Шрифт:

Двама велики копиехвърлячи се отнесоха във вечността

Двама велики копиехвърлячи се отнесоха във вечността
03-08-2019 09:28

В разстояние само на няколко дни двама от най-именитите атлети в историята на хвърлянето на копие – норвежецът Егил Даниелсен и финландецът Йорма Кинунен – си отидоха от този свят. И двамата оставиха ярко присъствие в аналите на дисциплината си, затова е редно и резонно да бъдат почетени с по няколко реда.

 

Егил Даниелсен е роден на 9 ноември 1933 г. в Хамар (където и почина в понеделник, на 29 юли). Той отбелязава забележителната серия от 11 поредни национални рекорда на Норвегия (от 70.77 м до 85.71 м) като печели олимпийската титла в Мелбърн през ноември 1956 г. именно с последния си рекорд (85.71), който тогава е и световен.

 

Даниелсен започва спортната си кариера като... ски бегач и за копието е открит съвсем случайно. Усещайки неподозиран талант у себе си, Егил се отдава изцяло на новото си поприще. Той даже започва да се занимава с фехтовка, за да подобри гъвкавостта и силата на дясната си ръка и рамо. През 1954 г. на европейското първенство в Берн Даниелсен е едва 10-и, но за олимпийската 1956-а вече е един от фаворитите – в Осло на 20 юли 1956 г. той забива копието на 83.57 м, само на 9 см от „пресния” световен рекорд (83.66) на поляка Януш Шидло от 30 юни. Сезонът се проточва чак до ноември и като че Егил вече е позагубил свежестта си. В австралийския град състезанието  се точи мудно (15 атлети са преминали норматива от 66 м на квалификацията). Даниелсен се закрепва в шестицата със 72.60 м от първия си опит (тогава във втората част от финала са оставали по шест, а не както е сега по осем). До четвъртия кръг на надпреварата световният рекордьор Шидло води само със 79.98 м (никой все още не е успял да прехвърли 80-те). Украинецът Виктор Цибуленко със 79.50 м се изкачва на второто място. Веднага след него иде ред на Даниелсен. Французинът Мишел Макет само преди минути му е подал чаша с кафе за ободряване, а Шидло му предлага модерното си „стоманено” копие „Хелд” (на името на изобретателя му Бъд Хелд) - до този момент в състезанието Егил е хвърлял с дървено копие. Даниелсен се засилва устремно и мощно изхвърля уреда към небето. След секунди публиката се изправя на крака – копието се забива далеч зад 75-метровата дъга. Още миг и на таблото са поставени табелки с цифрите 85.71 – с повече от два метра над световния връх на Шидло.

 

Егил е посрещнат в родината си като герой, обявен е за спортист на 1956 година в страната си. Приживе му е издигната бронзова статуя в родния му град Хамар. Но скоро славата му залязва. През следващата 1957-а Егил все още е на ниво – 84.00 м, а на европейското първенство в Стокхолм 1958 печели сребърен медал.

 

Провалът му на Олимпиадата в Рим (1960 г.) слага край на кариерата му в атлетиката. Даниелсен става пожарникар и се откъсва от атлетиката, постепенно позабравен от спортната общественост.

 

 

Няколко години след триумфа на Даниелсен в Мелбърн в сектора за копие се появява нова знаменитост – финландецът Йорма Кинунен. Роден в Пихтипудас на 15 декември 1941 г., още през 1965 г. Йорма записва 88.14 м (второ в историята след 91.72 на Терье Педерсен (Нор). На Олимпиадата в Мексико през 1968 г. „малкият гигант” (както всички го наричат заради ниския му ръст – само 1.72 м) повежда след първия кръг (86.30), но е изпреварен последователно от латвиеца Янис Лусис (СССР) (86.34) и унгареца Кулчар (87.06). Лусис хвърля първи в стартовия списък и в шестия си опит изпраща копието на 90.10 м – нов олимпийски рекорд. Йорма е пети поред в списъка и влaга цялото си сърце и душа при последното си излизане на пътеката. Съдиите измерват 88.58 м (нов национален рекорд) и Кинунен се окичва със сребърен олимпийски медал.

 

Реваншът на Йорма не закъснява. По-малко от година по-късно (на 18 юни 1969 г.) в Тампере Кинунен записва 92.70 м – нов световен рекорд. За жалост непрекъснатите контузии в лакътя и гърба възпират Кинунен да продължи победния си марш. След шестото място на олимпийските игри в Мюнхен 1972 Йорма продължава още малко по инерция и през 1978 г. е принуден да прекрати с атлетиката.

 

За разлика от Даниелсен, Йорма Кинунен продължава славата на фамилията си чрез

 своите наследници. Синът му Кимо Кинунен стана световен шампион (естествено на копие) на шампионата в Токио през 1991 г. ( и „сребърен” в Щутгарт’93).  Внукът му (син на Кимо) Ями Кинунен през миналата година се „разписа” със 78.44 м. Йорма държи трудно достижимия рекорд от 199 (!) състезания с резултати над 80 метра в периода 1964-1978 г.

 

Освен сина си Киммо, Йорма има дъщеря Санна и по-малък син Ярко (сребърен медалист от европейско първенство за юноши през 1989 г.), който не успя да надживее баща си (починал през февруари 2019 г.).

 

Още по времето на активната си състезателна дейност Йорма Кинунен влага цялата си енергия и сърце за утвърждаването на хвърлянето на копие във Финландия (знае се, че именно към копието финландците са особено чувствителни).

 

През 1971 г. Йорма е съосновател на ежегодния Фестивал на копието в родния му град Пихтипудас – фестивал който догодина ще навърши половинвековен юбилей!

 

В това състезание преди време са участвали и няколко български атлети, като проф. Стефан Стойков, Валентин Джонев, Цветана Ралинска, Васил Ангелов,Йорданка Пеева и др.

 

Двама знаменити атлети не са вече между нас. Ще ги запомним с прекрасните полети на копието, изхвърлено от десниците им. И с мъжественото им поведение в сектора.

 

Александър Вангелов

---

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com





Последни новини Най-четени