Шрифт:

Цвятко Спасов на 80 - живот и дела, посветени на армейската атлетика

Цвятко Спасов на 80 - живот и дела, посветени на армейската атлетика
05-04-2019 11:30

Във вторник, 02 април, един от най-всеотдайните и дълговременни атлетически треньори в ЦСКА – Цвятко Спасов – закръгли осем  десетилетия. Макар и със закъснение, екипът на BGathletic.com потърси юбиляра да го поздрави и да го разпита за житието-битието му. Спасов се оказа доста интересен събеседник и разказът му се оказа твърде любопитен.

 

Роден на 02 април 1939 г. в софийското село Желява, Цвятко започва в спорта с... футбола. В столичния Локомотив той даже за кратко се засича с прочутия Никола Котков. На едно зоново състезание в Габрово на окръжните дружества  Локомотив Цвятко стартира на 400 м и без каквато и да е подготовка се класира втори. Представянето му не остава незабелязано и известният треньор Тихомир Каранов му предлага да опита да се занимава и с бягане.

 

Първият медал? На шампионата за юноши старша възраст през юли 1956 г. в Пловдив Спасов става втори на 800 м, победен единствено от бъдещия голям русенски треньор Дончо Димитров. През 1958 г. на тристранната среща Румъния-България-Унгария в румънския Клуж Цвятко се класира втори на 800 м с рекорд на България за юноши – 1:58.8 мин.

 

През есента на същата 1958 г. Цвятко постъпва в спортната школа на ЦДНА и с подготовката му се заема майор Иван Иванов-Макето. В тренировките компания на Цвятко правят Иван Пеев, Юсеин Барчев, Стоян Ливнов, Василена Амзина. Постепенно Спасов се утвърждава в националния отбор, печелейки три поредни шампионски титли на 800 м (1961, 1962 и 1963). Съперничеството му с Димитър Стоянов (Шики), Георги Сапунджиев, Стилиян Костов, по-късно Йончо Калчев и близнаците Ангел и Михаил Маркови е винаги оспорвано и изпъстрено с изненади. От началото на 60-те години на миналия век са и личните постижения на Спасов – 400 м 49.1, 800 м 1:52.4 и 1500 м 3:49.4. „От ЦДНА и ЦСКА ме ползваха винаги и за щафетата 4х400 м, все като титуляр. Моят отбор почти винаги надделяваше в споровете с квартетите на Академик и Спартак.”

 

Спасов остава на пистата като състезател до Третата републиканска Спартакиада (1969), когато решава да „окачи шпайковете на стената”. Болки в ахилесите са главната причина за отказването му. От този период – 1969-1970 започва и треньорската дейност на Спасов. „Първата година бях секретар на началника на леката атлетика в ЦСКА Козарев. Скоро разбрах, че това не е моето призвание.” Спасов се преориентира към треньорството. Едни от първите му състезатели са Боян Лефтеров, Васил Лечев, Любчо Йорданов (Швейцареца), Петър Кятовски, Веселин Манчев. Русенецът Владимир Кънев (първият българин, „слязъл” под 3:40 на 1500 м – 3:39.8) също се подготвя известно време при Цвятко Спасов. „На Спартакиадата през 1979 г. Владо спечели два златни медала – на 1500 м и на 5000 м. В началото на септември 1979 г. заминахме за Потсдам (ГДР) за СКДА (Спартакиадата на държеските армии на соцстраните). Кънев беше в страхотна форма. Във финала на 1500 м той „мина” на 1200 м за 2:52.0 мин. По последния завой Владо атакува и излезе първи на последните 100 м. И, вместо да ускори още по правата, Кънев необяснимо се отпусна и бе настигнат от рекордьора на ГДР Юрген Щрауб. Владо финишира втори за 3:40.0, а беше готов поне за 3:36.0 мин.”

 

Друг талантлив възпитаник на Спасов от началото на 80-те е още един русенец – Георги Димитров Георгиев. Неговият юношески рекорд на 1500 м от 1981 г. – 3:44.82 – все още не е подобрен. Гошо предпочете да се завърне в родния си град и, макар да достигна до 3:41.28, според Спасов, не се реализира изцяло.

 

Следващото поколение, преминало в ЦСКА под ръководството на Спасов, е от втората половина на осмото десетилетие на 20-и век. По едно и също време при Цвятко тренират Мирослав Чочков (1:46.57), Славчо Колев (1:52.73), Атанас Танев (1:49.39), Антон Тонев (1:51.15). От този период е и софиянецът Илиян Радев (400 м 47.91), който обещава твърде много още от юношеската си възраст. И братът на олимпийската шампионка Тереза Маринова Цветомир също тренира при Цвятко и печели сребро от ЕП за юноши в Унгария.

 

През 1992 г. треньорът Янко Братанов заминава на работа в Катар. Почти всички негови възпитаници преминават на подготовка при Спасов. Двама от тях – Антон Сашов и Цветослав Станкулов участват в знаменития ни квартет (заедно с Кирил Райков и Станислав Георгиев), който се класира осми на СП в Щутгарт 1993 на шафетата 4х400 м. „Истинско бижу в групата ми по онова време бе и Николай Атанасов (малък Джоко). При мен бягаше 400 м (47.85), но можеше и правеше всичко – спринт, скоковете на дължина и височина. Все ми се струваше, че трябваше да опита и 400 м преп. – имаше голям шанс за голям резултат именно там!”

 

Цвятко Спасов няма как да запомни всичките национални титли и медали на възпитаниците си, но по груби негови сметки само златните медали на „неговите” атлети са повече от 250! „Имах пълното съдействие и разбиране на съответните ръководители от Министерството на отбраната и специално на началника на ЦСКА полк. Георги Христов. Почивните бази и станции на МНО по всяко време са ни били – на мен и моите състезатели – на разположение. Прекрасните почивни станции на Рибарица, на Несебър, базата на МНО във Варна, Боровец, Белмекен... Имах отлични условия за подготовка и за тренировъчни лагери!”

 

Като треньор Цвятко Спасов никога не е пренебрегвал бъдещите шампиони от столичните училища. „В началото на всяка есен, непосредствено преди старта на учебната година, обикалях повечето училища в Димитровски и Ленински район. Всички учители по физическо възпитание ме познаваха и разчитах винаги на помощта им. Даже с преподаватели от сегашната СГСАГ правехме в Борисовата градина един задължителен крос (1000 м) за учениците от осми и девети клас. Бяхме си измерили даже и трасе по алеите на парка. Е, как да не намеря поне три-четири таланта всеки път. Дарования имаше и във „Вилхелм Пик”, и в „А.С.Попов” и навсякъде! Сега картинката е плачевна и с всяка година става все по-зле и по-зле.”

 

Успоредно с треньорската си дейност в атлетиката, още ненавършил 30 години Цвятко Спасов е включен като кондиционен теньор във футболния отбор на ЦСКА. „Работих известно време със Стоян Орманджиев по времето, когато ЦСКА срещна прочутия тим на Интер-Милано. От това време са и зимните лагери на Пампорово. Постепенно приучих футболистите на дълги преходи в снега, които полека-лека се превръщаха в. кросове! Накрая самите „звезди” не вярваха, че са избягали... 12 км по снежните пъртини!”

 

Някъде в началото на 90-те години Цвятко Спасов е освободен от атлетическия клуб на ЦСКА поради пенсионирането си. Но армеецът не остава със скръстени ръце. „Заех се с кондиционната подготовка на момчетата и юношите от ДЮШ по футбол Локомотив 101-во училище в кв. „Надежда”. Бях взискателен и разумно строг с подрастващите и доста от тях стигнаха до мъжките тимове. В момента над 20 от бившите ми възпитаници играят в различни отбори от А „ПФГ”.

 

Не всички от атлетите на Спасов са станали шампиони, но много от тях се прочуха в други обалсти на обществения живот. „Генерал Румен Миланов бе съветник на президента Първанов. А Венцислав Първанов (юношески медалист на 800 м) стана световноизвестен специалист по астронавтика и неговата апаратура бе включена в съветските космически кораби и летя в Космоса. Един от покорилите Еверест през 1984 г. – Кирил Досков – също бе мой възпитаник.”

 

Тайната страст на Цвятко Спасов е поезията. Той не обича да афишира с нея и я споделя само с най-близките си. Е, варненският треньор Пенчо Пенев веднъж му съдейства едно негово стихотворение да бъде публикувано във варненско списание.

 

И досега повечето състезатели на Спасов говорят с уважение и респект за него. „През всичките ми години на треньорство моите състезатели са ми били като собствени деца, помагах им и ги напътствах със сърце и душа. И досега усещам тяхната обич и признание!”

 

Твърде приятно изненадан остана във вторник Цвятко Спасов от жеста на своите бивши възпитаници. Боян Лефтеров, Петър Кятовски, Атанас Атанасов (Джоко), Владимир Кънев, Веселин Манчев и Любчо Йорданов му организираха честване на кръглата годишнина в кафенето на стадион „Васил Левски”. Имаше и подаръци, а всички един през друг се надпреварваха да споделят мили спомени. От Турция Цвятко получи особено скъп дар. Друг негов възитаник – силистренецът Митхат Османов – му бе изпратил разкошна кутия и пулове за игра на табла (таблата е едно от любимите занимания на Спасов).

 

Някои от бившите ръководители и деятели на атлетиката ни – Тодор Тодоров, Благой Костов, Ангел Начевски, Нарцис Попов се събират често на радумка в кафенето на „Васил Левски”. Цвятко Спасов също е от редовните посетители на тези своеобразни сбирки. И винаги е интересно (и поучително) човек да се заслужиа в разказите и спомените от славното минало на родната атлетика.

 

Александър Вангелов

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: ЦСКА, Цвятко Спасов
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени