Шрифт:

Най-бързата бяла жена навърши половин век

Най-бързата бяла жена навърши половин век
22-11-2018 13:47

Няма как днес да не почетем една от най-обаятелните и харизматични ателтки в света през 90-те години на миналия век – руската спринтьорка Ирина Привалова. Днес тя навършва половин век.

 

Родена в градчето Малаховка (Подмосковието) на 22 ноември 1968 г., Ирина Привалова започва спортната си кариера като състезателка по бързо пързаляне с кънки. Дори и за не толкова посветените в спортното майсторство е видно, че Ирина притежава изключителни физически качества и завидна психологическа нагласа, която ще й помага много по време на дългото й атлетическо присъствие на световната сцена.

 

Срещата на Привалова с треньора Владимир Паращук се оказва решаваща за спортния й път. Кънките са заменени с пистата. Още в периода 1986-87 Паращук решава да опитат със скокове. На 19 години Привалова показва завидните 6.53 м на скок дължина и дори 13.72 м на троен скок. Преди това Ирина е опитала и... скок на височина – 1.75 м. Но нещо подсказва на Паращук, че трябва да опитат спринта. Усетът му не го излъгва – Привалова още в първото си бягане записва 11.34 сек на 100 м.

 

Твърде скоро обаче атлетиката отстъпва на любовните трепети – Привалова се омъжва за журналиста Евгений Сергеев и на 20 години става майка на момче (Алексей). Много бързо обаче илюзиите от краткотрайния брак отстъпват на трезвостта и Ирина и Евгений се разделят.

 

Първото призово място на голямата сцена за Привалова е шестото място на европейското първенство в Сплит през 1990 г. на 100 м – 11.40 сек. Още през следващата зима Привалова просто лети по пистите на Европа – първият й златен медал на 60 м на световното първенство в зала в Севиля е подплатен с впечатляващите 7.02 сек! Въобще, Привалова предпочита доста време късия спринт в зала (нейни са световните рекорди и до момента – на 50 м 5.96 сек, и на 60 м 6.92 сек). Най-голямото преимущество на Ирина е в светкавичния й старт – реакцията й на стартовия изстрел няма равна сред най-добрите. Представянето й на световното първенство в Токио’91 не е от най-запомнящите се – две четвърти места – на 100 и 200 м и сребро в щафетата 4х100 м.

 

На Олимпиадата в Барселона Привалова стартира като състезателка на Общността на независимире държави (ОНД). В изключителния финал на 100 м тя е трета с 10.84 сек, след Дивърс (САЩ) 10.82 сек и Катбърт (Ям) 10.83 сек, пред Торънс (САЩ) 10.86 сек и Мерлин Оти (Ям) 10.88 сек (шест стотни между първите пет). В щафетата на 4х100 м Ирина е много бърза на последния пост (9.94 сек „летящо”), но още по-бърза е Гуен Торънс за САЩ (9.73 сек) и така Привалова печели втори бронзов олимпийски медал.

 

1993-та започва със... световен рекорд на 300 м в зала – 35.45 сек, а на световното първенство под покрив в Торонто (Кан) Ирина отстъпва златото на 60 м на Гейл Дивърс с 2 стотни (6.97 сек срещу 6.95 сек), макар само месец по-рано да е поставила световния рекорд в Мадрид (6.92 сек). Реваншът е световната титла на 200 м с личен рекорд – 22.15 сек. През лятото на световното първенство в Щутгарт третото място на 200 м (22.13 сек) и четвъртото на 100 м (10.96 сек) не могат да удовлетворят русокосата спринтьорка и тя влага всичко в щафетата 4х100 м. В люта битка с Дивърс на последния пост Привалова изтръгва златния медал (квартетът на Русия е шампион с 41.484 сек пред САЩ 41.486 сек - с две хилядни по-слабо време). В щафетата 4х400 м Ирина пробягва четвъртия пост за 48.47 сек, но не може да настигне световната шампионка в индивидуаното бягане Джърл Майлс (48.73 сек) и отборът на Русия финишира втори с национален рекорд 3:18.38 мин. През същата 1993 г. Привалова опитва за пръв път официално и 400 м – 49.89 сек в Москва през юли.

 

На турнира „Атлетисима” в Лозана през юли 1994 г. Ирина Привалова поставя европейски рекорд – 10.77 сек и става най-бързата бяла жена (засега) в историята (заедно с Ивет Лалова десет години по-късно). Триумфът на европейското първенство в Хелзинки е очакван, но пак непълен – Привалова е европейска шампионка на 100 и 200 м, но в щафетата 4х100 м на последния пост (след неразбирателство на колежките й) Ирина успява да настигне българката Петя Пендарева, но в борбата за златото не й достигат 6 стотни срещу германката Лихтенхаген. На Световната купа в Лондон през септември Привалова носи първо място за сборния европейски отбор на 400 м – 50.62 сек.

 

Много бурно за Привалова започва зимата на 1995-а. След две години (отново в Мадрид) Привалова изравнява собствения си световен рекорд на 60 м – 6.92 сек, а в Лиевен поставя европейски рекорд на 200 м в зала – 22.10 сек. Но на световното първенство в зала Ирина стартира на 400 м и побеждава с 50.23 сек (там Даниела Георгиева печели бронза). И отново летният сезон не е удовлетворителен – бронз на 100 м и сребро на 200 м от световното първенство в Гьотеборг.

 

Втората Олимпиада за Привалова – тази в Атланта 1996 е почти напълно разочароваща. След две тежки контузии през сезона рускинята не достига до финалите – нито на 100, нито на 200 м. Четвъртото място в щафетата 4х100 м (42.27) също е оценено като провал.

 

Във финала на 60 м на световното първенство в зала в Париж-Берси Привалова получава жестоко разкъсване на мускула и завършва шеста. Целият летен сезон преминава в лекуване на контузии и появите й на пистата са епизодични.

 

На ЕП в Будапеща 1998 Привалова завоюва злато на 200 м (22.62 сек), но на 100 м й е отредено среброто (10.83 сек) – французойката Кристин Арон й отнема и европейския рекорд – 10.73. Следващата 1999-а отново минава под знака на травмите.

 

Паращук и Привалова решават да сменят амплоато на атлетката – вижда се, че в спринта рискът от контузии се увеличава с всеки изминат сезон. Първият старт въобще на 400 м с преп. за Привалова се случва в Москва на 11 юли 2000 г. Дебютът е повече от успешен – 54.49 сек! А финалното бягане на 400 с препятствия на Олимпиадата в Сидни през септември се пада едва осмият й старт в тази сложна и коварна дисциплина. Привалова показва изключително хладнокръвие и зрялост и след осмия хърдел успява да дръпне осезателно, оставяйки назад ямайката Хемингс – 53.02 сек за Ирина (девето място във вечната ранглиста тогава), 53.45 сек за Хемингс. Златен олимпийски медал най-сетне грейва на гърдите на изстрадалата толкова много московчанка!

 

 

Привалова и Паращук решават да имат свое дете и през декември 2001 се ражда дъщеря им Мария (понастоящем шампионка на Русия на троен скок за кадетки). 2002 г. е пропусната заради здравословни проблеми, а през 2003-а тандемът Паращук-Привалова решава да опита и 800 м (2:09.40 мин). Ирина решава да пробва и през олимпийската 2004 (100 м за 11.51 сек) – вече на 36 години.

 

През 2005 се ражда втората дъщеря на Паращук и Привалова – Екатерина. Две години по-късно Привалова пак е на пистата (100 м 11.73 сек и 200 м 23.86 сек) и решава да опита и за Олимпиадата в Пекин 2008 (11.32 сек и 23.45 сек на близо 40 години – само Мерлин Оти си е пзоволявала подобна „дързост”).

 

Последните стартове на Ирина Привалова са през 2009 г. (7.40 сек на 60 м в зала, 11.91 сек на 100 м и 23.99 сек на 200 м). След това тя окачва шпайковете на стената.

 

Голяма трагедия сполетява Ирина през миналата година – съпругът й и единствен треньор почива след тежка болест. Дори и след това нещастие Привалова продължава житейския си път с гордо вдигната глава и отдава цялата си енергия в треньорската професия и отглеждането на двете си дъщери (Алексей, вече на 30 години, дари Ирина с прекрасни внуци).

 

Личните постижения на Привалова (100 м 10.77 сек, 200 м 21.87 сек, 400 м 49.89 сек, 800 м 2:09.40 мин; 100 м пр. 13.56 сек, 400 м пр. 53.02 сек, скок височина 1.75 м, скок дължина 6.53 м, троен скок 13.72), както и резултатите й в зала (50 м 5.96 сек, 60 м 6.92 сек, 200 м 22.10 сек, 400 м 50.23 сек, 800 м 2:09.86 мин) са достатъчно доказателство за изключителните качества и огромния талант на Ирина Привалова. С дълготрайното си присъствие на пистата русокосата чаровница си остава една от емблематичните „световни” атлетки от края на миналия век. Майка, спортистка, треньорка и общественичка, Ирина е живият пример как невъзможни неща няма, когато всичко се върши с много любов и пълна отдаденост.

 

Александър Вангелов

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Ирина Привалова, Русия, 100 м, 200 м, 60 м
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени