Шрифт:

Втората двойка близнаци в средните бягания – на 75

Втората двойка близнаци в средните бягания – на 75
08-12-2018 10:39

След като през 50-те години на миналия век братята-близнаци Александър и Георги Нечеви шестваха по българските писти в бяганията от 200 м до 800 м (поставяйки много рекорди и завоювайки безброй шампионски титли), в следващото десетилетие (60-те години на XX век) друга двойка близнаци донесе много емоции по трибуните на всяко едно състезание у нас. Бегачите Ангел и Михаил Маркови оставят неизличима диря в аналите на родната атлетика, шествайки от 1961 до 1968 г. и грабвайки сърцата на спортните запалянковци с импозантното си присъствие на стадиона.

 

Днес, 8 декември те навършват достоен юбилей – 75 години. Това е повод да припомним най-ярките мигове от спортния им път, за перипетиите им по стадионите (и извън тях).  Родени в София, в една неголяма къща на едновремешния булевард  „9-ти септември” (сега „Цар Борис III”), Ангел и Михаил преживяват нерадостно детство - баща им почива, когато са едва на по 6 години, по-късно го последва и майка им. Отгледани от баба им, те от време на време дори няма какво да сложат на масата за вечеря. Въпреки недоимъка, русолявите момчетии израстват здрави и жилави. Случайността среща Ангел с младия тогава треньор от УСШ при д-во „Септември” Александър Ченгер. На едни районни ученически състезания Ченгер настойчиво го кани да почне да тренира при него. Първите победи на градски и републикански турнири веднага убеждават Ангел, че може да постигне много в спорта. И Михаил се захваща сериозно със спорт, но изначално се включва в юношеския футболен отбор на Славия. От девети клас двамата отиват да учат в механотехникума „Сталин” (на ъгъла на „Стамболийски” и „Опълченска”).

 

Първата двойна победа на близнаците е на републиканското средношколско първенство в Русе през юни 1959 г., когато Ангел и Михаил Маркови финишират убедително първи и втори в бягането на 800 м!

 

На 18 години (през 1961 г.) Ангел поставя и първия си рекорд за юноши – 1:56.1 в бягането на 800 м и е включен в националната младежка гарнитура за Балканиадата в Клуж, Румъния. Михаил се „записва” при Ченгер една година по-късно. На Републиканския крос в Западния парк през есента на 1961 г. Ангел е дръпнал силно напред и няма кой да го стигне. В последния километър на трасето обаче веднага след брат си се появява и Михаил, който изненадващо побеждава всички фаворити и пристига на финала втори. Включват го в отбора за следващата година. Но за зла беда Мишо си счупва крака точно преди Нова година и мястото му е заето от друг младеж – Сашо Борисов.

 

През 1962 г. Михаил поставя и първия си национален рекорд – за юноши. Той пробягва 3000-те хиляди метра за 8:44.8 и побеждава всички мъже от националния отбор. През същата 62-ра идва и първата му шампионска титла – на 1500 м от първенството за юноши. Ангел все повече се налага като титуляр на 800 м (1:54.2, 1:53.6 и 1:51.5) и 1500 м (3:48.5), докато Михаил е предпочетен към малко по-дългите дистанции (800 м 1:53.5, 1500 м 3:49.6, 3000 м 8:30.0 и 5000 м 15:09.8). През 1964 г. Ангел влиза в родната казарма (АСШВСМ „Чавдар”), докато брат му остава една година след него да тренира, преди да влезе в казармата. Ченгер е безкомпромисен и строг в тренировките, но иначе им е като истински баща и често двамата са на вечеря у треньора си и остават да пренощуват при него.

 

За Ангел най-силната година в спортната му кариера безспорно е 1965-а. Още на 23 май на „Народна младеж” той записва блестящ български рекорд на 800 м – 1:50.8. Това постижение е между най-силните в Европа за момента. С него Ангел се класира втори на стадион „Васил Левски”, след Валерий Булишев (СССР) 1:50.2, а Михаил пристига трети с личен рекорд (1:51.3). Мишо споделя: „Осемстотинте метра не ми бяха любимата дисциплина. Повечко ме теглеше 1500 м, после и към 3000 и 5000. А иначе с германците (от ГДР) провеждахме безброй съвместни лагери – и у тях, и при нас, предимно в Петрич. На едно контролно на 15 км на шосе именно в Петрич (помня и датата – 31 януари 1968 г.) победих целия национален отбор на ГДР начело с Юрген Хазе и Манфред Матушевски. Тези 15 км ги избягах за 47:18 минути. Германските треньори цъкаха с език и не искаха да повярват на хронометрите си!”. На срещата с Беларус през юли Ангел изравнява собствения си рекорд на 800 м – отново 1:50.8!

 

Междувременно Ангел и Михаил са поканени на авторитетния крос за наградите на в-к „Юманите” в Париж. Ще бягат в Булонския лес. „Никой не ни каза колко е дълга дистанцията. После разбрахме, че сме избягали 13 км! Никога дотогава на състезание не бяхме участвали на толкова дълга дистанция! Бягахме, бягахме с брат ми, а кросът сякаш нямаше никога да свърши. Е, финиширахме си с Ангел, после ни посочиха самия Мишел Жази (европейски рекордьор на 5000 ми четвърти на Олимпиадата В Токио). Е,нямаше как да пропуснем шанса и помолихме Мишел (адаш ми е!) да се снимаме заедно! Жази се съгласи с охота и ето ни – щрак! – и бяхме увековечени!” (Михаил любезно ни показва доказателството!).

 

На 4 юли 1965 на срещата Полша-България във Варшава Михаил Марков побеждава на 1500 м с лекота за 3:52.0, изоставяйки поляка Волни (3:56.4) на повече от 4 секунди. „Винаги съм бягал само за победата, за по-предно място. Рекордите почти не ме вълнуваха”, споделя Мишо.

 

Предстои полуфинал за Купата на Европа във Вечния град – Рим. Състезанието е на 21 и 22 август 1965 г. Отборът ни (воден от зам. председателя на БФЛА Димитър Николов „Мопуто”) пътува с влак, минавайки пътьом през красивата Венеция. Пристигат в четвъртъка. В последния момент Мопуто прави коренни рокади. Ангел ще бяга 800 м, Славей Флоров 1500 м, 5000 м са за Георги Шулев, а на 10000 м трябва да бяга... Михаил. През първия ден Флоров е последен на 1500 м, а на 10000 м не стартира българин. В неделята (22 август) Ангел Марков е пети на 800 м, а Шулев – четвърти на 5000 м. Вечерта след състезанието като че всичко е спокойно. Трудно се спи след загубата (българите остават пети в отборното). На другата сутрин леглото на Ангел Марков е празно, няма го и багажът му. Шефовете на отбора ни (сред тях и няколко „оперативни другари” от ДС) хукват към гарата да търсят беглеца. А Ангел вече е на сигурно място – при един италиански „приятел”. Марков скоро заминава за Холандия, където започва (според писмата му до Ченгер) усилени тренировки. Строго поверително (чрез доверено лице) Ангел праща писмо на треньора си: „Тренер, напоследък се чувствам  отлично  - направих отсечки на отделни тренировки 5х300 м (40 – 42 секунди), 6х400 м (по 60 секунди), 3х400 м (по 49 – 49.5). Леко ми е, силен съм, но съм самотен! Участвах и на три контролни старта на 800 м в Утрехт – 1:48.6, 1:48.2 и 1:47.3.” После пристига и депешата. „Лично великата Фани Бланкерс-Коен ме покани в Амстердам да участвам на турнир на 21 септември 1965 г. УРААА! Днес ми засякоха 1:45.6 на 800 м и 3:40.2 на 1500 м! Най-после!” Ангел показва и купата с изгравирани постиженията и датата на състезанието. След Амстердам следите на Ангел Марков се губят в Страната на неограничените възможности – САЩ. Той се заселва в Калифорния и там с много труд успява да създаде фабрика за металорежещи машини. След дълго митарстване, Ангел напоследък се установи да живее във Варна, но редовно поддържа старите приятелства.

 

Останалият в България Михаил влиза в казармата (АСШВСМ ‘Чавдар”).  Полковник Василев (шеф на школата) го вика и му казва: „Внимавай как ще се представяш за в бъдеще, трябва да заместиш брат ти Ангел!” Предстои Балканиадата в Истанбул в  края на септември 1967 г. Талантливият Йончо Калчев (рекродьор за юноши с 1:50.9 от 1965 г. ) току-що се е оженил. Но не е уведомил треньорите и те са готови да го спрат за Турция. Михаил Марков прави всичко възможно да бъде организиран контролен старт именно на 800 м заради Калчев. Той надъхва бегачите: „Трябва да пуснем Йончо да ни бие - участието му в Истанбул ще бъде нашия сватбен подарък за него.” Така и става - Калчев побеждава всички на контролното и заминава за Турция. Там печели шампионската титла на 1500 м с 3:49.6, следван от Михаил 3:50.0!

 

Годините в казармата преминават неусетно за Михаил. „Имах прекрасно отношение от офицерите към мен. Полк. Василев ме бе взел под крилото си. Още докато служех редовно, ми отпуснаха паричен заем, за да ремонтирам родната ми къща. Заема погасиха предсрочно, а аз не можах да се начудя с какво съм заслужил това специално отношение... Началникът на ЦСКА Микулаш лично ми осигуряваше най-добри условия за подготовка, грижеше се да не ми липсва нищо! След уволнението веднага ме назначиха като старшина в школата.”

 

От 1966 г. Мишо започва да обръща повече внимание на 1500 м (3:49.9) и на 5000 м (за първи път „слиза” под 15-е минути  - 14:57.8 мин). Предстои най-силната му година като състезател – 1967 г. „През зимата заминахме на състезания в зала в Москва. За пръв път ми се наложи да бягам на дървена писта. Щях да си изпотроша краката, препъвах се през 15-20 метра. Е, все пак завърших 800-е метра за 1:56.5 мин.!” Ченгер е неумолим в тренировките – обемът като че е утроен. Работа, работа, работа... всичко друго остава на заден план. На отборното първенство през юни 1967-ма в София на стадион „Васил Левски” Михаил Марков е задължен към клуба си ЦСКА. Той стартира на 800 м и побеждава  за 1:52.2. Налага се да се бягат и 5000 м. И то само 5 (!) минути след финала на 800 м. Мишо моли Найден Петров да се размотава и да отлага старта. Найден даже прави фаулстарт (!) и стартерът връща бегачите... Спечелени са няколко минути, за да може Михаил да поеме глътка въздух. Все пак идва ред на старта и Марков тръгва в познатата тактика – в средата на групата. „Никога не водех от началото. Моята сила бе в продължителния спринт в последната обиколка!” И сега Мишо дръпва на последните 300 метра, завършвайки с втора победа за половин час – 14:12.4 мин на 5000 м и ценни точки за ЦСКА.

 

В нетипичната дисциплина 3000 м на турнира „Народна младеж” (24 май 1967) Марков сякаш лети. „С такава огромна свежест ги избягах тези 3000 м за 8:08.6 мин. (рекорд на България), че при по-сериозна конкуренция вероятно щях да „сляза” и под 8-те минути!”

 

На 22 юли 1967 г. на стадион „В.Левски” Михаил Марков застава на старта на 1500 м в двустранната среща България-Румъния. Александър Ченгер дава последни указания – Найден Петров да тръгне бързо и да води високо темпо. Петров изпълнява указанията – 800 м за 1:57.5 мин. Последни 400 м. Найден е безкрайно изтощен, но си е свършил работата. Последни 300 м. Майор Иван Иванов (Макето) му вика от пейките, застанал точно встрани от старта на 200 м. Последен завой, последна права. Мишо чува гласа на Ченгер: „3:41, 3:42...Още малко, още малко. Натискай!” Финал и Марков попада в прегръдките на съотборниците и треньора – 3:43.9, нов рекорд на България, сред 30-е най-добри на Европа за 1967-ма. Далеч назад остава румънецът Йон Николае (3:45.6), после Атанас Атанасов (3:49.3) и Найден 3:50.7.

 

Тренировките обаче продължават с невероятен интензитет – след десетина дни в Копенхаген предстои срещата Дания-България. 5000-е метра са през първия ден. Датчаните не са особен дразнител и Милен Цонев трябва да помага. „Толкова леко и свежо никога дотогава не се бях чувствал. Изобщо не мислех за рекорда, просто трябваше да извоювам първото място.” От трибуните д-р Благой Костов и Грую Юруков му подсказват междинните времена („Треньора ми Александър Ченгер както винаги не го бяха взели, пропускаха го в делегациите по „конюнктурни съображения!”). „В последните 400 м (56.0 сек.!) се вдигнах на щурм и рекордът си дойде от само себе си – 13:54.2. Милен (Цонев) остана доста назад – 14:02.6. Станах първият българин „под” 14-е минути на 5000 м и постижението ми се оказа трето на Балканите за всички времена!”

През втория ден Михаил застава на старт и на 3000 м стипълчейз. „Преди това бях тренирал  минаването над хърделите само като средство за разпускане. Е, не можах да „сляза”под  деветте минути (9:00.8), но донесох ценни точки за отбора.” След края на срещата до Мишо се доближава достолепна двойка - мъж и жена. Мъжът е емигрирал българин, жената до него е датчанка. Господинът вече се е замогнал (притежава ферма с 40000 крави!) и предлага на Мишо да остане в Дания. „Много пъти са ми предлагали, но аз съм своего рода шовинист – не заменям България за нищо!”

 

Към 1968 г. Михаил поема с надежди за високи резултати, които да го пратят на Олимпиадата в Мексико. „Цяла година бъхтане (5000 м за 14:07.2) – на Белмекен „извъртяхме” стотици километри по баирите!” И накрая Грую Юруков след Балканиадата в Атина през септември ме дръпна настрана и ми заяви в прав текст: „На Олимпиада няма да ходиш – заради брат ти Ангел!” Сякаш нещо в мене се пречупи. Ала трябваше да остана на пистата и през 1969 г. – предстоеше третата Републиканска Спартакиада. Приключих спортната си кариера с два бронзови медала и един сребърен от тази Спартакиада. А постиженията ми – 800 м 1:52.2; 1500 м 3:47.2 (второ у нас за годината) и 14:13.4 на 5000 м увенчаха края на спортната ми кариера!”

 

И една интересна случка от тази 1969 г. Михаил е поканен да участва на състезания в Чехословакия. Пак ще бяга 5000 м. До последната обиколка Мишо е в челото, а на последната права се сражава храбро за третото място. Той вижда пред себе си бегач с потника на САЩ. Мишо се втурва и, както се казва, „в квадратите” настига американеца и го побеждава буквално с едни гърди. После Марков разбира, че е победил самия олимпийски шампион на 5000 м от Токио 1964 Боб Шул. Добрият приятел на Мишо – руснакът Кудински – го вика малко след края на състезанието. Той го запознава с американеца, когото само преди половин час Мишо е победил. Шул го потупва по-рамото: „Браво, победи ме в последния метър!”. После сваля тъмносиния потник с надпис USA и го връчва сърдечно на българина! И досега Мишо пази като най-ценна реликва именно тази фланелка.

 

През 1969 г. започват и здравословните проблеми на Михаил Марков. Все по-често по време на бягане той почва да получава остри болки в бъбреците. Работата отива на зле. И точно тогава той е поканен да участва на общоармейската Спартакиада на Трудова повинност (Строителни войски). Стартира сред повече от 200 участници на 800 и 1500 м и печели с лекота убедителни победи. Това е и краят – бъбреците не му дават мира и Михаил „окачва шпайковете на стената.”

 

След приключването с атлетиката Марков е назначен като офицер (старши лейтенант) в едно поделение. Преминавайки към Първа дивизия – софийската бригада 1601А, след няколко години Марков напуска МНО и започва работа в Института по електрокари и мотокари на Красно село. През 1972 г., вместо на Олимпиадата в Мюнхен, Мишо пътува през Рим за Щатите, където, след дълга раздяла, иска да се срещне с брат си. Но не остава в Калифорния. Връща се и продължава като Началник опитно производство в „Мототехника”. После в МНО 2 по подчинение се занимава с производство и изпитания на секретни радиостанции.

 

Идва 10-и ноември и демокрацията. Като бивш офицер Михаил е разпределен за около три години в посолството на България в Берн, Швейцария. И така до окончателното си пенсиониране!

 

Голямата страст на Михаил Марков и досега си остава ловът. „От 6 години татко ни ме поведе с него да ловувам. Година след смъртта му  - през 1960 г. – се снабдих с разрешение за стажант-ловец и оттогава досега всяка година подновявам ловния си билет. Винаги имам около себе си верни приятели ловни кучета – пойнтер, ирландки сетер, сега две бретан-шпаньолки. Едната от  тези две кучета стана световен шампион на ежегодното изложение! Освен това по едно време попаднах и в националния отбор по спортна стрелба.”

 

Накрая Михаил се сеща отново за треньора си Александър Ченгер. „Ще му бъда верен и благодарен до края на дните си. И сега е пред очите ми последната ми поява на пистата. Току що се бяхме върнали от лов и с моите „авери” приготвяхме дивеча за празничната ни вечеря. Отдалеч чух шум на мотоциклет и веднага „щракнах” – тренерът идва. Нямаше как да сбъркам, Ченгер пристигаше с мотора си да ме вземе за последното ми участие на състезание. Не можех да му откажа... В неделята стартирах за последно (наистина последно!) на 5000 м – беше някаква международна среща - и победих всички, ама всички. Вече с чест можех да се оттегля от пистата и стадиона, които ми дадоха толкова много!”

 

„Сравнявам днешните атлети с нашето поколение преди половин век! Нищо общо между тогава и сега! Няма го в днешни дни онова истинско другарство, взаимопомощ и себераздаване в името на общото, което ни сплотяваше преди повече от 50 години. Като гледам, май онезвремешните нрави никога няма и да се възродят – просто времената са други и светът е друг!” С тези тъжни думи Михаил Марков завършва безкрайно интересната си и увлекателна изповед за живота си преди половин век!

 

Александър Вангелов

 


 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени