Шрифт:

Непослушните деца

Непослушните деца
05-01-2019 17:32

Михаил Вешим

 

Някакъв зам.-министър на правосъдието (не си струва да му помним името) казал, че децата, задържани от полицията, щом са задържани от полицията, значи са непослушни. Казал го, за да обоснове иначе абсурдния 24-часов арест в районното управление на МВР без уведомяване на близките. Такива промени в Наказателния кодекс замислят законотворците.

Непослушните деца…

Думите на днешния зам.-министър като машина на времето ме върнаха половин век назад, когато аз бях дете. И се видях сам – себе си, осемгодишен, да влизам в една ловешка сладкарница. Защо ловешка? Там живееха баба ми и дядо ми, а аз прекарвах летните ваканции при тях. Влиза второкласникът Мишо в сладкарницата и казва: "Една боза от шест стотинки!" – реплика, нормална за онова време, а днес "култова" – от филма „Момчето си отива”. Произнася я актьорът Филип Трифонов към сладкарката Невена Коканова. 

Когато произнесох тази реплика, бях доста по-малък от гимназиста Ран (герой във филма), а и сладкарката не беше Невена Коканова. Тази бе бухнала като кифла осморка, а аз такива кифли не обичах. Исках само една боза от шест. „Не може!" – отсече кифлата осморка и ми показа надпис забрана на стената: "Граждани в неприличен външен вид не се обслужват!".

Стреснат, огледах вида си – фланелка, къси панталонки, гуменки на бос крак. Кое му е неприличното? Всички деца от махалата ходеха така!

"Какво си обрасъл като някой бийтълс! – скара ми се строгата сладкарка. – Иди да се подстрижеш като послушно дете! Боза – само на послушните деца!”…

Косата ми наистина беше пораснала през ваканцията – покриваше ушите. Така ходеха батковците от махалата – като бийтълсите. За „Бийтълс” се говореше, че искали да дойдат у нас за Младежкия фестивал същата година, но нашите управници комунисти не ги пуснали на границата. Как ще ги пуснат през границата – песните им не смееха да ги пуснат даже по радиото. 

Такова беше времето – не на рокендрол, а на Комсомол. Растяхме не с Ленън, а с Ленин… Лозунги, конгреси, манифестации и червени знамена… Рапорт даден, рапорт – приет! Всички трябваше да сме еднакво подстригани, формено облечени и еднакво послушни. Да пеем в хор "Слънце е нашата партия, ние сме нейни лъчи". 

Послушните го правеха – те бяха повече. Но имаше и непослушни – те дрънкаха на китари "Лейди Мадона" в кварталната градинка, а в масовата песен „Комсомол, Комсомол, ти летиш като сокол” заменяха Сокола със Сопол… Милицията им правеше хайки, залавяше ги, затваряше ги в районното за нощ-две. После неохотно ги пускаше, вече край Ловеч нямаше лагер за „хулигани”. Непослушните излизаха от ареста остригани гола глава и с нарязани крачоли на клош-панталоните – клошът, заедно с милиционерските ножици, бяха модата на онова време.

Ефектът от преследването се получаваше обратен – тези батковци ставаха героите на махалата. И мои герои. На тях исках аз да приличам, а не на "послушните деца".

Затова обърнах гръб на продавачката, кифла осморка, и гордо излязох от сладкарницата. До края на лятото не стъпих там – вместо прилична подстрижка предпочетох да откажа бозата. Вече става половин век, как не съм близвал тази напитка!

И някак естествено след някоя година се ориентирах към бирата – питието на "непослушните деца" от кварталната градинка. Там, където се пееше "Да живее рокендролът!" – чак до сутринта. Моят приятел Васко Кръпката има такава песен. Той пее и друга песен:

"Непослушните деца може да спасят света!".

И аз имам повече доверие на непослушните деца, отколкото на послушните министри! На тях не е нужно дори да помним имената – днес ги има, утре ги няма… 

 

Текстът е публикуван в брой 1/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежаВижте какво още може да прочетете в броя.

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени