10-ия километър Мур продължава да е в челото (33:54.8), до него е белгиецът Рьолантс (33:55.0), Гаридо (Мекс (33:55.2), Тим Джонстън (Вбр) (33:55.4), Майк Райън (Н.Зел) (33:55.6), Фарингтън (Н.Зел) (33:55.6), Бил Адкокс (Вбр) 33:55.8..

 

15-и километър. Югославянинът Фарчич (50:26) и японецът Сасаки (50:27) са предприели рискован маньовър и са излезли начело, но Тим Джонстън и Рьолантс (по 50:26) не ги изпускат. Мур (50:28) и Буш (50:29) също са в групата, както и олимпийският шампион на 10000 м Нафтали Тему (50:29), новозеландецът Райън (50:28), Мамо Волде (Ет) 50:29 и балканският шампион Исмаил Акчай (50:29).

 

20-и километър. Почти по средата от разстоянието от 42 км 195 м белгиецът  Гастон Рьолантс (1:06:02), Тим Джонстън (1:06:02) и кениецът Нафтали Тему имат лек превес (1:06:03) пред Акчай и Мерави Гебру (Ет) (двамата по 1:06:20), Майк Райън (1:06:21), МАмо Волде и японеца Кенджи Кимихара (по 1:06:28) и австралиеца Дерек Клейтън (1:06:29).... Кени Муур все още се държи – 1:06:30, както и Гаридо (Мекс) 1:06:36.

 

25-и километър. След рязка атака Нафтали Тему се опитва да се откъсне – 1:22:59 часа, но Мамо Волде е по петите му (1:23:07), след него вече е Тим Джонстън (Вбр) 1:23:34, „Двойката” Кимихара и Мерави Гебру – по 1:23:37, Райън 1:23:43, Акчай (1:23:50), Рьолантс 1:24:07

30-и километър. Между 25-ия и 30-ия километър етиопецът Мамо Волде опитва успешно да увеличи темпото, ускорявайки на три пъти – 1:39:20. Японецът Кенджи Кимихара се оказва много инатлив и с 1:40:25 не даваше мира на Волде. На 12 секунди по-назад са новозеландецът Майк Райън 1:40:37, придружаван от Акчай, Джонстън и Гебру (с по 1:40:38). Рьолантс изпитва все повече трудност да диша – 1:41:25.

 

35-и километър. Мамо Волде вече е увеличил преднината си на почти две минути (1:55:54), докато Кимихара (1:57:45) се мъчи да се освободи от опеката на Майк Райън 1:57:49. Джонстън и Акчай поизостават – 1:58:29, а Рьолантс изглежда неимоверно изтощен – 1:58:49. Мерави Гебру (1:59:14) и Бил Адкокс (1:59:21) също преминават отметката за по-малко от два часа. Шампионът на 10000 м Нафтали Тему вече се е „сринал” до 13-ото място (2:01:36).

 

40-и километър. Три минути и половина е вече преднината на Волде (2:12:59) пред Кимихара (2:15:31), а Майк Райън е стопил доста от аванса (2:15:37). Исмаил Акчай вече е твърдо четвърти (2:17:02), следван от Бил Адкокс (2:17:23). Почти един до друг са Мерави Гебру 2:18:41 и Тим Джонстън 2:18:42, а световният рекордьор Дерек Клейтън (Авл) държи осмата позиция с 2:19:18 часа. Рьолантс едва се придвижва по асфалта – вече десети с 2:20:11.

 

 

В последните 2,5 километра не настъпват промени в челната осмица. Етиопецът Мамо Волде навлиза триумфално на Естадио Олимпико Университарио и пристига на финала с време 2:20:26.4, следван на повече от 3 минути от  японеца Кенджи Кимихара (2:23:31.0), а Майк Райън (Н.Зел) с 2:23:45.0 заслужено грабва бронза. Чудесен успех е четвъртото място за турчина Исмаил Акчай (2:25:18.8), пред англичанина Бил Адкокс (2:25:33.0), Мерави Гебру (Ет) 2:27:16.8), разочарования седми Дерек Клейтън (Авл) 2:27:23.8 и Тим Джонстън (Вбр) 2:28:04.4. Изключително трудните условия – жегата (макар и привечер), разреденият въздух и горещият асфалт карат 17 участника да се откажат доста преди финала. Нека припомним, че Дерек Клейтън държи световния рекорд от предната 67-ма – 2:08:33.6 часа.

 

В задушната октомврийска вечер на 20 октомври 1968 г. е излъчен и последният шампион от атлетическата програма на XIX-ата Олимпиада в Мексико. Статистиците са преброили всичко и огласяват: 29 (!) световни рекорда (от тях 11 са изравнявани) по време на Игрите. Олимпийските рекорди в 36-те дисциплини от програмата са подобрявани 101 (!) пъти и още 15 пъти в хода на състезанията са изравнявани! Атлети от 60 държави подобряват и изравняват 204 национални рекорда! Ето и кои страни завоюват медали (само в атлетиката) - общо 25 в мексиканската столица:

 

 

Страна

Зл.

Ср.

Бр.

Общо

11.

Тунис

1

-

1

2

1.

С А Щ

15

6

7

28

15.

Куба

-

2

-

2

2.

Кения

3

4

1

8

16.

Австрия

-

1

1

2

3.

С С С Р

3

2

8

13

17.

Бразилия

-

1

-

1

4.

Австралия

2

3

1

6

17.

Финландия

-

1

-

1

4.

Г Д Р

2

3

1

6

17.

Ямайка

-

1

-

1

6.

Румъния

2

2

-

4

17.

Мексико

-

1

-

1

7.

Унгария

2

1

4

7

17.

Япония

-

1

-

1

8.

Ф Р Г

1

4

3

8

22.

Италия

-

-

2

2

9.

Великобритания

1

2

1

4

23.

Нидерландия

-

-

1

1

10.

Етиопия

1

1

-

2

23.

Нова Зеландия

-

-

1

1

11.

Ч С С Р

1

-

1

2

23.

Китай

-

-

1

1

11.

Франция

1

-

1

2

 

11.

Полша

1

-

1

2

 

 

Александър Вангелов

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - I част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - II част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - III част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - IV част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - V част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - VI част

 

Половин век от Олимпиадата на бъдещето - VII част

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Ноември 2018