Шрифт:

Иван Иванов - между атлетиката и футбола

Иван Иванов - между атлетиката и футбола
20-04-2019 09:04

Или как един панагюрец се справя и със средните бягания, и със стипълчейза,и с многобоя

 

През отминалия състезателен сезон в зала един млад атлет от Панагюрище – Иван Минков Иванов, впечатли приятно и обещаващо с участията си в няколко дисциплини. Току пред старта на активния летен сезон решихме да го потърсим и да научим нещо повече за живота му в и извън спорта. Ето отговорите на въпросите, които му зададохме:

 

- Къде си роден? Има ли в семейството ти други спортисти?

- Роден съм в град Панагюрище на 9 март 2002 г. В семейството ми няма известни спортисти, но родителите ми са спортували: баща ми е тренирал лека атлетика и футбол, а майка ми – лека атлетика и хандбал. По-голямата ми сестра също тренира хандбал.

 

- Кога се запозна с леката атлетика?
-
Бях във втори клас, когато г-жа Лазарова - учителка по физическо възпитание и спорт на сестра ми ме видя как бягам с големите момчета в техните часове по физическо. Обадила се е на г-жа Кроснарова да дойде да ме види. Тогава тя каза, че съм още малък, но мога да тръгна на тренировки. Сигурно не съм бил много редовен в началото, но сега не пропускам и ден без да тренирам – дори в събота и неделя ходя да бягам. Не ме плашат нито дъжд, нито сняг или вятър. В постоянството е силата. Ако не си постоянен, ако не си дисциплиниран, не очаквай да постигнеш сериозни успехи в която и да е област. В началото само ходех на тренировки. Състезанията дойдоха малко по–късно. Първо започнах да бягам на турнира „Борис Мулешков“. След това на градски кросове и състезания и… лека полека успехите започнаха да идват. През 2013 година записах много успешно представяне в движението „Спорт за всички“ Пловдив. Това са няколко кроса през годината на различни места, по възрастови групи. През тази 2013 година аз станах шампион в моята група. 

 

- Първият ти медал - спомняш ли си го добре?
Той стои на централно място сред всичките ми медали, но не си спомням точно годината – може би 2010 – на крос „Райна Княгиня“ в градския парк на Панагюрище. Тогава бях в трети клас и бягах с една година по–големи от мен. 

 

- Представянето ти през 2018 г.?

- През 2018 г. на националния шампионат за юноши и девойки под 18 години в зала взех сребърен медал на 3000 м с 9.44.98. При по-големите – юноши и девойки под 20 г. с треньорката решихме да участвам в седмобоя, където и за моя изненада станах трети. Шампион стана моят съотборник и приятел Даниел Немски.

На трети март традиционно за нашия клуб участвах в Националния крос „Трети март“ гр. Мездра, където отново станах първи за възрастта си.

На традиционния за града ни турнир „Борис Мулешков“ спечелих първото място.

През месец май на националния шампионат за юноши и девойки под 18 години взех два сребърни медала – на 400 м с препятствия и 2000 м стипълчейз, само на 2 стотни от шампиона Еркан Низам от „Евър” Варна.

При по-големите – под 20 г. на 800 м завърших трети с резултат 1.57.44.

В края на м. септември спечелих второ място за възрастта си в Мемориал „Димитър Върбанов – Митето” в гр. Койнаре.

 


- Златните медали през тази зима? Очакваше ли ги?

- Крайно време беше да стъпя и аз на най - горното стъпало на стълбичката. Много съм щастлив, че усилията, които полагах през всичките тези години и ще продължавам да полагам, дадоха желания резултат. Не се страхувам от съперниците си, а те само ме импулсират и предизвикват... благородно!

 

- Стартът ти в многобоя? Готвил ли се беше специално или решихте спонтанно? И то след простудното заболяване.

- След шампионата на 20 – 21 януари прекарах доста тежко простудно заболяване. Цяла седмица не успях да направя дори и една тренировка. Това даде отражение на представянето ми при старшата възраст. След това обаче, поднових тренировките и за седмобоя бях готов. От шампионската титла ме разделиха само 5 точки (3964 – 3969). Решението ни не беше спонтанно, тъй като почти след всяка тренировка упражнявах дисциплини от многобоя.

 

- Треньорката? От началото ли си с нея? Отношението ти към нея? Вярваш ли й, доверяваш ли й се?

- Моята треньорка е Катя Кроснарова. С нея съм още от самото начало. Не само че й се доверявам, но безрезервно вярвам в нея. Тя е човек, на когото мога винаги да разчитам. Винаги се интересува от нашето здраве, дава ни съвети, напътства ни, грижи се за нас. Пожелавам й да е здрава и да се радва на още много шампионски титли със своите състезатели!

 

- Условията в Панагюрище - стадионът, през зимата – къде и как тренирате?

- По принцип, тренираме на стадиона. Е, пистата ни не е от най-добрите, но се надяваме скоро да я подновят. Иначе бягаме и в парка, и в околностите на стадиона. През студените зимни дни сме ходили и в старата спортна зала, както и във фитнес–залата.Когато човек има желание – намира и начин!

 

- Коя от дисциплините ти харесва най-много? Ако е 800 м, свързано ли е това по някакъв начин с Борис Мулешков? Разкажи по-подробно за Мулешков, какво знаеш за него?

- За Борис Мулешков знам, че е от Панагюрище и че е първият българин, пробягал 800 м под 2 минути (1:56.3). И моят старт беше именно на този турнир, който се провежда в негова чест в Панагюрище. Е, в началото бягах с батковците, защото нямаше дисциплина за моята възраст, но всяка година бягах все по-добре и излизах все по-напред в класирането. Трудно ми е да кажа коя е любимата ми дисциплина. Харесват ми 400 м, 400 м с пр. и, разбира се,  800 м.

 

 

- Следиш ли историята на бяганията на средни разстояния в България? Познаваш ли асовете от миналото?

- Ако трябва да бъда искрен, не познавам историята на бяганията в България. Разбира се, знам кои са най – добрите лекоатлети в момента и винаги с удоволствие гледам техните бягания. Но има време, ще се поинтересувам, когато мога.

 

- Извън спорта – къде учиш, справяш ли се в училище?

- Уча в Панагюрище в СУ „Нешо Бончев“. Сега съм 10 клас в природо-математическата паралелка. Мисля, че се справям добре – успехът ми е много добър.

 

- За идното лято – намерения и цели? Нормативите – за Балканиада и евентуално за европейското за юноши под 18 години? Някакви конкретни резултати като цел?

- Конкретните резултати като цел за това лято са да покрия нормативите за Балканиадата. Усилените тренировки продължават. Аз ще дам всичко от себе си. Знам конкретните стандарти, но засега се въздържам от категорични прогнози. Ще покажа всичко на пистата!

 

- Извън спорта, нещо специално като занимание в свободното време?

- Специалното ми занимание в свободното ми време отново е свързано със спорта. Много обичам футбола. През 2016-2017 година с детския отбор на ФК „Оборище“- Панагюрище станахме областни първенци. Тази година в групата на юноши старша възраст засега отново сме първи. Иначе, обичам да слушам музика, да излизам с приятели.

 

- Планове за бъдещето, по-специално като завършиш средното си образование. Или е още много рано?

- Още не съм мислил как ще продължа образованието си.  Да, знам, че трябва да се ориентирам, но… има време. Първо трябва да приключа с гимназията, пък после ще решавам.

 

- С кого от групата в тренировките се разбираш и си допадате най-много?

- Много си допадаме и се разбираме с Даниел Немски, но той тази година завършва и ще трябва да се разделим. Е, приятели ще си останем, но няма да можем да тренираме заедно всеки ден. Аз му пожелавам още много успехи и за в бъдеще. Той е невероятно добър и истински приятел.

 

Александър Вангелов

 


 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Иван Иванов, Панагюрище
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени