Шрифт:

Един от асовете в скока на дължина стана на 80

Един от асовете в скока на дължина стана на 80
09-05-2019 16:51

Днес олимпийският шампион от 1960 г Ралф Бостън навършва 80 години. С многолетното си присъствие в сектора за скок дължина той беше и си остава неувяхващ пример за сегашното поколение – със своята дързост и устрем, с непримиримостта и всеотдайността си към атлетиката.

 

Роден на 9 май 1939, Ралф е най-голямото от десетте деца в семейството и израства при трудните условия на нищета и лишения в градчето Лоръл в южния щат Мисисипи. Както често се случва, Бостън е открит за спорта случайно. Началото на атлетическия му път не е толкова впечатлително. Източеният и жилав юноша (1.87 м висок и тежащ 70 кг) се пробва в скока на височина, после в препятствените бягания и накрая „попада” в скока на дължина. Едва 19-годишен (през 1958 г.) Ралф отбелязва 7.48 м, а година по-късно вече попада в световната ранглиста за 1959-а със 7.69 м.

 

Невероятният прогрес при Ралф обаче настъпва  още в края на април на олимпийската 1960 г. Сезонът е открит с личен рекорд от 7.80 м, а по време на квалифилацията на САЩ за Олимпиадата на 1 юли в Пало Алто Бостън още във втория си скок прелита на 8.03 м, а в петия – с вятър по-силен от допустимото записва и 8.09 м... На 12 август в Уолнът Бостън подобрява с 8 см и поостарелия 25-годишен световен рекорд на легендарния Джеси Оуенс (8.13), приземявайки се на 8.21 м (Ралф става първият атлет в света, „прелетял” отвъд 27-е фута). Пристигайки в Европа, Бостън участва на турнир в Берн, Швейцария и потвърждава реномето си на „пресен” световен рекродьор, печелейки състезанието с 8.15 м, също над стария рекорд на Оуенс.

 

На Олимпиадата в Рим (2 септември 1960 г.) в третия си опит Бостън установява нов олимпийски рекорд – 8.12 м, но за малко не изтървава титлата. В последния си шести скок съотборникът му Ървин Робинсън го доближва само на 1 см (8.11 м). Все пак Ралф Бостън, едва 21-годишен, се окичва със златния олимпийски медал.

 

Инерцията на успешните изяви за Бостън продължава и през 1961 г. с два нови световни рекорда – 8.24 (в Модесто, Калифорния) и 8.28 (в Москва на срещата на „гигантите” СССР-САЩ). Но година по-късно (1962) вечният му съперник Игор-Тер Ованесян (СССР) му отнема водачеството във вечната ранглиста – 8.31 м във високопланинския Ереван. Междувременно на дървения подиум в прочутата зала „Медисън Скуеър Гардън” в Ню Йорк само за малко повече месец (от 21 януари до 25 февруари 1961) Ралф Бостън на четири пъти подобрява световния рекорд в зала – 7.87, 7.91, 7.97 и 8.08 м.

 

Трябва да минат две години преди Ралф да изравни рекорда на Ованесян – 8.31 м през август 1964 г. в Кингстън, Ямайка. На 12 септември 1964 в Лос Анджелис Бостън прибавя още един инч към рекорда си – 8.34 м! Този резултат той отбелязва в третия си опит, но преди това, още в първия си скок Ралф се приземява на 8.49 м (!), макар и с по-силен попътен вятър от +2.6 м в секунда.

 

За втората си Олимпиада – тази в Токио през октомври 1964 г. – Бостън заминава с претенциите и самочувствието на фаворит номер едно. Обаче на самия финал той и Ованесян са изненадани от Лин Дейвис (Вбр), който в петия си скок регистрира 8.07 м и повежда в класирането. Бостън се опитва да отвърне, но на потъналата в локви писта от шамот (сгурия), в направо студения следобяд (13 градуса температура), под дъжда и при насрещен вятър от -2.2 м в секунда с 8.03 м Бостън успява да сграбчи „само” среброто.

 

Все пак реваншът на Бостън не закъснява твърде много – нов световен рекорд (8.35 м) в Модесто още през май 1965 г. На състезания в Мадрид през юни 1967 г. Ралф прави фантастичен скок, но съдията вдига червения флаг (фалът е около 3 см). Бостън моли да измерят скока му – 8.56 м! За зла беда по-късно през сезона се Ралф контузва и не участва на срещата Америка-Европа в Монреал и на предолимпийската седмица в Мексико през октомври 1967 г.

 

Непосрествено преди третата си Олимпиада (в Мексико през октовмри 1968 г.) Ралф Бостън възвръща боевата си форма и във високопланинския Флагстаф (Аризона) в края на септември скача 8.37 м (+2.9). На квалификацията в Мексико Бостън поставя олимпийски рекорд, подобрявайки с 15 см собственото си постижение от Рим осем години по-рано  – 8.27 м. Известно е обаче какво се случи на финала на Игрите на 19-ата Олимпиада. Още на 10-ата минута от състезанието Боб Биймън зашеметява всички с невъобразимите 8.90 м.... Всички са обезверени. За Бостън остава утехата от бронза с 8.16 м (и с един яростен скок на 8.48 м, за жалост с пристъпване на пластилина.). „Нищо друго не оставаше за нас - останалите в сектора - освен да си съберем багажа и да си тръгнем от стадиона.”

 

След относителен отдих през следващите три години (Бостън почти не тренира и се съсредотоава върху образованието си), в 1972-а Бостън се опитва отново да намери място в отбора на САЩ за Олимпиадата в Мюнхен. Със 7.80 м обаче Ралф отстъпва пред Ренди Уилямс, Престън Карингтън и Арни Робинсън. Бостън все пак заминава за баварската столица като треньор на талантливата Марта Уотсън (6.55 м на скок дължина).

 

През състезателната си кариера Ралф Бостън много често е впечатлявал с разностранните си качества и възможности – 100 ярда – 9.6, 100 м 10.5, 110 м преп. 13.7 (!), скок вис 2.04 м, овчарски скок 4.16 м, троен скок 15.89 м и дори хвърляне копие – 51.51 м. През 1960 г. Ралф е колежански шампион на САЩ в Албъкърки едновременно на скок дължина (7.76) и на 110 м (14.1) и на щафетата 4х110 ярда.

 

След приключване на активния си състезателен живот  Бостън се премества в Ноксвил, Тенеси, където дълги години работи като администратор в местния университет. Междувременно Ралф успешно развива и бизнеса си в областта на масовите комуникации, ползван е и като регулярен коментатор на спортни състезания за CBS Sports Spectacular.

 

През 1985 г. името на Ралф Бостън заслужено попада в Залата на славата на Американския атлетически съюз в Манхатън, Ню Йорк. Особено вълнуваща е специално организираната среща в Лос Анджелис (2017 г.) на щатските световни рекрордьори и олимпийски шампиони в скока на дължина през 20-и и началото на 21-ви век – Ралф Бостън (1960), Боб Биймън (1968), Ренди Уилямс (1972), Арни Робинсън (1976), Карл Люис (1984, 1988, 1992 и 1996), Майк Пауъл (1991), Дуайт Филипс (2004) и Джефри Хендерсън (2016). „Патриархът на дългия скок” Ралф Бостън присъстваше особено достойно и величествено редом до по-младите си последователи.

 

Със сигурност Бостън няма да бъде забравен от световната спортна общественост - с доблестното си и спортсменско поведение и забележителния си престой в леката атлетика „южнякът” от Мисисипи е оставил ярка диря в аналите на Царицата. Диря, която остава неизличима върху страниците на спортната история.

 

Александър Вангелов

---

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com





Последни новини Най-четени