Шрифт:

Как ни се отразява липсата на сън

Как ни се отразява липсата на сън
19-03-2019 16:21

Учените разбират отлично целта на определени автоматизирани телесни функции, като мигането, дишането или храносмилането, но нямат категоричен отговор защо ви се налага да спите всяка нощ. Като оставим настрана детайлите, едно нещо е сигурно – ако не спите, тялото ви започва да се бунтува.

 

Ефектите от острото недоспиване – което е по-скоро да не си легнете цяла нощ, отколкото седмици наред да спите само по няколко часа (това е хронично недоспиване) – се проявяват около 16 до 18 часа, откакто сте будни, и стават по-зле с всеки изминал час. Влошава се работата на мозъка, сърцето, ендокринната система и имунната система.

 

Последствията от хроничното недоспиване са далеч по-лоши от една безсънна нощ. Само че и решението да се лишите от сън само веднъж може да предизвика сериозни проблеми.

 

Мозъкът

 

Когато става дума за остро недоспиване, „най-важен е мозъкът“, казва Стивън Фейнсилвър, който води изследванията в областта на съня в нюйоркската болница „Ленъкс Луис“. Първият сигнал, че сте преуморени, е забавеното мислене.

 

След 18-ия час времето ви за реакция ще започне да се забавя. След цяла нощ без сън става три пъти по-бавно, което е същото, като да сте пияни. С течение на времето паметта ви все повече ще се влошава, а в един момент мозъкът ви вече изобщо няма да може да формира нови спомени.

 

„Без сън сякаш кутията със спомени в мозъка е заключена. Постъпващите нови данни просто отскачат от нея“, каза миналата година пред Business Insder проф. Матю Уолкър от Калифорнийския университет в Бъркли.

 

След 18-ия час способността ви да вземате решения, да обработвате информация и да се ориентирате в пространството постепенно се влошава. Ако останете будни повече от 24 часа, мозъкът ви започва да се паникьосва и ви принуждава да заспите. „Ще започнете да изпадате в състояния на микросън“, обяснява Фейнсилвър. Макар че ще изглеждате будни – ходещи, говорещи, с отворени очи – мозъкът ви буквално ще заспива за периоди от по 10-20 секунди.

 

По време на микросъня не възприемате това, което виждате около себе си. „Казваме, че докато спите, сте кортикално слепи – мозъкът ви не обработва визуалната информация. На автопилот сте. Ако шофирате, например, може да осъзнаете, че сте изпуснали изхода от магистралата и не помните последните 10 минути. Това е доста плашещо, защото означава, че на практика сте били заспали в момент, когато определено е трябвало да бъдете будни“, обяснява Фейнсилвър.

 

Ако останете будни повече от 35 часа – както обектите на изследване от страна на Матю Уолкър и други учени от Калифорнийския университет в Баркли и Харврдския университет през 2007 г. - емоционалното ви съзнание ще излезе от релси. Когато не сте спали толкова дълго, предаващата емоции амигдала става 60% по-реагираща на негативни стимули или преживявания. В същото време ограничава комуникацията с тези части от мозъка, които регулират емоциите и поставят преживяванията ни в определен контекст.

 

Това означава, че реагирате по-остро и осъдително към хората и събитията около вас. В същото време мозъкът ви губи способност да филтрира информацията или да се вслушва във вътрешния ви глас (вътрешният глас е нещо съвсем нормално и учените все повече осъзнават, че може да действа успокояващо, да ви прави по-разумни и да Ви освободи от различни страхове).

 

Ако останете будни над 48 часа е обичайно да се появят халюцинации, както се е случвало със самият Фейнсилвър преди години, когато е бил студент по медицина. Той разказва, че един октомври, точно преди Хелоуийн, докато страдал едновременно от остро и хронично недоспиване, една от тиквите до него започнала да му говори. „Тогава си дадох сметка, че явно е време да се прибера“, споделя Фейнсилвър.

 

Останете ли будни над 48 часа, поведението ви започва да наподобява психоза – несвързани мисли и говор, откъсване от реалността, склонност към гневни изблици. Ако се насилите въобще да не спите няколко дни, изходът може да е летален. Науката не разбира напълно начина, по който недоспиването може да доведе до смърт, но най-вероятно мозъкът губи способността си да контролира животоподдържащите процеси и това води до тотален срив в тялото.

 

Защо обаче липсата на сън предизвиква толкова дълбоки последствия за мозъка? Учените не са сигурни, но най-доброто им предположение е, че е свързано с нещо, което наричат „субстанция С“.

 

„Мозъкът е много активна метаболитна зона. Когато работи постоянно, той генерира токсични продукти. Това е както при тренировките. В мускулите се трупа млечна киселина и в един момент вече изпитвате болка, не можете да правите нищо повече и трябва да им дадете почивка. Докато сте будни, мозъкът ви е постоянно включен, а сънят изглежда е времето, в което трябва да се отървете от натрупаните токсични продукти“, обяснява Фейнсилвър.

 

Субстанция С – която учените смятат, че е аденозин, вторичен продукт на метаболизма, натрупващ се в кръвта – може да е токсичен метаболит, натрупващ се в мозъка през деня. Необходимостта да се отърве от него може да е причината, да се нуждаете от сън всяка нощ. На този етап, обаче, ежедневното натрупване на този метаболит и дали мозъкът е отговорен за изчистването му по време на съня е само теория. „Това е просто един добър начин да обясним защо хората трябва да спят“, заключва Фейнсилвър.

 

Като оставим настрана механизма, засега сме наясно, че „будуването по същество е мозъчно увреждане на ниско ниво“, отбелязва Уолкър в интервю пред Business Insider.

 

Сърцето

 

С напредването на деня кръвното налягане се покачва, обикновено заради неизбежния физически и емоционален стрес. Всяка нощ, докато спите, то спада (както и пулсът). С други думи, сънят е естествен лек за кръвното налягане. Без това редовно „рестартиране“ кръвното все повече се покачва и в дългосрочен план нараства рискът от инфаркт и сърдечни заболявания.

 

Ако сте будни над 18 часа, сърцето не получава нужната почивка, което може да има фатални последствия. Изследване на Университета в Колорадо, Денвър, показва, че в първия понеделник след преминаването от зимно към лятно часово време, когато губим един час сън, има 24% увеличение на инфарктите. От друга страна през есента, когато печелим един час сън, има 21% понижение. Макар че учените не са сигурни на какво се дължи това, то е съвсем ясно, че сънят – или по-точно липсата му – оказва непосредствено влияние върху сърцето.

 

Ендокринната система

 

Сънят е от огромно значение за секрецията на хормони. Ако сте будни над 18 часа, тестостеронът започва да се изчерпва, което ще повлия на енергията ви. Спокойно, има и добра новина. Изследване на Каролинския институт в Швеция показва, че само една нощ с пълноценен сън стига, за да се върнат нивата на тестостерона в нормални граници.

 

В хормонален план положението става наистина зле след дни, седмици или месеци лош сън – тогава попадате в дупка, от която тялото не може да се измъкне. Изследванията сочат, че при мъжете една седмица недоспиване – т.е. да спите по-малко от пет часа на нощ – води до постоянен спад на тестостерона с между 10 и 15%. За сравнение при здрав човек тестостеронът спада по естествен път с 1-2% годишно. С други думи – по отношение на ендокринната система една седмица лош сън ви състарява с цяло десетилетие.

 

Имунната система

 

Останете ли будни над 18 часа, тялото ви започва да произвежда насърчаващи възпаленията протеини, като IL-6 – кръвен маркер, свързван с редица хронични и сърдечни болести. В същото време клетките на имунната система намаляват, тъй като тялото е лишено от възможността да произвежда нови.

 

Колкото по-дълго се борите със съня, толкова по-трудно става създаването на NK клетки или т.нар. естествени убийци на клетки. Това са вид лимфоцити, отговорни за премахването на раковите и заразените с вируси клетки. Всъщност излседване на Калифорнийския университет в Сан Диего сочи, че само една нощ с лош сън води до намаляване на NK клетките с над 70%. Т.е. недоспиването веднага увеличава риска от рак, което е една от причините през 2007 г. Световната здравна организация да определи нощните смени като възможен канцероген.

 

Спортното представяне

 

Ако тялото спира да работи нормално, тогава спокойно можем да заключим, че и спортното представяне се влошава, нали? Да, но ефектът е по-скоро психически, отколкото физически. Шона Халсън, която е физиолог в Австралийски спортен институт и специалист по съня, обяснява защо.

 

„По време на тренировка не се виждат много промени във физиологичните системи. Всъщност се наблюдават промени в това как възприемаме усилията. Всичко ни се струва по-трудно, така че ще се представяте по-зле не заради физиологични промени, а защото се е променил начинът, по който възприемате вложените усилия“, казва тя.

 

Според нея това е факт, за който си струва да се говори повече, защото всеки е чувствал паниката, която настъпва, ако сме спали само няколко часа преди състезание. Спокойно, може да сте малко уморени и мисленето ви да е леко замъглено, но сте напълно способни да покажете най-доброто от себе си. „Важно е атлетите да знаят, че една нощ лош сън не зачерква годините усилени тренировки. Възможно е малко по-лесно да се уморявате, ако сте спали зле, но пък по време на състезание адреналинът ще ви даде допълнителни сили“, отбелязва Халсън.

 

Това не означава, че не трябва да внимавате след безсънна нощ. В спортовете за издържливост или отборните спортове има повече когнитивни и емоционалния компоненти, отколкото в спринта на 100 метра, например. В тези случаи лишеният от достатъчно сън мозък може да ви изиграе лоша шега.

 

Източник: 2beFit.bg

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: За здравето
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени