Шрифт:

Политика на игрището

Политика на игрището
Около Каперник (клекналия вдясно) се оформи цяло течение, а той стана милионер.; Снимки: Getty Images
25-10-2018 08:47 | Яна Касова

Преди хилядолетия популярността на спорта се базирала на поклона към хармонията между физическото и психическото съвършенство. Модерният спорт стъпва на тази база, но днес сме свидетели на пик в неговата комерсиализация и професионализъм. Спортът днес е машина за реклама и маркетинг, а атлетите имат огромно влияние върху значителни части от обществото. Те често използват популярността си, за да изразят мнение, да подкрепят благотворителни каузи, но макар и рядко, отправят и политически послания.

 

В последните месеци политиката на Доналд Тръмп е под атаката на цели отбори в един от най-популярните спортове отвъд Океана – американския футбол. Всичко тръгна от мълчаливия протест на само един спортист и се превърна в истинска лавина срещу социалната несправедливост, расизма и полицейската бруталност в страната. Началото през лятото на 2016 година сложи тъмнокожият куотърбек на „Сан Франциско 49“ Колин Каперник. Отгледаният от семейство от полски произход състезател първо седеше, а след това започна да коленичи по време на химна, за да изрази неудовлетворението си от социалните проблеми, свързани с цвета на кожата си.

 

„Няма да остана прав и да показвам уважение към страна, която потиска чернокожите и всички с различен цвят на кожата. За мен това е нещо много по-голямо от футбола и ще бъде егоистично да го подминем. Постоянно виждаме тела по улиците, хора умират“, каза тогава Каперник.

 

Постепенно и други състезатели от първенството на Националната професионална лига (НФЛ) – предимно афроамериканци, започнаха да коленичат по време на изпълнението на американския химн преди мач.

 

Всъщност протестът въобще не беше срещу американския президент, но някак си Тръмп успя да насочи възмущението върху себе си, призовавайки в Twitter собствениците на клубове да уволнят тези „кучи синове“, и обяви поведението им за „неуважително“. Последваха декларации от страна на директора на лигата Роджър Гудел и от босове на клубове в защита на играчите си. Според тях футболистите имат демократичното право да изразяват себе си и да търсят своите права, като протестират по време на химна. Тази подкрепа сякаш не бе искрена, защото през март 2017 г. „Сан Франциско“ освободи  Каперник, въпреки че куотърбекът започна в 12 от 15-те мача през сезона. Той стана свободен агент, но никой отбор не пожела да го ангажира и в момента е без тим.

 

Справедлива кауза и много добри печалби

 

Каузата се разрасна много извън спорта и се превърна в социално значимо движение в страната. В протестите се включиха състезатели от НБА. Колениченето по време на химна на Щатите по време на спортни мероприятия продължава, а гневът на Тръмп не стихва. В началото на миналия месец реклама на Nike разтърси застъпниците на американския президент. Каперник стана лице на новата кампания на спортната компания, като във видеото, озаглавено Dream Crazy („Мечтай лудо“), глас зад кадър призовава хората да се борят за мечтите си, колкото и да са смели. В клипа са заснети кадри със звезди от различни спортове като Серена Уилямс и Леброн Джеймс. Накрая се появява и разказвачът Каперник.

 

Тръмп веднага реагира, като заяви, че Nike изпращат ужасно послание, и прогнозира, че компанията може да отблъсне клиенти, като се ангажира политически. И в действителност много от поддръжниците му заляха социалните медии с клипове на горящи и разкъсвани продукти на спортната марка, а акциите на Nike спаднаха с 3.2%. Но това беше само в първите дни, после се оказа, че стратегията на компанията е повече от печеливша. Към средата на септември продажбите скочиха с 20% спрямо същия период на миналата година, а акциите ѝ достигнаха до исторически най-високото си ниво от 83,47 долара. За две седмици след пускането на рекламния клип Nike добави 170 000 нови последователи в Instagram.

 

Нещата за самия Каперник също изглеждат позитивни. Той сключи договор с Nike, чиито параметри не се съобщават, но репортерът на Yahoo за НФЛ Чалрз Робинсън го определи като „звезден“. Той обясни, че куотърбекът и базираната в Орегон компания са се разбрали Каперник да има своя линия, включваща обувки, тениски и друго облекло, като ще получава  процент от продажбите. Отделно от това издателството One World сключи договор със спортиста, като ще му плати 1 милион долара, за да публикува неговата история. В края на миналата година Каперник беше определен и за „гражданин на годината“ от американското мъжко списание GQ.

 

Последният акт на подкрепа към куотърбека дойде от рапъра Пи Диди. „Имам желание да купя „Каролина Пантерс“ и съм напълно сериозен в намеренията си, още от 2003 г. имам подобна идея, дошло е времето за първи чернокож собственик, каза рапърът и добави: – После ще взема в моя отбор Колин Каперник и ще го върна в НФЛ.“

 

Примери от миналото

 

Не беше подобна съдбата на едни от първите чернокожи състезатели, дръзнали да се обявят публично срещу неравенството. „Тихият протест“ от Олимпиадата в Мексико през октомври 1968 г. е все още сред най-паметните моменти в спортната история. Имената на Томи Смит и Джон Карлос от САЩ изникват при всяко споменаване на протести в спорта. По време на американския химн след награждаването им като носители на златен и бронзов медал спринтьорите навеждат глави и вдигат във въздуха ръце с черни ръкавици, свити в юмрук – т. нар. поздрав на Черната сила (Black power salute). Действията им взривиха обществеността, а самите те бяха изхвърлени от олимпийското село и от лекоатлетическия живот на САЩ.

 

Двамата бяха буквално забравени за десетилетия и едва след като обществените нагласи в Америка започнаха да се променят, те започнаха да получават признание и награди за спортните си успехи. Не толкова тих беше протестът на легендата в бокса Мохамед Али. В биографията му се твърди, че е изхвърлил златния си медал от Олимпиадата в Рим през 1960 година в река Охайо като протест срещу сегрегацията, след като му е отказано обслужване в ресторант, защото е чернокож. Но най-паметният момент, свързан с боксьора, е отказът му да се включи във войната във Виетнам, въпреки че получава три призовки. “Никой от Виетконг никога не ме е наричал негър”, аргументира се Али и в резултат остава 3 години извън ринга, отнети са му титлите и привилегиите.

 

Мюнхенският атентат

 

Най-грозното вмешателство на политически проблеми в спорта е по време на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. Тогава 11 членове от израелския олимпийски отбор са взети за заложници, а по-късно убити, от палестинската терористична организация „Черния септември” с искане за освобождаване на 200 палестински затворници в Израел. След убийствата на заложниците започва да се говори за прекратяване на Олимпийските игри. Това обаче не се случва. На голямо публично изявление тогавашният президент на МОК Ейвъри Бръндидж изрича прочутото изречение – „Игрите трябва да продължат“.

 

Големите протести

 

Въпреки негативните заигравки със спортната общност Тръмп подкрепи двете големи прояви, които САЩ спечели в последната година – световното първенство по футбол през 2026 г. и Олимпийските игри през 2028 г. Но от това как Тръмп ще води политиката си зависи и дали няма да ма бойкоти на тези прояви, защото историята помни много политически скандали в историята на най-големите съботия в света на спорта.

 

Действията на смесване на политически актове със спорта е на повече столетие. Първият случай е по време на Олимпийсите игри през 1908 г. в Лондон. Тогава Великото херцогство Финландия получава разрешение да се състезава извън тима на Руската империя, от която е част. Но няма право да вдига националния флаг.

 

Олимпиадата в Берлин през 1936 г. е емблематична, а Адолф Хитлер впряга цялата си пропагандна машина, за да покаже превъзходството на арийската раса. Чернокожият американец Джеси Оуенс обаче става героят на Игрите. Испания бойкотира Игрите и организира народна олимпиада на тяхно място. Доста известни фигури също се обявяват за това да не се ходи в Берлин. САЩ дори първоначално вземат такова решение, но след това се отказват.

 

След Втората световна война Олимпиадата през 1948 г. е в Лондон. Германия и Япония не получават покани. СССР е поканена, но решава да не прати делегация.

 

Първата Олимпиада, която е ударена от истински бойкот, е тази в Мелбърн през 1956 г. Египет, Ирак и Ливан не пращат делегация в знак на протест срещу инвацията на Израел, Великобритания и Франция срещу Египет, след като той национализира Суецкия канал. Холандия, Швейцария и Испания пък се отказват заради съветската инвазия в Унгария. Само две седмици преди откриването се отказва и Китай, след като Тайван е допуснат до участие под името Формоса.

 

Най-големите бойкоти са през 1980-а и 1984-а. Първо американският президент Джими Картър заповядва да се бойкотират Игрите в Москва заради инвазията на СССР в Афганистан. 62 членки на МОК не изпращат свои представители в Русия. Социалистическите държави отвръщат с бойкот на следващите Игри в Лос Анджелис. 15 държави, включително и България, не изпращат делегации.

 

При футбола

 

И футболните Мондиали имат своите тежки моменти, свързани с политически ходове.

Изборът на Уругвай за страна, в която ще се проведе първото световно първенство по футбол, е обоснован със съвпадането със 100 г. от независимостта й. Много европейски страни се чувстват обидени, смятайки, че футболът е игра на Стария континент, а други смятат пътуването до Южна Америка за прекалено скъпо. Така в първенството се включват едва четири европейски отбора- на Франция, Белгия, Румъния и Югославия. 

 

Четири години по-късно Южна Америка отвръща на европейския бойкот. Уругвай, подкрепен от Парагвай и Боливия, отказват участие.

 

Първото европейско първенство по футбол през 1960 г. също започва с политически скандал. По лично разпореждане на испанския диктатор Франциско Франко, националният отбор на страната отказва да се изправи срещу отбора на СССР на четвъртфиналите. Участието на испанците е анулирано.

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Ноември 2018