Шрифт:

Тодор Тодоров - един от най-успешните президенти на БФЛА на 90 г.

Тодор Тодоров - един от най-успешните президенти на БФЛА на 90 г.
Снимка: Тони Тончев
02-11-2018 08:46

Всеизвестно е, че от края на 60-те и началото на 70-те години на XX век датират първите наистина впечатляващи успехи на българската лека атлетика. Тогава „Царицата” е твърде благосклонна и щедра към българския спорт и с всяка измината година медалите и рекордите се увеличават неимоверно. Именно по това време председател на Българската федерация по лека атлетика е Тодор Тодоров. Днес той навършва 90 г. и това е повод да припомним за него и за достиженията на спорт номер едно по времето, когато именно той е е ръководител на родната атлетика.

 

Роден на 02 ноември 1928 г., Тодоров завършва ВИИ „Карл Маркс” през 1952 г. Но още като студент той е заместник-завеждащ Финансовия отдел при физкултурното дружество Академик. Едновременно със студентстването си, той е и касиер-счетоводител на ФД заедно с популярния по-късно журналист Димитър Джаров. През 1954 г. Тодоров е водач на атлетическия отбор на Академик за двустранната среща с Висеншафт ГДР в Йена. Именно по време на тази среща големият наш атлет и треньор Любен Дойчев получава масивен кръвоизлив и намира смъртта си далеч от България. В делегацията присъства и известният психиатър проф. Темков, който е неоценим помощник и пътеводител за атлетите ни по време на мача!

 

През януари 1958 г. Тодоров е назначен за заместник-директор на Управление „Спортни имоти и прояви” (УСИП) (тогава шеф там е Недялко Донски). Донски преминава на друга работа в БСФС и УСИП преминава почти изцяло на самоиздръжка, като Тодоров става завеждащ отдел към това управление. Така продължава до края на 1965 г.

 

През ноември 1965 г. на пленум на БФЛА тогавашният председател Димитър Марков е освободен (той заминава за Москва да прави дисертация). На мястото на Марков е гласуван и назначен Тодор Тодоров. В края на август 1966 Тодоров заминава на европейското в Будапеща, където участва като делегат (заедно с проф. Константин Жалов) в редовния конгрес на Европейската атлетическа асоциация. На Тодоров се пада и честта и удоволствието да бъде свидетел на първата европейска титла за България в атлетиката (на Георги Стойковски на тройния скок) и на първия ни сребърен медал (на Диана Йоргова в скока на дължина).

 

Една от първите задачи на Тодор Тодоров като ръководител на БФЛА е да въведе коренна реорганизация в работата на повереното му ведомство. Въвежда се твърдо тясна специализация в треньорската дейност. Създадена е комисия по отделните групи дисциплини и целта й е ясна – специализирана методика и подбор на националните състезатели, строг контрол на подготовката им, точни методически указания и медицинско обезпечаване. Комисията е изборна и всяко звено има свой старши треньор. За съюзен треньор по онова време е назначен Грую Юруков, а заместник на Тодоров е Димитър Николов. За отговорен секретар е определен Ангел Начевски. Скоро Начевски преминава към новосъздадения Комитет за младежта и спорта (КМС), заместен от Драгомир Драганов и Иван Тончев. Но крахът на експеримента КМС връща отново Ангел Начевски в БФЛА, като скоро към екипа се присъединява и Спас Спасов.

 

След двете шести места на Олимпиадата в Мескико 1968 г. (на Михаил Желев и Иванка Христова), през следващата 1969 г. в Атина идва и втората европейска титла за България (на Михаил Желев на 3000 м стипълчейз). Но след това идват години на застой – 1970 и 1971 не са толкова радостни за родната атлетика. „През 1971 г. обемът на тренировките при водещите ни състезатели беше утроен. Не обръщахме внимание на времените неудачи – на европейското в Хелзинки и на Балканиадата в Загреб. Голямата ни цел бе Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. Методиката в тренировките и специализираната подготовка, съчетани с тясно обвързаната обмяна на опит и силни методични взаимоотношения с колегите от СССР, ГДР и Полша нямаше как да не дадат своето отражение в качеството на резулатите. Ясно беше, че не трябва да се бърза, търпението бе главният коз на повечето ни треньори. Тясната специализация, съчетана с отлична спортно-методическа дейност беше залог за последвалите чудесни успехи. Треньорският съвет в състав: Йордан Кръстев председател, зам. прдеседател Константин Жалов и членове Груьо Юруков, Никола Козарев, Тихомир Каранов, Начко Буков и Крум Рачев заседаваше всяка седмица и винаги грешките и отклоненията в тренировъчния процес бяха обсъждани конкретно в критично-конструктивен тон”. Наред с коренно промененото възстановяване и съвместните лагери с атлетите от соц лагера, голяма помощ и улеснение бе и използването заподготовката на високопланинската спортна база „Белмекен”.

 

Все пак 1971-ва остава паметна и с организирането на второто eвропейско първенство в зала в столичната зала „Фестивална”. И през двата мартенски дни абсолютно целият европейски елит си дава незабравима среща под покрива на софийската зала! А европейските ръководители не пестят хвалбите и задоволството си от провеждането на състезанието, организацията на което е поверена на комитет под ръководастовто именно на Тодор Тодоров!

 

Още на европейското в зала в Гренобъл през март 1972 г. индикациите за предстоящия „бум” на родната атлетика са ясни и недвусмислени – три бронзови медала. Лятото на 1972 г. е от горещо по-горещо. „Женските” ни рекорди падат един след друг като зрели круши. В началото на август на Балканиадата в Измир на състезанията присъства самият президент на Европейската атлетическа асоциация (EAA) Адриан Паулен. Холандецът се чуди и се мае – българките печелят 10 златни медала от 14 възможни! Резултати като 1.90 на Йорданка Благоева на скок височина, 6.70 на Диана Йоргова на скок дължина, 11.34 на 100 м на Иванка Вълкова, 60.58 на копието на Лютвиян Моллова, 4414 токи на петобоя на Недялка Ангелова могат да слисат и най-взискателния познавач. Не след дълго на Oлимпийските игри в Мюнхен нашите атлетки печелят два сребърни и два бронзови медала и две четвърти и едно шесто място и се нареждат след ГДР, СССР и ФРГ, но пред атлетките на САЩ! В края на септември идва и световният рекорд на Благоева на скок височина – 1.94 м на скока на височина.

 

Инерцията на успехите се затвърждава – три златни медала с два световни рекорда на ЕП в зала в Ротердам през март 1973 г. Големите успехи носят и големи блага за българската атлетика – увеличен е неколкратно бюджетът на федерацията, броят на съюзните треньори и на треньорите по места расте. От Министерството на финансите и Министерството на образованието най-сетне скланят и за новата тартанова писта на стадион „Васил Левски” са отпуснати малко повече от 600 000 долара валута! Тук помощта и най-вече настойчивостта на председателя на БСФС Трендафил Мартински и неговия заместник Недялко Донски са повече от безценни. Най-после и България си има тартанова писта, при това от най-модерните, застлана и оборудвана от реномирана швейцарска фирма! Откриването й е на международния турнир „Народна младеж на 26 май 1973 г.

 

 Отриване на тартановата писта на стадион "Васил Левски".

 

Чудесните ни атлетки се отблагодаряват подобаващо на грижите и вниманието. Светла Златева на 800 м с 1:57.48 поставя втория световен рекорд на открито, а българският женски отбор е на трето място в първото си участие на финал за Купата на Европа. От спортистките на СССР ни делят само 2 точки в борбата за второто място. На европейското за юноши и девойки в Дуисбург Тодор Тодоров е избран за Технически ръководител на състезанието и младите българи се „отчитат” с цели шест медала!

 

През 1974 г. на поредното европейско в зала в Гьотеборг Тодоров е член на Жури Д’Апел и следи зорко изявите на европейските атлети на едно от най-силните първенства под покрив в историята. През лятото Тодор взема дейно участие и активност по организирането на вторите Балкански игри в мандата си (след тези през 1969 г.) на родна земя. Въобще домакинството на Балканиадите на родна земя съставлява голям интерес и придобива широк отзвук сред спортната ни общественост по времето на Тодоров (третата му Балканиада е през 1980 г., пак в София). На европейското в Рим героинята е Лиляна Томова – със злато на 800 м и сребро на 1500 м.

 

След успехите идва и лек спад в нивото на резултатите през 1975 г. Треньорската гилдия набляга повече на обемната дейност като основа за предстоящата Олимпиада. Но и сега българите не остават незабелязани. В средата на юли на стадион „Васил Левски” е един от полуфиналите за Купата на Европа за жени. Повече от 12000 (!) зрители следят оспорваната борба (побеждаваме за второто място - след ГДР - британките с една точка). Въобще готовността и умението на БФЛА да организира най-отговорни състезания от международен ранг в Европа кара шефовете на ЕАА да ни имат все повече доверие. Пък и самият Тодор Тооров е избран за член на Съвета на Европейската атлетическаасоциация за един мандат.

 

Олимпийската 1976-а почва с неповторения и до днес триумф в мюнхенската Олимпия хале – три златни, един сребърен и два бронзови медала от европейско първенство под покрив. Подготовката и методиката на тренировките, тясната треньорска специализация добиват качествено нови измерения и различно „звучене”. През юли идват и световните рекорди на Иванка Христова на гюле, а четирите олимпийски медала в Монреал – златен на Иванка Христова, сребърни на Николина Щерева на 800 м и Мария Вергова на диска и бронзов на Йорданка Благоева на скок височина са ярко потвърждение на най-големия подем в българската атлетика. Наред с председателството на БФЛА, Тодор Тодоров (още от 1972 г.) поема функциите на заместник-предстедател на Комитета за младежта и спорта (КМС), длъжност, която заема до закриването на КМС преди Монреалската Олимпиада.

 

През август 1977 г. за втори път София е домакин на Универсиада. На фона на двата световни рекорда (на Хуанторена на 800 м и на Казаняс на 110 м с преп.), българите печелят цели седем златни медала. През четирите дни от програмата на атлетиката западната трибуна на стадион „Васил Левски” като че ще се срути от бурните възторжени реакции на компетентната публика. А на първата Световна купа в Дюселдорф Тотка Петрова завоюва златен медал за сборния европейския отбор на любимите си 800 м.

 

Вещото умение и проявената висока отговорност при изпълнение на задълженията си

 като спортен ръководител са причина Тодор Тодоров (наред с ръководенето на БФЛА) да бъде назначен през 1978 г.и за заместник-председател на БСФС – и така до 1982 г. Така на плещите му „лягат” като отговорност и плуването и спортната гимнастика, както и няколко неолимпийски спорта (акробатиката например).

 

След не особено успешната 1978 г. предолимпийската 1979 г. започва с 6 медала (по 2 златни, сребърни и брознови) от ЕП в зала във Виена. През лятото отново сме домакини за полуфинал на Купа на Европа. Доверието, което ЕАА ни оказва за организирането на подобен вид отборна надпревара, все повече дава самочувствие и увереност у атлетическите ни ръководители. Защото организирането на отборни състезания в Еропа е верен критерий и дава най-пълна и ясна картина за състоянието на българската атлетика. И отново, 6 години след Единбург, сме трети на финала в Торино.

 

За четвъртата Олимпиада, по време на която Тодоров е ръководител на БФЛА, самият той не иска да си спомня. След златния медал на Софка Попова на ЕП в зала идва и световния рекорд на Мария Вергова-Петкова в мятането на диск, и то само две седмици преди олимпийската надпревара в Москва. На самите Игри имаме само сребро и бронз, а сме тръгнали с доста „по-голяма кошница”. „Сривът се получи заради грешки в управлението на спортната форма, в правилното методическо провеждане на подготовката и в нехайни пропуски на някои от ведущите ни треньори тогава, споделя за онези дни Тодоров. – Пикът на спортната форма не бе „уцелен” и изпипан докрая и затова се получи неуспехът в съветската столица.”

 

В следолимпийската 1981 г. атлетиката ни получава четири медала от ЕП в зала (пак в Гренобъл). На финала на Купата на Европа в Загреб отборно сме пети, само на 2 точки от третото място. Стадион „Максимир” е зашеметен от полета на копието на едва 18-годишната Антоанета Тодорова – нов световен рекорд (71.88 м).  Двадесет дни по-късно Тодорова е победителка и на Световната купа в Рим. А на европейското за юноши и девойки в Утрехт младите ни атлети показват, че „където е текло, пак ще тече!” Зестрата ни е 6 медала (3 златни, 1 сребърен, 2 бронзови).

 

Европейското в зала в Милано (март 1982) е последното голямо състезание, на което Тодор Тодоров присъства като ръководител на БФЛА. Впрочем то е успешно за България – 1 златен, 2 сребърни и 1 бронзов медала. На пленум на ЦС на БСФС на 13 февруари 1982 г. лично предстедателят му Трендафил Мартински предлага Тодор Тодоров да бъде освободен от заеманата длъжност. След близо 17 години вярна служба на атлетиката и без разумни доводи Тодоров е принуден да си отиде – огорчен и без нужното признание и благодарност.

 

„Останах в Бюрото на БФЛА още известно време. Постепенно усетих, че не съм нужен.... Чак през 1993 г. лично проф. Кабуров (като президент на БФЛА) ме потърси за помощ и съдействие. Но това бе за малко. Преди това 2 години стоях без работа, а през 1984 г. бях назначен за главен секретар на Инициативния кмитет по кадидатурата на София за столица на зимна Олимпиада за 1992 г. Председател на този комитет бе Георги Йорданов, заместници му станаха Иван Славков и тогавашният кмет на София Петър Междуречки. И така до 1990 г.”

 

По време на 17-те си години вярна служба на Царицата, Тодор Тодоров помага най-много във финансово отношение, съдействайки бюджетът на федрацията да бъде увеличен неколкократно. Стремежът му за цялостна реорганизация и обезпечаване на спортно-методическата дейност и осигуряване на модерно медицинско обслужване на националните гарнитури се увенчава със завиден успех. Освен 27-те щатни служители в БФЛА, в страната повече от 1000 (!) треньори се трудят на щат, а стройната организация по научното и медицинско осигуряване достига качествено нови измерения. В новата книга на проф. Конст. Жалов ”Българските атлети в световния елит”) по времето на председателството на Тодор Тодоров са подобрени 21 световни рекорда от български атлети и атлетки, подобрени са общо 564 (!) национални рекорда – 288 от жените и 276 от мъжете. Медалите от Олимпиади и европейски първенства по време на управлението му са повече от 60! За активната дейност в международната лека атлетика още през 1974 година на Тодоров е връчено и едно от най-големите отличия на ИААФ – званието и титлата „Ветеран”.

 

Екипът на сайта BGathletic.com пожелава на Тодор Тодоров здраве и достойно дълголетие!

 

Александър Вангелов

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: БФЛА, Тодор Тодоров
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Ноември 2018