Шрифт:

Най-младият олимпийски шампион на 400 м – между славата и забвението

Най-младият олимпийски шампион на 400 м – между славата и забвението
Снимки: Getty Images
17-05-2019 12:13

Половин век юбилей чукна вчера изненадващият олимпийски първенец отпреди 30 години в Сеул Стив Люис. Само година преди Игрите в Корея, през 1987 г. Люис го няма сред 50-те най-добри на 400 м, а на финала на Олимпиадата 19-годишният юноша сензационно изпреварва всички фаворити.

 

Роден на 16 май 1969 г.в сърцето на Лос Анджелис, Стивън Ърл Люис не се влюбва отведнъж в атлетиката, макар да опитва спринта още в годините на гимназиалното си образование в Сатър Мидъл Скул. През 1986-а (17-годишен) Люис с 46.50 е средно обещаващ спринтьор, а през следващата 1987 г. с 45.76 вече е втори на юношеското първенство на САЩ в Тусон (само след Уилям Рийд 45.11).

 

Истински бум в прогреса на постиженията на Люис обаче настъпва още в началото на олимпийската 1988-а година. На турнира Пасифик 10 в почти родния Уестууд (предградие на Лос Анджелис) в продължение на два дни (21 и 22 май) Люис „смразява” съперниците си – 44.96 и 44.65 (първият му световен рекорд за юноши). Колежанското първенство (NCAA) в Юджийн му донася сребърен медал с 44.83... След 20-ина дни Стив Люис за пръв път „каца” в Европа (44.65 в Лозана на 24 юни и 44.76 във Вилньов Д’Аск три дни след това). Треньорът му Джон Смит (финалист на 400 м от Олимпиадата в Мюнхен 1972) просто не може да повярва на очите си – Стив напредва и „расте” буквално с всеки ден. Расте и самочувствието му. И има защо.

 

В квалификацията за определяне на тима на САЩ в Индианаполис ври и кипи. Регламентът е стар и пределно ясен – първите трима получават визи за Олимпиадата. Няма изключения и компромиси. Още в първия четвъртфинал Люис с лекота чупи собствения си световен рекорд за юноши – 44.61. На следващия ден (18 юли) в първия полуфинал Стив сякаш се „разхожда” – 44.11 (отново юношески рекорд). Световният рекордьор Бъч Рейнолдс и Дани Еверет се споглеждат смутено – Люис твори чудеса буквално пред очите им... Е, на финала Стив с 44.37 остава едва трети (след Рейнолдс 43.93 и Еверет 43.98), но задачата е изпълнена – Люис поада в отбора.

 

Европейските мениджъри вече са забелязали мускулестият и набит (1.88 висок и тежащ 84 кг) спринтьор и Стив се превръща в желан гост по турнирите от веригата „Гран При”. На „Велткласе” в Цюрих на 17 август Люис остава трети с 44.26 в „бягането на века”, в което Хари Бъч Рейнолдс с 43.29 е неотразим – нов световен рекорд. Какви ли нерви трябва да има един едва 19 годишен юноша, когато го изпреварват в едно безумно бягане, и то със световен рекорд. Но Люис и знае, и може, и иска да чака... до Сеул.

 

На Олимпийския стадион в Сеул Люис пристъпва невъзмутимо към стартовото блокче на пета серия. След 45.31 той вече е победител и продължава в четвъртфинала. Третият четвъртфинал също е „негов” – победа с 44.41, с половин секунда пред австралиеца Кларк (44.96). Виж -първият полуфинал (26 септември) е вече друго. Люис тръгва по виража в обичайния си мощен рейд, но на последната права Еверет и Кларк напъват и го задминават. Стив решава на всяка цена да ги бие и побеждава с една стотна (44.35) пред Еверет (44.36) и Кларк (44.38, нов рекорд на Океания). Ден почивка за осмината финалисти и на 28 септември най-добрите застават на старт в изключително сложния финал на 400 м. Рейнолдс (в трета пътека) и Еверет (в четвърта) имат преимуществото да „гонят” Люис (който няма да ги вижда отпред в шеста пътека). Еверет по средата пробягва най-бързо първия завой (11.03), но по правата Люис започва да настига бягащияпред него в седми коридор нигериец Егбунике. Най-бърз след първите 200 м е Еверет 21.37, след него е Люис 21.41 и Ал-Мали (Оман) в първа пътека (21.49). И когато всички очакват Еверет да се изравни с Люис на втория вираж, младокът излиза първи на правата след 300-те метра (32.13), пред Еверет (32.18) и Ал Малки (32.50). Едва в последните 80 метра Рейнолдс се вдига на щурм, но успява само да задмине Еверет и Кларк. Стив Люис финишира за олимпийската титла с нов световен рекорд за юноши (43.87) (трето в историята след Рейнолдс (43.29) и Лий Евънс (43.86). Бъч е втори с 43.93, Еверет е с бронза – 44.09.

 

 

Но няма много време за празнуване – предстои щафетата 4х400 м. Стив Люис, въпреки златния си медал, не е пощаден и е поставен на четвъртия пост в третата серия. За тима на янките няма проблем – победа с 3:02.16. Но Стив не знае умора – победа и в първия полуфинал (пак на последния четвърти пост) – 3:02.84, пред Кения 3:03.24... На 1-ви октомври Дани Еверет очаква стартовия изстрел във втора пътека и пробягва своя пост за 43.79. На втори пост Люис е още по-бърз (43.69), а третият от квартета – Кевин Робинзайн (44.44) прави усилията на преследвачите просто безсмислени... Рейнолдс на 4-и пост с 43.74 завършва триумфа на отбора на САЩ – 2:56.16 (изравнен световен рекорд), с повече от 4 (!) секунди пред Ямайка (3:00.30).

 

През „почивната” 1989 г. Стив Люис стартира не така интензивно – на два пъти по 44.47 (в Лозана на 27 юни и в Ню Йорк на 22 юли). Както е и през 1990 г. – „само” 44.75 сек. Междувременно Стив Люис е преминал в знаменития „Санта Моника Трек Клъб”, където командори великият Карл Люис. Финансовите му изисквания също са пораснали – през 1991 г. Стив участва предимно в комерсиалните турнири на Стария континент, като си позволява дори да не стартира на шампионата на САЩ.

 

Втората Олимпиада за Стив Люис е тази в Барселона през 1992 г. US Trials този път сав Ню Орлийнз, Луизиана. Дани Еверет стои най-добре – 43.81, а Стивън Люис записва второ време в кариерата си – 44.08, следван от „откритието” Куинси Уатс. Стив заминава за Европа и „опитва” бягане във високо-планинския алпийски курорт Сестриере – 44.27. В Барселона Люис побеждава с лекота в серията (45.14), на четвъртфинал (44.54) и в полуфинала (44.50). На финала по жребий му се пада седмият коридор – далече преди Уатс (в четвърти). Люис е леко предпазлив до първите 200 м (21.1), но Куинси Уатс (20.8) почти го настига и по втория вираж го задминава (300 м за 31.4). Стив опитва последнен щурм на финалната права, но Уатс парира, финиширайки буреносно за 43.50 (нов олимпийски рекорд). Люис инстинктивно намалява (виждайки, че губи титлата) и едва не губи среброто (44.21) – кениецът Китур (44.24) и Иън Морис (Трин) (44.25) едва не го огорчават пред линията. Разочарованието частично е „размито” след щафетата 4х400 м, в която Люис печели своя трети златен олимпийски медал с нов световен рекорд (2:55.74) – Валмън44.5, Уатс 43.1, Майкъл Джонсън 44.7, Люис 43.4.

 

В следващите години Стив Люис все повече се обезсърчава от периодичните си загуби. Той не попада в квартета на САЩ на 4х400 м - нито за СП в Щутгарт’93, нито за Гьотеборг’95. Честите контузии и няколко вирусни инфекции го лишават от участие в квалификациите в Атланта за третата му (неосъществена) Олимпиада през 1996 г. Последният му официален старт е на шампионата на САЩ в зала в края на февруари 1999 г.

 

Постепенно за Стив Люис всички забравят.  Опитва треньорство, после се препитава като асистент-преподавател в някои гимназии. Все пак през 2004 г. Стив Люис е в известна степен възмезден за дългите години забрава - името му е изписано в знаменитата Зала на славата на леката атлетика в Ню Йорк. А световният му рекорд за юноши (43.87) вече повече от 30 години си стои непокътнат.

 

Александър Вангелов

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени