Шрифт:

Пламен Кръстев на 60

Пламен Кръстев на 60
18-11-2018 08:39

Подготвен ли си, не трябва да има пречка да се реализираш

 

Един от емблематичните състезатели на българската атлетика през 70-те и 80-те години на миналия век – Пламен Кръстев, днес навършва 60 години. От тях повече от 25 той отдаде на любимия спорт. Кръглата годишнина е повод да се срещнем с него и заедно да си припомним славните мигове на всеотдайност, устрем и страст в бягането с препятствия.

 

Роден на 18 ноември 1958 г., Пламен израства в семейството на летец и медицинска сестра. От първи до осми клас той учи в столичното 138-мо училище (завършено с успех 6.00). Високият му ръст още от малък привлича вниманието на спортните специалисти. И в пети клас той вече е картотекиран за редовен състезател в момчешкия баскетболен отбор на ЦСКА. С баскетбола нещо не потръгва, по-късно Пламен опитва и волейбол и плувано, но за кратко. Решаваща роля за насочването му към атлетиката изиграва учителят му по физкултура Иван Евстатиев. Той го насочва към състудента си Иван Кадийски. Кадийски е треньор в градската УСШ на стадион „Васил Левски” и Евстатиев твърдо настоява Пламен да тренира именно при него. Така в шести клас Кръстев се запознава с леката атлетика. Групата на Кадийски е голяма и в началото Пламен не се откроява сред останалите. Трябва да мине доста време, преди Кадийски да започне да му обръща повечко внимание.

 

Баскетболната фанелка и номер 351

 

След няколко епизодични появи на състезания, първото истинско изпитание на Пламен е шампионатът на „Народна младеж” във Варна през пролетта на 1974 г. За беда, 16-годишният юноша не е получил потник от дружеството (ЦСКА) и трябва да се „примири” с баскетболна фланелка. Отнякъде се намира и състезателният номер 351, който Пламен пришива старателно  към фланелката. Във влака за Варна треньорът Вълчо Иванов (Въци) минава по купетата и пита всеки какъв му е номерът, за да може да направи заявката за участие. Идва редът на Пламен и той казва: „351 номер”. Въци е озадачен – номерата на ЦСКА са от 51 до 100.... Трябва спешно да се действа – от номера с ножица е отрязана „тройката” и се получава 51. Така може – номерът отново е пришит към фанелката. По-късно Кръстев ще получи състезателния си номер 62, с който няма да се раздели до края – до есента на 1988 г. Няма да се раздели и с ЦСКА – повече от 15 години с червената фанелка на любимото дружество, и като баскетболист и най-вече като атлет. А от това първо участие във Варна Пламен ще запази смътни спомени за класирането си за финала на 110 м с преп. и финиширането си на призовото пето място.

 

Първи медал

 

През същата 1974-а са финалите на Четвъртата републиканска Спартакиада. Състезанията за юноши и девойки са на кортовата писта на стадион „9 септември” (сега „Пловдив”). Групата на ЦСКА е водена от младия треньор Димчо Ников. Пламен се класира за финалното бягане на 110 м с преп. Ников подмята: „За да вземеш медал, трябва да бягаш „под” 16 секунди!” Кръстев е уверен и сигурен – защо да не ги избяга тези 15.8 сек. Увереността му не се оказва „кьорфишек” – Пламен печели бронза с 15.8, след своя приятел Ивайло Караньотов (с когото дълго време заедно тренират при Кадийски) 15.2 и пловдивчанина Румен Тасков 15.3... „Това е може би и най-скъпият ми медал въобше в спортната ми кариера!” споделя с вълнение Кръстев. Оттук нататък  неизменно Пламен Кръстев е сред елита в бягането  на 110 м с преп. – цели 14 години. Нека проследим разказа му за славния му марш между хърделите през всичките трзи 14 години:

 

1975. Тандемът Кадийски-Кръстев опитва да смени подхода от стартовото блокче до първото препятствие от осем на седем крачки. Трудно е, много е трудно и изявите на състезанията не са толкова успешни – през лятото Пламен е едва пети във финала на 110 м с преп.

 

1976. На финала на 60 м преп. в зала „Фестивална” Караньотов е шампион с 8.31, а за второто място съдиите дълго „разчитат” лентата от фотофиниша. С 8.33 Пламен Кръстев е втори, а със същото време левскарят Веселин Гонев е трети. Първият национален рекорд на Пламен Кръстов е поставен две седмици по-късно в същата зала „Фестивална”. На юношеския турнир „Сердика” Кръстев спира хронометрите на 8.16 сек – рекорд за юноши старша възраст в зала! През лятото Гонев се реваншира с титла на 110 м с преп. (Пламен е втори) и на Балканиадата за юноши в Кавала (Гър) местата се разменят – Кръстев – е втори с 14.93, а Гонев завършва четвърти.

 

1977. Още през зимата Кръстев впечатлява с юношеския си рекорд на 60 м с преп. – 8.11 пак в зала „Фестивална”. На открито Пламен е още по-убедителен на шампионата за старша възраст – 14.36 на 110 м преп., далеч пред многобоеца Петко Богоев (15.13), а на юношеската Балканиада в Букурещ Кръстев сразява конкуренцията с нов рекорд – 14.18, далеч пред гърка Еврипиду 14.41. През втори ден единият от атлетите ни на скока на дължина – Сотир Новков – се контузва и не може да стартира. Пламен моли Кадийски да замести Новков. Експериментът е успешен – четвърто място със 7.22 м – само на 9 см от златния медал! Уви, на европейското за юноши в Донецк след победа в третата серия (14.37) и второ място в полуфинала (14.34), на финала Пламен остава едва седми (14.77). „Не бях подготвен за три бягания в един ден и преди финала чувствах краката си меки и слаби!”

 

1978. Междувременно Кръстев завършва престижния Техникум по електроника (сега СПГЕ „Джон Атанасов”) с почти пълно шест (бал 5.93). След това успешно е приет за студент във ВИИ (сега УНСС). През есента на 1977 г. влиза в казармата (АШВСМ „Чавдар”) и с подготовката му се заема Христо Гергов. Още през зимата на 1978 г. в зала „Фестивална” следват два рекорда на 60 м преп. – 7.82 и 7.81 и първата шампионска титла в зала при мъжете! Следва и първата тежка травма в задния бедрен мускул. Травмата се „проточва” през целия летен сезон и Пламен участва с мъка на всички важни състезания. На републиканското на стадион „Васил Левски” в съботата (15 юли) тъмни облаци надвисват над пистата точно преди финала на 110 м преп. Стартерът Янкулов пита хърделистите дали искат да стартират – вятърът е насрещен (6 м в секунда!) и ураганен. Все пак спортистите стартират и финишират с по-слаби резултати (Кръстев е шампион с 14.84). Минути по-късно над стадиона се излива пороен дъжд и състезанието е прекратено. Травмата на Кръстев го мъчи до края на сезона. И тук неоценима е помощта д-р Ангелов (Геро). ‘Геро” съветва Пламен да изпълнява изометрични упражнения всяка сутрин – да вземе две дебели книги и с тях да се навежда напред и продължително време да стои наведен и неподвижен. Кръстев е впечатлен от тази изометрия и изпълнява упражненията до края на спортната си кариера – всяка сутрин!

 

В края на лятото на същата тази 1978 г. Кръстев (заедно с рекордьорите ни Атанас Търев и Иван Тупаров) е на възстановителен лагер на Спортпалас (близо до Варна). Председателят на АФД „Черно море” Дамян Дамянов ги кани да подсилят моряшкия отбор за Черноморските игри (България, СССР и Румъния). Тупаров е първи на скока на дължина, Търев – на овчарския скок. Обаче не са предвидени 110 м с преп. Пламен Кръстев трябва да бяга 100 м. Хърделистът финишира втори за 10.8. „Това беше първият ми комерсиален турнир. Организаторите ни платиха разноските по пътуването – билетите за спалния вагон Варна-София!

 

 

1979. В годината на Петата Спартакиада нещата са на приливи и отливи. Още на европейското в зала във Виена Пламен остава четвърти във втория полуфинал със 7.85 – на стотна от финала! На 12 май в София Кръстев поставя първия си български рекорд на 110 м с преп. за мъже – 13.94. След 2 седмици са „свалени” още 2 стотни – 13.92. Но на самата Спартакиада (28 юли) вечният съперник на Пламен – Васко Недялков – е убедителен шампион с 13.83, а за Кръстев остава утехата от среброто – 14.02.

 

1980. Съперничеството с Недялков продължава – в зала „Фестивална” на турнира ФИСУ Васко „повлича крак” със 7.80 в първата серия на 60 м с преп., а само 2 минути по-късно Пламен изравнява този рекорд. На финала Недялков със 7.75 си връща рекорда, но само след седмица на републиканското Кръстев се реваншира – шампион със 7.80, пред Недялков 7.85... Двамата заминават за европейското в зала в Зинделфинген. След успешно преминаване серии, в първи полуфинал Недялков със 7.79 остава едва четвърти (на една (!) стотна след поляка Гигел), докато Кръстев със същите 7.79 е трети във втория полуфинал. Вече на финала Пламен става четвърти, пак със 7.79! „Не очаквах този финал, това четвърто място – останах приятно изненадан. Пред мен бяха само руснакът Юрий Червянев със световния рекорд 7.54, Гигел 7.73 и испанецът Хавиер Морачо 7.75! Бях много доволен и щастлив!” Пролетта и лятото на 80-а са хладни и дъждовни. Балканиадата е в София в средата на юни. Пламен Кръстев е първият българин, който печели шампионска титла от балкански игри на 110 м с преп. Златният медал е спечелен с 13.86, само на стотна пред Недялков. Олимпиадата в Москва не е особено сполучлива за Кръстев. След трето място в серията (13.95), на полуфинала Кръстев завършва шести с 13.99. „Това представяне може да се отчете като резонно за олимпийски дебютант като мен.” Частична утеха е второто място на срещата Балканите-Африка-Полша в Атина – Кръстев е втори, след поляка Ян Пусти.

 

1981. Междувременно Пламен Кръстев е започнал задочното си следване във ВИИ (УНСС) в специалността „Организация и управление на промишлеността”. На състезанията в зала през зимата се бягат 50 м с препятствия (заради по-късата писта на залата в Гренобъл, където ще се състои европейското под покрив). Кръстев и Недялков заминават за Франция с известни надежди. В алпийския Гренобъл финалите на 50 м за жени и 50 м с преп. са в края на програмата от втория ден. Пламен и треньорът му Христо Гергов, както и Софка Попова със своя треньор и съпруг Александър Попов обаче няма как да стигнат от хотела до залата – отганизаторите са „пропуснали” да пратят автобус за последните участници. Тук Кръстев проявява голяма находчивост и съобразителност. Той успява да спре една линейка (към пожарната команда на града) и четиримата българи (провирайки се през неделното задръстване в линейката с включена сирена!) успяват да пристигнат почти навреме. Пламен застава на стартовата линия на финала на 50 м преп. почти без да е загрял. За първото място финландецът Бригаре (6.47) и испанецът Морачо (6.48) се сборват люто, а Пламен с нов български рекорд (6.62) отстъпва бронза на олимпийския шампион Ги Дрю (Фр) - 6.54, за когото това е последното състезание в кариерата му. В началото на летния сезон (на вътрешния турнир „Народна младеж” на 30 май) Кръстев на два пъти в разстояние на един час чупи рекорда ни на 110 м с преп. – 13.77 и 13.69. Обаче на състезанията на дружеските армии (СКДА) в Будапеща през август атлетическата група на ЦСКА трябва буквално да „виси” цели 20 дни в унгарската столица, изчаквайки да приключат и състезателите от другите спортове. Краят на дългата експедиция „1981” е увенчан с балканска титла и нов рекорд (13.68), (единайсто постижение в света за 1981 г.) в Сараево на 20 септември!

 

1982. Зимата на 1982 г. е знаменателна откъм рекорди на 60 м с преп. – 7.72, 7.70. За европейското в „Палацо дело спорт” в Милано Пламен пристига като фаворит номер едно и се чувства във великолепна кондиция. В първия полуфинал Кръстев коригира собствения си национален рекорд – 7.68, оставяйки на цяла десета след себе си руснака Александър Пучков. Но във финалното бягане (поради прекомерното вълнение и напрежение) Пламен отстъпва в последния миг именно на Пучков само с една (!) стотна – 7.74 срещу 7.73. На пролетния лагер в Югославия Кръстев е сполетян от беда – възпалени са и двете ахилесови сухожилия. Обезболяващите не решават проблема и Пламен участва на „два куци крака” на турнира на турнира в Риека. Цялото лято преминава в консервативно лечение, разправии и все по-усилващи се болки. Налага се да се отиде на преглед в ГДР. Заминава заедно с треньора Петър Рахманлиев (който знае отлично немски) и Антоанета Тодорова (световната рекордьорка на копие). Немските специалисти определят диагнозата и единственото лечение – операция! Кръстев пита: „Ще ме оперирате ли вие и кога?” Отговарят му: „Не – та Вие сте ни пряк конкурент!” Европейското в Атина е пропуснато, а чрез съветския лекар е потърсен финландският хирург проф. Пелтокалио. Известния доктор през октомври 1982-а оперира (успешно!) и двата ахилеса на Кръстев (по-късно Пелтокалио оперира и Николина Щерева, Атанас Търев и Евгени Игнатов)... По време на престоя в болницата професор Пелтокалио пита Кръстев дали познава Арто Бригаре (с когото Пламен е контактувал многократно по време на многобройните им съвместни участия в състезания – и двамата са родени през 1958 г.). Кръстев му отвръща, че с Бригаре се познават чудесно. Лекарят се обажда на финландския хърделист и Бригаре пристига бързо на свиждане в болницата в Хелзинки. Пламен получава множество подаръци – сак, фланелка и други предмети от рекламната компания за СП в Хелзинки през следващата година. Арто донася и свежи плодове и Пламен остава извънредно впечатлен и развълнуван от трогателното посещение.

 

За зла участ, прибирайки се в София, Пламен шофира собствената си кола и раната на единия му крак „зейва” страховито. Ново лечение, пак разправии. Цялата 1983 г. като че минава в колебания и съмнения. Сребърният медал на шампионата на Българив с 13.75 (след варненеца Венци Радев 13.59) не може да бъде кой знае каква утеха.

 

1984. Всеки от водещите ни атлети се насочва с надежди към Олимпиадата в Лос Анджелис. Кръстев провежда много успешно зимната си подготовка и застава на старт в зала Фестивална на 60 м гладко бягане на първото си зимно състезание. И тук се случва пак беля – скъсан вътрешен бедрен мускул. Зимният сезон е провален. Доктор Станков се справя със скъсването, но пък на лагера в Алжир долита новината, че България ще бойкотира Олимпийските игри. Междувременно още в началото на май левскарят Николай Шилев подобрява българския рекорд – 13.54! А Пламен все още закъснява с подготовката. „Не ме разколеба този рекорд. Въобще винаги съм уважавал много българските ми съперници – Васко Недялков, Венци Радев, Николай Шилев, Николай Иванов, Йордан Цанков, Димитър Гушев. И те са ме стимпулирали постоянно да тренирам повече и да бягам все по-добре. Вярвам и сега, че уважението е било взаимно – доказателство за което са и ежегодните ни срещи между хърделистите. За мен обаче винаги е било най-важно да реализирам моментната си форма, да се абстрахирам от всичко и от всички! Когато съм бил в оптимална кондиция, нямаше кой от българите да ми се опре!”

 

Постепенно Кръстев навлиза в „своето” състояние – бояк и непримирим! На републиканското в София на 3 юни българската „тройка” е удивително силна – Кръстев 13.66, Шилев 13.74, Венцислав Радев 13.77... На стадион Караискакис в Атина на 10 юли Кръстев прави най-силното бягане в живота си – нов рекорд (13.46), и то при насрещен вятър от 0.3 м в секунда. Това означава най-добро време в Европа за момента и четвърто в света! „Чувствах се невероятно – след изстрела на стартера се понесох устремно напред. Толкова леко се чувствах – не разбрах кога съм пресякъл финиша. Само погледнах таблото и видях цифрите. Не, не съм се настройвал непременно за рекорд, но всичко се получи по най-добрия начин!” На „Олимпийския ден” в Берлин десет дни по-късно  във финала застават трима от финалистите от световното в Хелзинки от 83-а – Мункелт, Бакош и Радев. Пламен (13.62) завършва втори, отстъпвайки само с 4 стотни на Мункелт (ГДР), но оставя след себе си Каристан (Фр) (13.64) (който по-късно ще постави европейски рекорд 13.20) и унгареца Бакош (13.66).

 

На алтернативните игри „Дружба” руснаците на всяка цена трябва да побеждават във всички дисциплини, във всички спортове. „Тръгвайки от хотела, нещата започнаха да се обръщат срещу нас. Рейсът ни попадна в изнервящо задръстване. Едва не закъсняхме... На полуфинала с 13.71 се класирах комфортно и се чувствах много добре. Обаче на финала тримата съветски хърделисти Устинов (13.57), Усов (13.75) и особено Игор Казанов (13.76) подходиха твърде „бракониерски” към самото бягане. Отляво и отдясно на мен започнаха да падат препятствия. Само унгарецът Бакош (победител с 13.52) успя да се отърве от тия „бракониери”. Дори Мункелт остана едва трети с 13.64”. Кръстев финишира едва шести с 13.84, рискувайки да се контузи от съборените около него хърдели. „Направих два хубави турнира в Рим и Париж и трябваше да летим за Атина за Балканиадата. Точно на 9-ти септември станах балкански шампион с 13.73.”

 

1985. Зимният сезон е пропуснат от Пламен Кръстев – предстои му дипломиране (с отличие, разбира се) във ВИИ. (Впоследствие, през 1991 г. Кръстев записва и втора специалност за магистратура – МИО). През лятото трябва да се участва на Балканиадата в Стара Загора. С най-добрия си резултат от балкански игри (13.67) Пламен отстъпва само на румънеца Джурджян -13.54. На Купата на Европа на „Нейпщадион” в Будапеща Кръстев изостава четвърти (13.84), след познатите си конкуренти Бакош (13.64, Бригаре (Финл) 13.66 и Хавиер Морачо (Исп) 13.82. Въобще 85-а сякаш преминава по-лежерно, без особени емоции.

 

1986. Още на 1-ви февруари в зала Фестивална Кръстев надвива собствения си рекорд на 60 м с преп. – 7.66. Обаче формата му някак спада и на европейското в Мадрид Пламен не е познатият боец – трети в първата серия със 7.82 и без финал. През лятото подготовката протича мажорно и Кръстев се чувства като прероден – всичко в тренировките протича на високи обороти. Обаче като че ли не било писано да се случи. Букално седмица преди отлитането за европейското в Щутгарт Кръстев започва да усеща остри болки в адукторите. Д-р Ангел Лозанов прави и невъзможното да го „вдигне”. На „Некарщадион” ги чака студено и дъждовно време. В серията Пламен е първи с 13.81. Обаче във втория полуфинал Кръстев има „късмета” отново да срещне познатия (още от „Дружба’84”) Игор Казанов. И пак едно бутане, едно събаряне на хърделите.... Пламен повтаря досущ резултата си от серията, но тези 13.81 му стигат само за шестото място!

 

1987 и 1988 г. Годинките вече натежават и травмите се редуват все по-често. (Тук е мястото да се спомене и за д-р Първан Първанов, който нееднократно полага бащински грижи и безценно внимание при излекуването не само на контузиите, но и на други неприятни Пламенови заболявания). По задължение пък трябва да се участва на Балканиадите и на националните шампионати. „Винаги съм участвал с голямо чувство за отговорност и с особено настроение в републиканските първенства (Пламен Кръстев е девет (!) пъти шампион на България на 110 м преп. и четири пъти на 60 м с преп. в зала). Самите национални шампионати му носят допълнителна мобилизация и настройка. Последната Балканиада? Да, тя е на 17 юли 1988 г. в Анкара и в 40-градусоватра жега Пламен приключва с бронзов медал (13.77). Последното републиканско? На 3-ти септември на стадион „Васил Левски” Пламен Кръстев става за последен път шампион на България с 13.99. Край! Време е – шпайковете ще бъдат окачени на стената и сбогуването с активната състезателна дейност е неизбежно.

 

ЖИВОТ СЛЕД СБОГУВАНЕТО С ПИСТАТА

 


„През 1989 г. бях назначен за икономически специалист в международния отдел на ЦСКА. От 1992 до 1995 г. изпълнявах длъжността „главен секретар” в Комитета за младежта и спорта”. По това време (1993-1994) бях и заместник-предстедател на БФЛА (председател беше проф. Георги Кабуров). За две години (1995 и 1996) бях и президент на БФЛА. После отново възстановиха КМС и за три години (1997-1999) бях заместник предстедател на КМС (с председател Цвятко Барчовски) и едновременно изпълнявах (отново) и длъжността „Главен секретар”. За четири години (1995-1999) бях и член на Комисията на атлетите в ИААФ. По това време (1995-2000) и от 2017 до момента съм и член на Изпълнителното бюро на БОК. Член съм и на Управителния съвет на Фондация „Български спорт” с предстедател Проф. Цено Ценов. Междувременно от 1990 г. до 1997 преподавах дисциплината „Икономика на спорта” в НСА.”

 

Освен обществените си задължения, през 1990 г. Пламен Кръстев (заедно със съдружника си Патрик Ангелов) основава фирма „Биогейм” и вече 28 години се занимава с производството на хранителни добавки.

 

През 2004 г. (та и досега – 14 години по-късно) Пламен Кръстев е поканен за гост-коментатор на почти всички атлетически състезания, излъчвани по Българската версия на Eurosport. С компетентното си мнение и бързата и адекватна реакция на всичко, случващо се на малкия екран, Кръстев внася допълнителна яснота и свежест към спецификата на коментар на състезанията.

 

Пламен Кръстев има прекрасно семейство. Съвсем наскоро (на 3-ти ноември) със съпругата си Светлана двамата отпразнуваха 34 години съвместен живот. Двамата сина на Пламен Петър (33-годишен) и Момчил (22-годишен) също са били активни спортисти. Петър е бил пет години  каратист, а Момчил цели седем години се е занимавал с хокей на лед. Шести пъти национален шампион, балкански първенец за юноши и два пъти голмайстор на България – за 14 и за 16-годишни. „Съпругата ми Светлана бе неотлъчно до мен през всичките тези 37 години (три години преди сватбата бяхме гаджета). Без нейната подкрепа няма да постигна нищо от това, което съм реализирал – и в спорта, и сега в бизнеса! Светлана винаги ме е подкрепяла и ми е помагала!”

 

За кръглата годишнина на Кръстев съпругата му Светлана му е подготвила един отдавна жадуван подарък. На самия рожден ден днес двамата ще се насладят на живо на изпълненията на филхармоничния оркестър на Виенската опера в един от най-красивите градове на Европа – австрийската столица Виена.

 

„Човешкият живот е серия от грешки, важното е да бъдат допускани колкото се може по-малко и самите грешки да не бъдат невъзвратимо фатални!” – това житейско верую е една от маскимите на Пламен Кръстев, които го водят през целия му съзнателен живот, в който той е постигнал толкова много!

 

Александър Вангелов

 


 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Пламен Кръстев, 110 м с пр., 60 м с пр.
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени