Шрифт:

Питър Снел на 80

Питър Снел на 80
17-12-2018 09:01

Днес най-голямата световна звезда в бяганията на средни разстояния в седмото десетилетие на XX век – новозеландецът Питър Снел, навършва 80 години. Все още жизнен и свеж, Снел е пример за това как един човек, благословен от съдбата, поддържа „здрав дух в здраво тяло” през целия си съзнателен живот.

 

Роден на 17 декември 1938 г. в аборигенското градче Опунаке, още като ученик Питър Джордж Снел печели доста училищни състезания. Но освен атлетиката, опитва и няколко традиционни за Нова Зеландия спортове като ръгби, крикет, тенис, бадминтон, голф. Питър даже достига до съвсем успешни прояви в училищното първенство по тенис на страната си в Оклънд.

 

Решаваща се оказва срещата на Снел с прочутия треньор Артър Лидиярд. Лидиярд пророкува: „Питър, ако ти, с твоята скорост и вродена бързина, потренираш с постоянство за повече скоростна издръжливост, със сигурност ще станеш един от най-добрите бегачи на средни разстояния в Нова Зеландия”. Пророчеството на Лидиярд се изпълнява многократно през годините, като Снел чупи рекордите от 800 м до 1 миля с неподражаема лекота. Макар и доста висок и едър за бегач на средни разстояния (висок 1.79 м и тежащ 80 кг), Снел в периода 1956 – 1965 не познава загубата в многобройните международни състезания, в които стартира.

 

Първите му победи датират от 1957 година, когато завоюва златни медали от юношеското първенство на Нова Зеландия на 880 ярда и 1 миля. След като не присъства дори сред 100-те най-добри в света в бягането на 800 м за 1959 г., никой не го слага в сметките за призово класиране и на Олимпиадата в Рим през септември 1960 г.

 

Снел пристига в италианската столица с личен рекорд от 1:48.6, доста зад претендентите за медали. Големият брой записани бегачи (51) предразполага разпределението им в девет серии. В третата от тях Снел побеждава с личен рекорд 1:48.1 (най-добро от деветте серии и рекорд на Нова Зеландия!). На следващия ден в последния от четирите полуфинала Питър проявява завидна тактическа зрялост (все пак той не е навършил и 22 години и това му е първа Олимпиада!) и с 1:48.6 отсъпва само на световния рекордьор Роже Муунс (Белг). Вече на финала швейцарецът Кристиан Вегли повежда в бързо темпо (400 м за 52.3) и води почти до последната права. На около 110 м преди финала атака предприема Муунс, следван от бързия (400 м 45.7) ямаец Джордж Кер. Именно на последната права Снел изпреварва Кер и отвътре (отляво) почва да настига Муунс. Буквално в последните 10 метра новозеландецът настига и задминава Муунс, финиширайки като олимпийски шампион с нов рекорд на Игрите – 1:46.3 мин. Снимката, отразяваща победното втурване на Снел с разперени ръце на финалната линия, все още (след 58 години) е популярна и вълнуваща сред спортните среди.

 

 

В следолимпийската 1961-а Снел пристига в Европа и се среща на различни състезания с целия световен елит по онова време. Паметна остава срещата му с Джордж Кер (Ям) в Дъблин на 17 юли 1961 г., когато двамата финишират едновременно на 800 м (1:46.4) и съдиите решават да присъдят две първи места.

 

В годината на Игрите на Британската общност (1962) Питър Снел увенчава присъствието си на пистата с няколко впечатляващи победи и със световните рекорди на 800 м и 1 миля. Още в края на януари (27-ми) в Уангануи (Н.Зел) на тревна писта Снел счупва световния връх на 1 миля, финиширайки за 3:54.5 мин. Само седмица по-късно, на 3-ти февруари в Крайстчърч (Нова Зеландия) Питър прави едно солово бягане и се бори само с хронометъра. След 51.0 секунди на първите 400 м, Снел успява да поддържа скоростта си и финишира за 1:44.3 (1:45.1 м на 880 ярда – 804.67 м). Стойността на постижението е още по-голяма, отчитайки факта, че състезателите бягат на писта от трева! Далеч назад вторият Джеймс Дюприй (САЩ) финишира за 1:49.6 мин. Логични са победите на Снел на Игрите на Британската общност в Пърт – 1:47.64 на 800 м (пред вечния си съперник Джордж Кер (Ям 1:47.90) и на 1 миля (4:04.53).

 

След относително „спокойната” 1963 г. (800 м 1:47.4 и 1500 м 3:39.4), Питър Снел пристъпва към олимпийската 1964-а с нескрити амбиции и намерения. След победното лятно европейско турне, в средата на октомври идва втората за Питър Олимпиада – в Токио. Снел вече е „взел страха” на съперниците си и стартира със увереност в четвъртата серия (1:49.0) и в първия полуфинал (1:46.9) – и двата пъти победител, следван неизменно от Джеръм Зибърт (САЩ). Не го смущава и фактът, че във втория полуфинал Джордж Кер и неизвестният дотогоава кениец Уилсън Кирпугут дават по-добрите 1:46.1 (подобрявайки и двамата олимпийския рекорд на Снел от Рим!). На 16 октомври във финала на 800 м Снел контролира напълно бягането. След като новакът Кипругут (Кен) тръгва шеметно бързо (400 м 52.0), Снел е затворен в групата, но все пак не губи връзка с водача. Някъде около средата на предпоследната права (около 560-ия метър) Питър се изнася в трета пътека и атакува отдясно. Точно преди началото на последните 200 м Снел „превключва” на много висока скорост и безапелационно задминава Копругут. Оттук нататък (последните 200 м на Снел са изминати за 24.7 секунди!) остава борбата само за сребърния и бронзовия медал. Новозеландецът финишира за 1:45.1 мин., възвръщайки си отнетия олимпийски рекорд – второ постижение в историята на дисциплината. Но няма време за почивка. На следващата сутрин Снел се готви за трета серия в бягането на 1500 м. Той е бягал тази дистанция само два пъти през 1964-а и е реализирал 3:43.7... В споменатата трета серия Питър се класира четвърти с 3:46.8, изпълнявайки програмата минимум за продължаване в полуфинала. Този първи полуфинал е насрочен за 19 октомври (има ден почивка) и Снел има време да отдъхне. В него Питър подсказва с продължителния си финален спринт (победа с 3:38.8, следван от поляка Баран 3:38.9 и чеха Одложил 3:39.3), че е готов за втора победа на тази Олимпиада. На 21 октомври девет атлети стартират на финала на 1500 м... През първите 800 м Снел се движи по средата на групата (групата води сънародникът му Джон Дейвис). После сценарият от 800-е метра се повтаря. Снел почва атаката си даже малко по-рано, някъде около 250 м преди финала. Няма кой да реагира и Питър Снел дръпва рязко, повеждайки с около 8 метра пред следващата го група. В последните 100 м Снел се обръща да погледне три пъти встрани, но никой не го застрашава – втори златен медал в Токио (и общо трето златно олимпийско отличие). Златен дубъл на 800 и 1500 м от една Олимпиада – това не се е случвало от 1920 г. в Анверс, когато Албърт Хил (Вбр) триумфира в двете дисциплини.

 

Прекрасната форма, в която се намира Питър Снел, го „предизвиква” да стартира няколко пъти след Токио. И то в какви стартове. В разстояние само на 5 (!) дни (все в Оклънд, Нова Зеландия) Питър подобрява два световни рекорда – на 12 ноември на 1000 м (2:16.6) и на 17 ноември на 1 миля (3:54.1).

 

Следващата 1965-а бележи залеза на Питър Снел на световната сцена. Новозеландецът отново е поканен на турнирите в Европа, но участията му не са с предишния блясък (800 м за 1:47.8 и 1500 м 3:42.6) и той претърпява няколко болезнени загуби. Така изключително плодовитият тандем Артър Лидиярд – Питър Снел престава да съществува и атлетът се сбогува с Царицата на спортовете.

 

Животът на Питър Снел след атлетиката е отдаден изцяло в служба на науката и образованието. След като работи за малко в компания за търговия с тютюн, Снел се премества да живее в САЩ (1971 г.) и там завършва медицина (вътрешни болести) и психология.

 

Макар и разделен с атлетиката, Питър Снел никога не остава във физически покой, активно спортувайки и до ден-днешен. Той опитва ориентирането и даже е шампион на САЩ за ветерани през 2003 г. Последното му увлечение е тенисът на маса, където Снел се представя блестящо, попадайки през 2013-а година сред четиримата полуфиналисти на СП за ветерани (в групата над 75 години!).

 

Световната спортна общественост никога не е забравяла и почита с респект и до днес героя си отпреди повече от 50 години. Получил множество награди, титли и всевъзможни отличия, Питър Снел е щастлив да стане съвременник приживе на бронзова статуя, издигната през 2007 г. в негова чест (изобразяваща самия Снел) в родния му град Опунаке. От 2012 година възпоменателна плоча, гравирана с името на Сър Питър Снел, може да бъде видяна в Залата на славата на ИААФ.

 

 

В едно скорошно интервю сър Питър Снел (изглеждащ впрочем превъзходно за зрялата си възраст) споделя, че връщайки се назад във времето и спомените си, осъзнава колко големи са били резервите и потенциалът му по време на активната му спортна кариера. „Тези мои световни рекорди, особено на 800 м на тревна настилка (1:44.3), можеха да бъдат и по-добри, ако имах по-упорита конкуренция и малко по-добри условия. В състояние ли бях да пробягам 800-те метра за 1:42.0 или 1000-е метра за 2:14.0, или пък милята дори за под 3:50 минути? Може би. Но с такъв наставник–пионер в методиката на тренировките и на големите натоварвания като Артър Лидиярд, моите талант и отдаденост нямаше как да бъдат пропуснати!” 

 

Александър Вангелов

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени